Р Е Ш Е Н И Е
№ 153 / 09.03.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Павел Жеков при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №22 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на РУ Димитровград към ОД на МВР - Хасково, срещу Решение №140/01.12.2021г., постановено по АНД №563/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград.
В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон. Сочи се, че в АУАН и НП описанието на извършеното нарушение било достатъчно ясно и конкретно, съдържащо всички изискуеми елементи, за да бъде конкретизирано едно административно нарушение. Също така описанието на нарушението в АУАН давало възможност за конкретното му разбиране, без възможност за объркване или неразбиране. Текстът бил относим с текста на нарушената законова разпоредба. Установено било и доказано по безспорен начин, че непълнолетния В. В. П. бил на обществено място след 22:00ч., без родител или пълнолетен придружител. Съобразно разпоредбата на чл.8 ал.3 и на ал.4 от Закон за закрила на детето, законът задължавал и двамата родители /солидарно в общия случай/, да положат грижа детето им, навършило 14 годишна възраст, но ненавършило 18 години, да е придружено на обществени места след 22:00 часа от тях или от осигурен от тях придружител. Срещу кого от родителите на непълнолетното лице, заварено на обществено място след 22:00 часа, да бъде образувано административно-наказателно производство, Закона за закрила на детето не сочел. Разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗАНН регламентирала, че административнонаказателната отговорност е лична. В този смисъл двамата родители самостоятелно били административнонаказателно отговорни. Сочи се, че бащата на непълнолетния В. В.П., а именно В. М. П., също бил санкциониран по Закона за закрила на детето с НП №254-389 от 13.12.2019г. на Началник РУ – Димитровград. Твърди се, че задълженията по чл.8 ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето не се намирали в отношение на алтернативност, а на отрицателна връзка на евентуалност. Това било така, доколкото дори и хронологично било въведено от законодателя като основно задължение на родителя/настойника това по чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето. Едва ако изпълнението на това задължение по отношение на непълнолетно лице било невъзможно (законодателят не ограничавал източника на невъзможността до обективни причини), негов сурогат било задължението по чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето за осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител на детето. Т.е. предпоставка за отговорността на родителя на непълнолетния било неизпълнението на задължението както по чл.8 ал.3 така и по ал.4 на Закон за закрила на детето. Основното задължение по ал.3 и съпътстващото такова по ал.4 на чл.8 били отграничени от законодателя не само хронологически, но били и въведени като отделни задължения. При изпълнение на едно от тези две задължения, не би възникнала административнонаказателна отговорност на родителя. Но в случая било налице неизпълнение и на двете задължения – непълнолетното дете било на обществено място след 22.00 ч. без да било придружено от родителите си (ал.3) и без да му бил осигурен пълнолетен придружител (ал.4). Въпреки, че целта на тези задължения била една и съща и изпълнението ѝ можело да се осъществи с всяко едно от тях, неизпълнението им било въведено от законодателя като две отделни нарушения. Това било така поради отграничаването им в различни алинеи, макар на един и същи член, както и обстоятелството, че разпоредбата на чл.45 ал.3 от Закон за закрила на детето предвиждала алтернативна наказуемост за нарушение по чл.8 ал.3 и по ал.4 от закона чрез използвания от законодателя съюз „или“. Законовите разпоредби не предвиждали правомерна възможност за придружаване на обществени места на непълнолетно лице от дееспособно пълнолетно лице – различно от родител, настойник или друго лице, полагащо грижа за него. Вторичното задължение, установено в чл.8 ал.4 от Закон за закрила на детето възниквало за родителя само ако той не може да изпълни основното си задължение, което се установявало в ал.3 на чл.8. В случая при описание на всяко едно от двете нарушения били описани правилно обективните признаци на двете отделни разпоредби на ал.3 и на ал.4, цифрово също били описани като отделни нарушения, наложени били и две отделни наказания, без да съществува вероятност от объркване или превратно тълкуване.
По изложените съображения се моли за моли се за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът, в представена чрез процесуален представител писмена молба -становище оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира присъждане на направените в производството по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита, че решението на районния съд е правилно, а касационната жалба - неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление №254р-433 от 18.09.2020г., издадено от Началник към РУ гр. Димитровград, с което на В.Г.Р., за нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от Закон за закрила на детето и на основание чл.45, ал.3 и чл.45, ал.3 от Закон за закрила на детето, са наложени две глоби, всяка в размер на 500 лева и е осъдил Районно управление на МВР – гр. Димитровград при ОД на МВР гр. Хасково на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН да заплати на В.Г.Р. *** съответната на уважената част от жалбата направени разноски по делото от 300 лева.
За да достигне до този краен резултат, районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено. Посочил, че неправилно санкционираното лице е наказано два пъти за едно и също твърдяно нарушение, т.е. за неправилно приложена санкционна норма – нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Приел, че не е възможно да бъде наказано едно лице за това, че не придружава дете след 22:00 часа на обществено място и едновременно с това – че не е осигурил пълнолетен придружител за това. Следвало АНО или да счете, че е налице нарушение на чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето – тогава не следвало да се налага наказание по чл.8 ал.4 от същия закон, или при разследването ако се установи, че не е осигурил придружител – да бъде наказан по втората хипотеза, без да се налага първото наказание. Посочил е, че задълженията по чл.8 ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето се намират в отношение на алтернативност, което следвало от използвания съюз „или“. Правилното тълкуване било, че или едното, или другото се е случило, т.е. отговорност можело да бъде изисквана само за едно нарушение.
Настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства
При правилно установената
фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд, че
наказателното постановление е незаконосъобразно издадено.
В случая в АУАН и в НП са посочени като осъществени две нарушения – на чл.8 ал.3 и на чл.8 ал.4 от Закон за закрила на детето, включващи задължения на родителя да придружава непълнолетното си дете на обществено място след 22:00 часа, или при невъзможност за това - да осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител. От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва извода, че разпоредбата на чл.8 ал.4 от Закон за закрила на детето е в отношение на евентуалност спрямо тази на чл.8 ал.3 от същия закон. Двете задължения на родителя - да придружи лично детето и съответно да му осигури пълнолетен придружител на обществено място след 22:00 часа, когато детето е на възраст между 14 и 18 г., не могат да възникнат едновременно. Ако родителят не е в състояние да придружи лично детето, то за него възниква задължението за осигуряване на пълнолетен придружител. Тоест законът урежда двете задължения в отношение на евентуалност и не би могло едно деяние да обективира неизпълнение и на двете задължения, така както е описано изпълнителното деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение в случая. Това е довело и до налагане на две отделни административни наказания, което е неправилно. В тази връзка е следвало да бъде установено дали за родителя е съществувала възможността да придружи детето си, и в случай, че тази възможност е съществувала, то нарушението би засегнало задължението по чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето. В случай на установяване невъзможността на родителя да придружи детето и същото е било без придружител, тогава нарушена би била разпоредбата на чл.8 ал.4 от Закон за закрила на детето. Ето защо едновременното посочване като нарушени разпоредбите на чл.8 ал.3 и на чл.8 ал.4 от Закон за закрила на детето представлява нарушение на чл.42, т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Соченото за нарушител лице следва да е наясно за какво точно деяние бива санкционирано. Освен това, обстоятелствената част на АУАН и НП следва да е максимално пълна, описваща всички релевантни обстоятелства. В случая констатираната неяснота точно кое от двете алтернативно посочени от законодателя нарушения е реализирано и налагането на две административни наказания за едно деяние налагат извода за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
По изложените съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила при постановяването на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо
и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид направеното
искане в подадената чрез процесуален представител писмена молба , на ответника
по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски. От представения по
делото Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2022г. се установява, че
в случая е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лева, поради което разноските
следва да бъдат присъдени именно в този размер.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140 от 01.12.2021г., постановено по АНД №563/2021г. по описа на Районен съд - Димитровград.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на В.Г.Р. ЕГН **********,***,
сумата от 300.00 (триста) лева, представляващи разноски по АНД(К) № 22/2022г. по описа на Административен съд, гр.Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.