Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……………..2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на осемнадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Таня Митова и с участието на прокурор Нина
Кирилова, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВЧНД № 4085 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С протоколно определение
от 26.06.2018 г. по НОХД № 17965/2017г. Софийския районен съд, 132 състав, на
основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от НК и чл.
23, ал. 1 от НК е определил на осъдения А.И.Т., с ЕГН **********, едно общо
наказание по НОХД № 18300/2017г. на СРС, по НОХД № 20027/2016г. на СРС, по НОХД
№ № 5916/2018г. на СРС и по НОХД № 17965/2017г. на СРС до размера на
по-тежкото, а именно – четири месеца „лишаване от свобода“, като е отложил на
основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му. От така определеното едно общо най-тежко
наказание е приспаднал изтърпяната част от наказанията, наложени по НОХД № 20027/2016г.
на СРС и по НОХД № № 5916/2018г. на СРС. Със същото определение е присъединил
наказанието по НОХД № 18300/2017г. на
СРС.
Срещу посочения съдебен
акт е подаден частен протест от прокурор при СРП, в който се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се излагат доводи, че е
налице по-благоприятен вариант за определяне на едно общо най-тежко наказание
по отношение на осъденото лице.
В разпоредително
заседание от 26.09.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след
като се запозна с въззивния протест, и с приложените материали по делото,
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на други доказателства.
В съдебното заседание пред
въззивния съд прокурорът при СГП поддържа протеста.
Защитата оспорва
протеста, като моли същият да бъде оставен без уважение.
В правото си на лична
защита осъденият Т. се придържа към казаното от защитника си.
В предоставената му
възможност за последна дума моли да бъде потвърдено определението на СРС.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, оспореният съдебен акт,
изложеното във въззивния протест както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е
подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
Настоящият съдебен състав,
действайки като инстанция по фактите и съобразявайки наведените във въззивния
протест доводи, както и заявените от страните в публичното съдебно заседание,
извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея
изгради следната фактическа обстановка:
А.И.Т., с ЕГН **********
е осъждан общо пет пъти, с влезли в сила към датата на постановяване на
определението на СРС съдебни актове, с които са му налагани наказания „пробация“ и „лишаване от свобода“, изтърпяването
на които е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Същият е осъждан, както
следва:
-
със споразумение по НОХД № 14190/2016г.,
по описа на СРС, влязло в сила на 07.04.2017г., за деяние извършено на
18.02.2014г., за което му е наложено наказание „пробация“. С определение,
постановено на 25.10.2017г. по НЧД № 3488/2017г. по описа на СГС, влязло в сила
на 02.11.2017г. наказанието „пробация“ е частично е заменено с наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и 16 дни. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му е отложено за срок от 3 години;
-
със споразумение по НОХД № 18300/2017г.,
по описа на СРС, влязло в сила на 15.02.2018г., за деяние извършено на
16.11.2016г., за което му е наложено наказание „обществено порицание“;
-
със споразумение по НОХД № 20027/2016г.,
по описа на СРС, влязло в сила на 27.03.2018г., за деяние извършено на
10.12.2015г., за което му е наложено наказание „пробация“;
-
със споразумение по НОХД № 5916/2018г.,
по описа на СРС, влязло в сила на 12.04.2018г., за деяние извършено на 12.06.2017г.,
за което му е наложено наказание „пробация“ и
-
със споразумение по НОХД № 17965/2017г.,
по описа на СРС, влязло в сила на 26.06.2018г., за деяние извършено на
16.05.2017г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години.
С атакуваното определение СРС, НО, 132 с-в,
след като е взел предвид обстоятелството, че се е произнесъл с определение, с
което е одобрил споразумение, съгласно което на подсъдимия А.И.Т. е определено
„наказание лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на
което е отложено за срок от три години, както и данните от актуалната справка
за съдимост на осъденото лице, е намерил, че са налице предпоставките на чл.
306, ал.1, т.1 от НПК за определяне на едно общо наказание измежду определеното
със споразумение по НОХД № 17965/2017г. по описа на СРС наказание и
наказанията, наложени по НОХД № 18300/2017г. на СРС, НО, по НОХД № 20027/2016г.
на СРС, НО, по НОХД № 5916/2018г. на СРС, доколкото деянията са извършени преди
да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях. Предвид горното на
основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 НК и чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на осъдения А.И.Т.
едно общо наказание по НОХД № 17965/2017г. по описа на СРС наказание и
наказанията, наложени по НОХД № 18300/2017г. на СРС, НО, по НОХД № 20027/2016г.
на СРС, НО и по НОХД № 5916/2018г. на СРС до размера на по-тежкото, а именно – четири
месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил
изтърпяването за срок от три годиди. С така постановеното определение съдът е
приспаднал предварителното задържане на подсъдимия по делата от съвкупността,
както и на изтърпяната част от наказанията.
Така възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка по делото, относно съдебните актове,
постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащите на групиране
наказания, кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Законосъобразно
проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са
извършени деянията по горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила
съдебните актове са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
за кумулиране на наложените на осъдения наказания. Правилен е и извода, че по отношение на наказанието, наложено по НОХД
№ 14190/2016г. на СРС не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НК, тъй като същото е наложено със споразумение, което влязло в сила на
07.04.2017г. Именно това е датата, която следва да бъде съобразена при
преценката за наличие на предпоставките за кумулиране, а не датата, на която е
влязло в сила определението на СГС, с което наложеното наказание „пробация“ е
заменено с наказание „лишаване от свобода“. Датата, на която е влязло в сила
определението на СГС, с което наложеното наказание „пробация“ е заменено с наказание
„лишаване от свобода“ следва да бъде преценявана единствено по отношение на
последиците от налагане на наказание „лишаване от свобода“, поради което е
правилно становището на представителя на държавното обвинение, че в случая не е
налице „рецидив“, но осъденото лице е осъдено за деянието по НОХД №
14190/2016г. на СРС със споразумение, влязло в сила на 07.04.2017г., т.е. преди
деянията по НОХД № 5916/2018г. на СРС и НОХД № 17965/2017г. по описа на СРС,
поради което не са налице предпоставките за определяне на едно общо най-тежко
наказание с наказанията, наложени по цитираните дела.
Предвид така
установеното, въззивният съд намира, че извършеното групиране е
най-благоприятно за осъденото лице.
Районният съд правилно
и законосъобразно е зачел при изпълнение на определеното общо, най-тежко
наказание изтърпяната част от наказанията, наложени му с групираните присъди,
на основание чл. 25, ал. 2 от НК.
Правилно е присъединил,
на основание чл.23, ал.2 от НК наказанието по НОХД № 18300/2017г. по описа на
СРС.
При
извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен
акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а протестът
- да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Воден
от гореизложеното, СГС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 26.06.2018г., постановено по НОХД № 17965/2017 г. на СРС, НО, 132-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.