РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Плевен, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430201552 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на СТ. С. Г., ЕГН ********** от ***
против наказателно постановление № 21-0938-001685 от 25.05.2021 г. на ***
Сектор “ПП” – гр. Плевен към ОДМВР – гр. Плевен, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложил на СТ. С. Г., глоба
в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в съдебно заседание се явява лично и с адв. Т.К. от АК
. Гр. Плевен. Молят съда да отмени изцяло наказателното постановление.
Подробни доводи са изложени в писмени бележки.
Ответната страна по жалбата ОДМВР - Плевен – редовно и
своевременно призована, не се представлява.
1
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № 21-0938-001685 от
25.05.2021 г. на *** Сектор “ПП” – гр. Плевен към ОДМВР – гр. Плевен е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№ 21-0938-001685 от 14.05.2021 г., от който е видно, че:
На 14.05.2021 г. в 00:10 часа в гр. Плевен на кръстовище образувано от
ул. *** и ул. „***в, с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек
автомобил „***“, с рег. № *** не е негова собственост, а на *** с ЕГН:
**********, извършва следното:
-управлява горепосоченото МПС, което е регистрирано на територията
на Република България, но към момента и часа на проверката липсва предна
регистрационна табела – нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от
актосъставителя М. ПЛ. Н. на длъжност мл. автоконтрольор в присъствието
на свидетеля Б. Д. К. и жалбоподателя, подписан е от актосъставителя,
свидетеля и жалбоподателя, като е връчен препис на последния.
Жалбоподателят в графа възражения към момента на проверката не е
отразил такива.
Административно-наказващият орган, след като е проверил акта, с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните
доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Същото е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с
императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.
2
Цитираните – АУАН и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и
процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като актът е законосъобразен –
описанието на нарушението е ясно и по него няма данни да са постъпвали
възражения в законния срок, като административно-наказващият орган е
спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на
атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията,
посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и са посочени
заК.ите разпоредби които са нарушени.
От показанията на актосъставителя по акта се установява, че безспорно
към момента на извършване на проверката, жалбоподателят СТ. С. Г. е
управлявал процесния автомобил без поставена предна регистрационна
табела.
Свидетелят Б. Д. К. в съдебно заседание заявява, че не си спомня за
случая.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е допуснат ***.
Същият в показанията си заявява, че процесния ден е имало пороен дъжд в
града и с оглед образувания порой по улиците на гр. Плевен, явно от силната
вода предната регистрационна табела е паднала. Заявява, че на следващия
ден регистрационната табела на автомобила е била качена в групата на
фейсбук „*** че е била намерена паднала там където са били силните води от
пороя.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбоподателят не е съгласен с фактическите констатации в акта и моли
съда да квалифицира деянието като маловажен случай, тъй като не е
извършил нарушението виновно.
Съдът намира доводите на жалбоподателя за основателни. Действително
жалбоподателят е извършил посоченото в АУАН-а и в НП-то нарушение, но
съдът констатира, че в случая се касае за маловажен случай и извършеното
нарушение не е с голяма обществена значимост, още повече, че то не е
извършено от дееца виновно, с оглед на подробно гореизложеното. Това е
3
ситуация на пороен дъжд и преминаване през него, която може да се случи на
всеки водач и за която той няма никаква вина. В следствие на придошлите
води е паднала предната регистрационна табела, която на настоящия съдебен
състав е служебно известно, че е закрепена с две види на предната броня и
действително от силна вода може да се откъсне, която е закрепена също с две
види но на такова място, от което е по трудно да падне.
С оглед гореизложеното съдът счита, че по силата на чл. 11 от ЗАНН,
следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Нарушението е
извършено за първи път и макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност.
В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието
административно-наказващият орган следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Ако беше съобразил тази заК. разпоредба АНО би стигнал до извода, че
се касае за маловажен случай на административно нарушение и е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Доколкото при хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е осъществен състав на
административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващия орган в
нарушение с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния
да извърши задълбочена проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи"
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административно наказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
4
целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 от
ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения.
При извършване на преценката дали са налице основанията по чл.28 от
ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава
от административно наказателна отговорност жалбоподателя, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна
самостоятелност", а означава възлагане на компетентност.
Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне
по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията
по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от
което произтичат определени заК.и последици.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.
В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но административно наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона.
Съдът, не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.
Съдът, изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката
5
на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съдът приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните
случаи при административни нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, следва да
се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от Н К.
Съгласно правната норма на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно следва да се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
нищо друго.
В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието
"маловажен случай", поради което автоматично следват приложимите
критерии при определяне на дадено административно нарушение като
"маловажен случай" да се изведат от чл. 93, т. 9 от НК.
Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т,9 от НК
е този случай, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
От направения анализ на цитираната правна норма следва изводът, че за
да се направи преценка дали конкретно административно нарушение
съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
При анализ и обсъждане на съдържанието на чл.93, т.9 от НК, следва
изводът, че маловажността на случая е поставена в пряка и непосредствена
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от съда
конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки
случай на административно нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера
6
на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката
остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Съдът, при тълкуване и преценка на обективираната в термина
"маловажен случай" законодателна воля, приема, че при
административните нарушения следва да се преценяват, както
обстоятелствата относно обществената опасност на административното
нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на
нарушението, особеностите, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и
фактическите данни по отношение на нарушителя.
Съдът приема, че "маловажен случай" ще е налице само ако
съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен
на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Съдът приема, в конкретния случай, след съвкупна преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят ***, следва да се
квалифицира като "маловажен случай".
Безспорно жалбоподателят формално е осъществил състава на
нарушението, за което му е съставен АУАН, но административния орган не е
прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство.
Поради горните подробно изложени мотиви съдът, след съвкупната
преценка на посочените обстоятелства счита, че в настоящия случай се
обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, налице е хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, поради което и са налице съществени основания за отмяна на
Наказателното постановление в тази му част.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД МВР – Плевен следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0938-001685 от 25.05.2021
г. на *** Сектор “ПП” – гр. Плевен към ОДМВР – гр. Плевен, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложил на
СТ. С. Г., ЕГН ********** от ***, глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Плевен да заплати на СТ. С. Г., ЕГН:
********** от ***, направените по делото разноски в размер на 300 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8