РЕШЕНИЕ
№ 751
гр. Плевен, 16.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Снежина И.
при секретар Цветанка Дачева изслуша
докладваното от съдията Снежина И. адм. дело № 564 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 215, ал.
1 от ЗУТ.
Административното дело е образувано по
жалба на С.И.Х.,*** чрез адв. К., съдебен адрес:***, офис 309 срещу протокол
от 29.03.2019 година на комисия по чл. 210 от ЗУТ, обективиран в писмо изх. №
СБР-00-273/08.05.2019 г. на кмета на Община Пордим, с който протокол се
определя обезщетение за сервитутно право на прокарване в ПИ ***, в землище на с. Борислав.
В жалбата се излагат доводи, че решението
на комисията по чл. 210 от ЗУТ, с което се определя размер на обезщетение на имота на оспорващата в землище на с. Борислав в размер на 3931 лева е незаконосъобразно,
тъй като неправилно е определен размерът на обезщетението и следвало същият да определен по пазарни цени. Счита, че липсват мотиви и
посочване на механизъм, по който е определен размерът на обезщетението. Посочва, че е нарушен чл. 26 от АПК, тъй като не е
уведомена оспорващата за започване на административното производство по
издаване на акта. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващата - С.И.Х.,***, не се
явява, представлява се от адв. К. от САК, който
поддържа жалбата и посочва, че
следва да се отмени решението, тъй като е постановено при неспазване на чл. 26
и чл. 35 от АПК. Намира, че обезщетението следва да бъде определено с оглед тежестта, която имотът ще понесе
завинаги и да е в размер при коефициент 1 с оглед вид на сервитута. Моли да се
отмени решението и да определи размер на обезщетението съответен на тежестта на
засягане на имота ида бъдат присъдени
разноски.
В съдебното заседание
ответникът - Община Пордим не се
представлява. Представено е възражение с
вх. № 6136/05.12.2019 година за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание
заинтересована страна - „Булгартрансгаз“
ЕАД, гр. София , бул. ***, се представлява от юрк Д.П., който намира оспорения
акт за законосъобразен, тъй като наложеният сервитут на имота не променя
съществено ограниченията, които и към момента съществуват съгласно Наредба №
16, а относно бъдещите намерения за отглеждане на земеделски култури, то това
са предположения, които не се отразяват върху размер на обезщетението. Намира,
че правилно е определен коефициентът за тежестта на сервитута от комисията и
следва да не е по-висок от 0,8. Моли за отхвърляне на жалбата и не претендира
разноски.
Административният съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
На
01.02.2019 година е подадено заявление от заинтересована страна - „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София, л. 20 по
делото, за учредяване на сервитутни права по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ и чл.
210 от ЗУТ относно обект „Разширение на газопреносна инфраструктера на
„Булгартрансгаз“ ЕАД парелелно на северния (магистрален) газапровод до
българо-сръбска граница, етап „Линейна част“ .
Със
заповед № СБР-00-89/21.02.2019 година на кмет на Община Пордим е назначена
комисия, която да определи размер и изплащането на оценка на сервитутни права
във връзка с частично прилагане на ПУП ПП за газапровод „Южн поток“ за
територията на Община Пордим, землища с. Борислав, с.Вълчитрън и с. Катерица.
На
л. 29 по делото е приложен доклад за определяне на пазарната стойност на
равностойно парично обезщетение за учредяване на сервитутни права, изготвен от С.И.
П.а – независим оценител със сертификат от КНОБ с рег. № *********/20.12.2010
г. за оценка на земеделски земи и трайни насъждения, като за процесния
поземелен имот с № *** от 32 дка е определено равностойно парично обезщетение
за сервитут от 4,008 дка при пазарна цена от 1453 лева за дка обезщетение в
размер на 3931 лева.
На
29.03.2019 година назначената комисия от кмета на Община Пордим на заседание е
определила размер на обезщетението за земеделска земя на оспорващата в землище
на с. Борислав в определения от оценителя размер от 3931 лева.
Решението
е съобщено на Х. на 10.03.2019 година с оглед известие за доставяне на л. 76 по
делото.
Представени
са ПУП-ПП за землище на с. Борислав, договор за доброволна делба от 27.06.2000
година на л. 95 , от който се установява, че Х. става собственик на земеделска
земя в землище на с. Борислав от 32 дка
от трета категория .
По
делото бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна оценителна
експертиза,изготвена от вещо лице, независим експерт със сертификат рег. №
********* от 25.10.2017 година (л. 127), при която вещото лице установи, че
определеният размер на РПО в процесния акт в размер на 3931 лева, е определено
по формула, при която се определя като се вземе предвид земеделската земя,
която се засяга от сервитута, срок на сервитут и коефициент на сервитут, като е
използван метод на пазарни сравнения. Вещото лице-оценител определя размер на
пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за учредяване на
сервитутни права за имота по формула ПСерв.= ПСзем х Ксрок х Ксерв, където
ПСерв е пазарна стойност на сервитутно право, ПСземя е пазарна стойност на
земята на сервитута, Ксрок е коефициент отчитащ срока, за който е учредено
ограниченото вещно право и същият и К серв – коефициент, отчитащ вид на
сервитута, като при отрицателен сервитут, този коефициент е 1, а при
положителен сервитут се определя в зависимост от огранчиенията , които сервитут
налага на собственика на земята и ев границите от 0,5 до 1,0. В случая
пазарната стойност на сервитутно право= 4,008 дка х1425 лева/дка х 0,9 (срок
сервитутно право х 0,9 положителен сервитут
и размерът на обезщетението е 4626 лева. Размерът е определен по метод
на пазарни сравнения и метод на директна капитализация на дохода, като са
използвани реални сделки за покупко-продажби на земеделска земя и договори за
наем като пазарни аналози за района. По искане на оспорващата бе определен и размер
на обезщетението при коефициент на тежестта на сервитута вместо 0,9 от 1, тъй
като считат, че с оглед обстоятелството, че сервитутът засяга в най-голяма степен правата на лицето
върху земеделската земя и се ограничава възможността да управлява имота си. Така при
коефициент за вид на сервитута от 1 , то размерът на обезщетението е 5140 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното.
Съгласно
чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на
страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал.
2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и
решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.
С
оглед цитираните посочените разпоредби, съдът приема, че несъмнено по делото се
оспорва акт на комисия, назначена от кмета на общината на основание чл. 210, ал.
1 от ЗУТ. Възможността за оспорване на тези актове е изрично
предвидена в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ.
Поради
горното, съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване
административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
основание чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че той е
издаден от компетентен орган, назначен със заповед на кмета на общината по реда
на чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в нужната форма.
В
случая действително оспорващата не е уведомена за започване на производството
по чл. 26 от АПК и това е нарушение, но не съществено, и не е ограничено правото й на защита и в съдебното производство може
да изложи възраженията и да приложи и изиска събиране на доказателства.
Съдът
по отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби,
съдът приема следното:
Съгласно
чл. 64, ал. 1
от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути.
Според
даденото в § 1, т. 23 от ДР
на ЗЕ определение, "Енергиен обект" е обект или съвкупност
от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив
или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт
или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи,
както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От
своя страна чл. 64, ал.
2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона
са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В
ал. 4 на чл.
64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1.
има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в
засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно
обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва,
че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона
за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1.
Съгласно
чл. 210, ал.
1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на
заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Принудителното
по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти –
частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно
принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо
удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът
въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно
обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите,
по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната
норма на чл. 65 от ЗЕ,
размерът на обезщетението по чл. 64, ал.
4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1.
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете
ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В
приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на
понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и
житейска логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна
оценка" по смисъла на чл. 65, ал.
1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота,
като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи
сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.
От
представената по делото преписка се установява, че площта от имота на оспорващата,
попадаща в границите на сервитута е 4,008 дка и за да се определи цената на
дължимото обезщетение, е необходимо да бъде изчислена пазарната цена.
Комисията
е приела оценка, изготвена по метод на пазарните сравнения, като са използвани
оферти за продажба като пазарни аналози за района.
Съдебно-оценителната
експертиза в съдебното производство определи оценка при използване на метод на
пазарните сравнения и метод на директна капитализация на дохода, като са
използвани реални сделки за покупко-продажба на земеделска земя и е определено
обезщетение в размер на 4626 лева, размер по първоначалната експертиза, при
която се приема, че с оглед вида на сервитута - положителен и е приложен
коефициент за вид от 0,9 - максималния при този вид. Съдът възприема
заключението на вещото по именно по първата експертиза и формулата, използвана
от изпълнилото експертизата вещо лице за определяне пазарната стойност на
сервитута – ПСсерв = ПСзем х Ксрок х Ксерв, където ПСсерв е пазарната стойност
на сервитута; ПСзем – пазарната стойност на земята, попадаща в границите на
сервитута; Кс - коефициент, отчитащ срока, за който се учредява сервитута и
Ксерв– коефициент, отчитащ вид на сервитута според ограниченията, които
сервитутът налага на собственика на земята във връзка с нейното ползване.
Сервитутът, който възниква в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийните обекти по силата на ЗЕ, по своята правна същност представлява
законово въведено ограничение на правото на собственост, в съдържанието на
което право се включва и възможността собственикът да ползва имота. С
възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика
на служещия имот, като нормативно са въведени и забрани, ограничаващи това
ползване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал.
3, т. 1 и т. 2 от ЗЕ,
при упражняване на сервитута титулярят на сервитута придобива право на
прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти и право негови
представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват
дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, вкл. право на
преминаване на техника през имотите във връзка с изграждането и обслужването на
въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения, като в сервитутната зона не
се допуска извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната
ивица. В чл. 13 от
Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти
/издадена въз основа на законова делегация по чл. 64, ал. 9
от ЗЕ/, е предвидено, че в сервитутната зона на енергиен обект за
производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия,
титулярят на сервитутни права може да извършва строителни и монтажни дейности
за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация,
модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство,
пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия; ремонтни
работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване
на експлоатационната годност на енергийните обекти, както и планови дейности,
свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни
съоръжения. Нормата на чл. 20, ал. 1
и ал.2 от посочената Наредба
регламентира допълнителни ограничения не се допуска всякакъв
вид строителство; складиране на
отпадъци; изграждане на спортни
стрелбища и военни полигони за стрелба , движението на хора и добитък по
откритите тръбопроводни участъци (преходи), влизането в площадките на
съоръженията и действия на трети лица върху съоръжения на газопреносната или
газоразпределителните мрежи;
предизвикване на вибрации и удари непосредствено над газопровода и в
непосредствена близост до площадките на спирателната арматура, филтриращите
съоръжения и въздушните преходи;
обработване (разораване) на почвата на дълбочина по-голяма от 0,5 m в
сервитутната зона на газопровода и над съоръженията и кабелите на
технологичната електронна съобщителна мрежа към него; палене на огън и
опожаряването на площите след прибиране на селскостопанската продукция на
разстояние до 20 m от газопровода и неговите съоръжения и на разстояние 30 m от
спирателната арматура и вентилационните и продухвателните свещи; засаждане на дървета, храсти и други трайни
насаждения; засаждане на растителни видове с развита коренова система на
по-малко от 15 m от двете страни по оста на преносни и разпределителни
газопроводи и на по-малко от 3 m от двете страни на далекосъобщителните кабели
или други линейни съоръжения към газопроводите; стрелба с ловно и бойно оръжие
в близост и по направление на въздушните преходи на газопровода, спирателната
арматура и другите надземни съоръжения. В ал. 2 е прието, че земеделската земя
и предоставените поземлени имоти в горски територии (просеки) в сервитутната
зона на газоенергийните обекти могат да се използват само за засяване с
едногодишни култури с къса коренова система. С оглед придобиваните права от титуляря на
сервитута и възникващите ограничения във връзка с ползването на сервитутната
зона от служещия имот, на практика собственикът е лишен от възможността да
ползва пълноценно по предназначение частта от имота, попадаща в границите на
сервитута. Ето защо при отчитане площта на имота, попадаща в границите на
сервитута, безсрочността на налагания ограничителен режим и нормативно
въведените ограничения за ползването на служещия имот от неговия собственик,
определените от вещото лице максимални стойности на коефициентите за
изчисляване на пазарната стойност на сервитутното право /Ксрок - отчитащ срока,
за който се учредява сервитута - 0.9 и Ксерв – отчитащ ограниченията, които
сервитутът налага на собственика на земята във връзка с нейното ползване – 0,9/,
са обосновани от гл. точка на критериите по чл. 65, т. 1
– т. 3 от ЗЕ.
независимо от ограниченията, собственикът на имота може да го ползва, а следва
да се отчита, че това е земеделска земя от трета категория и не ограничена
възможността за засяване и реализиране на продукцията и получаване на доходи от
същата.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че следва да
измени решения на комисията по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ и обезщетението да
бъде определено в размер на 4626 лева.
С
оглед изхода на делото , искането на пълномощника на оспорващия за присъждане
на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че Община
Пордим следва да заплати на оспорващата разноски. С оглед възражението на
ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение и материалния интерес по чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определен с оглед дължимото обезщетение, съдът намира, че искането
за присъждане на възнаграждение за адвокатско възнаграждение в размер от 650
лева следва да бъде оставено без уважение, а следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 554 лева . На оспорващата следва да бъдат
присъдение разноски общо в размер на 866, 40 лева, както следва - 10 лева
държавна такса, 302,40 лева – депозит за изготвяне на експертиза и адвокатско
възнаграждение в размер на 554 лева с оглед договор за правна защита и
съдействие на л. 163 и по материалния интерес
съобразно размер на обезщетението, определен от съда .
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав
РЕШИ:
Изменя решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №СБР-00-89/21.08.2019 г. на кмета на
Община Пордим, обективирано в от
20.03.2019 г. в частта за определяне на размер на обезщетение за сервитутно
право на прокарване за обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на
„Булгартрансгаз“ ЕАД парелелно на северния (магистрален) газапровод до
българо-сръбска граница, етап като увеличава определения размер на обезщетение
за ПИ *** с площ от 32 дка, сервитут от 4,008 дка, собственост на С.И.Х.,
землище на с. Борислав на 4626 лева.
Осъжда Община Пордим да заплати на С.И.Х.,*** разноски
в размер на 866,40 лева.
Оставя без уважение искането на С.И.Х.,*** за присъждане
на адвокатско възнаграждение до претендирания размер от 650 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: