№ 11945
гр. София, 12.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20221110122782 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Горепосоченото гражданско дело е образувано въз основа на подадена от Б.
ЗЛ. ХР. искова молба, с която са предявени срещу „Първа инвестиционна банка“ АД,
като правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, иск за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 3.2 от Анекс от 24.08.2012 г. към договор за ипотечен кредит от
13.03.2011 г., сключен между Б. ЗЛ. ХР. и „МКБ Юнионбанк“ АД, в частта,
предвиждаща олихвяване на кредита с лихва в размер не по-малко от 11,15 % годишно,
както и иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
20 000 лева, представляваща част от разликата над дължимата законна лихва от
54 592,20 лева до сумата 123 446,14 лева – законна лихва по изпълнителен лист от
31.08.2013 г. по гр.д. № 31041/ 2013 г., по описа на Софийски районен съд, 43 състав,
въз основа на който е предприето принудително изпълнение по изпълнително дело №
1756/ 2015 г., по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
Като разгледа исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че не е
местно компетентен да се произнесе по предявените искове. Съгласно нормата на чл.
113 ГПК в редакцията след изм., обн. в ДВ 65 от 2018 г. (в сила от 7.08.2018 г.),
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес– по постоянния.
Същата регламентира местна подсъдност на исковете, свързани с потребителски
спорове, за която съдът следи служебно на основание чл. 119, ал. 3 ГПК. Подсъдността
по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за
всички спорове между търговци и потребители – в този смисъл са Определение № 241/
05.04.2013 г. по ч.т.д. №1395/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 1019/ 09.11.2012
г. по ч.т.д. № 783/ 2012 г. на ВКС, II т.о. Нормата на чл. 113 ГПК не разграничава вида
на предявения иск и съответно вида на търсената защита, а предвижда като
предпоставка за прилагането й страна по спора да е потребител. Според § 13, т. 1 от
ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност”. Физическото лице, което
отговаря на посочените условия не губи качеството си потребител, когато търси
последваща защита срещу изпълнително основание, удостоверяващо притезание на
ответника по договор за финансова услуга, включително когато ответникът е
правоприемник на вземане, възникнало въз основа на потребителски договор. В този
1
смисъл е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. на ВКС, IV г. о.
При липса на изрично посочени в чл. 113 ГПК ограничения, следва да се приеме, че
разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребителя и
търговеца/доставчика, свързани със съществуващия между тях договор, включително и
с наличието или не на задължения по него.
В настоящия случай спорът, повдигнат за решаване, произтича от
потребителски договор – договор за ипотечен кредит за покупка на имот и за
довършителни работи, ремонт и реконструкция и анекс към него, сключени между
ищеца и праводателя на ответника - „МКБ Юнионбанк“ АД. Поради това приложение
следва да намери нормата на чл. 113 ГПК, регламентираща местната подсъдност при
потребителски спорове. Без значение е, че ответникът е правоприемник на банката, с
която е сключен потребителският договор, тъй като с оглед на изложеното по-горе
водещият критерий за определяне дали даден спор е потребителски е
правоотношението, от което е възникнало спорното право. Видно от служебно
направена справка за адресна регистрация на ищеца Б. ЗЛ. ХР. регистрираният му
настоящ адрес е в с. Градец, Община Костинброд. Следователно местно компетентен
да разгледа и да се произнесе по предявените искове съгласно чл. 113 ГПК е Районен
съд– Костинброд, в чийто съдебен район се намира с. Градец, Община Костинброд, а
не Софийски районен съд. Последното налага на основание чл. 118, ал. 2 ГПК
производството по делото пред Софийски районен съд да бъде прекратено, а делото
изпратено по подсъдност на Районен съд – Костинброд, който да извърши и преценка
на допустимостта на предявените искове.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА висящото пред Софийски районен съд, 51 състав,
производство по гр.дело № 22782/ 2022 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Костинброд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд –
Костинброд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2