№ 884
гр. Пловдив , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502146 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, чрез пълномощника му адвокат Р., против Определение №
493 от 24.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 490 по описа на РС – Карлово
за 2021 г., с което е обезсилена изцяло Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 290 от 06.04.2021 г. и производството по
делото е прекратено. В жалбата се излагат доводи за неправилност на така
постановеното определение. Жалбоподателят твърди, че с нарочна молба до
първоинстанционния съд е посочил, че длъжникът по заповедното
производство е заплатил претендираните вземания, като е представил
доказателства за това. Твърди още, че със същата молба с оглед отпадналия
интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията е отправил
искане за издаване на изпълнителен лист единствено по отношение на
присъдените със заповедта разноски за държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение, по което искане съдът не се е произнесъл. Поддържа, че
длъжникът е платил след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което същият дължи заплащането на сторените от
заявителя разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на
делото. Отправя искане до въззивния съд за отмяна на обжалваното
определение и постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважена
подадената молба за издаване на изпълнителен лист за претендираните в
заповедното производство разноски, за които е издадена заповед за
изпълнение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
1
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено на
01.04.2021 г. от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „БРАДЪРС-9900“ ЕООД, ЕИК:
*********, за сумата от 98,15 лв. – месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор № М6235204 за периода 09.08.2019 г. –
08.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане, и сумата от 109,89 лв. – неустойка за
неизпълнение на горепосочения договор, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане. Заявителят е поискал
и присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Така подаденото заявление е уважено от
първоинстанционния съд, който е издал заповед за изпълнение за посочените
по-горе суми, както и за направените по делото разноски, както следва: 25 лв.
за платена държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 15.04.2021 г., който в срока по чл.
414 ГПК на 22.04.2021 г. е подал възражение срещу нея. С Разпореждане от
23.04.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, както и му е указал, че ако не
представи доказателства за предявяване на иска в посочения срок, заповедта
за изпълнение ще бъде обезсилена. Това разпореждане е съобщено на
заявителя на 10.05.2021 г. На 21.05.2021 г. последният е подал до заповедния
съд молба, в която е посочил, че на 13.04.2021 г. длъжникът е заплатил
дължимите по заповедта за изпълнение суми, както и че към момента
дължими са останали единствено присъдените разноски. Заявителят е
посочил още, че с оглед направеното плащане е отпаднал правният му
интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК, поради което е отправил
искане за отмяна на разпореждането от 23.04.2021 г., с което са дадени
указания за предявяването му, и за издаване на изпълнителен лист за
присъдените със заповедта разноски. С обжалваното определение съдът е
констатирал, че в указания срок от заявителя не са представени доказателства
за предявен иск, поради което е обезсилил издадената заповед за изпълнение
и е прекратил производството по делото.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10в на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от
2
длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал. В този случай кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските,
като се позове на извършеното от длъжника плащане. Това искане следва да
бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК (ред. ДВ, бр. 42 от 2009 г.).
Разпореждането, с което съдът се произнася по молбата за издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските,
подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК.
Конкретният случай попада изцяло в разгледаната от ВКС хипотеза. От
материалите по делото се установява, че заявителят е предявил искането си за
издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за
разноските, позовавайки се именно на извършено от длъжника плащане след
подаване на заявлението. Искането е направено в едномесечния срок по чл.
415, ал. 4 ГПК, като действително по него липсва произнасяне на съда, който
след изтичане на посочения по-горе срок е обезсилил издадената по делото
заповед за изпълнение, включително и в частта за разноските. Според
настоящия състав на съда, като е обезсилил заповедта за изпълнение в цялост,
без да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист за
присъдените с нея разноски, първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение. Това налага отмяна на обжалваното определение в
частта, с която заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за разноските, и
връщане на делото на РС – Карлово за произнасяне по молбата на заявителя
за издаване на изпълнителен лист. Доколкото същият не е представил
доказателства за предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК иск, правилно
заповедта за изпълнение е обезсилена в частта относно претендираните с нея
вземания, поради което и обжалваното определение следва да бъде
потвърдено в останалата си част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 493 от 24.06.2021 г., постановено по ч. гр. д.
№ 490 по описа на РС – Карлово за 2021 г., в частта, с която е обезсилена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 290 от
06.04.2021 г. в частта за разноските и е прекратено производството по делото
в тази му част.
ВРЪЩА делото на РС – Карлово за произнасяне по молбата на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, за издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 493 от 24.06.2021 г., постановено по
ч. гр. д. № 490 по описа на РС – Карлово за 2021 г., в частта, с която е
обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3
290 от 06.04.2021 г. за сумата от 98,15 лв. – месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор № М6235204 за периода 09.08.2019 г. –
08.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане, и сумата от 109,89 лв. – неустойка за
неизпълнение на договор № М6235204, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4