Р Е Ш Е Н
И Е
№ ………………
/ ……………. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2020 , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕМА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 2375 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба от„Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, срещу решение № 4981/18.11.2019 год
постановено по гр.д. 9309/2019 год,по описа на ВРС, с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, дължи на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 15,36 лв.,за което е образувано ч.г.д № 6496/2019г. по
описа на ВРС, и е издадена заповед за изпълнение, като процесната сума е
придобита от ищеца с договор за цесия от 24.04.2019г., сключен между цедента Ж.М.М.,
ЕГН: ********** и цесионера „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, представляваща
„1/10-та“ наследствена част /законна квота/, придобита от цедента по наследствен
път от сумата 153,62лв., недължимо заплатена от наследодателя М.М.К., ЕГН **********
в полза на ответника на 25.04.2014г. относно издадена фактура №
**********/27.04.2012г., на стойност 1134,92 лева, представляваща корекция на
сметка за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК (вр. чл. 55, ал. 1, предл.
1, вр.чл. 99, ал. З от ЗЗД.),както и в частта в която се ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на„СМ БГ” ЕООД –ЕИК *********, СУМАТА
от общо 385 лв, представляващи направени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, включително и СУМАТА от общо 385 лв - представляваща
направените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6496/2019 по описана ВРС, ХVІ-ти състав, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК .
Твърди
се, че постановеното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила и необосновано, по подробно изложени
в жалбата основания, включително: ВРС незаконосъобразно
е приел, че цесията е била надлежно съобщена на ответника по делото.
Необосновано ВРС е приел, че договорът за цесия не е нищожен. Съдът не е
изложил мотиви.Налице е заобикаляне на закона по отношение извършеното
раздробяване на дълга на малки суми. Моли постановеното решение на ВРС да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което да се отхвърли
предявения иск и се присъдят направените по делото разноски.
Депозиран е отговор на въззивната
жалба, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение, в частта в която се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните - ищцовото
дружество „СМ БГ” ЕООД –ЕИК *********, и ответното дружество „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, че „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, дължи на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 15,36 лв. ,за което
е образувано ч.г.д № 6496/2019г. по описа на ВРС, и е издадена заповед за
изпълнение, като процесната сума е придобита от ищеца с договор за цесия от
24.04.2019г., сключен между цедента Ж.М.М., ЕГН: ********** и цесионера „СМ БГ“
ЕООД, ЕИК *********, представляваща „1/10-та“ наследствена част /законна
квота/, придобита от цедента по наследствен път от сумата 153,62лв., недължимо
заплатена от наследодателя М.М.К., ЕГН ********** в полза на ответника на
25.04.2014г. относно издадена фактура № **********/27.04.2012г., на стойност
1134,92 лева, представляваща корекция на сметка за периода от 30.10.2011г. до
26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********,
находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК (вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр.чл. 99, ал. З от ЗЗД.), които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната
въззивна жалба следва да се посочи, че :
Предявеният
иск е положителен установителен с правно основание член 415, алинея 1 във
връзка с член 422, алинея 1 от ГПК, като правният интерес от търсената защита
се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство, по което е била
издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК и срещу която ответникът
надлежно е възразил. В тежест на ищеца е да докаже релевантните за възникване
на вземането си предпоставки, а именно: валиден договор за цесия с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; уведомяването от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и момента на
уведомяването; че абонатът - цедент е в договорни отношения с ответника и е
платена процесната сума по повод извършена корекционна процедура. Ответникът
следва да докаже, че плащането е на валидно правно основание, тоест в
качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката
корекция количество електроенергия и че същото не е отчетено поради
вмешателство в СТИ, наличие на всички предпоставки, довели до извършване
корекция, като същата е изчислена по размер при спазване на правилната
методика.
На
първо място настоящият състав на съда намира, че следва да разгледа направените
от въззивното дружество възражения по договора за цесия.
Предмет
на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не, произтичащо
както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне
могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива,
погасени по давност или спорни. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо,
каквото процесното е. В този смисъл вземането, произтичащо от правилата за
неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. При твърдяна
първоначална липса на основание вземането по член 55, алинея 1, изречение първо
от ЗЗД е изискуемо от момента на престацията, като от този момент възниква и е
определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата,
идентична на даденото. Поради това и настоящият състав приема, че към датата на
прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Цесията
е съобщена надлежно на въззивника /ответник/ съобразно изискванията на член 99,
алинея 3 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само за противопоставимост.
При
това положение следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на
исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника, по силата на сключен договор за цесия.
Също
така следва да се отбележи, че в тежест на ответника е да установи
основателността на така претендираната от ищеца парична сума – че същата
представлява точния размер на дължимото обезщетение на вредите от виновното
неизпълнение на задълженията на потребителя на електроенергия, свързани с
необходимото съдействие за точно изпълнение на задълженията на доставчика на
стоката, вкл. и чрез надлежното търговско мерене на количеството на
потребяваната електроенергия. Както се посочи и по - горе, едностранното
определяне от ответника на срока за корекция при липсата на точен момент на
предходна проверка за този имот на ищеца, се явява произволно, а това пък
предопределя и невъзможността за установяване на точния размер на вредите от
неточното изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Нарушава се и
цитираната преди разпоредба на член 82 от ЗЗД, че обезщетението на вредите от
виновното неизпълнение на договорните задължения следва да съответства на обема
на тези вреди – дори и при недобросъвестност на длъжника. Последното определя и
извода за основателност на предявения иск.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде потвърдено.
По разноските
В
отговора на исковата молба и във въззивната жалба се навеждат доводи от страна
на ответното дружество относно злоупотреба с права, доколкото вземане в размер
на 153,62 лева е „раздробено“ в няколко дела, като по тези дела са генерирани
разноски в размер на 5 400 лева.
Цената
на иска по настоящото дело е 15,36 лева. Съобразно нормата на член 7, алинея 2,
точка 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
сумата, която следва да се определи, изхожда от материалния интерес, тоест с
оглед посочения материален интерес следва да е в размер на 300 лева.
Съобразявайки изключително ниската стойност на иска /15,36 лева/, наличието на
ясна и категорично установена практика по множеството съдебни производства с
идентичен предмет, липсата на фактическа и правна сложност на казуса,
въззивната инстанция намира, че размера на адвокатското възнаграждение следва
да бъде определен под минималния. Това се налага и с оглед практиката на Съда
на Европейския съюз /решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и
С-428/16/, което изрично сочи, че следва да се провери дали с оглед на
конкретните условия за прилагането на такава правна уредба /в частност
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ действително
отговаря на легитимни цели и дали така приложените ограничения се свеждат до
това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението именно на тези
легитимни цели. Легитимна цел е страната да получи правна защита и съдействие в
съдебния процес за защита на правата й, а не упражняване на субективно право в
противоречие с неговото прадназначение и чрез използване на процесуални похвати
да бъдат генерирани разноски за сметка на насрещната страна, които многократно
надхвърлят вземането. Според член 3 от ГПК участващите в съдебните производства
лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. Съдът, пред който се разглежда делото, във всички случаи е
длъжен да преценява дали процесуалните действия на страните са съобразени с
посочения правен принцип и в случай че това не е така, е длъжен да вземе мерки.
Поради
изложеното съставът на въззивния съд приема, че размерът на адвокатското
възнаграждение за една инстанция следва да бъде определен на 50 лева за
заповедното производство и по 50 лева за всяка една инстанция.
С
оглед изложеното, решението на ВРС в тази част/ касаеща разноските/
следва да се отмени и се постанови друго,съобразно настоящите мотиви.-
По
изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
4981/18.11.2019 год постановено по гр.д. 9309/2019 год,,
в частта, с която се ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на„СМ БГ” ЕООД –ЕИК *********, СУМАТА
от общо 385 лв, представляващи направени в настоящото исково производство
съдебно-деловодни разноски, включително и СУМАТА от общо 385 лв - представляваща
направените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6496/2019 по описана ВРС, ХVІ-ти състав, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на „СМ БГ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - ул. „Бук” № 1 ет.5 ап.10, представлявано от А.Н.К.,
за заплащане на разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 6496/2019 г. по
описа на ВРС, за разликата над 75 /седемдесет и пет/ лева до 385 /триста
осемдесет и пет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „СМ БГ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - ул. „Бук” № 1 ет.5 ап.10, представлявано от А.Н.К.,
за заплащане на разноски, сторени в производството по гр.д 9309/2019 год
г. по описа на ВРС, за разликата над 75 /седемдесет и пет/ лева до 385 /триста
осемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА
„Енерго-про продажби ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна - - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на
„СМ БГ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна -
ул. „Бук” № 1 ет.5 ап.10, представлявано от А.Н.К., сумата от 50 /петдесет/
лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4981/18.11.2019 год постановено по гр.д. 9309/2019 год,,
в останалите обжалвани части.
Решението не подлежи обжалване на основание член 280, алинея 3,
точка 1, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.