Решение по дело №280/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260056
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20201700500280
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 № 260056/17.08.2020год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  16.08.2020год. / шестнадесети август през  две хиляди и двадесета  година /  в състав :

 

 Председател: Рени Ковачка

Членове : Димитър Ковачев  

мл.с. Мариета Динева   

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр. дело 280 по описа за 2020  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Решение 282/05.02.2020год. , постановено по гр.дело 07502/2018год.  на Районен съд-Перник е осъден М.Г.З. от *** да заплати на  Р.М.З. от ***  по сключен между тях договор за заем от ***год. сумата от 5 950лева и 200 евро,които е следвало да върне в срок до 30.11.2016год. и  сумата в размер на 4 300 евро,които е следвало да върне в срок до 27.02.2017год., обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на вземанията до подаване на исковата молба както следва :

-за вземането от 5950 лева за периода от 30.11.2016год. до 30.10.2018год.- 1156.94лева

-за вземането от 200 евро за периода от 30.11.2016год. до 30.10.2018год.-40.16 евро

-за вземането  от 4300 евро за периода от 27.02.2017год. до 30.10.2018год.- 753.60 евро,както и законната лихва  върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

С решението М.Г.З. е осъден да заплати на Р.М.З.  и сумата от 2 351 лева , представляваща направени разноски по делото.

Недоволен от така  постановеното решение е останал ответникът, който го  обжалва изцяло . Твърди ,че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,както и че е  необосновано. Счита за неправилен и необосонован извода на районния съд ,че ответникът е подписал разписката, удостоверяваща получавенто на процесните суми   и че същите са получени от него в заем от ищцата и счита ,че в тази връзка необосновано е кредитирал изготвената по делото тройна графологическа експрертиза ,вместо да кредитира единичната такава , даващо противно заключение във връзка с авторството на положения подпис.  Поддържа ,че  по делото не е обсъдено обстоятелството, че ищцата е осъждана за извършено престъпление за съставяне на неистински документ,което според жалбоподателя е индиция за извършено престъпление във връзка със съставянето и на процесната разписка.  Моли обжалваното решение да бъде  отменено  и постановено друго за отхвърляне на предявения иск , както  и да му се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

 С въззивната жалба са направени доказателствени искания,които са оставени без уважение с Определение 431/25.06.2020год.

Въззиваемата  Р.З. е подала писмен отговор,в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на  обжалванато първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Моли да й се присъдят направените разноски във въззивното производство.

Пернишкият окръжен съд , за да се произнесе по спора , взе предвид следното:

Пред пернишкият районен съд е предявен иск от  Р.М.З. за осъждане на ответника М.З. да й заплати  сумата от 17 398 лева , от които 6 342  лева / 5950лева  и 200 евра/  и 4300 евро , предоставени му в заем ,но невърнати на падежа ,  сумата от 1268 лева ,обезщетение за забава върху цулата главница от 6 342лева за периода от 27.02.2017год. до 30.10.2018год.  и сумата от 1404.66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.02.2017год. до 30.11.2016год. ,ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска- 30.10.2018год. до окончателното им изплащане.В исковата молба се съдържат твърдения , че  сумата от 17 398 лева е предоставена в заем на ответника  ,който е следвало да върне сумата от 5 950 лева и 200 евро до 30.11.2016год., а останалата част от 4 300 евро-до 27.02.2017год. ,което  ответникът не е сторил. Твърди ,че  за предоставяне на сумите е съставена разписка, която ответникът е подписал,  въпреки което не й е върнал предоставените му в заем на датите , посочени в разписката.Посочва ,че ответникът е  изпаднал в забава и й дължи  обезщетение по чл.86 от ЗЗД до датата на предявяване на иска ,в посочените по-горе размери ,ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. Посочва ,че ответникът е нейн син, че  сумите са му предоставени в заем с уговорка същите да й бъдат върнати до датите ,посочени в разписката от ***год.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от ответника-жалбоподател в настоящото производство , с който оспорва иска по основание и размер. Твърди  ,че не е взимал пари на заем от своята майка, че разписката е неистинска ,тъй като не е подписана от него ,както и че е невярна . Посочва ,че майка му претендира да получи парични суми, които не й се следват, че са в конфликт със своята майка  и че  има неплатени парични задължения ,за покриването на които се опитва да изкара пари. Сочи също така ,че  майка му е осъждана напробациязаради фалшифициране на дипломи ,с което аргументира неистинността на процесната разписка. Моли да се отхвърли иска ,ведно с произтичащите от това последици.

Районният съд е уважил предявения иск по чл.240 от ЗЗД, като е приел ,че между страните е бил сключен валиден договори за заем, че ответникът е получила предоставените му от ищеца суми, които не е върнал в уговорените за това срокове.

При извършената служебна проверка  по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

От представеното по делото Удостоверение за семейно положение от ***год. е видно ,че страните по делото са майка и син.  

Представена   е по делото  като ксерокопие и в оригинал разписка от ***год. , съдържаща изявление за дължимосткъм майка мина суми  в размер на 4 300 евро, 5 95- лева  и 200 евро, както и за поето задължение за връщане на сумата от 5 950 лева и 200 евро в срок до 30.11.2016год. , а сумата от 4 300 евро-в срок до 27.02.2017год . Като автор на разписката е  посочен ответникът- М.З., под нея фигурира подпис и ръкописно изписано  ЕГН- **********.

Авторството на документа е оспорен от ответника, поради което е открито производство по чл.193 от ГПК и в тази връзка е допуснато изслушването на единична съдебно-графологическа експертиза. В последната се заключава ,че  подписът , положен на разписката , не е изпълнен от ответника М.З..

 Единичната съдебно-графологическа експертиза е оспорена от ишщцата  и  допусната и изслушана   тройна съдебно-графологическа експертиза. В нея, в противовес на констатираното в единичната експертиза , е заключено ,че  подписът , положен на разписката , заедно с думитеДнес  ***год. …. и завършащ с „….. **********“ , е изпълнен от ответника М.З..

От изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза се установява ,че  размерът на законната лихва върху главница в размер на 5 950 лева за периода от 30.11.2016год. до 30.10.2018год. е в размер на 1 156.94лева, върху сумата от 200 евро за същия период е в размер на 40.16 евро и върху сумата от 4300 евро  и за периода от 27.02.2017год. до 30.10.2018год. е в размер на 753.60лева.

 Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК ищцата заявява ,че многократно е предоставяла в заем на сина си М. различни парични суми, част от които са и процесните такива. Посочва ,че сумите са били изпращани от *** , където е работила и че са му били предоставяни  за да покрива нуждите си срещу обещание да й бъдат върнати .Сочи ,че в разписката са уговорили срок за връщането им. Разяснява ,че в последствие била разбрала ,че предоставените на ответника суми били проигравани  от него в казиното. Посочва ,че при подписване на разписката не са присъствали трети лица.

При горната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 Договорът за заем е реален договор , с който заемодателя предава в собственост на заемателя пари или заместими вещи срещу задължение за връщането им. Фактическият състав на договора за заем ,регламентиран в разпоредбата на чл.240 , ал.1 от ЗЗД се състои от няколко елемента,които следва да бъдат доказани в производството по искане за връщане на заета сума , а именно : съгласие на страните да предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, 2.реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем,както и настъпването на падежа за връщане на заема  следва да бъдат установени  при условията на пълно и главно доказване ,като доказателствената тежест се носи от ищецазаемодател. Ответникът следва да проведе насрещно доказаване на своите правоизключващи или правопогасяващи  възражения.

Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД издадената от ответника разписка , в която е удостоверил получаването на конкретни суми пари от ищцата-негова майка ,служи като доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнението на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Обективираното  в разписката изявление  на лицето  подписало разписката: „ получавам днес  200 лв.,прибавени към 4300 + 200 = 4 500 евраидължа на майка ми 4300 евро и 5950 лв.“, може да се приеме като доказателства  ,че ищецът е провел пълно и  главно доказване на факта на реалното им предаване по договор за заем. От самия факт на признанието ,че получените суми се дължат обратно на заемодателя  се извлича и  основанието , на което същите са били предоставени, а именно като заем. Последното  се оспорва от ответника , но същият не провежда насрещно доказване на това свое възражение . Не твърди, а и не  доказва  друго основание за получаване на сумите , посочени в разписката от ***год., освобождаващи го от задължението за тяхното връщане.  По делото не  се твърдят , а и не се установяват други правоотношения между страните , които да служат като причина за соченото разместване на  имуществените блага, различна от твърдяната от ищцата.

 Ответникът е оспорил автентичността на представената по делото разписка от ***год. с твърдения ,че не е подписана от него. В производството по чл.193 от ГПК, открито по оспорването, районният съд  е допуснал изслушването на единична съдебно-графологическа експертиза и при нейното оспорване- тройна съдебно-графологическа експертиза.

С първата експертиза вещото лице графолог е дало заключение ,че подписът върху разписка от ***год. не е положен от ответника  М. З. . Вещото лице е работило, изследвайки подписи на ответника , положени в Заявленията за издаване на лични документи, намиращи се в архива на отделБДСпри ОДМВР гр.П., както и върху експериментални образци, изготвени от ответника. При изледването вещото лице е констатирало е различия както в общите , така и в определени по- характерни частни признаци на подписа, а именно: направление на движение при изписване на първия елемент на букватаМ“, формата на движение при изписване на долната част на първия елемент на букватаМ“, вида на връзката между първия и втория елемент на букваМ“, формата на движение при изписване на връзката между двата полуовала на букваз“, относителното разположение на началото на щрихованата част на подписа и относителната разтегнатост по хоризонтал при изписване на фигурата, наподобяваща цифрата „8. На база на тези различия, определени  като характерни, устойчиви и индивидуални в своята съвкупност ,вещото лице е заключило ,че подписът не е положен от ответника М.Г.З..

Противно на становището на единичната  съдебно-графологическа експертиза, вещите лица ,изготвили тройната съдобно-графологическа  експертиза дават  заключение ,че  подписът, положен в графаподписв документ, започващ с думитеДнес ***год….. „ и завършващ с „… **********“ е изпълнен от ответника М.Г.З. . За изготвяне на експертизата са използвани сравнителни образци  от подписи,  положени от ответника в заявление за издаване на документи за самоличност на български гражданин ***год., подписи, положени от ответника в Заявление за издаване на документи на български гражданин ***год. и ***год., подписи , положени от документи по настоящото дело, подписи , положени от копия на молби до РС-Р., от заверки на различни документи, подписи , положени в обяснения, сведения и протоколи за предупреждения, намиращи се в РП-П., молба декларация от ***год. до сектор ПП-ОДМВР-П. и експериментални образци , снети на ***год.  и такива, използвани при изготвяне на първоначалната експертиза.В резултат на проведеното изследване, вещите лица са установили съвпадения във всички общи и по-характерни признаци на подписи,които подробно са описали в заключението си.  Констатирали са ,че съвпаденията са характерни, устойчиви и  съществени. В заключението си ,както и в  съдебно заседание вещите лица уточняват, че единственото различие в  признаците на подписа на ответника  са установили между подписа , положен върху процесната разписка и този , положен в експериментални образци. Тази разлика обяснавят  с проявеното при снемането на образците желание и стремеж на ответника към промяна на обичайния си подпис, поради което считат ,че тази разлика не се отразява върху категоричното им становище за идентичност в подписите, основано на съвпадение на признаците на подписа с останалите  образци, определящи ги като свободни такива.

Безспорно в случая  са налице две противоположни становища на двете съдебно-почеркови експертизи , при кое правилно районния съд е кредитирал заключението на тройната съдебно-графологическа експертиза и въз основа на нея е приел , че  оспорената разписка от ***год. е подписана  от ответника  и оспорването на нейната автентичност е недоказано по делото. За изготвяне на тройната съдебно-графологическа експертиза са използвани по-голям обем от сравнителни образци, даващи възможност за по-пълна и по-обхватна преценка на  общите и характерни признаци на подписа на ответника. В заключението е даден приоритет на свободните образци от подписа на ответника  и е отчетен  стремежа да ответика чрез предоставяне на експретиментални образци да въведе експертите в заблуждение относно признаците на неговия подпис.

 Предвид горезложеното  и кредитирайки заключението на тройнатасъдебно-почеркова експертиза като  пълна , ясна и обоснована, настоящият състав намира ,че разписка от ***год. е подписана от ответника , поради което  и оплакванията в жалбата за противното се явяват несъстоятелни.

От цитираната разписка е видно ,че ответникът се е задължил да върне на ищцата сумата  5 950 лева и 200 евро до 30.11.2016год., а сумата от 4 300 евро-до 27.02.2017 год.  Не се твърди , а  и не се  представят доказателства за изпълнение на задължението си за връщане на предоставената в заем сума до посочения в разписката  краен срок , поради което искът за тяхното връщане се явява основателен и доказан в пълния си предявен размер.

 Когато  денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му- арг. на чл.84, ал.1,  изр.1 от ЗЗД. След като ответникът не е върнал на ищцата предоставените му в заем парични суми до крайния уговорен срок, то считано от 30.11.2016год. ,респ. от 27.02.2017год. ответникът е изпаднал в забава, която до датата на предявяване на иска 30.10.2018год. ,съгласно заключението на съдебно-икономическата експретиза е в размер както следва :  върху сумата от 5 950 лева – 1156.94лева , върху сумата от 200 евро- 40.16 евро  или 76.07 лева  и върху сумата от 4300 евро-735.60 евро или 1427.38 лева.

Ищцата претендира мораторна лихва върху сумата от 4300 евро в размер на 1 404.66 лева ,като й е присъдена такава в размер на 735.60евро с левова равностойност  от 1427.38лева.  Предвид на това , настоящият състав намира ,че районният съд се е произнесъл свръх петитум за сумата от 22.72 лева, за която сума първоинстанционното решение следва да се обезсили .

 Поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции относно основателността на исковата претенция / извън сумата от 22.72 лева/, представляваща присъдена без надлежна претенция сума претендирана първоинстанционото решение следва да се  потвърди в тази си част, а за сумата от 22.72левада се обезсили като недопустимо .

  На въззиваемата не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като не е доказала да е направила такива.

  Водим от горното и същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

 Р              Е            Ш              И :

 

 

  ОБЕЗСИЛВА Решение 282/05.08.2020год., постановено по гр.дело 07502/ 2018год. по описа на Районен съд-Перник, В ЧАСТТА МУ, в която М.Г.З. с ЕГН ********** от *** е осъден да заплати на Р.М.З. с ЕГН ********** от *** сумата от 22.72 лева  ,представялаващ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4 300 евро за периода 27.02.2017год. до 30.10.2018год. като НЕДОПУСТИМО.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

Председател :                                           Членове: