Решение по дело №931/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260743
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20212120200931
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

260743

 

25.05.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 23.04.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 931 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „ТИ ЕС ВИ 2018“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, блок *, вход *, етаж **, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Х*И*А*, ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №528426-F554602/29.07.2020 г., издадено от Д* Т*В*– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

            В жалбата се сочат съществени процесуални нарушения за отмяна на обжалваното НП, както и липса на нарушение. В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител и не взима отношение по същество.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 06.11.2020 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 12.11.2020 г. с вх.№ИТ-00-9330/12.11.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Св. С.Г. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършила проверка на търговски обект, представляващ бирария „Върбата“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. **, стопанисван от дружеството – жалбоподател. Причината, която налагала извършването на проверката, била това, че служителите от отдел „Селекция“ констатирали, че за периода от 12.05.2020 г. до 29.05.2020 г. има множество необясними разминавания между номерата на постъпващите фискални бонове от обекта, отчетени в системата на НАП.

Проверката била извършена на 10.06.2020 г. за времето от 11.30 часа до 13.05 часа, като св. Г. осъществила контролна покупка, за която ѝ бил издаден фискален бон. След легитимация свидетелката изискала да ѝ бъде предоставен КЛЕН от фискалното устройство, включващ всички издадени бонове (фискални и служебни), за да може да се установи, на какво се дължи разликата в номерата на фискалните бонове, постъпили в НАП. Понеже КЛЕН бил с много информация, тя не могла да бъде анализирана на място, поради което и свидетелката поканила представител на жалбоподателя да се яви в НАП-Бургас, за представяне на документи и извършване на анализ. На място управителката заявила, че в момента не може да даде обяснение, на какво се дължат разминаванията и защо има множеството генерирани служебни бонове, но предполага, че се касае за технически проблем.

Било установено също така, че в обекта имало инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство марка и модел „DATECS DP-150” с индивидуален №DT834168 и фискална памет №02834168, с изградена дистанционна връзка с НАП.

Същият ден били извършени още две проверки в обекта (за времето от 14.45 часа до 15.20 часа и от 16.45 часа до 17.30 часа), като всеки път не били установявани нередовности. Нова проверка била извършена на 11.06.2020 г. за времето от 10.22 часа до 11.05 часа като нарушения отново не били констатирани.

За извършената проверка били съставени протоколи №0357705/11.06.2020 г. и №1440231/15.06.2020 г. Преписи от тези протоколи били връчени на представител на дружеството-жалбоподател.

В резултат на посоченото и на 18.06.2020 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, С.Г. съставила против жалбоподателя Акт №F554602/18.06.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели Д* В* и С* П*.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект на 16.05.2020 г. е допуснато издаването на служебни бонове за направени клиентски поръчки. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис, на представител на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано възражение срещу съставения АУАН.

 

На 29.07.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 06.11.2020 г. на представляващ дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 12.11.2020 г., при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-9330/12.11.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     На първо място съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на производствените правила. Това е така доколкото в АУАН са били цитирани множество номера на издадени служебни бонове за всеки конкретен ден, но в крайна сметка е била дадена само една правна квалификация по чл. 7а, ал. 2 от Наредбата. Това навежда на извода, че актосъставителят е приел, че всеки ден е извършвано само по едно нарушение на цитираната разпоредба, без значение колко служебни бона са били издадени. По тази логика актосъставителят е приел, че са били извършени общо 18 нарушения и за това е съставил общо 18 АУАН.  От своя страна АНО е приел друго – че всеки един издаден служебен бон е отделно нарушение с правна квалификация чл. 7а, ал. 2 Наредбата (което виждане принципно се споделя от съда), поради което и на базата на тези 18 акта е издал над 450 наказателни постановления. По мнение на настоящия състав това се явява съществено нарушение на производствените правила и налага отмяна на НП само на това основание.

Съдът счита, че в конкретния случай АНО неправилно е приложил санкционната норма, съответстваща на твърдяното нарушение по чл.7а, ал.2 Наредбата. Това е така, доколкото наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС предвиждаща имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. в случаите когато не се издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС. Нормата препраща към чл.118, ал.1 ЗДДС, която от своя страна предписва, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Тълкуването на двете разпоредби в тяхната връзка налага извод, че санкцията по чл.185, ал.1 ЗДДС е приложима само тогава, когато се касае за неиздаване на фискален/системен бон (нарушение по чл.25 от Наредбата), но е и в случаите на други нарушения на Наредбата. В случая, щом АНО е решил да квалифицира нарушението като такова по чл.7а, ал.2 от Наредбата, а не като такова по чл.25 от Наредбата, то приложимата санкционна норма би трябвало да е тази по чл.185, ал.2 ЗДДС предвиждаща имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци, които извън случаите по ал. 1 извършат или допуснат извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В случая АНО неправилно е определил санкционната норма, като неправилно е приложил разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС, когато е трябвало да приложи тази по ал.2 на същия текст. Отделно от това при фактическото описание на всяко едно от нарушенията изобщо не са посочени съставомерните признаци на евентуално нарушение по чл. 25 от Наредбата, като тук следва да се има предвид, че евентуалното издаване на служебен бон за клиентска поръчка, не означава автоматично, че в последствие за тази същата поръчка не е издаден и фискален бон – т.е. твърдението, че неправилно е бил издаден служебен бон не означава автоматично, че е допуснато и нарушение по чл.25 от Наредбата. Твърдения и конкретно посочване на факти за евентуално нарушение по чл.24 от Наредбата не се съдържат в АУАН и НП, поради което и по мнение на съда неправилно е била приложена санкционната норма, което в случая води до извода за незаконосъобразност на НП.

Съдът счита, че нарушението е останало и недоказано. Разпоредбата на чл.7а, ал.2 Наредбата не забранява изцяло и във всички случаи издаването на служебни бонове, а въвежда такава забрана само тогава когато тези бонове се отнасят до извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. Това от своя страна означава, че за да бъде ангажирана отговорността на търговеца по този текст е необходимо АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, да ангажира категорични доказателства, че съответният служебен бон касае именно продажба или клиентска поръчка. В случая,  такива категорични доказателства не са ангажирани.

Посоченото дотук самостоятелно и в съвкупност е основание за отмяна на процесното НП.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №528426-F554602/29.07.2020 г., издадено от Д* Т* В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.7а, ал.2  от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „ТИ ЕС ВИ 2018“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, блок *, вход *, етаж **, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Х**И*** А*, ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН (чл.63в. - Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд