Определение по дело №701/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет. /.

Образувано е по жалба на Х. Б. И. от гр. Пловдив, чрез адв. Шейредов против Заповед № ЗД/Д-РВ-009/13.01.2025г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив., с която е настанено малолетното дете Б. Б. И. в семейството на К. З. И. , до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

С жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на посочения административен акт. Конкретните съображения същество за спиране на предварителното изпълнение се свеждат до това, че допуснатото предварително изпълнение създава реален риск да причини труднопоправими вреди, касаещи отношенията между майката и детето, както и тяхното ежедневие и ритъм на живот. Рязката промяна в социалната среда на детето би могло да доведе негативни последици в психическото и емоционално състояние на детето.

След като обсъди доводите, изложени от страна на жалбоподателя, и приложените писмени доказателства, съдът в настоящия състав намира, че искането за спиране изпълнението на оспорения акт е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.

На основание чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалването е по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

От анализа на правилото на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК следва извод, че съдът извърша преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателката.

Поради горното в конкретния случай в тежест И. е да установи, че предварителното изпълнение на настаняването на дъщеря й в семейството на К. И. до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. е в противоречие с целите на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че на важния обществен интерес относно опазване живота, здравето и най-добрия интерес на детето, жалбоподателката не е релевирала конкретни доводи, като не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. С разпоредбата на чл. 27а ЗЗДет. законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите в защитата на здравето и живота на детето, както е в конкретният казус. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че интересът на детето надделява над личния.

Не може да се сподели извода, че е налице рязка промяна в социалната среда, ежедневие и ритъм на живот на детето, които са от естество да причинят значителни изменения в психичното му и емоционално състояние, тъй като детето е настанено в семейството на И. на 13.01.25 г.- т.е. два месеца и половина преди подаване на жалбата. В този значителен период от време грижи за детето е полагало лицето, в чието семейство е настанено то, като по делото е изготвен и социален доклад, съгласно който е изградена емоционална привързаност на детето към г-н И., както и към братята и сестрите си, чиито биологичен баща е той. Детето продължава да посещава редовно детска градина, с което не е нарушено ежедневието и ритъма му на живот.

Становището на лекуващия лекар при ЦПЗ Пловдив, че в психичното състояние на жалбоподателката е отчетено подобрение, включително и относно способността й да отглежда децата, следва да бъда обсъдено при преценка законосъобразността на атакувания административен акт.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наведените в жалбата доводи не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Б. И. от гр. Пловдив, чрез адв. Шейредов за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РВ-009/13.01.2025г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138 от АПК препис от определението да се изпрати на страните