Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../17.05.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през 2022 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13202 по
описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20239523 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д. № 14591/2019 г. на СРС, 61
състав, е признато за
установено по отношение на Е.Н.В., съществуването на вземането на "А.ЗА К.на
П.З." ООД, за сумата 500лв., представляваща задължение по договор за
кредит № 5358463, сключен на 22.05.2017г. между Е.Н.В. и "В.К." ООД,
вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания от
01.02.2018г., сключен между "В.К." ООД и "А.ЗА К.на П.З."
ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 15.5.2018г., до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 422 ТПК вр. чл. 9 ЗПК, за сумата 87,61лв., представляваща договорна лихва за периода от
21.6.2017г. до 16.2.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. 240, ал. 2 ГПК, за сумата 41,51лв.,
представляващ лихва за забава за периода от 17.2.2018г. до 21.4.2018г., на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 12.06.2018г. по ч.гр.д. № 30411 по описа за 2018г. на Софийския
районен съд, 61 състав, като са отхвърлени исковете за установяване на вземания за сумата
236,25лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 10а ЗПК, за сумата 236,25лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.5.2017г. до
16.2.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, като неоснователен и за сумата
245лв., представляваща разходи за събиране на просрочено вземане, на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 10а ЗПК, като неоснователени. С решението съдът се е
произнесъл и относно разноските дължими от ответницата на ищеца за заповедното
и исковото производства. Решението е постановено при участието н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е обжалвано само от
ответника Е.Н.В. чрез назначения й от съда особен представител по чл.47, ал.6
от ГПК адв.Ю.Д. и то само в частите, в
които са уважени исковете и обусловената от това отговорност за разноските, с
искане за отмяната му в обжалваните части и отхвърляне на исковете изцяло. Излагат
се доводи за неправилност поради нарушения на съдопроизводствените правила и
материалния закон, довели до необоснованост на формирания от първоинстанционния
съд извод, че цесията е била надлежно съобщена на длъжника-ответник в производството в хода на делото с връчване на
преписа от исковата молба с приложенията. Възразява, че връчването на особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК на книжа в съдебното производство не може да
се счита за връчване на длъжника и не се отразява в правната сфера на длъжника.
Поради неуведомяване на длъжника за цесията както преди образуване на съдебното
производство, така и в хода му, намира, че исковете са изцяло неоснователни.
Въззиваемата страна – ищец "А.ЗА
К.на П.З." ООД е третото лице –помагач на ищеца „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, не са
взели становище по жалбата.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
При извършената
служебна проверка за валидност и допустимост на решението и на исковото
производство в обжалваните части,
съгласно чл.269, изр. първо от ГПК, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно, като има съдържанието по чл.236 от ГПК,
но се явява недопустимо в обжалваните
части като постановено по нередовна искова молба.
Поради подаване на
въззивната жалба от особен представител на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК, на особения представител се дължи
от ищеца разноски за адвокат по чл.47, ал.6 от ГПК,
вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв, и препращането към Наредба № 1/2004 г. На ищеца е
указано с разпореждането на въззивния съд от 01.04.2021 г в 2-седмичен срок от
съобщението да представи по делото документ за внесено възнаграждение за особен
представител в размер на 150 лв., по която причина исковата молба е оставена
без движение. Указани са на ищеца и последиците при неизпълнение- че исковата
молба подлежи на връщане, с прекратяване производството по нея. Началният срок
за изпълнение тече от 23.04.2021 г., когато препис от указанията са връчени на
ищеца, и изтича на изтича съответно на 07.05.2021 г.-работен ден. Няма данни
указанието за внасяне депозит 150 лв. за възнаграждение за особен представител,
да е изпълнено от ищеца, което е и констатирано от въззивния съд в проведеното
открито съдебно заседание на 18.02.2022 г.
Съгласно мотивите по
решение по т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд като инстанция по
същество, макар и при ограничен въззив, дължи произнасяне по редовна искова
молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по същество на
спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение
следва да се обезсили като производството по делото се прекрати. В случая
ищецът не е отстранил констатирана от
въззивния съд нередовност на исковата молба, каквато нередовност представлява
невнасяне на разноските за особен представител на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК по смисъла на чл.128, т.2, предл. второ от ГПК- невнесени разноски, когато
такива се дължат. За особения представител се дължат разноски за всяка съдебна
инстанция, като когато въззивната жалба е подадена от особения представител
исковата молба се счита нередовна до внасянето им в указания срок. Ето защо първоинстанционното решение в обжалваните
части само, с оглед ограничение преценката по допустимост в обжалваните части
съгласно чл.269, изр. първо от ГПК, като
постановено по нередовна искова молба, подлежи на обезсилване и
прекратяване на производството по делото
по тези искове. Ето защо въззивният съд не обсъжда оплакванията по въззивната
жалба по правилността на решението в обжалваните части, които имат отношение
към преценката за правилността на съдебния акт, а не към тази за нищожност или
недопустимост / в този смисъл решение № 200 от 19.01.2018 г. по т. д. №
592/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Съгласно т.13 от ТР № 4/2014
г. по т.д.№ 4/2013г . на ОСГТК на ВКС на обезсилване от съда подлежи и
заповедта за изпълнение в същите части, поради частичното прекратяване на
производството по делото.
Въззивното решение
няма да подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете е под 5000
лв., делото е по чл.113 от ГПК.. Не води до обратен извод прекратяване на
производството по делото с настоящето решение, тъй като това прекратяване е
последица от преценката на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционото
решение / в този смисъл определение № 1069/26.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 1131/2019
г. на САС, ГК, 14 състав/.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 20239523 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д. №
14591/2019 г. на СРС, 61 състав, В ЧАСТИТЕ, в които е признато за установено по
отношение на Е.Н.В., съществуването на вземането на "А.ЗА К.на П.З."
ООД, за сумата 500лв., представляваща задължение по договор за кредит №
5358463, сключен на 22.05.2017г. между Е.Н.В. и "В.К." ООД, вземането
по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г.,
сключен между "В.К." ООД и "А.ЗА К.на П.З." ООД, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 15.5.2018г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, за сумата 87,61лв., представляваща
договорна лихва за периода от 21.6.2017г. до 16.2.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. 240, ал. 2 ГПК, за сумата 41,51лв., представляващ лихва за забава за
периода от 17.2.2018г. до 21.4.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2018г. по ч.гр.д. № 30411 по описа за 2018г. на Софийския районен
съд, 61 състав, и в е осъдена Е.Н.В. да плати на "А.ЗА К.на П.З.” ООД,
сумата 35,94лв. разноски в производство по ч.гр.д. № 30411 по описа за 2018г.
на Софийския районен съд, 61 състав разноски, съобразно уважената част от
искането, и сумата 351,29лв. разноски за първата инстанция на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете
по чл.422 от ГПК по исковата молба на на "А.ЗА К.на П.З." ООД, с ЕИК *******срещу Е.Н.В., с ЕГН **********, по който е образувано гр.д.№ 14591/2019
г. на СРС, 61 състав , в частите по исковете за установяване на вземания за
сумата 500лв., представляваща задължение по договор за кредит № 5358463,
сключен на 22.05.2017г. между Е.Н.В. и "В.К." ООД, вземането по който
е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., сключен
между "В.К." ООД и "А.ЗА К.на П.З." ООД, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 15.5.2018 г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, за сумата 87,61лв., представляваща
договорна лихва за периода от 21.6.2017г. до 16.2.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. 240, ал. 2 ГПК, за сумата 41,51лв., представляващ лихва за забава за
периода от 17.2.2018г. до 21.4.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 30411 по описа за 2018 г. на Софийския
районен съд, 61 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 30411 по описа за 2018 г. на
Софийския районен съд, 61 състав за същите вземания, за които производството по
чл.422 от ГПК се прекратява.
Решението е
постановено при участието н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжлаване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.