Решение по дело №400/2021 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ към постановено решение по нахд 400/2021г по описа на
РС-С.

В РС-С. е внесено постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемия Г.Т. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказани е по чл. 78а от НК затова че На 31.01.2017 г.
в гр. С. в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „Р.“
ЕООД, с ЕИК *, след като дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност на 31.12.2016 г., в 30- дневен срок от спиране на
плащанията в периода от 01.01.2017 г. до 30.01.2017 г. вкл., по изискуеми и
ликвидни задължения, свързани с търговската му дейност в общ размер на
241 371.95 лв., в т.ч. главница 173 552.57 лв. и лихва за просрочие 67 819.38
лв., от които: публичноправни задължения към държавата, общо в размер на
239 076.35 лв., в т.ч. главница 171 617.57 лв. и лихви 67 458.78 лв. и публични
задължения към Община Д. общо в размер на 2 295.60 лв., в т.ч. главница 1
935.00 лв. и лихви 360.60 лв., не е заявил това обстоятелство пред ОС- С. и не
е поискал на основание чл.626, ал.1 и ал.2 от ТЗ открИ.е на производство по
несъстоятелност- престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа постановлението
като пледира налагане на минимално по размер административно
наказание глоба.
Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание, дава обяснения и се
признава за виновен по повдигнатото обвинение.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Г.Т. е ***.
През 2008г обвиняемият Т. вписал в ТР „Р.“ ЕООД с ЕИК * като
дружеството имало седалище в гр. Д., ул. „*“ №*. Управител на дружеството
и едноличен собственик на капитала бил обвиняемият Г.Т.. Към 2010г
дружеството имало публични задължения към държавата като е
образувано изпълнително дело № 328/2010г по описа на Дирекция
„Събиране“ при ТД НАП С..
През 2016г. финансовото състояние на „Р.“ ЕООД било лошо, същото не
разполагало с достатъчно парични средства , краткотрайни и дълготрайни
активи, с които да обслужва публичните си задължения.
По силата на постановление за налагане на обезпечителни мерки от
14.07.2016г., издадено от З. П. - публичен изпълнител при ТД НАП П., офис
С., била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
дружеството, както и запор върху наличните банкови сметки.
В счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2015г. били отчетени
наличности на парични средства в размер на 248 000 лева, но в справка за
проучено имуществено състояние от ТД на НАП- С. е отбелязано, че не са
открити парични средства по банкови сметки на дружеството.
1

При имущественото проучване на дружеството е приложено писмо от С.
ОДМВР-Б.,, в която са описани 10 броя МПС, собственост на „Р.“ ЕООД, но
съгласно информацията от НАП, същите са с неизвестно местонахождение и
не могат да бъдат установени.
Последното плащане на дружеството по публичните задължения било
извършено на 24.08.2016г. Дружеството извършвало дейност до 31.12.2016г.,
след която дата дейността му била окончателно прекратена.
По делото е приобщена изготвената съдебно-счетоводна експертиза от
вещото лице З. , като от заключението на вещото лице се установява, че
„Р.“ ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност на 31.12.2016г., като към тази
дата задълженията на дружеството възлизали на 241 371,95лв., от които
главница в размер на 173 552,57лв. и лихва в размер на 67 819,38лв. Вещото
лице е посочило, че дружеството не е било в състояние да обслужва
задълженията си, като те са се увеличили значително и влошеното му
финансовото състояние е придобило траен характер. През 2017г., 2018г. и
2019г. дружеството не е подавало годишни данъчни декларации по чл.92 от
ЗКПО. Последно подадената декларация е за финансовата 2016г. Последният
публикуван финансов отчет е за 2015г.Към държавата „Р.“ ЕООД дължал
общо 239 076,35 лв., в т.ч. главница 171 617,57 лв. и лихви 67 458,78
лв.,установени с влезли в сила декларации обр. 6, годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО и декларация образец 4001 - за задълженията за
данък върху дивидентите и ликвидационните дялове.
Освен тях към 31.12.2016г. „Р.“ ЕООД имал публични задължения към
Община Д., свързани с търговската му дейност общо в размер на 2 295,60 лв.
Според вещото лице дружеството е извършвало дейност до 31.12.2016г
като след тази дата същото е спряло да погасява изискуемите се
задължения. Предвид на това вещото лице е направило извод, че
дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност на
31.12.2016г като след тази дата дружеството не е разполагало с налични
средства , с които да покрива задълженията си , както и с други активи,
които да служат като обезпечени е на натрупаните задължения.
По силата на договор за прехвърляне на дружествени дялове обв.Т.
прехвърлил дружествения си дял на И. П. П., променен бил и адреса на
управление и седалището на дружеството —от гр.Д. в гр.Г.. Посочените
промени са вписани в Търговския регистър на 01.02.2017г.
На 17.08.2017г. регистрацията на „Р.“ ЕООД по ДДС била прекратена по
инициатива на НАП на основание чл. 176 от ЗДДС.
По делото не е спорно че след 31.12.2016г. управителят на „Р.“ ЕООД не е
поискал в регламентирания 30-дневен срок от съда открИ.е на производство
по несъстоятелност. Тези действия е трябвало да бъдат извършени от
управителя Г.Т., който бил наясно с влошеното финансово състояние на
дружеството .
Горната фактическа обстановка не е спорна .Съдът кредитира
заключението на вещото лице З. относно финансовото състояние на
2

дружеството, размера на задълженията от дружеството и момента на
изпадането му в състояние на неплатежоспособност .Вещото лице
подробно е аргументирало заключението си относно точния момент на
изпадане на дружеството в състояние на неплатежоспособност, като е
логично това да е станало именно към 31.12.2016г като след тази дата
дружеството е преустановило търговската си дейност .В съдебно
заседание обвиняемият Т. не оспорва , че е бил наясно с влошеното
състояние на дружеството , като излага твърдения , че е бил подведен от
контрагент , който не му е заплатил сума в размер на около 300000
лева и това е причината за изпадане на дружеството в състояние на
неплатежоспособност.
Правни изводи:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че Г.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна на състава на
престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК.
От обективна страна състава на това престъпление се изразява в това, че
лицата, които управляват и представляват търговското дружество не заявят
пред съда изпадането в неплатежоспособност на управляваното от тях
дружество в 30-дневен срок ,т.е. деянието се осъществява чрез бездействие.
По делото се установи , че към 31.12.2016г Г.Т. е имал качеството на
управител на „Р.“ ЕООД , като на тази дата е настъпила
неплатежоспособността на дружеството , което е имало изискуеми и
ликвидни публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност в
общ размер на 241 371,95 лв.,
След спиране на плащанията и фактическото изпадане на дружеството в
състояние на неплатежоспособност на 31.12.2016г.,управителят е бил
длъжен в 30-дневен срок да поиска от Окръжен съд - С. отривяане
производство по несъстоятелност.В конкретния случай 30-дневният срок е
изтекъл на 30.01.2017г. Пропускът да се извърши конкретното действие в
указания срок е довел и до осъществяване на състав на престъпление по чл.
227б ал.2 от НК , като деянието е довършено на 31.01.2017г. в град С.,
където е седалището на съда, пред който е следвало да се извършат
действията по заявяване на неплатежоспособността.
От субективна страна обв.Т. е знаел като управител на търговското
дружество, че същото е изпаднало в неплатежоспособност, спряло е
търговската си дейност след 31.12.2016г и не е в състояние да плати
изискуемите парични задължения , като въпреки това не е падал молба за
открИ.е на производство по несъстоятелност. В тази смисъл деянието е
извършено с пряк умисъл.
За престъплението по чл. 227б, ал.2 във връзка с ал.11 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до 5 000 лева.
При определяне на наказанието съдът отчете следните смекчаващи
обстоятелства-изключително добрите характеристични данни на
обвиняемия, трудовата му ангажираност , оказаното пълно съдействие на
3

разследването и изразеното съжаление.
Като отегчаващо обстоятелство се отчете , че през 2011г спрямо
обвиняемия има наложено административно наказание по чл. 78а от НК
за друго подобно извършено престъпно деяние по чл. 227б ал.2 от НК.
При това положение съдът намира , че няма пречки за повторно
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК.
Съдът съобрази т.6 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС
по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, съгласно което институтът на чл. 78а от НК е
приложим повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не
е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително
производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен
давностният срок следва да е изтекъл и едногодишен срок, след който може
повторно да се приложи института за освобождаване от наказателна
отговорност.
През 2011г спрямо обвиняемия е наложено административно наказание
глоба на основание чл. 78а от НК ,като абсолютната давност за
изпълнение на наказанието глоба е изтекла през 2014г .В този смисъл
няма пречки за повторно приложение на института по чл. 78а от НК за
извършеното деяние на 31.01.2017г. от страна на обвиняемия, предмет на
внесеното постановление.
При това положение обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като същият е неосъждан, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, като с оглед вида и
размера на предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.
227б ал.2 от НК следва да се приложи института по чл. 78а от НК.
При това положение съдът призна Т. за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 227б ал.2 от НК като го
освободи от наказателна отговорност и му наложи минимално
предвиденото наказание глоба в размер на 1000 лева ,с оглед отчетените
множество смекчаващи обстоятелства и имущественото му състояние.
Съдът осъди обвиняемия да заплати направените разноски по делото .

СЪДИЯ……………. 13.09.2021г

4

Номер на акта:	137
Дата:	31 август 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия:	Петър Маргаритов

Дело:	20215440200400
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 юли 2021 г.

Решение по дело №400/2021 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите