Решение по дело №9157/2018 на Районен съд - Плевен

 Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 20.03.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 9157 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството  е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.

             В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, чрез Б.П.П.Ф.С. ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Д.Д.– ***против И.А.М. с ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца следните суми: 304,11лв. – главница; 51,66лв. – възнаградителна  лихва; 34,01лв. – лихва за забава за периода от 05.06.2017г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

           Твърди се, че с Договор за потребителски заем с номер ***ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 304,11 лв. на ответника. Твърди се, че сумата, предмет на горепосочения договор е била изплатена от ищеца в качеството му на кредитор по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ***е изпълнил задължението си по него. Твърди се, че усвояването на посочената сума ответника е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Твърди се, че въз основа на чл. 1 от същия, за ответника е възникнало задължението да погаси заема на девет месечни вноски, всяка по 39,53 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 43,98 % и годишния лихвен процент 37,00%, посочени в параметрите по договора. Твърди се, че ответника е преустановил плащането на вноските по процесния кредит на 05.05.2017 г., като към тази дата няма погасена нито една месечна вноска. Твърди се, че на  основание чл. 3 от договора вземането на ***става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди се, че ответника е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 355,77 лв., представляващи оставащи 9 бр. погасителни вноски към дата 05.06.2017 г., към която дата заема е станал изискуем в целия му размер. Твърди се, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, ответника не е изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Сочи се, че поканата била изпратена на адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно чл.7 от същия, всички изявления на кредитора се считали узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Навеждат се доводи, че ответника дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 34,01 лв.  за периода от настъпване на изискуемостта на кредита – 05.06.2017 г. до 11.07.2018 г. Твърди се, че ищцовото дружество е депозирало пред Районен съд – гр.Плевен заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 от ГПК като е било образувано ч.гр.д.№ 5491/2018 г. по описа на ***. Твърди се, че по горепосоченото частно гражданско дело е била издадена заповед за изпълнение, но при наличие на съответните законови основания били дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземанията на кредитора. С изложеното се мотивира правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.   

           Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

           Съдът констатира, че на ответника И.А.М. с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен  процесуален представител в о.с.з., за което е редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

           Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

           Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.

           Предвид горното  следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.

          С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 26,85лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., а в исковото производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Тези разноски са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.

           Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

                                                         

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че И.А.М. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на "***, чрез Б.П.П.Ф.С. ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Д.Д.– ***, следните суми: сумата от 304,11лв., представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-14642466 от 27.03.2017г., сумата от 51,66лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017г. до 05.01.2018г. и сумата от 34,01лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.06.2017г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.07.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №3424/26.07.2018г. по ч.гр.д.№5491/2018 г. по описа на ***.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.А.М. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ  на "***, чрез Б.П.П.Ф.С. ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Д.Д.– ***, следните суми: сумата от 75лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№5491/2018г. по описа на *** и сумата от 125лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

            Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

           Решението не подлежи на обжалване.

           Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.

 

 

 

районен съдия: