Решение по дело №311/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260249
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20211510200311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

25.06.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                             Година                                          Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

25 май

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

 
Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

      Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 


Сложи за разглеждане докладваното от

НАХ

 

311

 

2021

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0348-000782 от 29.12.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 185 от ЗДвП, на  Г.В.Г., с ЕГН **********,***, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. П.. В пледоарията си по същество последният сочи, че деянието не е доказано от АНО. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взето е становище по жалбата в съпроводителното писмо, като счита че същата е неоснователна. Моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Не претендира деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли да бъде присъдено  такова в минимален размер, в случай че НП бъде отменено.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 09.12.2020 г., акосъставителят И.М.  и свидетелят по установяване на нарушението,  съставянето и предявяването на АУАН- Н.С., установили, че на същата дата -09.12.2020 г., около 08:54 часа, в гр. Дупница, на ул. „Саморанска“, посока ,ул. „Орлинска“ жалбоподателя  управлявал  собствения си лек автомобил, марка и модел „Опел Вектра“, с рег. номер КН 4474 ВВ с допълнително затъмнени с фолио предни странични стъкла, с което ограничава видимостта към пътя - нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Съставен е АУАН, като същия е връчен и подписан от жалбоподателят без възражения.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 1920-0348-000782 от 29.12.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 185от ЗДвП  му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание  актосъставител М. и свидетел С., които твърдят, че са установили нарушението чрез визуална преценка. Не са използвали уред за измерване на затъмняването на стъклата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от младши полицейски инспектор в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП с т. 2 от същата заповед.

Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място, посочена е правна квалификация. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като му е връчен и подписан от него. Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съдът намира, че в НП е допуснато нарушение на процесуалните правила относно описанието на нарушението, тъй като същото е непълно и неясно. В АУАН и НП нарушението словесно е описано буквално така: „МПС е с допълнително затъмнени с фолио предни странични стъкла, с което ограничава видимостта към пътя“, в диспозитивната част на НП АНО е посочил, че е „ограничена видимостта (намалена прозрачност), през челното  или страничните стъкла на автомобила,  осигуряващи видимостта на водача към пътя“. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци. Не е ясно от така описаното нарушение в диспозитивната част на НП на кое стъкло е ограничена  видимостта –на челното или на предните странични, от друга страна са посочени двете форми на забрани предвидени в закона –ограничена видимост и намалена прозразност. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не знае в какво точно е обвинен и не може да реализира правото си на защита в пълен обем, което е съществено процесуално нарушение.

Вменената за нарушена разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Тоест тази разпоредба вменява две забрани: ограничаване на видимостта на посочените стъкла на автомобила и намаляване на прозрачността им.

В случая в описанието на нарушението на жалбоподателя е вменено, че е затъмнил с фолио предните странични стъкла на автомобила, с което е ограничил видимостта на пътя. Тоест вменено е нарушение на посочената разпоредба в първата й хипотеза. Безспорно намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила води до ограничаване на видимостта на водача към пътя. От събраните доказателства по делото се установи единствено, че предните странични стъкла на автомобила, управляван от жалбоподателя са били затъмнени. Не се установи обаче, по какъв начин. Такова обстоятелство липсва и в описанието на нарушението. Не се установи от доказателствата и обстоятелството дали така затъмнените стъкла ограничават видимостта на водача към пътя. Свидетелите М. и С. посочиха, единствено че са  затъмнени предните стъкла на автомобила. Това обаче автоматично не означава, че водачът не е имал видимост към пътя. Единствено показва, че видимостта отвън навътре в автомобила е била ограничена.

Освен това съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е допустимо намаляване прозрачността на стъклата, съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В Приложение 3, т. 6.3.1. 1. 1. от цитираното Правило общата светопропускливост не може да бъде по-малка от 70 % при предни стъкла и други стъкла, които са разположени на място, необходимо за видимостта на водача. В настоящия случай нито в описанието на нарушението е посочено каква е пропускливостта на предните странични стъкла с направеното затъмняване, нито от доказателствата по делото се установи нейната стойност. Това обстоятелство е важно, тъй като за да ограничава видимостта на водача към пътя, е необходимо затъмняването на стъклата да води до светопропускливост по-малка от 70% и се явява елемент от фактическия състав на нарушението. Липсата му води до непълнота на описанието на нарушението и до неговата неяснота, което пък затруднява привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да организира своята защита. Същевременно непосочването на това обстоятелство и доказателственото му необезпеченост, водят до невъзможността категорично и безспорно да се установи дали жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В случая актосъставителят установява визуално, че предните странични стъкла на процесния лек автомобил са затъмнени, а не са представени доказателства от наказващия орган да са извършени съответни измервания за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на водача до степен над допустимата по закон.

Всичко това обосновава незаконосъобразността и необходимостта от отмяна на НП и в тази му част.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 -то Районен съд- Дупница, Н. О., III състав

 

   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0348-000782 от 29.12.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 185 от ЗДвП, на  Г.В.Г., с ЕГН **********,*** , му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                          

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: