Р Е Ш Е Н И Е
31.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО-V-ти
Районен съд – Дупница състав
12.12. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1862 2019
дело № по описа за година.
Н.П.Б. е предявила срещу О.Н.М. частични искове с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати следните суми: сума в размер на 10 000.00 лв., частично предявена от общо дължимата сума в размер на 18 060.00 лв., представляваща неизплатено задължение по сключения между страните Договор за заем от 06.10.2009г. и Анекс № 1 към него от 27.08.2014г., както и сума в размер на 1187.44 лв., частично предявена от общо дължимата сума в размер на 2187.44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че на 06.10.2009г. сключили с ответницата Договор за заем, по силата на който първата е предоставила в заем на втората сума в размер на 59 670.00 лв., която сума е била предадена на ответницата в пълен размер преди подписването на договора, като договорът служи за разписка за дадената в заем сума. Страните са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими в брой до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането. По-късно, на 27.08.2014г., страните подписали Анекс № 1 към договора за заем, по силата на който О.М. е признала за дължим остатък сумата от 23 000.00 лв., която е следвало да бъде върната най-късно до 30.06.2018г., а останалата част от заетата сума в размер на 36 670.00 лв. е погасена чрез прехвърляне на недвижим имот от заемателя в собственост на заемодателя. Имотната сделка е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189 от 27.08.2014г. на нотариус Д.Г.,***.
Ответницата е извършвала частични плащания по сключения Договор за заем и Анекс № 1 към него, по банков път, в общ размер от 4 940.00 лв., като остатъкът от задължението й е в размер на 18 060.00 лв. Поради забавеното плащане, ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г., в размер на 2187.44 лв.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, която изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че никога не е получавала посочената сума от 59 670.00 лева от ищцата, поради което, предвид реалния характер на договора за заем, такъв не е сключен. Твърди, че вместо посочената сума в договора, се е съгласила да й бъде доставяна стока на тази цена, което впоследствие не се е осъществило. Възразява, също така, че посоченият в исковата молба договор за заем е недействителен, тъй като е сключен при условията на измама по смисъла на чл. 27, предл. 3 от ЗЗД. Не оспорва, че е подписала договора за заем, но единствено поради отправени от ищцата заплахи, че ще я „изхвърли“ от единственото й жилище, закани със саморазправа и психически тормоз на цялото й семейство.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за заем от 06.10.2009г., сключен между Н.П.Б., като заемодател и О.Н.М., като заемател, първата е предоставила в заем на втората сума в размер на 59 670.00 лв., като са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането.
Съгласно чл. 2 от договора за заем, сумата е била предадена на заемателя в пълен размер преди подписването на договора, като е уговорено, че договорът служи за разписка за дадената в заем сума.
Видно от приетия като доказателство по делото Анекс № 1/27.08.2014г., О.М. е признала за дължим остатък по договора за заем от 06.10.2009г., сумата от 23 000.00 лв., която се задължила да изплати до 30.06.2018г., на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането.
Със същия Анекс страните са приели за установено в отношенията си, че останалата част от заетата сума, в размер на 36 000.00 лв., е погасена от заемателя чрез прехвърляне на недвижим имот в собственост на заемодателя, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г. по описа на нотариус Д.Г.,***.
Ищцата признава, че ответницата е направила плащания по договора за заем в размер на общо 4940.00 лв.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г., О.Н.М. и Валентин Иванов Малчев са прехвърлили на Н.П.Б. собствеността върху Поземлен имот с идентификатор № 68789.606.189 по КККР на гр. Дупница, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Места“ № 1, с площ от 762 кв.м., ведно със съществуващата в поземления имот двуетажна сграда с идентификатор № 68789.606.189.1, със застроена площ от 106 кв.м. В пункт ІІ от нотариалния акт е посочено, че описаният недвижим имот се прехвърля на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, за погасяване на част от паричното задължение на прехвърлителите към Н.П.Б., произтичащо от Договор за паричен заем, сключен на 06.10.2009г., съгласно който заемателите дължат на заемодателя сума в размер на 59670.00 лв., от които с прехвърлянето на недвижимия имот се погасяват 36670.00 лв., а останалата част от заемната сума в размер на 23 000.00 лв. остава дължима.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Валентин Иванов Малчев-съпруг на ответницата, Нели Валентинова М.-ней дъщеря, Д.Г.Г.-*** действие РС-Дупница и К. Йорданов К.-управител на клон на „Пощенска банка“ в гр. Дупница.
Свидетелят Валентин Малчев дава показания, че съпругата му била принудена да подпише процесния договор за заем, като уговорката между нея и ищцата била последната да й доставя стоки на по-ниска цена до размера на заемната сума. Впоследствие Б. доставяла некачествена стока, вследствие на което, през 2014г. отношенията между двете се изострили. Споделя, че през 2014г. със съпругата си прехвърлили свой имот на ищцата за погасяване на дължими суми по договора за заем, понеже били заплашени от нея.
Свидетелката Нели М. дава показания, че процесния договор за заем е сключен поради заплахи от страна на ищцата. След това родителите й отново били принудени да прехвърлят свой имот на ищцата за погасяване на задължения по договор за заем, вследствие отправени заплахи за саморазправа от ищцата.
Свидетелката Г. дава показания, че познава ответницата О.М., по повод на сделки, които свидетелката е изповядвала в качеството си на нотариус. Относно сделката по прехвърляне на имот за погасяване на задължение по договор за заем, която свидетелката е изповядала в качеството си на нотариус, споделя, че с нея се свързала собственичката на имота О.М., представила необходимите документи и поискала да бъде изповядана сделката. О.М. споделила на свидетелката, че има задължения по договор за заем и затова, прехвърляйки имота си, ще погаси част от тях, а остатъкът от задължението ще бъде вписан като задължение в нотариалния акт.
Свидетелят К. дава показания, че познава О.М. като клиент на банката, във връзка с дейността й като ЕТ. Тя имала затруднения с изплащането на кредит към банката, който бил обезпечен с ипотека върху къща, собственост на ответницата в гр. Дупница. Преди няколко години О.М. дошла в банката и заявила, че иска да бъде заличена ипотеката от къщата, понеже с нея трябва да урежда други финансови задължения. Споделила, че ще прехвърля къщата за погасяване на други нейни задължения.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да я върне. Простото съгласие между страните относно сумата и
предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, писмена
форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000
лв., какъвто е настоящият. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в
който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или
друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от
постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. За
уважаване на иска за връщане на сумата, съгласно чл. 154, ал. 1, ГПК ищецът носи
главна и пълна доказателствената тежест за установяване на релевантните факти:
съществуване на заемно правоотношение между страните, предаване на паричната
сума от заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за връщане. При
оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание;
че е налице порок на волята; че задължението е погасено и други факти съобразно
характера на въведените възражения срещу иска /в този смисъл Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 856/2009 г., IV г. о./.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 128 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 5372/2016 г., III г. о., Решение
№ 123 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 959/2011 г., III г. о., Решение № 546 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о. и др.,
съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на
страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за
нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има
свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят
предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е
предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако
първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма
договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне", а
не "да даде" нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване
на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването. Представеният
писмен договор за заем на парична сума, сключен между страните и подписан от
тях, в тази част представлява разписка, която е частен свидетелстващ документ,
който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява
неизгодни за себе си факти и тогава този документ има силата на извънсъдебно
признание и важи срещу своя издател /чл. 180 ГПК/.
В
конкретния случай, съдът приема, че съдържащите се в сключения между страните договор
за заем от 06.10.2009г. признания за получаване на заемната сума преди
подписване на договора, ведно с обещания за връщането й на конкретни дати от
задълженото лице, доказват по категоричен начин наличието на валидно възникнали
облигационни отношения между страните по сключен договор за заем, по които
уговорените суми са били предадени реално на заемополучателя преди подписване
на договора. В т. 1, т. 2 от сключения между страните договор е посочено
недвусмислено, че заемодателят е предал (в минало време) на заемателя заемната
сума преди сключването на договора, като е уговорено изрично, че той
(договорът) ще служи като разписка за дадената в заем сума.
Налице е именно
такова писмено признание за получаване на процесната сума, обективирано в
подписания между страните договор. По този начин те са констатирали едно вече
станало помежду им реално предаване на парични суми, а не са поели задължения
за предаване в бъдеще на същите. В тази част подписания между страните договор представлява разписка, която като частен свидетелстващ
документ се ползва с материална доказателствена сила, тъй като удостоверява
неизгодния за издателя си факт, че процесната сума действително му е била
предоставена в заем.
С
подписания между страните Анекс № 1/27.08.2014г., О.М. е признала за дължим
остатък по договора за заем от 06.10.2009г., сумата от 23 000.00 лв.,
която се задължила да изплати до 30.06.2018г., на равни месечни вноски, всяка
по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането. Със
същия Анекс страните са приели за установено в отношенията си, че останалата
част от заетата сума, в размер на 36 000.00 лв., е погасена от заемателя
чрез прехвърляне на недвижим имот в собственост на заемодателя, съгласно
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на
паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г. по описа на
нотариус Д.Г.,***.
Според
настоящия състав, направеното от ответницата прехвърляне на имот вместо плащане
представлява отново потвърждение на поетото задължение по договора за заем. В
пункт ІІ от посочения нотариалния акт отново е изрично и недвусмислено посочено, че недвижимият имот се прехвърля на
основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, за погасяване на част от паричното задължение
на прехвърлителите към Н.П.Б., произтичащо от Договор за паричен заем, сключен на 06.10.2009г., съгласно който
заемателите дължат на заемодателя сума в размер на 59670.00 лв., от които с
прехвърлянето на недвижимия имот се погасяват 36670.00 лв., както и че останалата
част от заемната сума в размер на 23 000.00 лв. остава дължима.
Неоснователно
е възражението на ответницата за унищожаемост на договора за заем, като сключен
при условията на измама по смисъла на чл. 27, предл. 3, вр. с чл. 29 от ЗЗД.
Измамата, така както е регламентирана
от чл. 29 ЗЗД, се дефинира като умишлено въвеждане в заблуждение на
едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият
състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване
на определени осъществени юридически факти, а именно – формирана невярна
представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката,
следва да направи волеизявление за сключването й. Това заблуждение може да се
отнася до всички елементи на сделката – т.е. до нейното съдържание- съществени
елементи или модалитети, а може да е насочено към мотивиране за сключване на
сделката. Авторът на измамата следва да съзнава както действията си и тяхната
насоченост, така и правните последици от тези действия, а сделката следва да е
извършена в пряка причинна връзка с това поведение т.е. да е сключена в
резултат на измамата. Като основен критерий за наличие на предпоставките
по чл.29 ЗЗД се определя това, че измамата като основание
унищожаемост на сделките, следва така да е опорочила волята на лицето, че ако
последното би действало съзнавайки действителното положение, никога не би
сключило такава сделка. Този сложен фактически състав и съответстващите му
юридически факти следва да бъдат установени в хода на съдебното производство,
за да е налице обсъжданото основание за унищожаемост на договора. В тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, респективно на
ответника, направил възражение за унищожаемост на това основание на договора,
чието изпълнение се иска, е да установи изпадането си в заблуждение, както и умишленото
предизвикване на това заблуждение от насрещната страна или от трето лице.
Следва също да не са настъпили обстоятелства от вида на посочените в чл. 35,
ал. 2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът се потвърждава, когато
страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло
или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
В случая, от събраните по делото
доказателства не се установява да е налице фактическият състав на измама по
смисъла на чл. 27, предл. 3, вр. с чл. 29 от ЗЗД. Не се установиха твърденията
на ответницата, че същата е била въведена в заблуждение от ищцата, което да я е
мотивирало да сключи договора. Освен това, дори и хипотетично да се приеме, че
е била налице измама при сключване на договора за заем, с частичното изпълнение
по договора, направено чрез прехвърляне на собствения й недвижим имот вместо
изпълнение на част от дължимите суми, О.М. е направила потвърждение на
унищожаемия договор, съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗЗД. Не се доказаха твърденията
й, че договорът за прехвърляне на имот срещу частично погасяване на дълг,
обективиран в Нотариален акт № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г.
на нотариус Д.Г., е сключен поради отправени от ищцата заплахи. Съдът не
кредитира показанията на ангажираните от ответницата свидетели, тъй като същите
са заинтересовани от изхода на делото в нейна полза: Валентин Малчев е неин
съпруг, а освен това също е страна по прехвърлителната сделка, а нели М. е
нейна дъщеря. Освен това, показанията на разпитаните свидетели са в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства, както и с
показанията на разпитаната като свидетел Нотариус Д.Г., която дава показания,
че при изповядването на посочената сделка О.М. заявила, че има задължения по
договор за заем и затова, прехвърляйки имота си, ще погаси част от тях, а
остатъкът от задължението ще бъде вписан като задължение в нотариалния акт.
След частичното погасяване на
задължението, чрез прехвърляне на недвижим имот вместо плащане, и съгласно
подписания между страните анекс, дължимата главница по договора за заем е била
в размер на 23 000.00 лв. Ищцата признава, че ответницата е извършила частични
плащания в размер на общо 4940.00 лв., с оглед на което размерът на дължимата
главница по настоящем е 18 060.00 лв.
С оглед на всичко гореизложено,
предявеният частичен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер на 10 000.00
лв., представляваща част от общо дължимата сума в размер на 18 060.00 лв.,
представляваща дължим остатък от главницата по сключения между страните договор
за заем от 06.10.2009г.
С оглед основателността на
главния иск, основателен се явява и предявеният отново като частичен акцесорен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в
размер на законната лихва за периода от 01.07.2018г.-падежа на последната
погасителна вноска по договора за заем, до 09.09.2019г.-датата на предявяване
на иска, в размер на 1187.44 лв., частично от 2187.44 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените разноски в производство в размер на общо 500.00 лв., от които: 450.00 лв.-внесена държавна такса и 50.00 лв.-депозит за призоваване на свидетели.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на адв. Н.П. от САК, възнаграждение в размер на 865.62 лв.,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Н.П.Б.,
ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, сума в размер на 10 000.00 (десет хиляди)
лева, частично предявена от общо дължимата сума в размер на 18 060.00 (осемнадесет хиляди
и шестдесет) лева, представляваща дължим остатък от главницата по сключения
между страните договор за заем от 06.10.2009г. и Анекс № 1/27.08.2014г. към него.
ОСЪЖДА О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Н.П.Б.,
ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, сума в размер на 1187.44 лв. (хиляда сто
осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки), частично
предявена от общо дължимата сума
в размер на 2187.44 лв. (две хиляди сто осемдесет и седем лева и четиридесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение в размер на законната лихва,
начислено за периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г., върху дължимия остатък от
главницата по сключения между страните договор за заем от 06.10.2009г. и Анекс
№ 1/27.08.2014г. към него.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, О.Н.М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на Н.П.Б., ЕГН: *********, с постоянен адрес:***,
сторените разноски в производството в
размер на общо 500.00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., О.Н.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на адв. Н.П. от САК, с адрес: ***, офис 3, възнаграждение в размер на 865.62 лв. (осемстотин шестдесет и пет лева и
шестдесет и две стотинки), определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: