Решение по дело №45/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Б. от [населено място], общ. Кюстендил, чрез адв. В. П., срещу решение № 223 от 05.12.2024 г., постановено по анд № 544/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1139-001054/02.05.2024 г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, евентуално да се измени наказателното постановление, като бъде намалено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ до минималния предвиден от закона размер от един месец.

Ответникът – началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Б. Л., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Кюстендил е образувано по жалба на Е. Б., против НП № 24-1139-001054/02.05.2024 г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени две административни наказания, а именно: "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 18.04.2024 г., в 00.30 ч. в [населено място], на кръстовището, образувано от [улица]и [улица]при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР, управлявайки лек автомобил „Д С“ с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Е. Б., не се е подчинил и е продължил движението си по [улица]в посока [улица]. Последван е от патрулния автомобил и е подаден звуков и светлинен сигнал за спиране, като на кръстовището на [улица]и [улица]автомобилът е самокатастрофирал в дърво. За нарушение на чл. 103 от ЗДвП е съставен АУАН № 316028/18.04.2024 г., а въз основа на него е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че са спазени процесуалните правила и сроковете в хода на АНП, а съставените АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити и са изготвени от компетентни органи. Обсъдени са всички приложими норми относно конкретното деяние вменено на жалбоподателя, вкл. правната квалификация на процесното нарушение, съответно е обусловен извод за законосъобразност на кумулативно наложените две административни наказания, с което е обосновано потвърждаване на НП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдебното решение е изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал обективно фактите по случая, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Административен съд – Кюстендил, намира, че с оглед събраните по делото доказателства районният съд е установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, респективно за неоснователност на подадената жалба.

Въззивният съд е обсъдил задълбочено и аналитично гласните доказателствени средства, като е достигнал до правилен извод за доказаност на подаден сигнал със стоп палка и неспиране от страна на водача на автомобила, а на следващ етап и на подаден светлинен и звуков сигнал, при което е спрял едва след като се е ударил в дърво на кръстовището, образувано от улиците „Цар Освободител и „Гороцветна“. Следователно, обвинението за нарушение по чл. 103 от ЗДвП е доказано по безспорен начин, а НП – законосъобразно.

Правилно в случая е приложена и санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като съдът счита, че наложените кумулативно наказания "лишаване от право да управлява от МПС" за срок от 6 (шест) месеца и "глоба" в размер на 200 лева, са адекватни на установеното противоправно поведение на жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в този смисъл не са налице основания за редуцирането им.

По същество касаторът не оспорва вмененото му нарушение, видно от доводите в касационната жалба и изложеното в съдебно заседание от процесуалния му представител. Спорът е досежно правилното приложение на закона при определяне на наложеното наказание "лишаване от право да управлява от МПС". Неоснователно според настоящият касационен състав се твърди от касатора, че санкцията в тази част не е съобразена с критериите по чл. 27 от ЗАНН. Напротив, районният съд е извършил подробен анализ на обстоятелствата по случая и поведението на водача, като е извел, че "лишаване от право да управлява от МПС" за срок от 6 (шест) месеца, е санкционната последица за нарушителя, която с оглед приложената справка за водач на същия, най – адекватно ще обезпечи функцията на лична и генерална превенция на наказанието (арг. чл. 12 от ЗАНН). Тази преценка е извършена именно по правилата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а изводите на Районен съд - Кюстендил изцяло се споделят от настоящата инстанция.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., на основание чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 223 от 05.12.2024 г., постановено по анд № 544/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Е. Д. Б. от [населено място], общ. Кюстендил, да заплати на ОДМВР - Кюстендил разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.