Решение по дело №1379/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. Д. от [населено място], [жк] против Решение № 51/12.07.2024г., постановено по НАХД № 370/2023г. на Районен съд – Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление 23-0302-000120/17.10.2023г. издадено от Началник РУ Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което, на касатора, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер [рег. номер]., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Съдебно решение се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касаторът възразява, че съдебният акт е останал немотивиран, тъй като не са били обсъдени направените в жалбата възражения. Възразява още за съставяне на АУАН и издаване на НП в противоречие с нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в частност - твърди за наличието на непълноти в описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. По същество оспорва съставомерността на деянието и начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, с твърдения, че водачът има право на избор между доказателствен анализатор и медицинско изследване. Счита също така, че наложените административни наказания са явно несправедливи. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Касаторът М. Д. е санкционирана за това, че на 24.08.2023г., около 4,15ч., в [населено място], е бил установена от контролни длъжностни лица към РУ Царево да управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ [рег. номер] след употреба на алкохол, като е отчетена концентрация от 1,04 ‰, установена с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № 0785, показана на водача, както и му е връчен талон за медицинско изследване № 138711.

За установеното деяние, квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е съставен АУАН с бланков № 774632, а впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление. Районният съд е приел, че в случая не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, като са спазени изискванията на чл.34, чл.42, и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е преценил, че фактическата обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, а материалният закон е приложен правилно, поради което е потвърдил НП.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема и от настоящия съдебен състав.

При правилно изяснена фактическа обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда за ангажиране отговорността на водача на соченото основание за управление на МПС под въздействието на алкохол в кръвта над релевантните стойности по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, установено по надлежния ред.

Неоснователни са възраженията на касатора за непълноти в описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в частност - липса на упоменаване в АУАН и НП, че не е изпълнил предписанието на контролния орган, предвид това, че не се е явил за кръвна проба, което от своя страна го е възпрепятствало да разбере за какво деяние се ангажира отговорността му. Деянието е описано ясно и разбираемо, актът е подписан без възражения от водача, редовно му е предявен и връчен, а показанията на техническото средство не са оспорени към момента на проверката. Издаден и редовно връчен срещу подпис е и талон за изследване № 138711.

Лишено от основание е и възражението за липсата на избор как да бъде установена употребата на алкохол, тъй като видно от талона, от лицето е положен подпис за избраната опция - медицинско и химическо изследване с посочване „желая“, а срещу опцията за доказателствен анализатор е вписано – „не желая“. Назначената по делото съдебно-графологична експертиза е установила, че текстовете „желая“ и „не желая“ не са изписани от касатора, но за подписите срещу тях вещото лице е дало категорично заключение, че са изпълнени от М. даскалова, т.е. с подписа е потвърдено написаното. Водачът е насочен към лечебно заведение за медицинско изследване, но не се е явил в указаното време и място да даде кръв за анализ.

Неоснователно е и следващото възражение за несъответствие в описанието на нарушението, сдържащо се в АУАН и в издаденото НП, тъй като в акта не било вписано, че не е изпълнено предписанието за даване на кръв за анализ. От една страна това обстоятелство няма как да бъде вписано в акта, тъй като водачът има срок за изпълнението му и няма как отнапред да се впише неизпълнение, а това неизпълнение е отбелязано в издаденото НП като констатация, но това не води до противоречие с акта, още повече, че не това е съставът на нарушението – неизпълнено предписание, а нарушението е управление на МПС след употреба на алкохол.

Твърдяното необсъждане на подаденото възражение против съставения АУАН не води до незаконосъобразност на издаденото НП на това самостоятелно основание, не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е засегнало правото на защита на лицето, упражнено в пълен обем.

Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII -ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 51/12.07.2024г., постановено по НАХД № 370/2023г. на Районен съд – Царево.

Решението е окончателно.