Р Е Ш Е Н И Е № 239
гр. Пловдив, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав,
в публично съдебно заседание на
осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3901 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, против К.А.Я.,
ЕГН: **********, с адрес *** с правно основание чл. 422, във връзка с
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че К.А.Я.
дължи на ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
следните суми, а именно: 315,63
лв. – главница, представляваща стойността на платената топлинна енергия за
периода 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.03.2015 г. -11.12.2017г., в размер на 46,34 лв., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №19642/2017г., по описа на
І-ви бр. състав на ПРС.
Ищецът сочи се, че
съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът, като собственик на имот, находящ се в
*** има качеството клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е
длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неизпълнение на тази разпоредба чл.35, ал.1
от ОУ предвижда клиентите да се
задължат с обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на законоустановените
задължения „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
е доставило до сградата, а търговецът извършил разпределението на
топлинна енергия е разпределил за имота
на ответника топлина енергия в размер на
горепосочената стойност и период. Твърди се, че начислената на ответника
топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията
на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.
Тъй като ответникът не заплатил в срок задълженията си,
то той дължал и обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода
02.03.2015 г. -11.12.2017г., в размер на
46,34 лв. За събиране на сумите ищецът депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, което било уважено и в срок постъпило възражение от
ответника, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящите
искове. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски за заповедното и
настоящото исково производство.
Ответникът оспорва изцяло предявените от ищеца искове по
основание и размер, като счита същите за
неоснователни и моли да се отхвърлят. Оспорва също, че е потребител на
услугата, стойността на която ищецът претендира в иска. На първо място твърди,
че липсва облигационно отношение между страните, тъй като претендираната сума,
касае разпределена доставена топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Твърди се, че в случая потребител е цялата етажна собственост.
Оспорва наличието на материалноправна легитимация. Посочва, че липсват
даказателства за реалното ползване и потребяване на топлинната енергия, което
обуславя неоснователност на претенцията и недоказаност по размер. Оспорва се размера на претендираната
сума, тъй като същата е нереално висока и не отразява реално доставена услуга.
Твърди, че блокът, в който живее е
П-образен и в него има 3 входа, като в крилото, в което живее няма нито един
работещ радиатор от 33 броя в целия вход, като цялото крило е отсъединено т.е.
откачен е централният топлопровод на сградата, който се отклонява към това
крило, поради което няма как да достига топлоенергия към него. Посочва, че още
през 2000 г. се е отказал от услугите на топлофикационното дружество за
отопление, а през 2010 г. всички абонати от крилото са се отказали и съответно
специализирана фирма е откачила целия топлопровод на сградната тръба, която се
отклонява към крило „В“ на входа.
Оспорва доказателствената стойност на представените фактури, които не
отразяват реалното потребление. Моли да се вземе предвид обстоятелството, че с
решение на ВАС е отменена формулата, приета в т.6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост с мотивите, че
същата противоречи на Закона за енергетиката, според който топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното
количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление. С оглед
нежеланието на ответника да получава услуга от ищцовото дружество, то е
нарушена и разпоредбата на чл.62, ал.1 ЗЗП, която гласи, че доставката на стоки
на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова
страна е забранено, поради и което потребителят на основание ал.2 не дължи
заплащане и не е длъжен да възстанови стоката. Твърди се, че издаването на
фактури за непоискана услуга представлява нелоялна търговска практика. Оспорва
годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция, както и
правилността на начисляване и разпределение на доставените в процесната абонатна
станция количества топлинна енергия от страна на топлинния счетоводител и
конкретните параметри, използвани от последния за изчисляването на доставените
количества ТЕ. Твърди, че топлинният товар на отоплителните тела в сграда –
етажна собственост е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на
сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по –
голямо от количеството на енергията за отопление на имотите в процесната
сграда. Оспорва дължимостта и на претендираното обезщетение за забава, поради
липса на изравнителни сметки. На основание
изложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
За да се уважи
предявения иск за главница, то ищецът следва
да
установи вземането си на претендираното основание и в претендирания размер в
т.ч. и факта на начисляване на дължимите суми въз основа на показанията на
изправно средство за техническо измерване и доставката й в претендираните
размери, както и качеството потребител на ответника. Ответникът не носи тежест
да доказва отрицателния факт, че сумата не се дължи, тъй като на доказване
подлежат положителните факти, които изключват отрицателните и те трябва да
бъдат установени от ответника. Ответникът следва да докаже правоизключващите си
възражения за прекратяване на топлоподаването въз основа на депозирани от него
документи, както и възраженията си, касаещи размера на претенцията. Относно
акцесорната претенция за установяване на дължимост на обезщетение за забава,
освен горните обстоятелства, ищещът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване освен горните предпоставки, касаещи основателността на
претенцията за главница и падежа на задълженията и размера на обезщетението за
забава.
Не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в ***.
От приетите по
делото, като доказателства общи условия се установява, че количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от търговеца, извършващ
дялово разпределение, съгласно Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС - Приложение към чл. 61,
ал.1 от нт и се разпределя между отделните купувачи в сградата, пропорционално
на пълния отопляем обем на имотите по проект. Предвидено е, че се издават
данъчни фактури, удостоверяващи задълженията, които се изпращат на купувачите
ежемесечно, като липсват данни по делото процесните фактури да са били
изпращани на ответника. В чл. 33, ал. 5 от Общите условия е предвидено, че
купувачите заплащат топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за общите части, когато в имота е извършен отказ от ползване
на топлинна енергия за отопление чрез отоплителни тела и/или битово горещо
водоснабдяване.
Приети са като
доказателства справки от НИМХ към БАН, от които се установява средната месечна
температура за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2016г. от различни синоптични станции в гр. Пловдив.
Видно от
приложените към отговора на исковата молба писма, адресирани от ответника до
ищцовото дружество, ищецът многократно е оспорвал претенциите на ищеца за
заплащане на топлинна енергия, включително и такава отдадена от сградната
инсталация.
На 18.03.2016 г. в
ищцовото дружество е входирано копие от молба - декларация от ищеца за цялостно
изключване на отоплението в апартамента на ищеца на основание чл. 14 от Договор
за продажба на топлинна енергия и чл. 108 от Закона за ЕЕЕ, адресирано до ***.
Към молбата са приложени снимки, касаещи твърденията за отсъединяване на
просецния апартамент и още няколко апартамента от централния топлопровод на
сградата. Приложен е и списък на собствениците на апартаменти, живеещи на ***,
които са изразили съгласие с отсъединяването на апартаменти 25, 29, 33 и 37.
Поискано е отсъединяване на неработещата част от сградната инсталация. Не се
установява какви действия са извършвани от ищцовото дружество по повод на така
депозираните молби.
Приет е като
доказателство Протокол за монтаж / подмяна на средства за търговско измерване
от 11.11.2013 г. , удостоверяващ монтираните топломери и водомери за
дистанционен отчет на адрес - ***. На 13.11.2017 г. измервателните средства са
подменени. Установява се от представените сертификати, че монтираните
измервателни средства към датата на
монтирането им са преминали съответните проверки.
Приети са като
доказателства и фактури, неподписани от страните, удостоверяващи начислените
месечни суми, включени в исковия период, представляващи стойността на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Фактурите, като частни
свидетелстващи документи, не се ползват с материална доказателствена сила
относно отразеното в тях и доколкото са оспорени от ответника, то в тежест на
ищеца е установяване верността на отразеното в тях.
От приетата по
делото разписка от 15.05.2018 г. се установява, че *** на ответника *** е
заплатила на ищцовото дружество главниците по процесните фактури. Това
обстоятелство представлява факт, настъпил в хода на процеса, който следва да се
вземе предвид при постановяване на съдебния акт. В този смисъл е и т. 9 от
Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, с която е
прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. По делото няма спор, че процесните суми са платени в хода на процеса, като
се установява, че ищецът е удовлетворен
до размера на претендираните вземания за главница.
Така извършеното плащане от трето лице в полза на ищовото
дружество, с което се погасяват задълженията за главница по процесните фактури,
обаче не може да се приеме за признание на иска. Признанието по своята същност
представлява едностранно волеизявление, отправено от длъжника към кредитора, с
което пряко и недвусмислено заявява, че дължи определена
сума. Като признание на неизгоден за ответника факт би могло да се приеме и
извършено от него плащане на главниците по предявените искове. Доколкото обаче
плащането не е извършено лично от ответника, то същото не би могло да се
приеме, че представлява признание на неизгодни факти.
Доколкото е установен факта на плащането на главницата, извършено в хода на настоящото исково производство, то на
основание чл.235,
ал.3 от ГПК съдът дължи да съобрази този
правопогасителен факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право. Установяване на последния е основание
съдът да отхвърли исковете за
главница, тъй като вземането е погасено чрез плащане
в хода на процеса.
Не се установи при
условията на пълно и главно доказване основателността на претенцията за
главница. Доколкото съдът не приема доводите на ищеца, че изършеното плащане
следва да се приеме за признание на факт, то дължимостта на главницата следва
да е установена с всички допустими доказателствени средства, като съдът не е
длъжен да указва на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство,
доколкото ищецът счита, че същото се признава от ответника. Именно поради тази
причина е уважено и искането на ищеца за заличаване на допуснатите експертизи,
които той е счел, че не са необходими, тъй като е налице признание на факта на
дължимост на главниците. Произнасянето на съда по отношение на така изразеното
от ищеца становище, преди постановяване на крайния съдебен акт би опорочило
същия.
Предвид така изложеното
съдът счита, че претенцията за главница следва да се отхвърли не само, като
погасена чрез плащане, но и като недоказана.
По делото при
разпределената доказателствена тежест за това не се доказа дължимостта и падежа
на задължението за главница, което обуславя липса на предпоставките за
уважаване на исковата претенцията за обезщетение за забава. С оглед недоказване
на основателността на претенцията, то не следва да се разглеждат
доказатествата, касаещи нейния размер.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в полза на
отвеника вразмер на заплатения адвокатски хонорар от 360 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, против К.А.Я.,
ЕГН: **********, с адрес *** с правно основание чл. 422, във връзка с
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че К.А.Я. дължи на ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД следните
суми, а именно: 315,63 лв. – главница,
представляваща стойността на платената топлинна енергия за периода 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно с обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода
02.03.2015 г. -11.12.2017г., в размер на
46,34 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело №19642/2017г., по описа на І-ви бр. състав на ПРС, поради плащане в хода на
процеса на главницата и недоказаност на главница и лихви.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на К.А.Я.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 360 лв. - адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с орогинала.
ПМ