Решение по дело №756/2019 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 15.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 756 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 684 от 10.05.2019 година на инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на П.Б.Й. с ЕГН ********** *** са наложени две глоби в размер на по 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 пр.2 т.1 пр.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.3 от същия закон във вр. с чл.12б ал.1 т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и за извършено нарушение по чл.257 ал.1 пр.2 т.1 пр.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.3 от същия закон във вр. с чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.Й., който го обжалва в срок като незаконосъборзано. Твърди, че за същите нарушения е наказан и с НП №831/09.07.2019г. и НП №832/09.07.2019г. като и в двете е било посочено, че нарушенията са установени с Констативен протокол серия ИАГ, №152236/14.03.2019г. и Констативен протокол серия Б00А, №136054/13.05.2019г., като единият е бил посочен и в акта, въз основа на който е издадено атакуваното НП. С оглед на изложеното моли НП да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него се явява адвокат Ф.Ф. ***, който моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. В допълнение към изложеното в жалбата основание изтъква, че категорично липсвали, както в КП от 14.03.2019г., така и в АУАН от същата дата, ясна конкретизация по отношение на самото нарушение, както и обстоятелства, които го потвърждават. Счита, че липсва и посочено правно основание. В АУАН са посочени чл.108 ал.3 от ЗГ и чл.257 ал.1 от ЗГ, които имат общ бланкетен характер, а вменените контролни функции, визирана в наредбата по чл.148 ал.11 от ЗГ са описани едва в НП. Изтъква, че липсва ясна конкретизация на извършените нарушения. Констатация имало единствено и само за извършване на незаконна сеч на немаркирани дървета, но не е посочено количество и вид – посочено е прокарване на просеки, които не са в технологичния план. Самият факт, че липсва конкретизация на нарушенията, се потвърждавала и от приложените две административно наказателни преписки, където се виждало, че на база от протокола от 14.03. и друг, в последствие издаден, са издадени други две НП на доверителя му за същите нарушения, но там е налице някаква конкретизация по отношение вида и количество на отсечени дървета, както и описание на просеките. Заявява, че не ставало ясно защо и по каква причина в АУАН е фиксирано, че датата на нарушението е 08.02.2019г., при положение, че КП и съставения АУАН са с дата 14.03.2019 година. Счита, че АУАН, в неговото съдържание противоречи на чл.42 т.4 и 5  от ЗАНН – не е точно описанието на нарушението и не са посочени законовите разпоредби, които са нарушени, а едва в НП административнонаказващият орган се е опитал да изправи тази неточност, което е недопустимо. При наличието на тези нарушения от материално правен характер и от процесуално правен характер, моли съда да отмени НП със законовите последици.

Ответникът – РДГ – Ловеч, редовно призован, се представлява от ст.юрисконсулт С.Т., която счита, че НП №684/10.05.2019г. на Директор РДГ-Ловеч е напълно законосъобразно и  правилно. Приема становището на жалбоподателя, че посочените деяния в НП са неупражнен контрол за допусната сеч на немаркирани дървета и направа на технологични просеки за напълно погрешно, тъй като ставало въпрос за направа на извозни пътища, което е напълно различно от технологични просеки. Пояснява, че дата за извършване на нарушението е именно датата, посочена в позволителното за сеч за започване провеждане на сечта – 08.03.2019г. – три дена след издаване позволителното за сеч, поради което моли съда да потвърди атакуваното НП. В представените писмени бележки описва приетата от АНО установена фактическа обстановка. Твърди, че трите акта са съставени за различни изпълнителни деяния и административнонаказателната отговорност е различна.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.И.С. и И.Н.Н., както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.03.2019 година, свидетелят С.И.С., в присъствието на свидетеля И.Н.Н., съставил Акт с бланков №051543 и рег. №684/12.04.2019г. по регистъра на РДГ-Ловеч против П.Б.Й. с ЕГН ********** *** затова, че като лицензиран лесовъд на частна практика с Удостоверение №6571 от 07.06.2012г., не е упражнил контрол, допуснал да се извърши сеч на немаркирани дървета и направа на извозни пътища, които не са описани в технологичния план, с което е нарушил чл.108 ал.3 от Закона за горите във вр. с чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите. Посочено е, че нарушението е извършено на 08.02.2019г. По съставеният акт, жалбоподателят е написал, че няма възражения.

Въз основа на така съставения акт за нарушение е било издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е в противоречие с разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на броя и кубатурата на отсечените немаркирани дървета и броя и посоката на направените извозни пътища. Тези обстоятелства не се изясниха дори и след разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, които заявиха, че дори не са извършвали измервания.

Съобразно чл.103 ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващият орган е да докаже нарушението, авторството и вината на нарушителя. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, където те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила. Показанията на актосъставителя и свидетела по акта не допълниха по никакъв начин доказателствената съвкупност относно осъществяване на нарушението както от обективна, така и от субективна страна, поради което съдът намира, че НП е недоказано и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения.

В АУАН описаното нарушение е квалифицирано по чл.108 ал.3 във вр. с чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, а в НП, при идентично описание на нарушението вече е конкретизирано по чл.257 ал.1 предл.2 т.1 предл.1 от Закона за горите и е добавена в квалификацията му и разпоредбата на чл.12б ал.1 т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, която всъщност съдържа елементите на нарушението, докато посочените в АУАН разпоредби са  бланкетни правни норми.

Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените  в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция – официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Посочването на всички виновно нарушени разпоредби, е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.

Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и непълно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

Освен това при конкретизиране на административното нарушение по чл.257 от Закона за горите в НП е допуснато друго нарушение на процесуалните правила, а именно противоречие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация. В нормата на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ са посочени четири изпълнителни деяния, а именно „не изпълни задължения” или „изпълни несвоевременно задължения”, както и  „не изпълни контролни правомощия” или „изпълни несвоевременно контролни правомощия”. При словесното описание на административното нарушение е посочено, че Й. „като лицензиран лесовъд на частна практика с Удостоверение №6571 от 07.06.2012г., не е упражнил контрол, допуснал да се извърши сеч на немаркирани дървета и направа на извозни пътища, които не са описани в технологичния план”. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл.257 ал.1 предл.2 т.1 предл.1 от Закона за горите, че като лице, упражняващо лесовъдска практика не е изпълнил задължения, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, т.е. словесно нарушението е описано като неизпълнение на контролни правомощия /чл.257 ал.1 предл.2 т.1 предл.3 от Закона за горите/, а е квалифицирано като неизпълнение на задължения.

По своята правна същност наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и в него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното нарушение и цифровата му квалификация. В противен случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като то има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкционирано, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и в разглеждания случай това не е направено, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и като последица води до отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото.

Доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това процесуално нарушение препятства съда, в рамките на своята компетентност да прецени извършено ли е нарушение на разпоредбите на Закона за горите и издадените въз основа на него подзаконови актове, тъй като не е ясно какво точно нарушение е имал пред наказващият орган с оглед неточната му квалификация.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Основателно е и възражението на жалбоподателя, че за едно и също нарушение е наказан два пъти. Видно от представеното НП №832 от 09.07.2019 година, е налице абсолютно припокриване на визираното в него нарушение с това по пункт 1 от атакуваното пред настоящия състав НП, с единствената разлика, че в НП №832 вече е посочено количеството отрязани немаркирани дървета.

С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал редица съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не следва да се обсъждат възраженията по същество на нарушението.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 684 от 10.05.2019 година на инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на П.Б.Й. с ЕГН ********** *** са наложени две глоби в размер на по 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 пр.2 т.1 пр.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.3 от същия закон във вр. с чл.12б ал.1 т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и за извършено нарушение по чл.257 ал.1 пр.2 т.1 пр.1 от ЗГ във вр. с чл.108 ал.3 от същия закон във вр. с чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :