Номер 117410.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXVII състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
Секретар:Д.Д.М.
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203385 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.59 и сл. ЗАНН по повод жалба на С. А. М. с
ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 20-0346-000051/20.03.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-гр. Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочат се
бланкетни нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован не изпраща представител. В
съпроводително писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане за оставяне на
жалбата без последствия.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 21.01.2020 г., около 14,30 часа жалбоподателят управлявал автомобил "ситроен
ксара" с рег. номер А....ВХ в посока от Созопол за с.Росен. Въпросният автомобил бил
закупен от жалбоподателя на 19.03.2019 г., като сделката била изповядана от нотариус и
информация за същата била подадена по електронен път в КАТ. Въпреки задължението за
пререгистрацията в двумесечен срок (т. е. до 02.02.2019 г.) новият собственик –
жалбоподателят М., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в
1
собствеността, поради което регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно
по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП от 20.05.2019г.
На 21.01.2020г., лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител –
св. Х., която след като направил справка в дежурната част също установил, че регистрацията
на лекия автомобил е била служебно прекратена. За констатираното тя съставил АУАН с бл.
№ 994473, в който посочила горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него без
да посочи възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения също не
били депозирани.
Материалите по преписката били докладвани и в БРП, като с постановление от
11.02.2020 г. прокурор от РП-Бургас, преценил, че извършеното от М. не покрива
признаците на престъпление по чл.345 ал.1 НК и изпратил материалите на наказващия орган
за преценка за налагане на административно наказание.
Въз основа на АУАН и с оглед преценката на БРП, че не се касае до престъпление от
общ характер, на 20.03.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел,
че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание "Глоба" в размер
на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания
свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, тъй като жалбата е
бланкетна.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в ОДМВР-гр. Бургас, който към дата 20.03.2020 г. е
бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени
в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
2
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.
3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил, безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване. Жалбоподателят не
оспорва и фактът, че е придобил собствеността на автомобила на 19.03.2019 г. в
предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална
заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването не е изпълни
задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да
регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е продължил да го управлява.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, съгласно, която –
служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират М. за
прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки
гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че той
не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото
бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 02.02.2019 г. и
очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е
била служебно прекратена след изтичане на крайния срок.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. Изрично в
този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като
например – Решение № 2412/19.12.2018 г. по к. н. а. х. д. № 3199/18 г. на АдмС-Бургас.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП (действала към момента на извършване на
нарушението) е предвидено наказание "Глоба" в размер от 200 до 500 лева, както и
наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По
делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни
нарушения от страна на жалбоподателя, както и за други отегчаващи отговорността му
обстоятелства, поради което правилно двете кумулативни санкции са били определени в
минималния възможен размер.
На последно място съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се
3
счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи
на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС,
ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид. Нарушението е типично за вида си, като дори в жалбата не се съдържат твърдения
за някакви обстоятелства, които да водят до занижаване на обществената опасност на
извършеното, напротив жалбоподателят е игнорирал задължението си повече от 8 месеца.
Предвид изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено,
поради което следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0346-000051/20.03.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - гр. Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на С. А. М. с ЕГН:
********** е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4