Определение по дело №1147/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 145 от АПК.

Делото е образувано по жалба на А. А. Ю., [ЕГН] от [населено място], община Велинград и Ф. О. Ю., [ЕГН] от [населено място], община Велинград, двамата чрез адв. Ч. против Заповед № 1485/16.09.2024 г., на Кмета на О. В., с която са заличени като страни в административното производство започнато служебно със Заповед № 794/28.05.2024 г. на Кмета на Община Велинград за „Постройка 1, попадаща

в територията на задънена улица с ос.т. 514 - 515, кв. 65 по плана на [населено място], общ. Велинград, обл. Пазарджик“, с размери в план: 3 м. южна и северна стена и 5 метра - западна и източна и с местоположение па северната стена - на 60 м. от дъно улица-тупик.

Делото е образувано първоначално по жалба на А. А. Ю., [ЕГН] от [населено място], община Велинград и Ф. О. Ю., [ЕГН] от [населено място], община Велинград, двамата чрез адв. Ч. против Заповед № 1484/16.09.2024 г., на Кмета на О. В., против Заповед № 1485/16.09.2024 г., на Кмета на Община Велинград и против Заповед № 1469/16.09.2024 г., на Кмета на Община Велинград. Към жалбата са представени копия от трите оспорени акта.

Констатирано е от съда, че всеки от оспорените актове касае различно административно производство. Предвид това, с Определение № 3859 от 10.10.2024 г., постановено по адм.д. № 1105 по описа за 2024 г. на Административен съд - Пазарджик производството по делото е разделено.

Производството по настоящото адм. дело № 1147 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г., е продължило по жалба на А. А. Ю. и Ф. О. Ю. против Заповед № 1485/16.09.2024 г., на Кмета на Община Велинград, с която са заличени като страни в административното производство жалбоподателите А. А. Ю. и Ф. О. Ю. в служебно започнато производство със Заповед № 794/28.05.2024 г. за „Постройка 1“, попадаща в територията на задънена улица с ос.т. 514 - 515, кв. 65 по плана на [населено място], общ. Велинград, обл. Пазарджик, с размерите в план: 3 метра – южна и северна стена, 5 метра – западна и източна стена и местоположението: северна стена - на 60 метра от дъно улица- тупик.

Тъй като жалбата е депозирана директно пред съда, с нарочно разпореждане от административния орган е изискано да се представи препис от Заповед № 1485/16.09.2024 г., на Кмета на О. В., ведно с административната преписка по издаването й, както и данни за датата на връчване на акта на жалбоподателите. На ответника изрично е указана възможността за представяне на отговор и писмени доказателства.

На жалбоподателите пък с Разпореждане № 4247 от 07.11.2024 г. е указано да обосноват правния си интерес от оспорването на Заповед № 1485/16.09.2024 г., на Кмета на Община Велинград, както и да представят документи под опис.

Предвид горните по делото е представено Писмо вх. № 9485/05.11.2024 г. от Кмета на Община Велинград с препис от оспорения акт и административната преписка по издаването му. Не е изразено становище по жалбата.

От жалбоподателите пък е представена Молба вх. № 9913/18.11.2024 г., с която представят писмени доказателства и обосновават правен интерес от оспорване на заповедта като твърдят, че са извършители и собственици на процесния обект – „Постройка 1“, описана в процесната заповед.

След извършена проверка на допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбата на чл.159 от АПК, съдът констатира, че същата е недопустима, като подадена срещу заповед, която не съставлява административен акт и от лица без правен интерес от оспорването, по следните съображения:

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че производството е започнало служебно, във връзка с постъпило писмо вх. № 10-00/185 от 30.04.2024 г. от кмета на кметство [населено място], с изх. № 250/30.04.2024 г. (л. 44-45 от делото), придружено с подписка. В същото се твърди, че във връзка с изграждане на ВиК съоръжения в кв. 65 на [населено място] се информира Кмета на Община Велинград, че поради затворена улица – тупик от лицето А. Ю. не може да се извърши започната дейност, за което се моли да бъде сформирана комисия за становище и премахване на вратите и оградите възпрепятстващи достъп до улицата.

Предвид това, със Заповед № 794/28.05.2024 г. на Кмета на Община Велинград, е инициирано производство по контрол по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, сформирана е комисия и е назначена геодезическа експертиза от правоспособно лице съгласно ЗКИР.

Видно от писмо изх. № 53-00/1161 от 28.05.2024 г. е назначена геодезическа експертиза, която да установи точното местоположение на преграждания по писмо - ограда и две постройки, попадащи в улици по одобрения от Общински съвет Велинград с Решение № 83/29.02.2024 г. план за улична регулация (ос.т. 514-515 и 513-516, кв. 65б по плана на [населено място]).

Предвид горните, са съставени Протокол на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ от проверка на място в производства по чл. 195 от ЗУТ за три обекта, започнати по Сигнално писмо вх. № 10-00/185 от 30.04.2024 г. на кмета на Кметство [населено място] от 31.05.2024 г. и Протокол за трасиране, означаване и координиране границите на улица с осови точки № 514 и № 515, кв. 65б по одобрения от Общински съвет Велинград с Решение № 83/29.02.2024 г. план за улична регулация, също от 31.05.2024 г.

Установено е наличието на две постройки и една ограда в рамките на процесната улица, които препятстват изпълнението на ВиК дейностите.

Процесната заповед касае „Постройка 1“, която попада изцяло между уличните регулационни линии (в територията) на задънена улица с ос.т. 514 - 515, кв. 65 по плана на [населено място], общ. Велинград, обл. Пазарджик (задънена улица по действащ ПУП-план за регулация). Категорията на строежа е 6-та. Предназначение - склад (в деня на проверката - за селскостопанска техника). Според нотариално заверена декларация е изградена върху стар път - сега улица с ос.т. 514-515.

С оспорената по настоящото дело Заповед № 1485/16.09.2024 г. се заличават като страни в административното производство касаещо „Постройка 1“, жалбоподателите А. Ю. и Ф. Ю., заедно с други физически лице, като в заповедта е прието, че сградата (постройка 1) и земята на която е построена са на Община Велинград.

С оглед изложените, настоящият състав намира, че депозираната жалба е насочена срещу акт, който не притежава белезите на индивидуален административен акт, а и жалбоподателите не разполагат с правен интерес от оспорването му.

Предмет на оспорената заповед е заличаване на жалбоподателите като страни в рамките на висящо административно производство.

Съгласно чл. 21, ал. 1 – 4 от АПК обаче, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Съответно индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

В конкретния случай липсва оспорен акт, с който неблагоприятно и пряко да са засегнати права и интереси на жалбоподателите.

С оспорената заповед жалбоподателите са заличени като страни в рамките на висящо административно производство, което не е приключило с краен акт, който евентуално да засяга техни или чужди права и интереси. Контролното производство по чл. 196 от ЗУТ би могло да приключи с акт – заповед за премахване на строеж по чл. 195 от ЗУТ във вр. с чл. 196 от ЗУТ или пък в случая може да бъде издадена заповед по чл. 225а от ЗУТ, но не се установява заповед нито да е издадена, нито да е обжалвана. Издаването на краен акт – заповед за премахването на строеж е в дискрецията на административния орган – Кмета на общината и може да бъде издаден или да не бъде издаден такъв, като единствено крайният акт ще подлежи на оспорване.

Съответно едва при оспорване на крайния акт в производството и при евентуално засегнати права и интереси на жалбоподателите, ще бъде налице както индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване, така и жалбоподателите ще имат възможност да обосноват правния си интерес от оспорването, а именно дали са били собственици и/или извършители на стоежа или не.

Съответно ако е било налице съществено нарушение на административнопроизовдствените правила при издаване на крайния акт, включително недопускане на участие на всички заинтересовани страни в производството по издаване на крайния акт, тези съображения ще може да бъдат релевирани пред съда, с оглед преценка както участието на страните в съдебното производство, така и законосъобразността на крайния акт.

Именно в този смисъл и законодателят е предвидил съобразно чл. 21, ал. 5 от АПК, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове.

Доколкото в случая обаче липсва краен акт, било то по чл. 225а от ЗУТ или по чл. 195 във вр. с чл. 196 от ЗУТ, то липсва годен за оспорване индивидуален административен акт, който пряко и неблагоприятно да засяга права и законни интереси на жалбоподателите.

В контекста на горните следва да се отбележи и, че е трайна съдебната практика на ВАС, че в производството по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ страни са само адресатът на заповедта за премахване на незаконния строеж (собственик или извършител) и административният орган, издал акта. Трети лица, вкл. собственици на съседни поземлени имоти, нямат правен интерес да оспорят заповедта по чл. 225а ЗУТ, тъй като с нея не се създават задължения за тях. (Определение № 15592 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 13060/2019 на Върховния административен съд). Аналогично, адресати на заповедта за премахване на самосрутващ се строеж съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ са собствениците на същия, но не и лицата, притежаващи ограничени вещни права (Определение № 12235 от 30.11.2021 г. по адм. д. № 11273/2021). Нещо повече, съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той създава задължения. Наличието на пряк и личен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената жалба, за която съдът следи служебно. В административното производство съдът констатира и се съобразява с вещните права на страните така, както са удостоверени със съответните титули за собственост. (Определение № 589 от 07.12.2021 г. по адм. д. № 619 / 2021 г.).

Предвид горните, жалбоподателите биха имали право на жалба при доказан правен интерес и при наличие на краен акт, който пряко и непосредствено засяга техни права и законни интереси.

Жалбоподателите в случая твърдят, че са извършители, респ. собственици на Постройка 1, но за същата не се установява издадена заповед за премахване на строеж. Ако бъде издадена такава, то в рамките на нейното оспорване ще могат да докажат, че именно те са собствениците и извършителите на строежа.

От горните следва, че жалбоподателите А. А. Ю. и Ф. О. Ю. нямат правен интерес от оспорването на процесната Заповед № 1485/16.09.2024 г., на Кмета на Община Велинград, както и, че заповедта не съставлява годен за оспорване административен акт.

Затова и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а делото – да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. А. Ю. и Ф. О. Ю. против Заповед № 1485/16.09.2024 г., на Кмета на Община Велинград.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1147 по описа за 2024 г. на Административен съд- Пазарджик.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.