№ 120290
гр. София, 07.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20221110155793 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление от И......... Д. С. ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу Д. М. М. ЕГН ********** за
сумата в размер на 4000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 31.05.2021
г.
На първо място с оглед проверката дали процесният документ има качеството на
твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на заповед, съдът следва да провери дали
същият е редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл.
535 ТЗ, без които същият би бил недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите
липсва дали може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 ТЗ. Съгласно нормата
на чл. 535 ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма
и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на заповед", както в
заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена
парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на
издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в
съдържанието му.
Съдът намира, че процесният запис на заповед е нищожен на основание чл. 537 във вр.
с чл. 486, ал. 2 ТЗ. В закона са посочени изчерпателно начините, по които може да бъде
определен падежът. Според разпоредбата на чл.486, ал.1 ТЗ, която е императивна, падежът
на записа на заповед може да бъде: на предявяване, на определен срок след предявяване, на
определен срок след издаване и на определен ден. В процесния запис на заповед са
посочени два падежа – в титулната част е посочено, че същият е платим при предявяване, а в
съдържанието на ценната книга срещу текста „Падежът на паричното задължение е на:“ е
посочено „м.07.2021 г.“, което опорочава формата на ценната книга и води до неговата
нищожност. Специфичният характер на този вид едностранни волеизявления /каквито са
изобщо менителничните ефекти/ ограничава приложението на общата разпоредба на чл.20
ЗЗД. Със специалните разпоредби на чл.455- чл.538 ТЗ законодателят е придал на същите
абстрактен и строго формален характер, с което свободното изразяване на волята на
издателя е значително ограничено. За да произведе законодателно придаденото му правно
действие на менителничен ефект, записът на заповед следва да бъде обективиран в писмен
документ, съдържащ точно определените реквизити /чл.535 ТЗ/. Липсата на някой от тях
лишава документа от предвиденото от законодателя съдържание и последици и го превръща
в обикновено едностранно волеизявление /чл.536 ал.1 ТЗ/. Изключенията, при които се
запазва характера му на абстрактна сделка, въпреки липсата на отбелязани в него падеж,
1
място на издаване и място на плащане, са изрично предвидени с разпоредбите на чл.536
ал.2, ал.3 и ал.4 ТЗ, в които е посочено и по какъв начин в тези случаи следва да бъде
тълкувана волята на издателя. Допустимите начини, по които може и следва да бъде
определен падежът в записа на заповед, са посочени изрично в нормата на чл.486 ал.1 ТЗ.
Под страх от недействителност законът забранява определянето на падеж по друг начин,
включително при уговаряне на последователни падежи. Така в определение № 146 от
23.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 125/2009 г., I т. о., ТК, определение № 749/23.12.2009 г. на
ВКС по т. д. № 857/2009 г., определение № 762/2.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 712/2010 г.
се приема, че е нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, и в
него е посочено и че е платим при предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен
ясно и по начин, който не буди съмнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 21680713.10.2022 г., подадено от И......... Д. С. ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
срещу Д. М. М. ЕГН ********** за сумата в размер на 4000 лв., представляваща задължение
по запис на заповед от 31.05.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2