РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Бургас, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500380 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 260217/15.06.2022 год. по гр.д.№ 2629/2020 год. по описа
на Бургаския окръжен съд са отхвърлени предявените от К. О. П., ЕГН
********** от гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №*, с настоящ адрес: гр.С., ул. „П. ш.“
№**, студио 6, действащ лично и чрез процесуален представител П. Т. -
адвокат от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Б. пл. „Б. Г.“ №* субективно
съединени искове срещу Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.
обл.Б., ул. „Б. М.“ №* и И. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С.
обл.Б., ул. „Б. М.“ №*, понастоящем живеещ в САЩ, за осъждане на всеки
от ответниците да заплати на ищеца сума в размер на 50 000 лв.
представляваща половината от сумата от 100 000 лв., представляваща сумата,
с която се е увеличила стойността на съсобствения на ответниците имот,
находящ се на адрес: гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* и представляващ: Дворно
място в гр.С., парцел VII-*** в кв. 24 е площ от 625 кв.м. при граници: север-
парцел VI-*** на Д. К. и н-ци на Д. К., изток-улица, юг-улица, запад парцел-
VIII-*** на А. Д. и И. Г. П., ведно с изградената в него жилищна сграда и
стопански постройки, в резултат на извършените изцяло със средства,
труд и материали на ищеца подобрения в имота, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им плащане.
1
Осъден е И. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул.
„Б. М.“ №*, да заплати на К. О. П., ЕГН ********** от гр.С. обл.Б., ул.“Б.
М.“ №*, с настоящ адрес: гр.С., ул.“П. ш.“ **, студио 6, действащ лично и
чрез процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., със съдебен адрес:
гр.Б. пл.“Б. Г.“ № * сумата от 1450 лв., представляваща обезщетение за
обогатяването му от увеличения размер на стойността на съсобствената му
вещ, което увеличение се дължи на извършените от ищеца подобрения до
размера на обедняването, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба 09.11.2020 год. до датата на окончателното изплащане на
главницата, като отхвърля претенцията над уважения размер, като
неоснователна.
Осъдена е Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул.
„Б. М.“ №*, да заплати на К. О. П., ЕГН ********** от гр.С. обл.Б., ул.“Б.
М.“ №*, с настоящ адрес: гр.С., ул.“П. ш.“ **, студио 6, действащ лично и
чрез процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., със съдебен адрес:
гр.Б. пл.“Б. Г.“ №* сумата от 27 324 лв., представляваща обезщетение за
обогатяването й от увеличения размер на стойността на съсобствената й вещ,
което увеличение се дължи на извършените от ищеца подобрения с нейното
знание и без нейното противопоставяне, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 09.11.2020 год. до датата на
окончателното изплащане на главницата, като отхвърля претенцията над
уважения размер, като неоснователна.
Осъден е К. О. П., ЕГН ********** от гр.С. обл.Б., ул.“Б. М.“ №* , с
настоящ адрес: гр.С., ул.“П. ш.“ **, студио 6, действащ лично и чрез
процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б.
пл.“Б. Г.“ №* да заплати на Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* и И. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* разноски по делото в размер на 2830,47 лв. - на
И. Д. П. и 1151,89 лв. - на Р. Д. П..
Осъдени са Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С. обл.Б.,
ул. „Б. М.“ №* и И. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С. обл.Б.,
ул. „Б. М.“ №* да заплатят на К. О. П., ЕГН ********** от гр.С. обл. Б.,
ул.“Б. М.“ №* , с настоящ адрес: гр.С., ул.“П. ш.“ **, студио 6, действащ
лично и чрез процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., със съдебен
адрес: гр.Б. пл.“Б. Г.“ №* разноски в размер на 2445,45 лв.
Подадена е въззивна жалба от ищеца К. О. П., ЕГН ********** от
гр.С., чрез процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., срещу
решението в частите, с които са отхвърлени главните искове срещу
ответниците за сумите от по 50 000 лв. за всеки от тях /общо за 100 000 лв.
за двамата ответници/, ведно със законните лихви, евентуално – в частите, с
които частично са отхвърлени предявените срещу ответниците евентуални
искове до размера от по 28 769 лв. за всеки от тях, ведно със законните
лихви.
2
По исковете с правно основание чл.74 от ЗС, вр. чл.72 от ЗС, за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 50 000
лв. – т.е. общо сумата от 100 000 лв., с която се твърди, че в резултат на
извършени от ищеца подобрения се е увеличила стойността на съсобствен в
равни части на ответниците недвижим имот находящ се в гр.С., е изразено
несъгласие с изводите на съда, че ищецът не е доказал качеството си на
владелец на имота за периода от 2012 год. до 2020 год.- времето през което е
живял в имота на съпружески начала с ответницата П.. Извършен е анализ на
твърденията на страните, на свидетелските показания на св.А. и на св.К. и на
други събрани по делото доказателства, въз основа на които според
въззивника се установява, че е направил подобренията със съзнанието, че ще
придобие идеална част от имота. Твърди се, че съдът не е обсъдил
доказателствата в тяхната цялост, а също-пренебрегнал е презумпцията по
чл.69 от ЗС. Твърди се, че ищецът е установил по делото качеството на
владелец на имота, който той е считал за свой, поради което и след
уговорката с ответниците, че ще му бъде прехвърлена ½ ид.ч. е извършил
дейности и е вложил значителни средства и труд, с цел подобряване на имота.
Твърди, че ако през времето през което е живял на съпружески начала с
ответницата П. в имота в гр.С. е бил само обикновен държател - т.е. ако е
нямал намерение да придобие ½ ид.ч. от него, не би извършил сочените от
него подобрения. Твърди се, че цитираната в обжалваното решение практика
на ВКС не е за аналогични случаи и не може да опровергае твърдението му,
че е бил владелец, а не държател на имота. Направено е искане за отмяна на
решението в частта за главните искове и разрешаване на спора по същество
с присъждане на претендираните суми от по 50 000 лв. от всеки от
ответниците, ведно със законните лихви.
Евентуално, в случай, че жалбата срещу решението в частите за
отхвърляне на главните искове се счете за неоснователна, е поискана отмяна
на решението в отхвърлителните части по евентуалните искове до
размерите от по 28 769 лв. за всеки от ответниците и разрешаване на
спора по същество с присъждане на сумите, ведно със законните лихви.
На първо място е оспорен извода на съда, че за подобренията не е било
налице съгласието на ответника П., тъй като не е бил наясно с конкретните
детайли, които да му позволят преценка дали да изрази съгласие с тях или не.
Твърди се, че по делото е установено, че въпреки, че за процесния период
вторият ответник не е идвал в имота, той е бил информиран за ставащото,
като са му изпращани снимки, а той е изразявал съгласието си и одобрението,
заявявайки също готовността си да прехвърли на ищеца 1/2 ид.ч. от имота.
Сочи се, че от заключението по приетата от окръжния съд СТЕ се установява,
че в резултат на извършените в имота подобрения неговата стойност се е
увеличила със сумата от 57 362 лв., като най-малко това е сумата, която
ответниците е следвало да бъдат осъдени да му заплатят поравно съобразно
дяловете си в собствеността върху имота. По отношение на евентуалните
искове е направено искане ответницата да бъде осъдена да му заплати
3
допълнително сумата от 1445 лв., а ответникът да бъде осъден да му
заплати допълнително сумата от 27 391 лв., ведно със законните лихви
върху сумите. Направено е искане за присъждане на съдебните разноски
за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от ответницата Р. Д. П., чрез
процесуален представител адв. Д. П.. Изложени са съображения в подкрепа
на изводите на съда,че ищецът не е доказал качеството си на владелец на
процесния имот за периода в който двамата с него са живели на съпружески
начала. Сочи се, че по време на извършване на подобренията между страните
не е имало разговори за прехвърляне на 1/2 ид.ч. от имота в полза на ищеца,
като този въпрос е бил поставен от него много по-късно - през 2019 год.,
когато отношенията между тях са започнали да се влошават. Твърди се, че
ищецът не е искал предварително съгласие за извършване на ремонтни работи
в имота на ответниците, а ги е поставил пред свършен факт, като част от
т.н.“подобрения“ всъщност са влошили качеството на вещта. Твърди се, че
ищецът не е доказал твърденията си за осъществявано владение върху имота,
а изложените правни аргументи не почиват на доказаните по делото факти и
обстоятелства. Твърди се, че като цяло претенцията на ищеца е недоказана по
отношение на вложени средства, а заключението на вещото лице за
стойността на СМР не може да бъде приета като стойност на вложените от
ищеца средства. Липсва яснота каква цена е платена от ищеца, за да има
претенции да му бъде възстановена. За твърдените разходи не са представени
документи. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваните части като правилно и законосъобразно, и за присъждане
на съдебните разноски.
В дадения срок е постъпил отговор от ответника И. Д. П. чрез
процесуален представител адв.В. В.. В отговора са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.
Твърди се, че ищецът няма качеството на владелец на процесния имот - респ.
няма право да му бъдат присъдени направените разноски, с които се е
увеличила стойността на имота. Оспорени са твърденията във въззивната
жалба за доказаност на качеството на ищеца на владелец на имота. Сочи се, че
нито очакването на ищеца, че ще му бъде прехвърлена идеална част от имота,
нито извършването на подобрения в случая могат да бъдат счетени за начало
на давностно владение, тъй като ищецът не е доказал по делото наличието на
намерение за своене на вещта. Оспорени се твърденията на ищеца за
доказаност при условията на пълно и главно доказване на соченото обещание
за прехвърляне на идеална част от имота от страна на ответниците и знанието
и непротивопоставянето на ответника за извършените подобрения. Споделен
е извода на съда, че двамата ответници са в различно правно положение,
поради което правилно окръжният съд е квалифицирал иска по отношение на
П. по чл.61, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.59 от ЗЗД. Изложени са и съображения за
недоказване от страна на ищеца на размера на вложените от него средства за
подобренията, в какъвто смисъл се твърди, че не са ангажирани достоверни
4
доказателства. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваните части и присъждане на съдебните разноски.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
субективно и обективно съединени искове както следва :
-главни искове с правно основание чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС,
както и по претенции за законни лихви.
-евентуални искове с правни основания чл.61, вр. чл.59 от ЗЗД, и по
претенции за законни лихви.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на първоинстанционен съд, който подлежи на въззивно обжалване и е
ДОПУСТИМА.
Решението не е обжалвано в частите, с които евентуалните искове
срещу ответниците по чл.59 от ЗЗД, вр. чл.61 от ЗЗД са отхвърлени за
сумите от по над 28 769 лв. до претендираните размери от по 50 000 лв., за
всеки от тях.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища. Процесуалният представител на въззиваемия И. П.
прави възражение за неправилно определена с обжалваното решение правна
квалификация на евентуално предявените искове.
Решението в обжалваните части е постановено по предявените искове
от ищеца К. О. П., срещу ответниците Р. Д. П. и И. Д. П. , както следва:
-главни искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати на
ищеца сумата от по 50 000 лв. представляващи увеличената стойността от
общо 100 000 лв. на съсобствения в равни части на ответниците имот,
находящ се на адрес: гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* и представляващ: дворно
място в гр.С., парцел VII-*** в кв. ** с площ от 625 кв.м. при граници: север-
парцел VI-*** на Д. К. и н-ци на Д. К., изток-улица, юг-улица, запад парцел-
VIII-*** на А. Д. и И. Г.П., ведно с изградената в него жилищна сграда и
стопански постройки, в резултат на извършените изцяло със средства,
труд и материали на ищеца на обща стойност 100 000 лв. подобрения в
имота, в качеството му на негов владелец, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
плащане, и
-евентуални искове, в случай, че се приеме, че ищецът е бил държател
на имота, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата
от по 50 000 лв., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
плащане. Пред въззивния съд евентуалните искове се поддържат общо за
сумата от 57 538 лв. представляваща разликата между направените разноски
от ищеца за подобренията в размер на 114 900 лв. и увеличената стойност на
имота в размер на 57 362 лв. с ДДС, като претенциите спрямо всеки от
ответниците са исковете за главници да бъдат уважени за размера от по
5
28 769 лв., ведно със законна лихва.
В исковата молба ищецът твърди, че след 2012 год. заживял на
съпружески начала с първата ответница, но до 2016 год. често пътувал между
гр.С. и гр.С., тъй като имал бизнес в С.. Фактическото съжителство се
осъществявало в процесния недвижим имот находящ се в гр.С. обл.Б., ул.
„Б. М.“ №* и представляващ жилищна сграда и помощни стопански
постройки изградени в дворно място в гр.С., парцел VII-*** в кв. ** с площ
от *** кв.м. при граници: север-парцел VI-*** на Д. К. и н-ци на Д. К., изток-
улица, юг-улица, запад парцел- VIII-*** на А. Д. и И. Г.П. - собствен на
двамата ответници в равни части. Твърди, че състоянието на къщата не
било добро и след като тя станала общия им дом с ответницата, се наложило
да бъдат извършени ремонти. От началото на 2016 год. ищецът прекарвал
много повече от времето си в имота в гр.С.. Синовете на ответницата
организирани ремонт на покрива през пролетта на 2016 год., но ищецът
осигурил двама общи работници на които плащал надници, извозвал и
отпадъци със собствен превоз-лекотоварен камион, еднократно платил сума в
размер на 500 лв. Твърди, че от самото начало ответницата поддържала
връзка със своя брат - ответника по делото, който от 20 години живеел в САЩ
и за когото му било казано, че е съсобственик на имота. През лятото на 2016
год. ищецът твърди, че със знанието на двамата ответници е започнал голям
ремонт на първия етаж от къщата, подробно описва извършени СМР,
закупени и доставени материали, машини за вграждане, дограми, като твърди,
че всички средства за ремонта е осигурил той, а някой действия е извършил
лично. Твърди, че в началото на ремонта осъществил връзка с ответника-брат
на ответницата по Вайбър, като получил изричното съгласие на двамата да
организира и да направи ремонт на целия имот, с уговорката, че двамата
ответници ще му прехвърлят собствеността върху половината от имота. След
тази уговорка ищецът бил с убеждението, че прави подобрения в свой имот,
като нямал повод да се съмнява, че двамата ответници няма да изпълнят
обещанието си да му прехвърлят ½ ид.ч. от имота. Ремонтът вървял бавно,
излизали все нови и нови неща за поправяне. През 2017 год. ищецът се
регистрирал адресно на адреса на имота, като през това време двамата с
ответницата живеели изцяло като съпрузи. Докато течал ремонта на първи
етаж те се преместили да живеят на втори етаж, а след приключването му
заживели на първия етаж и ищецът започнал ремонт на втория етаж – описва
извършени СМР и закупени материали. Твърди, че през цялото време
ответницата контактувала през социалните мрежи с брат си и му показвала
как върви ремонта, като той одобрявал направеното. Ищецът също често
разговарял с ответника. Ищецът описва извършени от него СМР и закупени
материали за ремонт на съществуващите в двора плевник, хамбар, външна
тоалетна и склад, като твърди, че в двора е изградил и нов навес. Твърди, че
изразходвал за описаните подобрения на имота /без покрива/ сумата от общо
100 000 лв., от които: за ремонта в къщата - 50 000 лв., за плевника – 15 200
лв., за външния навес - 9 000 лв., за двора - 16 374,25 лв., за външна тоалетна
6
– 2200 лв., за изграждане на складово помещение – 1800 лв., за външна врата
на двора – 1400 лв., за външна ограда – 6500 лв. След като всичко било
завършено ответницата го уверила, че документите за прехвърлянето на
собствеността са готови. През 2018 год. ищецът и двамата ответници се
срещнали в гр.С. за да честват юбилея на ответницата. Според ищеца това
било единственото идване на ответника в България откакто били заедно със
сестра му. След това през 2019 год. ищецът и ответницата гостували за един
месец на ответника в САЩ, като той изразявал както одобрението си от
направеното от ищеца в имота, така и готовността си да му прехвърли
собственост съгласно договореното. Сочи, че през м.10.2019 год. след като
вече всички ремонти дейности в къщата и двора били приключени,
ответницата заявила, че иска да се разделят и „спира“ прехвърлянето на
имота. Въпреки, че не прекратили връзката си изцяло, след този момент
ищецът започнал често да пътува към С., заявил и претенциите си за
заплащане на направените от него подобрения, като написал на лист дадените
от него парични средства, срещу което ответницата не възразила.
Съвместното съжителство на страните продължило до началото на м.08.2020
год. След завръщане от С. ищецът разбрал, че ответницата е подала срещу
него жалба в РПУ-С., както и молба за защита от домашно насилие, като се е
снабдила със заповед за незабавна защита издадена на 06.08.2020 год.
Твърди, че в молбата по ЗЗДН-копие от която представя, ответницата
признава за съгласието за ремонта от нейна страна и от страна на брат й,
както и за уговорката за прехвърляне на имота. Твърди, че от лятото на 2016
год. до есента на 2019 год. е осъществявал фактическа власт върху имота
с намерението за своене, като всички ремонтни дейности е извършил със
знанието и непротивопоставянето на ответниците, поради което за
направените в имота подобрения има правата на добросъвестен подобрител
по чл.74 от ЗС, вр. чл.72 от ЗС и ответниците му дължат претендираните
суми, евентуално ако се счете, че няма качеството на владелец, сумите се
претендират като такива, с които ответниците неоснователно са се
обогатили за негова сметка. Ищецът поддържа предявените искове, моли за
уважаването им и за присъждане на съдебните разноски.
В писмения си отговор ответницата оспорва предявените искове, не
оспорва, че от края на 2012 год. до лятото на 2020 год. е била с ищеца във
фактическо съжителство. Оспорени са твърденията на ищеца, че към
началото на съвместното им живеене къщата е била в недобро състояние, че
извършените от него действия спрямо имота са подобрения, които са
увеличили стойността на вещта, че преди започване на ремонтите, тя и брат й
са обещали да прехвърлят на ищеца половината имот, че ищецът е направил
инвестиция от 100 000 лв., че е вложил значителен личен труд. По
възраженията си ответницата твърди, че към началото на съвместното й
съжителство с ищеца къщата е била в добро състояние и обитаема, като
дворът също е бил в добро състояние и поддържан. Твърди , че къщата е
санирана през 1988 год., а след това периодично през 2006 год., 2008 год.,
7
2010 год. и 2016 год. тя и брат й със свои средства са правили ремонти в нея.
За ремонта през 2016 год. уточнява, че касае само покрива на сградата.
Твърди, че ремонт на двора е правен през 2011/2012 год. В подкрепа на
твърдението си за състоянието на имота сочи, че от края на 2012 год. до 2016
год. тя е живяла с ищеца на втория етаж от къщата, като в този период не са
се налагали ремонти или подобрения. Не оспорва, че за ремонта на покрива
ищецът е осигурил двама работници, но твърди, че тя е заплатила
договорената сума от 6000 лв., а доплащането от 500 лв. се наложило, тъй
като ищецът без да я попита премахнал два от общо трите комина и
преградната стена между двата димоотвода, за да се изгради камина с водна
риза, което довело до двойно увеличаване на комунално-битовите разходи и
разходите за дърва, които тя плащала през цялото време на фактическото им
съжителство. Бойлерът на парна инсталация сложен по инициатива на ищеца
щял да разруши цялата къща, тъй като работникът, който ищецът довел за
монтажа му, забравил да постави термореле. Ищецът възложил изграждането
на камината на негов работник, който му казал, че не е правил преди това
такива неща, като след три зими през 2019/2020 год. станало ясно, че поради
некачествено извършени СМР камината и свързаната с нея отоплителна
инсталация са неизползваеми. Поради извършените от ищеца „ремонти“ се
оказало, че къщата не може да се отоплява на твърдо гориво, поради което се
наложило по-късно ответницата да закупи и монтира климатик. Сочи, че
единственото разрешение за подобрения е било за изграждане на приземния
етаж на баня-тоалетна и мокро помещение на първия етаж, за което тухлите
били осигурени от нея. За останалите ремонтни работи, включително
изваденото от ищеца здраво дюшеме на първия етаж, ответницата твърди, че
са извършени изцяло по инициатива на ищеца, хаотично, без техническа
документация и без предварителното нейно и на брат й съгласие, като голяма
част от тях са влошили качествата на имота вместо да го подобрят.
Извършените от ищеца СМР на първия етаж предизвикали поражение в една
от стаите на втория етаж, което наложило ремонта на втория етаж, но и този
ремонт не бил извършен качествено, появил се теч, които ответницата
отстранила сама след раздялата през 2020 год. Твърди, че на втория етаж в
тоалетната имало добре съхранени тоалетна чиния и казанче с развален
поплавък, като се изисквала само смяна на поплавъка, но ищецът по своя
инициатива поставил нов моноблок, а тоалетната чиния и казанчето подарил
на свой работник, с което ответницата не била съгласна. Ищецът направил
много излишни неща, с които ответницата не била съгласна. По време на
ремонтите инициирани от ищеца на двора, първите майстори не се справили с
входната врата и портала, като вторите майстори разрушили работата на
първите и започнали наново, а поставените в двора каменни плочи на мястото
на съществувала каменна настилка не осигурявали попиване на водата след
дъжд. Твърди, че извадената каменна настилка ищецът също без съгласие на
ответницата подарил, като през цялото време при ремонта на двора,
включително към момента на раздялата, имотът приличал на строителна
8
площадка с отворена към второстепенната улица ограда. Ответницата не знае
какво се е случило със старите мебели, входна врата, портал и стъкла на
антретата, които били здрави и използваеми, но ищецът решил да подмени по
собствена инициатива. Сочи се, че сложените от ищеца четири сифона за
отвеждане на дъждовна вода на двора не изпълняват тази функция и реално не
отвеждат водата, а поради свързването на сифоните с канализацията, в двора
мирише на тоалетна. Ищецът казал на ответницата, че ще поднови стрехата
над входната врата от 6 кв.м., но своеволно решил да направи навес от 60
кв.м. за което използвал необработен материал и към момента навесът бил
прояден от дървояди. С направата на навеса ищецът разрушил стар асмалък,
както и външната мивка. Ответницата искала да бъдат съборени плевника и
хамбара-те били стари и ненужни, но ищецът решил да преустрои плевника в
помещение за ракиен казан, въпреки нейното противопоставяне. През 2016
год. споделила с брат си притесненията си дали къщата ще издържи на
ремонтите, като дори му изпратила снимки по Вайбър. Заради вложени
средства при ремонтите извършени по инициатива на ищеца за периода 2016-
2019 год., след разногласия помежду им, за първи път той поискал от нея да
му бъде прехвърлена ½ ид.ч. от имота на 31.05.2019 год. на път за С., преди
заминаването им за САЩ, а на 08.06.2019 год. разговарял на тази тема с
нейния брат. Брат й не изразил съгласие за прехвърляне на неговия дял, но
казал на сестра си, че може да прави с нейния дял каквото реши, поставил
като условие за разпореждането реална подялба на имота между тях двамата,
защото искал да изгради в двора друга къща за себе си. След като
ответницата си дала сметка за истинската цел на ищеца заявена чрез
желанието му да му бъде прехвърлена част от имота, отношенията между тях
се влошили, твърди, че е била подложена на психически тормоз от ищеца,
поради което е подала молба за защита от домашно насилие. Ответницата
отрича качеството на ищеца на владелец на имота, сочи, че той е бил
допуснат от нея в имота защото тя му е имала доверие, като както нейните
грижи за него и неговата майка, така и неговите грижи за нейния имот тя
приемала като взаимно изпълнение на морален дълг. Оспорено е твърдението
за обедняване на ищеца в резултат на извършените от него работи. Сочи се,
че няма доказателства за закупени материали и за извършени СМР, както и за
финансовата възможност на ищеца да направи разходи за 100 000 лв. при
положение, че регистрираната от него фирма е декларирала загуба. Отделно е
оспорено твърдението за обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, тъй
като в по-голямата си част т.н. от ищеца „подобрения“ не са били необходими
и са извършени некачествено. Посочени са подробно недостатъците и
излишните „подобрения“. Оспорено е твърдението за неоснователно
разместване на имуществени блага предвид обстоятелството, че за процесния
период страните са били в отношения аналогични на съпружеските.
Направено е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебните
разноски.
След изразеното от ответницата становище с отговора на исковата
9
молба, ищецът в писмена молба е оспорил твърденията й за извършени по
негова инициатива и без знанието й СМР, както и за некачествено извършени
СМР. Поддържа твърдението си, че преди започване на СМР през 2016 год. е
получил обещание от ответниците, че ще му бъде прехвърлена ½ ид.ч. от
имота, което е било единствен мотив да извърши подобренията в имота.
Ответникът И. П. с отговора си оспорва твърденията на ищеца, като
сочи, че описаните от него фактически обстоятелства не отговарят на
действителността. Твърди, че още преди ищецът и сестра му да заживеят в
къщата, тя е била поддържана, в добро общо състояние и с всички
необходими удобства за нормален живот, като периодично е била
ремонтирана и санирана – последно през 2010 год. е била сменена старата
дървена дограма на прозорците на втория етаж, като е сложена РVС дограма.
Твърди, че къщата е имала своя идентичност, като всичко в нея, включително
ремонтите правени от собствениците през годините я е запазило, но след
ремонтите направени от ищеца, тази идентичност е била загубена. Твърди, че
голяма част от ремонтите не са били съобразени не само със стила, но и с
конструкцията на къщата, като ремонта е извършен без проекти и разрешения
при неспазване на техническите изисквания. Твърди също, че част от
ремонтите на къщата след като ищецът е заживял в нея със сестра му, не са
правени от него и за негова сметка, тъй като ремонтът на покрива е бил
финансиран и извършен изцяло от собствениците. Оспорва твърдението на
ищеца, че е давал съгласие за извършените ремонтни работи, като сочи, че
сестра му е дала съгласие единствено на първия етаж да се изградят баня,
тоалетна и мокро помещение с тухли, с които семейството е разполагало
преди идването на ищеца. Твърди, че в резултат на действията на ищеца на
първия етаж от къщата е била съборена една от носещите стени, като е
нарушена конструкцията на сградата, като е пропаднал пода на югоизточната
стая на втория етаж и тухлите са се разместили, като се е появила пукнатина.
Твърди, че ищецът е изградил отново по своя инициатива „камина с водна
риза“ като премахнал два от съществуващите комини, но поради неправилно
извършени СМР в оставения единствен комин, тази камина е неизползваема,
тъй като при запалването й цялата къща се пълни с дим. Преповторени са и са
допълнени оплакванията на ответницита за некачествено извършени и
ненужни СМР, с твърдения , че те не са подобрили, а са влошили
състоянието на къщата. Твърди, че на мястото на плевника е искал да изгради
къща за себе си и за семейството си след връщането си в България за което е
предупредил ищеца, но той все пак е ремонтирал стария и ненужен плевник,
като дори сменил предназначението му. Твърди, че подобренията по хамбара,
външната тоалетна и склада са без практическо приложение, те са луксозни и
ненужни. Възразено е срещу искането за остойностяване на подобрения,
което не са трайно прикрепени към земята. Изцяло е отречено твърдението,
че преди започване на ремонтите през 2016 год. ищецът е разговарял с него и
е получил съгласието му за ремонтите, както и твърдението, че е била
постигната договорка да му бъде прехвърлена ½ ид.ч. от имота. Твърди се, че
10
преди запознанството им в гр.София между двамата е имало само няколко
разменени SMS съобщения и то по повод на пътуването на ищеца и сестра му
до САЩ, като за периода 2016-2018 год. ответникът не е ползвал Вайбър, а
Скайп е спрял да ползва от 2011 год. Ответникът твърди, че за първи път
въпрос за някакво прехвърляне му е бил поставен около сватбата на
дъщеря му на 08.06.2019 год. При този разговор ответникът е изразил
желание за делба на имота с неговата сестра, казал, че няма претенции към
нейната половина, като е искал да получи в реален дял незастроената част
върху която е бил изграден плевника, и който е имал намерение да събори за
да построи на мястото своя къща, а половината от съществуващата къщата да
му бъде заплатена. Оспорени като неверни са твърденията на ищеца, че е
изразявал намерение да се връща в България. Сочи, че е искал след като се
пенсионира да се прибере и да изгради свой дом в процесното дворно място,
там, където са били разположени ненужните стопански постройки. Твърди, че
за това свое намерение е уведомил ищеца при посещението му в САЩ, както
и повторно при идването си в България през 2019 год. Оспорено е
твърдението на ищеца, че има качеството на добросъвестен владелец за ½
ид.ч. от процесния имот. Сочи се, че единствената причина да бъде допуснат
в имота е било фактическото му съжителство с ответницата, което не е
основание за владение, поради което претенциите по чл.74 от ЗС, вр. чл.72 от
ЗС за присъждане на стойността на подобренията са неоснователни. Сочи се,
че ищецът не е доказал необходимостта от извършване на ремонтни дейности
за запазването на вещта, че ответникът не желае да запази извършените от
ищеца конструктивни промени по къщата, които са незаконно строителство,
тъй като са извършени без строителни книжа, че не са представени никакви
документи за извършените СМР, като не е ясно какви по вид и характер са
били те, като не са представени и никакви разходни документи за
изразходвани от ищеца суми за ремонт на процесния имот. Направено е
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебните разноски.
С писмено становище ищецът оспорва фактическите твърдения на
ответника, поддържа изложеното от него в исковата молба, сочи, че появилия
се на третата година дим от камината дим е от непочистен комин, като след
почистването му тя функционира нормално, а подмяната на дюшемето е била
необходима тъй като е било частично прогнило, твърди, че всички промени
са били предварително съгласувани с ответника, а ответницата дори е
извършвала част от плащанията със суми осигурени от него. Ангажирани са
доказателства за дарения и наличности по банковите сметки на ищеца, като се
твърди, че през цялото време на съвместното му съжителство с ответницата,
както синът му, така и дъщеря му са му правили парични дарения, като в
периода той е продал и свои имоти. Твърди, че документите за закупени
материали са останали в дома на ответницата и по тази причина не може да ги
представи.
През цялото време на процеса пред първата инстанция страните са
оспорвали взаимно твърденията си относно извършения ремонт, нуждата от
11
него, качеството на извършените СМР, качеството на ищеца по време на
съвместното му съжителство с ответницата и договореностите по повод на
прехвърлителни сделки с имота.
Ответниците са оспорили истинността и верността на представените от
ищеца доказателства за дарения – договори и разписки. Приетата от
окръжния съд съдебно-почеркова експертиза извършена от вещо лице А.
сочи, че представените по делото договори за дарение, за които е отразено, че
са сключени с дъщерята на ищеца, носят нейния подпис и откъм авторство не
са неистински.
Пред първоинстанционния съд страните са ангажирали свидетелски
показания на доведени от тях за разпит свидетели.
Свидетелят П. А. има къща в с.Д., близо до гр.С.. Познава ищеца и
първата ответница. Твърди, че пред него двамата са обсъждали ремонта и са
вземали заедно решения. Сочи, че в двора на имота в гр.С. имало пътечка от
камъни, които по време на ремонта били изкарани и били подготвени за
изхвърляне. На мястото на камъните били сложени нови плочи от речен
камък. Ищецът и ответницата дали съгласие свидетелят да вземе старите
камъни, за да ги ползва. Той ги взел за имота си в с.Д. и си направил
площадка пред камината в двора. Свидетелят е виждал къщата преди
ремонта, сочи, че видът и не бил идеален, била на 50-60 години. Ремонтът
изцяло променил имота отвътре и отвън. Подменено било дюшемето на
първия етаж, най-вече защото старите носещи греди били изгнили.
Премахната била стена на първия етаж и се образувало едно голямо
помещение. Свидетелят видял новото дюшеме в завършен вид. Не се е качвал
на втория етаж. Четири години преди разпита /свидетелят е разпитан на
13.12.2021 год./ ищецът му споделил какво още мисли да направи, а на въпрос
дали има някакъв договор, К. му казал, че всичко е ясно и са се уговорили.
Свидетелят е ходил по веднъж, два пъти на три-четири месеца в имота. Пред
него Р. не е показвала да има несъгласия с ремонта. Свидетелят не познава и
не е виждал брата на ответницата, не знае дали той е собственик, не може да
каже дали той е дал съгласие за ремонта. Знае само, че ищецът и ответницата
са ходили на гости на брат й. Пред свидетеля, ищецът и ответницата не са
провеждали разговор, в който тя да му е обещавала нещо.
Свидетелят М. Д. е присъствал от началото на ремонта като общ
работник. С ищеца се запознал чрез майка му, която била съседка на
свидетеля в с.Д.. Ищецът го наел за да помага на майсторите. За себе си казва,
че не е специалист, но и друг път го наемали да участва в ремонти. Първият
майстор бил А. - също нает от ищеца, с него почистили подпокривното
пространство от стари вещи. Свидетелят уточнява, че при ремонта на покрива
е участвал само в почистването на подпокривното пространство. Той и брат
му извозвали боклуци от покрива с камиончето на ищеца, направили поне 10
курса до сметището. След това изкъртили външната врата на къщата, която
била от винкел. На двора в заградено помещение имало външна мивка, която
12
А. и свидетеля съборили за да се освободи място за мокро помещение и баня.
Синът на А.-Х. изградил мокрото помещение, замазал го, шпакловал го и го
боядисал, след това направил водопровод и ел.инсталация. За направата на
мокрото помещение ищецът закупил тухли, имало и стари тухли, които
използвали за попълване. Свидетелят участвал в направата на покрив на
мокрото помещение, както и в премахването на дюшемето на първия етаж.
Изнесли мебелите от първия етаж на двора и ги покрили с найлони. Сочи, че
дюшемето на първия етаж било изгнило, махнали и гредите под него и
сложили нови греди, залели бетон в основите между гредите, а отгоре
наредили ново, буково дюшеме. Мазилката по стените на първия етаж били
свалени до тухла, прокарани били ел. инсталация, таванът бил направен с
гипсокартон и осветление, стените били замазани, шпакловани и боядисани.
Съборили стената между хола и коридора. На тази стена имало една врата,
която премахнали, направили отвора по-висок и по-широк и укрепили с
железни греди. На втория етаж имало нужда от малки ремонти в едната стая-
шпакловка, боядисване и ламперия. Свидетелят сочи, че в двора била
направена външна мивка, тоалетна, ел.инсталация и ВИК, били изкопани
канали и прекарани тръби и кабели за градинско осветление, свързали помпа
с капково напояване. Ел. инсталацията я направил ищецът, а свидетелят и
Хюсеин направили ВиК инсталацията, с помощта на ищеца. За цикленето на
дюшемето бил повикан друг майстор. В началото свидетелят и Х. започнали
да правят камината, след това били повикани майстори от Ямбол, които нищо
не свършили. След разкъртването Х. я довършил. Ответницата им казала на
втория етаж да поставят новото дюшеме върху старото, след това ищецът им
се скарал, защото не са махнали старото. Свидетелят и още един човек на има
Р. подмазали отдолу терасата. Р. се занимавал с ел. инсталацията, с климатика
и направил оградата. Свидетелят сочи, че е работил на този обект от 2016 год.
докато не се скарали ищеца и ответницата през 2020 год. Ищецът плащал на
свидетеля по 30 лв. надник на ден.
Свидетелят О. П. е син на ищеца, сочи, че представените по делото
документи – договори за дарение и разписки, които са му показани, са
изготвени от него и той действително е дарявал суми на баща си след
пенсионирането му. Свидетелят сочи, че е правил даренията на добра воля
защото е преценил, че така е редно, а не защото баща му е искал. Сочи, че
знае, че сестра му – дъщеря на ищеца, която има своя фирма, ползвал
експертизата на баща им, като също му е дарявала парични средства.
Свидетелят И. З. има дългогодишно познанство с ответницата Р..
Познава добре къщата от 60-те години, тъй като училището което е
посещавал като дете се намира точно срещу нея. Сочи, че къщата преди
ремонта изглеждала нормално, не била порутена или нестопанисвана.
Свидетелят поддържал контакт най-вече с бащата на Р.. Когато бащата бил
жив, свидетелят по-често посещавал имота. Около 2015-2016 година
свидетелят няколко пъти посетил майката на Р. за контролни прегледи след
извършена от него операция. Къщата била нормална, не била в лошо
13
състояние, не правело впечатление да има нужда от ремонт. В двора имало
навес. Преди години къщата била неизмазана, но през последните 10 години е
измазана. Два-три месеца преди заседанието /проведено на 13.12.2021 год./
свидетелят влязъл в къщата. Направили му впечатление банята, бойлера,
както и това, че една от стените била съборена и било по-широко. На втория
етаж не се е качвал. На двора имало някакво ново покритие, което свидетелят
определя като циментово. Когато ходил в имота било дъждовно и в двора
имало вода.
Свидетелят И. С. сочи, че неговата дъщеря живее на семейни начала
със сина на ответницата. Познава страните и къщата както преди, така и след
ремонта. Видял имота за първи път през 2010 год. Свидетелят е строителен
инженер, ходил е в имота общо четири-пет пъти, последните два пъти – два
месеца преди разпита /проведен на 13.12.2021 год./. През 2010 год., бил на
гости в къщата за няколко дни. Тя била във видимо добро конструктивно
състояние - тип гредоред с носещи тухлени стени, без пукнатини, измазани и
боядисани. На пода имало дюшеме, а на втория етаж била поставена РVС
дограма. Свидетелят сочи, че в момента е направен ремонт на двата етажа. На
първия етаж е премахната вратата, направен е по-голям отвор и са обединени
две помещения в едно. От носещата стена са останали 80 см. При нарушаване
на конструкцията на сграда е необходим проект, не знае дали има такъв. Тъй
като са изпълнени довършителните работи, не може да каже дали е направено
укрепване. Видял е, че в областта на премахнатата стена визуално има
пропадане на настилката на втория етаж. На плевника в двора е премахнат
покрива, като са направени бетонни пояси върху които е поставена дървена
конструкция, за която също е необходим проект. На плевника стените са от
две части-старо строителство с единични тухли и ново-с тухли четворки. В
хамбара няма видими изменения, направен е навес на двора отпред и
отстрани на къщата. В двора е положена настилка от цепен камък, върху
който се събира вода при дъжд. Външното стълбище към втория етаж е
облицовано с камък. Към първия етаж е изградена баня с тоалетна, монтирана
е кухня, изработена е камина с водна риза, около която има видимо опушване.
Р. му споделила, че при запалване се получава задимяване, което според
свидетеля означава, че има пробив в комина, като му се оплаквала и от
миризми от сифоните в двора. Свидетелят сочи, че след ремонта са сменени
вратите и дограмите на първия етаж от къщата.
Свидетелят Д. П. сочи, че родителите му са живели в съседство с имота
на ответниците от 1963 год. до 2016 година. Познава ответницата и нейния
брат, като след излизането си от град С. /преди Г./ често е посещавал
родителите си. Последно е видял имота през 2016 година. Не познава ищеца
по делото. Родителите на ответниците много се грижили за имота. Бащата на
Р. изградил на втория етаж баня и тоалетна, измазал къщата през 1988 година.
В двора имало три постройки- самостоятелни сгради, които се използвали
като помощни, пред къщата било постлано с базалтови плочи, а входът за
коли бил с каменни плочи, останалото било покрито с райграс. Подовото
14
покритие и на двата етажа било дюшеме, външната врата била метална, а
останалите-дървени. Къщата била в много добро състояние. На първия етаж
живеела майката на Р., а на втория етаж живеела Р.. Те добре поддържали
къщата и винаги правели ремонти при нужда-ремонтирали покрива, сменили
керемидите и ел. инсталацията в едната от стаите. Според свидетеля през
2016 год. не е било необходимо да се прави нов покрив. Едната външна
постройка използвали за механа, а хамбара- като склад. В плевнята бащата на
Р. си държал виното. Оградата била мрежа с бетонни колове, около която
впоследствие направили зелен пояс. Външното стълбище било направено с
мозайка, която към 2016 година също нямала нужда от ремонт.
Свидетелят Н. Д. е син на ответницата, познава ищеца. Свидетелят е
напуснал гр.С. преди 20 години, след което се връща по два-три пъти в
годината, но през останалото време често се чува с майка си. Знае, че е
извършен ремонт, който е бил по-активен през 2016 год. и не толкова активен
през 2017 -2018 год. Майка му споделила притесненията си от премахването
на двата комина на покрива, както и от събарянето на едната стена на първия
етаж, след което на втория етаж се разместили тухлите и се получила
пукнатина. Сочи, че майка му снимала пукнатината и му я изпратила. На пода
имало пропадане, като се наложило да се отреже вратата за да може да се
отваря. През 2019 год. отношенията на майка му с ищеца се влошили и
свидетелят се намесил, а ищецът насочил директно исканията си и към
свидетеля, като настоявал да му се плати. По това време имало много
струпани камъни в двора и свидетелят лично казал на ищеца да не прави
повече нищо след като иска плащане, но ищецът не се съобразил, като при
следващото си идване свидетелят видял, че къщата е облепена с камък, а в
двора има каменна настилка. През 2019 година, след сватбата в А., свидетелят
водил разговори с ищеца, при които той поискал или да му се прехвърли ½
ид.ч. от къщата или да му се платят 100 000 лв. Свидетелят знае, че ищецът е
говорил и с вуйчо му, но не знае подробности. Вуйчото на свидетеля искал да
раздели имота със сестра си, като на мястото на плевника искал да си построи
къща. По време на ремонтите ответницата се оплаквала на сина си, че не ги е
желаела, като свидетелят сочи, че ремонтите не са били планирани. Според
свидетеля след смъртта на неговата баба, майка му и ищеца вече не живеели
като съпрузи, тъй като повечето време той прекарвал в С., а когато били
двамата се забелязвало, че между тях има конфликти, карали се за дребни
неща и напрежението помежду им било видимо.
Свидетелят Р. К. сочи, че неговият тъст приживе му казал, че Р. и К.
имат проблем с оградата, която била направена от други хора, но те били
недоволни и искали да се направи хубаво. След като тъстът на свидетеля
починал, той се свързал по телефона с Р.. На място в имота, в повечето
случаи разговарял заедно с Р. и К.. Свидетелят им казвал какви са неговите
виждания, а те коментирали и решавали. Свидетелят им предложил няколко
варианта за гаражна врата, след като избрали, бил извършен монтаж. По
цялата ограда освен врата, поставили три колони, а отгоре-метална
15
конструкция с керемиди. И двамата казали на свидетеля, че искат да направят
целия двор с камъни, като той им препоръчал първо да направят отводняване
на двора, за да не се пълни къщата с вода. Свидетелят винаги приемал Р. и К.
като едно цяло. Когато разговаряли за предложените от него варианти, никой
от тях не казвал, че иска нещо различно от другия. Р. казала на свидетеля, че
трябва да разговаря с брат си, защото къщата е и негова. Свидетелят сочи, че
е носил материали за ремонта на селскостопанските постройки с камиона си.
Сочи, че около два пъти Р. му е давала пари, но и ищецът му давал пари. За
гаражната врата имало издадена фактура. Свидетелят сочи, че за материалите
също е вземал фактури-една част на физическо лице, друга- на фирмата на
ищеца. Той представял фактурите и те му възстановявали парите. Веднъж
двамата се обадили на свидетеля, че им пуши камината. Той отишъл да
почисти комина, след което му казали, че няма проблем. Свидетелят сочи, че
братът на Р. се казва И. и го е виждал само веднъж в началото на лятото,
когато правели оградата. К. не присъствал на разговора, когато братът на Р.
задавал въпроси на свидетеля относно това дали има опасност вратата, която
монтират към оградата, да падне върху колата.
По приетото от окръжния съд заключение на вещото лице А. по СТЕ
се установява, че отоплителната инсталация изградена в процесната къща е с
малко по-висока мощност от необходимата, което не е съществен недостатък,
стига да е съобразен размера на комина. В случая в най-горната част
сечението на комина не отговаря на изискванията. Таванът е горим-гредоред и
дъски, като не може да се установи на какво разстояние се намира розетката
от тавана, както и дали положената изолация е достатъчно дебела. При такава
близост на топлоизточника и неизолирания димоход е пожароопасно
включването на камината на максимална мощност. От огледа вещото лице не
е могло да прецени как е възстановен комина при преминаването му през
тавана от дъски и дали това е пожаробезопасно, като не е възможно да се
установи дали коминът е гладко обмазан отвътре. Посочено е, че вратичката
за почистване на комина е недостижима. Поцинковата тръба на изхода от
камината трябва да продължи извън стената преди да премине ППР. От
високата температура на димохода топлоизолацията й е стопена. При спиране
на дебита през този участък и работеща камина, ППР може да се стопи. При
отстраняване на горните забележки, останалата част от инсталацията е
правилно изградена и може да се ползва-съдовете под налягане на правилно
монтирани и обезопасени.
Вещо лице К. по приетата от окръжния съд СТЕ след оглед и
измерване на място, в табличен вид е посочила извършените СМР в
процесния обект, за които се установява, че са описаните в исковата молба от
ищеца, като е определила стойността им на базата на средните за страната
цени към момента на извършване на експертизата- м.02.2021 год. Посочено е,
че средната пазарна стойност на извършените подобрения възлиза на
114 900 лв. с ДДС, от които пазарната стойност на строителните
материали е 65 400 лв. с ДДС, а на труда-49 500 лв.с ДДС. Посочено е, че
16
средната пазарна стойност на имота преди ремонта е 65 000 лв. без ДДС, а
след ремонта - 112 800 лв. без ДДС, като увеличената стойност е 47 800 лв.
без ДДС. Вещото лице е констатирало некачествен монтаж на дюшеме върху
старо дюшеме на втори етаж, като стойността за отстраняване на дефекта е
около 700 лв. с ДДС. Сочи, че голяма част от извършените СМР са били
необходими за запазване на жилищната сграда и за запазване на постройките.
Не са били необходими за запазване на жилищната сграда, изграждането на
локална отоплителна инсталация с камина, дървена облицовка по стените,
облицовката от камък по стъпалата, фасадната и оградна стена, а по оградата:
дървена облицовка по покрива, врата и решетка от ковано желязо, портална
врата с дистанционно управление, каменна настилка в дворното пространство
и каменна настилка по цокъл плевня – тези ремонти дейности вещото лице
определя като луксозни. Изграденият навес с необработен дървен материал и
склад в контура на навеса не са били необходими ремонти за запазване на
имота, но ремонта на плевника и хамбара са били необходими за запазване на
постройките. Посочено е, че по плевника и хамбара са извършени описаните
от ищеца СМР. Средната пазарна стойност на луксозните ремонтни дейности
възлиза на 25 600 лв. с ДДС, а на навеса и склада – 8800 лв. с ДДС. Вещото
лице сочи, че незаконен строеж по смисъла на ЗУТ в случая са изградения
навес и направения отвор в носещия зид, като средната пазарна стойност за
отстраняване на незаконните дейности е 1060 лв. с ДДС. Вещото лице е
посочило, че не е констатирало поражения около камината, а без особени
затруднения могат да бъдат възстановени двата, от общо три комина на
покрива на сградата, съществували преди ремонта, от които е уширен и
запазен само единия комин. Вещото лице не е намерило връзка между
извършения ремонт на носещата вътрешна стена с уширяване на
съществувалия отвор за врата и монтиране на два стоманени профила, като
сочи, че както пропадането на вратата на втория етаж, така и неравностите в
подовото дюшеме в ъгловата стая на втория етаж не са в резултат на ремонта
на носещата вътрешна стена. Неравностите върху дюшемето са получени
поради извършения монтаж върху старо дюшеме, като при запазване на
дървения материал, неговия ремонт възлиза на 700 лв. с ДДС. Посочена е
средна пазарна стойност на необходимите подобрения в размер на 80 500 лв. с
ДДС. По отношение на извършеното в двора площадково отводняване, освен
нарушен наклон при два от общо четирите монтирани сифона, не се
наблюдават видими дефекти. Сочи, че за гр.С. е допустимо канализационната
мрежа да поема и дъждовни води.
В допълнителното заключение на вещо лице К. е посочено, че средната
пазарна стойност на подобренията извършени в процесния имот в периода
2016-2019 год., към момента на тяхното извършване е 88 000 лв. с ДДС в това
число труд- 33 700 лв. и материали-54 300 лв., като стойности са дадени и по
пера. Размерът на овехтяване на подобренията към момента на заключението
е 4,0313 %.
Въз основа на събраните доказателства, настоящият съд прави
17
следните изводи:
Ответниците, които са брат и сестра, са съсобственици в равни части на
процесния имот в гр.С., представляващ дворното място ведно с къщата и
допълващи постройки разположени в него, за което не се спори и се
установява от представения документ за собственост.
Не се оспорва, че в периода 2012 год.- 2019 год. ищецът и първата
ответница са живели на съпружески начала, като включително за периода на
извършване на подобренията от ищеца 2016 год.- 2019 год. съжителството се
е осъществило в процесния имот в гр.С.. До смъртта на майката на
ответниците през 2019 год. това е било и неин дом, като тя е имала запазено
пожизнено право на ползване върху имота.
Ответникът не е живял в имота в периода на фактическото съжителство
на ищеца и първата ответница, тъй като е бил трайно устроен в САЩ. Има
данни по делото, че за периода 2016-2019 год. ответникът поне два пъти е
идвал до България – веднъж през 2018 год., когато не е посетил имота в гр.С.
и втори път /около смъртта на майка си/ през 2019 год. когато е посетил имота
и е разговарял с вторите майстори, ангажирани от ищеца и ответницата за
поставяне на гаражна врата, като ответникът е коментирал с майсторите
безопасността на тази врата - в този смисъл са свидетелските показания на
свидетеля К..
Пред настоящия съд страните не спорят относно това, че описаните в
исковата молба СМР и действия по отношение на имота, са извършени
от ищеца в периода 2016-2019 год. когато той фактически е живял в имота с
ответницата на съпружески начала. Пред въззивния съд не се оспорва и
обстоятелството, че подобренията които сочи ищеца са довели до
увеличение на стойността на имота /ответниците не са обжалвали
решението в осъдителните му части/.
Ясно е, че ответницата, която е живяла в имота заедно с ищеца е била
изцяло в течение на извършените от него ремонтни дейности, като няма
данни адекватно да се е противопоставила на извършването им, напротив -
свидетелите А. и К. сочат, че ищецът и ответницата заедно са вземали
решенията по повод ремонтните дейности.
Съвкупният анализ на установените по делото обстоятелства показва, че
макар да не е присъствал фактически в имота, ответникът е знаел за
извършваните в него ремонти от ищеца. В отговора си ответницата сочи, че е
изпратила снимки на ответника още през 2016 год., когато при извършени от
ищеца СМР на първия етаж, се появила пукнатина на втория етаж. При
положение, че отношенията между брата и сестрата са били добри и тя е била
държател на неговата идеална част от имота, нормално е ответницата да е
уведомявала брат си за ставащото в имота, като следва да се има предвид и
обстоятелството, че когато е разговарял със свидетеля К. за гаражната врата,
ответникът е бил в имота и е бил наясно с извършените и извършваните от
ищеца дейности. Няма данни по делото и ответникът да се е противопоставил
18
адекватно на действията на ищеца.
В случая обаче знанието или незнанието на ответника и
противопоставянето му или не, на извършваните от ищеца ремонтни
дейности, не е съществено за изхода от делото, по причини които ще бъдат
изложени по-долу. Същото се отнася и за отвеницата.
Съгласно приетото по т.6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр.
д. № 9/74 г., Пленум на ВС, подобрение на един имот е налице, когато
вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му. За да достигне до извода за неоснователност на главните
искове за заплащане на подобрения по реда на чл.74 от ЗС, вр. чл.72 от ЗС,
окръжният съд е приел, че по делото не е установено, качеството на
ищеца на владелец на процесния имот, тъй като не е установено, че в
периода на извършването им 2016 год. – 2019 год. той е упражнявал
фактическа власт върху вещта с намерението за своене. При анализ на
твърденията на ищеца и доказателствата, настоящият съд прави същия извод,
като не споделя възраженията на въззивника за противното. Неоснователно е
възражението, че е доказано твърдението на ищеца, че още през 2016 год. и
преди да е започнал процесните СМР, е получил обещание от ответниците, че
ще му бъде прехвърлена ½ ид.ч. от процесния имот. Ищецът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдението си, че е получил такова обещание от
ответниците през 2016 год., а соченото от него извънсъдебно признание на
ответницата в депозираната от нея молба за защита от домашно насилие, не е
в този смисъл. От съдържанието на приложената молба по ЗЗДН става ясно,
че ответницата е твърдяла, че ищецът е поискал от нея прехвърляне на имота
три години след 2016 год. – т.е. през 2019 год., след като й е казал, че е
говорил с брат й и той е съгласен. В същото време твърденията на ответника
са, че за първи път е говорено с ищеца на тази тема през 2019 год., като при
разговора ответникът не е изразил съгласие за прехвърляне на 1/2 ид.ч. в
полза на ищеца, а е казал, че няма претенции към частта на сестра си, но
прехвърляне може да стане след делба, при която той да получи част от
двора, върху която е бил разположен плевника. Именно желанието на ищеца
за прехвърляне на част от имота, изразено през 2019 год. ответницата сочи
като причина за започналия разрив в отношенията им.
Не е установено по делото, в периода, в който ищецът е извършил
подобрения в имота на ответниците – 2016-2019 год. да е имало предаване на
владение въз основа на валиден предварителен договор между страните за
прехвърляне на собственост в полза на ищеца, като не може да се приеме и
твърдението му за начало на владение /завладяване/ от 2016 год. въз основа
на преддоговорни отношения с дадени обещания от страна на ответниците, за
прехвърляне на собственост в полза на ищеца. Установено е, че ищецът е бил
допуснат да живее в процесния имот след 2012 год. от първата ответница,
която като съсобственик на вещта, доколкото друго от нея не се твърди и не
се установява, я е владяла за собствената си идеална част, а за идеалната част
19
на другия съсобственик – нейния брат, я е държала. В случая ищецът е бил
допуснат в процесния имот в качеството му на фактически брачен
съжител на ответницата, поради което влизането му в имота през 2012
год. не е било като владелец, а е било като негов държател. Не е
установено владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС нито към 2012 год., нито
в по-късен момент. Осъществената от ищеца фактическа власт върху вещта за
периода в който е живял на семейни начала с ответницата, не е такава по
смисъла на чл.79 от ЗС и е негодна да го направи собственик, поради
качеството му само на държател на вещта по смисъла на чл.68, ал.2 от
ЗС. Ищецът не твърди, че към началото на съвместното съжителство през
2012 год. е имал намерение да завладее вещта и да придобие правото на
собственост върху нея на оригинерно основание - изтекла в негова полза
придобивна давност. Държателят може да стане владелец на вещта, но следва
несъмнено да докаже промяната в намерението си, каквото доказване в
случая не е проведено. Настоящият съд също намира, че и след 2016 год.
ищецът не е установил качеството си на владелец за периода на извършване
на подобренията в процесния имот, като споделя изложеното от окръжния
съд в обжалваното решение, че дори само твърдяното от ищеца очакване за
прехвърляне на идеална част от имота на базата на устно обещание от
собствениците, изключва субективно отношение за своене преди момента на
очакваното прехвърляне, тъй като сочи зачитане на вещните права на други
лица върху имота и оборва презумпцията по чл.69 от ЗС. Горното не е в
противоречие, а е в съответствие с приетото по т.2 от ППВС 6/1974 год., че
при изясняване дали подобрителят не е владелец съдилищата са длъжни да
изхождат от презумпцията по чл.69 от ЗС, като изследват доколко тя не е
оборена. Окръжният съд в обжалваното решение е цитирал и последваща
съдебна практика на ВКС, която настоящият съд намира за относима и също
споделя - Решение № 402 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4748/2008 г., IV г.
о., ГК, Решение № 159 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2013 г., II г.
о., ГК, с което е прието, че лицето, което е било допуснато в имота със
съгласието на собственика с уговорка за ползване, т.е. ако са налице т.нар.
"търпими действия", има качеството "държател" дори при наличие на
уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост и др.
Както е посочено в Решение № 148 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
852/2014 г., I г. о., ГК , иск за парично вземане, основаващ се на разместване
на блага поради извършени подобрения в чужд недвижим имот, се основава
на основния принцип в правото за недопустимост на неоснователното
обогатяване, но може да бъде предявен на различни основания в зависимост
от това дали подобренията са извършени от владелец или държател.
Разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС се отнасят до правата на добросъвестния
владелец и приравнения на него недобросъвестен владелец. Държателят,
който е извършил подобрения в чужд имот може да претендира
обезщетение по реда на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. След като
правната квалификация на иска се определя от съда, ищецът не е длъжен да
20
посочва в какво качество е извършил подобренията, необходимо е да изложи
обстоятелствата, при които е станало неоправданото разместване на блага. В
този смисъл е и Решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2018
г., IV г. о., ГК, както и задължителното ППВС № 6/74 г. в което е посочено,
че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и
чл. 74 ЗС има само владелецът, не и държателят. Разпоредбите регулират
правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика
с подобренията, извършени от владелеца на вещта и не се отнасят до лица,
които не упражняват владение. Според ППВС № 1/79 г. когато държател
подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В
този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото
на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото
на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС 1/79 год., в случаите по чл. 59, ал. 1
ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването.
Предвид изложеното по-горе, което е основание за отхвърляне на
субективно съединените главни искове с правни основания чл.74 от ЗС, вр.
чл.72 от ЗС, като е приел, че ищецът има качеството на държател в периода на
извършване на процесните СМР в имота на ответниците, правилно окръжният
съд е квалифицирал евентуалните искове като такива произтичащи от
института на неоснователното обогатяване в неговия широк смисъл.
Неправилно обаче окръжният съд е приел, че в случая намират
приложение разпоредбите на чл.60 и чл.61 от ЗЗД. От разясненията дадени
с ТР № 85/02.12.1968 год. по гр.д.№149/68 год. на ОСГК на ВС в
неотменената му част, става ясно, че с исковете по чл.60-62 от ЗЗД разполага
подобрителят на чужд имот, когато не е владелец, не е държател и не се
намира в договорни отношения със собственика на имота. В случая е
установено, че към момента на извършване на подобренията ищецът е
осъществявал фактическа власт върху имота като държател, поради което
отношенията между него и собствениците на имота – ответниците по делото,
съгласно задължителната съдебна практика цитирана по-горе, се уреждат
изцяло по чл.59 от ЗЗД.
Неточната правна квалификация на евентуалните искове дадена от
окръжния съд, в случая не препятства възможността за произнасяне на
въззивния съд, тъй като по делото са установени всички релевантни за
разрешаване на спора факти и обстоятелства.
Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД предоставя субсидиарна възможност за
защита, когато едно лице се е обогатило за сметка на друго без основание,
като се дължи връщане на онова, с което се е обогатило, до размера на
обедняването. В хипотезата на чл.59 от ЗЗД, когато искът е предявен от
държател на недвижим имот срещу неговите собственици за извършени от
първия подобрения в имота на вторите, без значение е дали собствениците са
знаели или не и дали са се противопоставили или не на извършване на
подобренията. Както вече беше посочено, съгласно т.4 от ППВС 1/79 г. при
21
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера
на обедняването, т. е. държи се връщането на по-малката сума между
обедняването и обогатяването, а не разликата между тях както е
посочено във въззивната жалба. При съобразяване на стойностите по
основното заключение на вещото лице, за които пред въззивния съд не се
спори, обедняването на ищеца са направените от него разноски за
подобряване на имота в размер на 114 900 лв. с ДДС, от които за
строителните материали са направени разноски за 65 400 лв. с ДДС, а за труд
- 49 500 лв.с ДДС, а обогатяването на ответниците е увеличената стойност на
имота в резултат на извършените от ищеца подобрения в размер на 47 800 лв.
без ДДС – т.е. 57 360 лв. с ДДС.
Ето защо съдът приема, че претенцията на ищеца по евентуалните
искове по чл.59 от е основателна за по-малката между двете суми сума,
т.е. общо за сумата от 57 360 лв. , и съобразно дяловете на страните в
съсобствеността, исковете следва да бъдат уважени за сумата от по 28 680
лв. спрямо всеки от ответниците, или всеки от ответниците следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 28 680 лв., ведно със
законната лихва върху нея считано от предявяване на исковете на 09.11.2020
год. до окончателното плащане.
Не е налице основание за приспадане на онази част от увеличената
стойност на имота получена в резултат на подобренията, която представлява
незаконен строеж, в размера сочен от вещото лице от 1060 лв., тъй като до
издаване на заповеди за премахване, каквито в случая не са налице, следва да
се приеме, че собствениците имат желание да запазят незаконно изграденото
– в този смисъл е т.7 от ППВС 6/74 г.
Що се отнася до сумата от 700 лв., която вещото лице сочи, че е
необходима за неправилния монтаж на дюшемето на втория етаж, първо - по
делото не се установи, че неправилния монтаж е в резултат на действията на
ищеца, тъй като свидетелят Д. – участвал при извършване на подобренията
сочи, че новото дюшеме е монтирано върху старото по указания на
ответницата, а не на ищеца, и второ- тези разходи представляват претенции за
обезщетение за вреди, поради което при незаявено възражение за
прихващане, не следва да се приспадат от сумата представляваща
увеличената стойност на вещта.
Предвид всичко изложено по-горе, решението се явява правилно в
частите, с което главните искове по чл.74 от ЗС, вр. чл.72 от ЗС са
отхвърлени. В тези части решението следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
В частта, с която окръжният съд се е произнесъл по евентуалния иск
срещу ответницата с осъждането й да заплати на ищеца сумата от 27 324 лв.,
ведно със законната лихва, диспозитивът на решението при описанието на
основанието за дължимост на сумата е неправилно формулиран, но в тази
22
част решението не е обжалвано от ответницата и извън правомощията на
въззивния съд е неговата отмяна или корекция. Настоящият съд следва да
отмени решението, в частта от обжалваната част, с която евентуалният
иск спрямо ответницата е отхвърлен за разликата над 27 324 лв. до
посочения по-горе дължим размер от 28 680 лв.- т.е. за разликата от 1356
лв., при посочване на правното основание по чл.59 от ЗЗД, с уточнение, че
представлява част от увеличената стойност на процесния имот в резултат на
извършени от ищеца подобрения в имота за периода 2016-2019 год. в
качеството му на държател, в която част жалбата на ищеца се явява
основателна, а решението е неправилно като несъобразено с материалния
закон - чл.59 от ЗЗД. В отменената част въззивният съд следва да реши спора
по същество като присъди в полза на ищеца разликата над 27 324 лв. до
28 680 лв.- т.е. разликата от 1356 лв., ведно със законната лихва върху
разликата, считано от предявяването на иска на 09.11.2020 год. до
окончателното й плащане. В останалата част, с която евентуалният иск
спрямо ответницата е отхвърлен за размера над 28 680 лв. до поддържания с
въззивната жалба размер от 28 769 лв., ведно със законната лихва, решението
е правилно и следва да бъде потвърдено.
По евентуалния иск предявен спрямо ответника, в решението на
окръжния съд е допуснато отклонение от правното основание – чл.59 от ЗЗД,
единствено в мотивите, при правилно формулиран диспозитив, което също
изключва намеса на въззивния съд в уважителната част. По този иск
решението като неправилно следва да бъде отменено в частта от
обжалваната част, с която претенцията по чл.59 от ЗЗД за увеличената
стойност на имота съобразно дяла на ответника в съсобствеността е
отхвърлен за сумата над 1450 лв. до размера от 28 680 лв. – т.е. за
разликата от 27 230 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика,
считано от предявяване на иска на 09.11.2020 год. до окончателното й
плащане, като в тази част спорът следва да бъде решен по същество с
осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над 1450 лв. до
размера от 28 680 лв. – т.е. за сумата от 27 230 лв., ведно със законната
лихва върху тази разлика, считано от предявяване на иска на 09.11.2020 год.
до окончателното и плащане. В останалата част, с която евентуалният иск
срещу ответника е отхвърлен за размера над 28 680 лв. до поддържания с
въззивната жалба размер от 28 769 лв., ведно със законната лихва, решението
е правилно и следва да бъде потвърдено.
По въпроса за съдебните разноски пред първоинстанционния съд:
Пред първоинстанционния съд ищецът е направил разноски в размер на
8500 лв., като съобразно изхода от делото – при заявен материален интерес от
общо 200 000 лв. и основателност за общо 57 360 лв., в негова полза е
дължима сумата от 2437,80 лв. Окръжният съд е присъдил по-висок размер на
разноските в полза на ищеца, но тъй като в тази част не е поискано изменение
в срок, въззивният съд, който се произнася само по жалбата на ищеца, няма
основание за отмяна на решението в частта относно присъдените в негова
23
полза разноски.
Ответницата е направила разноски от 2540 лв. Съобразно изхода на
делото при защита срещу материален интерес от 100 000 лв. и
неоснователност на исковете за 71 320 лв., в нейна полза е дължима сумата от
1811,53 лв., а при направени от ответника разноски от 2915 лв. в негова полза
е дължима сумата от 2078,98 лв., поради което решението следва да бъде
отменено в частите, с които окръжният съд им е присъдил разноски в по-
висок размер.
По въпроса за съдебните разноски пред въззивния съд:
Пред въззивния съд въззивникът е направил разноски в размер на
3424,42 лв., като при заявен обжалваем интерес от общо 157 538 лв. и
основателност на жалбата общо за сумата от 28 586 лв. в негова полза следва
да се присъдят съдебни разноски в размер на 621,21 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на въззиваемите.
При направени разноски от въззиваемата в размер на 1600 лв., защита
срещу интерес от 51 445 лв. и неоснователност на жалбата спрямо нея за
сумата от 50 089 лв., в нейна полза са дължими разноски от 1557,82 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Въззиваемият не е представил своевременно доказателства за направени
разноски пред въззивния съд и такива не му се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260217/15.06.2022 год. по гр.д. № 2629/2020 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, С КОИТО:
Е ОТХВЪРЛЕН предявения от К. О. П., ЕГН ********** от гр. С. обл.
Б., ул. „Б. М.“ № *, с настоящ адрес: гр. С., ул. „П. ш.“ **, студио *, срещу Р.
Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ № *,
евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на увеличената
стойност на недвижим имот находящ се на адрес: гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ №
*, в резултат на извършени от ищеца подобрения в качеството му на държател
за периода 2016-2019 год., В ЧАСТТА за разликата над 27 324 лв. до
28 680 лв. - т.е. за разликата от 1356 лв., ведно със законната лихва върху
разликата от 1356 лв., считано от предявяването на иска на 09.11.2020 год. до
окончателното й плащане.
Е ОТХВЪРЛЕН предявения от К. О. П., ЕГН ********** от гр. С. обл.
Б., ул. „Б. М.“ № *, с настоящ адрес: гр. С., ул. „П. ш.“ **, студио * срещу И.
Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ № *,
понастоящем живеещ в ***, евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
за заплащане на увеличената стойност на недвижим имот находящ се на
24
адрес: гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ № *, в резултат на извършени от ищеца
подобрения в качеството му на държател за периода 2016-2019 год., В
ЧАСТТА за разликата над 1450 лв. до 28 680 лв. - т.е. за сумата от 27 230
лв., ведно със законната лихва върху разликата от 1450 лв., считано от
предявяване на иска на 09.11.2020 год. до окончателното и плащане,
Е ОСЪДЕН К. О. П., ЕГН ********** от гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ №
*, с настоящ адрес: гр. С., ул. „П. ш.“ **, студио *, да заплати на Р. Д. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ № * направени пред
окръжния съд съдебни разноски за размера над 1811,53 лв.,
Е ОСЪДЕН К. О. П., ЕГН ********** от гр. С. обл. Б., ул. „Б. М.“ № *,
с настоящ адрес: гр. С., ул. „П. ш.“ **, студио *, да заплати на И. Д. П., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ № *, понастоящем
живеещ в ***, съдебни разноски за размера над 2078,98 лв.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. Б.,
ул. „Б. М.“ № * да заплати на К. О. П., ЕГН ********** от гр. С., обл. Б., ул.
„Б. М.“ № *, с настоящ адрес: гр. С., ул. „П. ш.“ **, студио *, по предявения
евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на увеличената
стойност на недвижим имот находящ се на адрес: гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ №
*, в резултат на извършени от ищеца подобрения в качеството му на държател
за периода 2016-2019 год., разликата над 27 324 лв. до 28 680 лв. - т.е.
разликата от 1356 лв. /хиляда триста петдесет и шест лева/, ведно със
законната лихва върху разликата от 1356 лв., считано от предявяването на
иска на 09.11.2020 год. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., обл. Б.,
ул. „Б. М.“ № * да заплати на К. О. П., ЕГН ********** от гр. С., обл. Б., ул.
„Б. М.“ № *, с настоящ адрес: гр. С., ул. „П. ш.“ **, студио *, по предявения
евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на увеличената
стойност на недвижим имот находящ се на адрес: гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ №
*, в резултат на извършени от ищеца подобрения в качеството му на държател
за периода 2016-2019 год., разликата над 1450 лв. до 28 680 лв. – т.е. за
разликата от 27 230 лв. /двадесет и седем хиляди двеста и тридесет лева/,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от предявяване на
иска на 09.11.2020 год. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260217/15.06.2022 год. по гр.д.№
2629/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА К. О. П., ЕГН ********** от гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ № *,
с настоящ адрес: гр. С., ул. „П. ш.“ **, студио *, да заплати на Р. Д. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., обл. Б., ул. „Б. М.“ № * съответната
част от направени пред въззивния съд разноски в размер на 1587, 82 лв.
25
/хиляда петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. Б.,
ул. „Б. М.“ № * и И. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., обл. Б.,
ул. „Б. М.“ № * да заплатят на К. О. П., ЕГН ********** от гр. С., обл. Б.,
ул. „Б. М.“ № *, с настоящ адрес: гр. С., ул. „П. ш.“ **, студио *, съответна
част от направени пред въззивния съд разноски в размер на 621,21 лв.
/шестстотин двадесет и един лева и двадесет и една стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26