Решение по дело №59008/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2024 г.
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20221110159008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 21479
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело №
20221110159008 по описа за 2022 година

„С.Г.“АД е предявило срещу К. И. Б. иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД във вр. с чл.3 от ГПК за сумата от 1 103.96 лева, като частичен от сумата
от 1153.96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ответника при изпълнение на дейността й като адвокат и
процесуален представител по гр.дело №12055/2020, СГС, ведно със законната
лихва от 17.12.2021 до окончателно изплащане на сумите.
Ищецът поддържа, че по силата на Решение №262034 от 23.12.2020 по
гр.дело №12055/2020, СГС, ищецът е осъден да заплати на Ссумата от 25 лева
– разноски за държавна такса, а на адв.К. Б. сумата от 200 лева за оказана от
нея безплатна правна помощ на С.Твърди, че с молба от 05.01.2021 е поискал
от съда да измени решението си в частта за разноските, като не присъжда
разноски в полза на адв. Б..Със същата молба е поискано от съда да укаже на
С и на К. Б. да посочат банкови сметки за доброволно плащане на
присъдените 25 лева и 200 лева.Твърди, че молбата е изпратена на К. Б. за
становище, която не е посочила банкови сметки за доброволно плащане, а
дори е поискала и издаването на изпълнителни листи в нейна полза и в полза
на нейния клиент.С определение е оставено без уважение искането по чл.248
1
от ГПК, а изпълнителните листи в полза на К. Б. и на С са били издадени на
29.03.2021г.Поддържа, че с оглед избягване на изпълнителни дела на
09.09.2022 е изпратил чрез оператор на платежна система Изипей сумите от
25 лева на С и 200 лева на адв. Б..С молба от 10.09.2021 е представил на съда
процесните разписки на Изи Пей, удостоверяващи че сумите са заплатени.С
разпореждане от 13.09.2021 молбата заедно с разписките са изпратени за
становище на адв. Б. и на С.Твърди, че от молбата и разписките ответницата е
узнала, че сумите са внесени в нейна полза и в полза на нейния клиент и
изпълнителните титули от 29.03.2021 са били получени от преупълномощен от
нея адвокат.Поддържа, че впоследствие на 9.11.2021 е получил два броя
уведомления за цесия, съгласно които вземането на С е прехвърлено на
„Ф“ЕООД, а вземането на К. Б. е прехвърлено на „С“ЕООД.Въз основа на
двата изпълнителни листи са образувани две изпълнителни дела.Поддържа, че
на 30.11.2021 е получил покана за доброволно изпълнение за сума в размер от
405.98 лева, към която е бил приложен изпълнителен лист, издаден в полза на
Стоян Въргов за сумата от 25 лева. Твърди, че на 1.12.2021 ищецът погасил
напълно задължението в размер на 405.98 лева.Поддържа, че на 13.12.2021 е
получил втора покана за доброволно изпълнение за обща сума от 601.98 лева,
към която е бил приложен изпълнителен лист в полза на К. Б. за сумата от 200
лева.. На 17.12.2021 ищецът е погасил напълно задължението в размер от
601.98 лева.Твърди, че сумите от 405.98 лева по изп.дело №762/2021 и 601.98
лева по изп.дело №811/2021 нямало да бъдат платени от него, ако ответницата
не се е снабдила с изпълнителни листи по гр.дело 012055/2020 на СГС,
въпреки, че е уведомена от съда за това, че сумите са платени на нея и клиента
й по Изи Пей.Твърди, че поведението на ответницата като адвокат
представлява неприкрита злоупотреба с процесуални права, попадаща в
хипотезата на чл.3 от ГПК. Поради това отправя претенция на основание чл.45
от ЗЗД за имуществени вреди вследствие на дейността на ответницата като
адвокат и процесуален представител по гр.дело №12055/2020, СГС.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. И. Б. оспорва предявения
иск.Твърди, че ищецът няма правен интерес, нито основание да предявява иск
срещу нея по отношение на вземането на доверителя й Въргов, което той е
цедирал на трето лице, в което тя няма участие и при което прехвърляне не го
е представлявала. Поради това твърди, че не е налице нарушение на ЗА и
Етичния кодекс.Твърди, че не е сключвала договор с ищеца, за да претендира
2
от нея вреди от виновно неизпълнение на задълженията й.Поддържа, че
уведомяването за плащане било извършено чрез молба подадена до СГС,
която е достигнала до знанието й не на твърдяната от ищеца дата 13.09.2021, а
на 10.11.2021.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 29.03.2021 по гр.дело №12055/2020, СГС, е
осъден „СГ Гда заплати на Ст. сумата от 25 лева – разноски по делото.
С изпълнителен лист от 29.03.2021 е осъден „С.Г.да заплати на адв. К. Б.
на основание чл.38 от ЗА сумата от 200 лева – възнаграждение за оказана
безплатна помощ.
С молба от 10.09.2021 „СГ е представил пред съда разписки от
10.09.2021 за заплатени суми чрез платежната система „Изи Пей“АД в полза
на К. Б. в размер от 200 лева и в полза на С в размер от 25 лева и е поискал да
не бъдат издавани изпълнителни листи.
По делото е представена разписка от 10.09.2021, с която В. В. е наредил
в полза на К. Б. сумата от 200 лева–разноски по ч.гр.дело №12055/2020, СГС.
По делото е представена разписка от 10.09.2021, с която В. В. е наредил
в полза на С сумата от 25 лева–разноски по ч.гр.дело №12055/2020, СГС.
С уведомление по телепоща от 9.11.2021 „С“ЕАД е уведомено за
договор за цесия на вземане по ч.гр.дело №12055/2020, по описа на СГС,
сключен между С и „Ф“ЕООД.
С уведомление по телепоща от 9.11.2021 „С“ЕАД е уведомено за
договор за цесия на вземане по ч.гр.дело №12055/2020, по описа на СГС,
сключен между К. Б. и „С“ЕООД
С покана за доброволно изпълнение от 26.11.2021 е поканено“СЕАД да
заплати в полза на Ф ЕООД сумата от 405.98 лева, от която 25 лева –разноски,
200 лева – разноски по изпълнителното дело, 5.91 лева – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист и 3 лева – банкови такси, 172.07 лева – такси
по ЗЧСИ
С преводно нареждане от 1.12.2021 е наредена от С ЕАД в полза на
ЧСИ М сумата от 405.98 лева по изпълнително дело №762/2021.
3
С покана за доброволно изпълнение от 09.12.2021 е поканено от “С“ЕАД
да заплати в полза на С“ЕООД сумата от 601.98 лева , от която 200 лева –
разноски, 200 лева –разноски по изпълнителното дело, 5.91 лева –държавна
такса за издаване на изпълнителен лист и 3 лева – банкови такси, 193.07 лева –
такси по тарифата на ЗЧСИ
С преводно нареждане от 17.12.2021 е наредена от С в полза на ЧСИ М
сумата от 601.98 лева по изпълнително дело №811/2021.
С постановление от 6.11.2021 ЧСИ Л е оставил без уважение възражение
с вх.№3643/30.11.2021, подадено от „С.“ЕАД.
По делото е представено платежно нареждане от 8.12.2021 за сумата от
25 лева, внесена от „С“ЕАД в полза на СГС по жалба във връзка с ид. 762/21
ЧСИ
С постановление от 21.12.2021 ЧСИ е оставил без уважение възражение
с вх.№3244/19.10.2021, подадено от „СЕАД.
По делото е представено платежно нареждане от 10.01.2022 за сумата от
25 лева, внесена от „С“ЕАД в полза на СГС по жалба във връзка с ид. 811/21.

По силата на договор за цесия от 07.01.2021 К. И. Б. в качеството на
цедент е прехвърлила на „С“ЕООД в качеството на цесионер цялото вземане,
което има спрямо „СЕАД по ч.гр.дело №12055/2020, СГС.
По силата на договор за цесия от 07.01.2021 С в качеството на цедент е
прехвърлил на „ФЕООД в качеството на цесионер цялото вземане, което има
спрямо „СГ Груп“ЕАД по ч.гр.дело №12055/2020, СГС.
По делото е представено съобщение от 29.10.2021 от СГС до В, с което
се изпраща молба с приложения №347851/10.09.2021.Видно от отбелязването
на гърба на съобщението, то е връчено на 10.11.2021г.
С Решение №1644 от 29.06.2022 по гр.дело №2589/2022, СГС, ЧЖ, III В
състав е оставена без уважение като неоснователна жалбата на „С срещу
постановление от 06.12.2021 с изх.№5332/06.12.2021, с което е оставено без
уважение възражение с вх.№3643/30.11.2021.
С Решение №701 от 31.03.2022 по гр.дело №885/2022, СГС, ЧЖ, IV Б
състав е оставена без уважение като неоснователна жалбата на „С.Г.Г“АД
срещу постановление от 21.12.2021 по изп. дело №811 по описа на ЧСИ Л.М в
4
частта, в която е отказано прекратяване на изпълнителното производство.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога
да го упражни или въобще да не го упражни.Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно.Това обаче не
изключва възможността за злоупотреба с право.Злоупотребата с право е
противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно –
за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57, ал.2 от
Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото.В този
смисъл е Решение №53 от 04.04.2018 по гр.дело №1913/2017, ВКС, III ГО.
Задължението за добросъвестно упражняване на процесуални права
нормативно е закрепено в чл.3 от ГПК и неизпълнението му е скрепено с
отговорност за вреди.Добросъвестността е налице, когато процесуалното
право се упражнява с убеждението, че то съществува.Няма злоупотреба с
право тогава, ако страната подава искова молба или отправя искане със
съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право.Без значение е
дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност
твърдяното субективно право..Отговорността за вреди от злоупотреба с право
по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването
на недобросъвестността е в тежест на пострадалия.В този смисъл са Решение
№257 от 14.07.2011 по гр.дело №1149/2010, ВКС, IV ГО, Решение №245 от
5.11.2014 по гр.дело №1734/2014, ВКС, III ГО.
По принцип упражняването на права по издадените в полза на ответника
изпълнителни листи чрез образуване на изпълнително дело и предприетите
допустими от закона изпълнителни способи, не е неправомерно, доколкото те
са подлежали на изпълнение.За да се приеме, че ответникът е злоупотребил с
права следва да се установи, че процесуално признатите права и способи за
защита са упражнени недобросъвестно- с цел да увредят законните интереси
на ищеца.
В случая за да е налице злоупотреба с права от страна на ответницата
следва да са налице следните предпоставки: 1.ответницата да е уведомена, че
процесните суми са заплатени, т.е знание на ответницата преди издаване на
изпълнителните листи и преди сключване на договора за цесия ;2. сумите да са
5
реално заплатени от ищцовото дружество в полза на ответницата;3. след
уведомяването ответницата да е предприела действия, вследствие на които
да са настъпили имуществени вреди за ищцовото дружество.
С изпълнителен лист от 29.03.2021 по гр.дело №12055/2020, СГС, е
осъден „СЕАД да заплати на С сумата от 25 лева – разноски по делото.
С изпълнителен лист от 29.03.2021 е осъден „С.“ЕАД да заплати на адв.
К. Б. на основание чл.38 от ЗА сумата от 200 лева – възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Молбата от 10.09.2021, с която са представени от ищеца разписки за
заплатени суми чрез системата „Изи Пей“ и се иска да не бъдат издавани
изпълнителни листи, е подадена няколко месеца след като са издадени
изпълнителните листи-м.03.2021г..Освен това молбата от 10.09.2021 е
подадена и няколко месеца след като са сключени договори за цесия, по силата
на които са цедирани вземанията спрямо „С“ ЕАД в размер от 25 лева и 200
лева в полза на трети лица.
За да породи спрямо ищеца цесията действие, тя трябва да му бъде
съобщена в съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД.Видно от представената
телепоща ищецът е уведомен за извършените цесии на 9.11.2021. С оглед на
което двата договора за цесия са породили действия спрямо ищеца от
уведомяването.В този смисъл към дата 9.11.2021 кредитори на ищеца за
вземанията в размер от 25 лева и 200 лева са цесионерите по договорите за
цесия.
Видно от доказателствата по делото молбата, с която са представени от
ищеца разписки за заплатени суми чрез системата „Изи Пей“ е връчена на
ответницата на 10.11.2021, т.е. след издаване на изпълнителните листи,
сключване на договор за цесия и след като цесиите са породили действието си
спрямо ищеца.В този смисъл към момента на уведомяването й ответницата не
е кредитор на вземането спрямо ищеца.Извършените от нея действия във
връзка с издаване на изпълнителни листи и във връзка със сключване на
договор за цесия са преди уведомяването й.Поради това при липсата на знание
у ответницата не се установява недобросъвестност и намерение да се увреди
ищцовото дружество.Действията на ответницата са предприети преди
изпращане на писмото от ищцовото дружество и преди ответницата да узнае
за него, поради което при нея липсва знание и намерение за увреждане на
6
ищцовото дружество.
Освен това ответницата не следва да отговаря за вземания, по които
титуляр е С След като с изпълнителен лист вземането е присъдено в полза на
Стоян Въртов, той става титуляр по него. В качеството си на титуляр на
вземането спрямо „С“ АД, е сключил договор за цесия, към който
ответницата няма отношение и по който не е страна, нито представител.С
оглед на което ответницата не следва да отговаря за вземания, предмет на
изпълнително дело 762/2021 в размер от 405.98 лева.
Поради липсата на недобросъвестно поведение ответницата не следва да
отговаря и за останалите вземания по изпълнително дело №811/2021..
Отделно от това по делото не се установява ищцовото дружество да е
заплатило процесната сума от 200 лева в полза на ответницата.Вярно е , че по
делото е представена разписка за сумата от 200 лева, наредена на 10.09.2021
от пълномощника на ищцовото дружество в полза на К. Б..Но в разписката е
посочено, че след 7 дни от датата на превода, непотърсените от получателя
средства се връщат на наредителя. В този смисъл на 17.09.2021 средствата
обратно са се върнали по сметка на ищцовото дружество, доколкото
ответницата е уведомена за превода на средства 2 месеца по–късно.
С оглед на изложеното не е налице и другата предпоставка, а
именно:реално плащане на сумите, за които е издаден изпълнителен лист.
Поради това и изпълнителното производство №811/2021 не е
прекратено. Съгласно чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство.В случая не е представено доказателство, че взискателят е
получил преведената сума., съответно, че е уведомен за превеждането
й.Поради това и не е налице основание да се приеме, че е налице реално
плащане на сумата преди образуване на изпълнителното производство.
С постановление от 21.12.2021 ЧСИ Л е оставил без уважение
възражение с вх.№3244/19.10.2021, подадено от „С. тъй като не е уведомен
кредитора за направеното плащане, а паричните операции на Изипей АД не са
публични и няма как кредитора да разбере, че дългът е платен. С Решение
7
№701 от 31.03.2022 по гр.дело №885/2022, СГС, ЧЖ, IV Б състав е оставена
без уважение като неоснователна жалбата на „С срещу постановление от
21.12.2021 по изп. дело №811 по описа на ЧСИ Л.М в частта, в която е
отказано прекратяване на изпълнителното производство.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищцовото дружество реално не
е направило плащането преди образуване на изпълнителното производство,
тъй като не е уведомило кредитора и сумите са се върнали обратно по
сметката му.Предвид на което изпълнителното производство не е прекратено
на основание чл.433, т.1 от ГПК-поради плащане.С оглед на изложеното съдът
намира, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на ответницата.
Неоснователно е възражението на ищеца, че непосочването от страна на
ответницата на сметка за заплащане на сумите е недобросъвестно поведение.
Разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК предвижда, че ищецът е длъжен да посочи
своя банкова сметка или друг начин за плащане само в хипотезата на предявен
осъдителен иск за парично вземане. Видно от законовия текст, адресат на
нормата е самата страна /ищеца/ и то само по определена категория искове –
осъдителни искове за парични вземания. Нормата не предвижда задължения
за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане при предявени
установителни искове, нито предвижда такова задължение по отношение на
плащането на разноските в производството, нито задължението касае
пълномощниците на страните.
В случая се касае за производство по частна жалба, поради което не е
имало изискване за посочване на банкова сметка.Освен това непосочването на
банкова сметка при осъдителните искове не е основание за връщане на
исковата молба. В този смисъл това не е нередовност, която да обуслови
връщане на исковата молба. Непосочването на банкова сметка от страна на
ответницата като пълномощник не се явява нарушение на конкретна правна
норма.
С оглед на което съдът намира, че непосочването на банкова сметка не
представлява недобросъвестно поведение, доколкото ответницата не е имала
задължение да посочи банкова сметка.
Отделно от това по делото не е представено искане от „С ЕАД до
другата страна чрез адв. Б. за посочване на банкова сметка. В представеното
писмо от 10.09.2021 се прави искане да не се издават изпълнителни листи,
8
тъй като се представят разписки за плащане на сумите за разноските.В
писмото не се прави искане от ищцовото дружество за предоставяне на
сметка, по която да бъдат преведени сумите на разноските.Поради това и в
случая не е налице бездействие на пълномощника на кредитора, което да се
квалифицира като забава на кредитора. Не се установява по делото ищцовото
дружество да е искало да заплати задълженията си към ответницата в периода
от м.01.2021 до м.10.09.2021, както и да е подавало молби и предприело
други действия в посочения период.
Освен това към момента когато уведомителното писмо за извършените
плащания е достигнало до ответницата, тя не е била кредитор вече на
вземанията и плащанията не са били извършени реално, тъй като сумите са се
върнали обратно по сметка на ищцовото дружество.С оглед на което съдът
намира, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на ответницата.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.3 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответницата.Ответницата не е ангажирала доказателства за реализирани
разноски, поради което не следва да й бъдат присъдени.

Така мотивиран съдът
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С., , със седалище и адрес на управление:г,
със съдебен адрес:гр.С, чрез адв. В., срещу К. И. Б., ЕГН**********, с
адрес:гр., ул. „“№, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.3 от ГПК
за сумата от 1 103.96 лева, като частичен от сумата от 1153.96 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника
при изпълнение на дейността й като адвокат и процесуален представител по
гр.дело №12055/2020, СГС, ведно със законната лихва от 17.12.2021 до
окончателно изплащане на сумите.
9
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10