МОТИВИ към Присъда
№34/17.10.2018г. по НОХД №377 /2017г. по описа на РС-Харманли
гр.Харманли, 09.11.2018г.
Срещу подсъдимите М.М.А., роден на ***г***,
обл.Хасково, ул."Акация" № , турчин, български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********, и Д.М.А., роден на ***г***, с адрес за призоваване: гр.Харманли, ул.
„Вихър” № турчин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН: ********** е
повдигнато е обвинение за това, че в периода от
01.05.2016г. до 04.05.2016 г. в гр.Харманли в съучастие, като съизвършители със С.С.А. и А.М.А.
(съизвършители), с цел да
набавят за себе си имотна облага противозаконно са подпомагали, чрез
осигуряване на имот, находящ се в частен дом на ул."Акация" № в гр.Харманли, обл.Хасково, в който да се
укрият от властите група чужденци - 24 /двадесет и четири/ лица, граждани на
Афганистан, а именно: С.Х.К. /Sa / роден на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; Ф.Н.Ю. / Ushi/, родена на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; А.А. / / роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; М.К.З. / / роден на ***г. в гр.Пактия, Афганистан; Н.С. / / роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Н.А. / i/ роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан; П.Х. / /, роден на ***г.
в гр.Лагман, Афганистан; Е.О. / /, роден на ***г.
в гр.Джалалабад, Афганистан; М.Я.Д. / /, роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; Х.Х. / / роден на ***г.
в гр.Газни, Афганистан; Б.С. / /, роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Б.Г.З. / /, роден на ***г.
в гр.Пактия, Афганистан; Г.С. / /, роден на ***г.
в гр.Мазарещариф, Афганистан; А.Х. / /, роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; А.Б.О. / Ot zai/ роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; / /, роден на ***г.
в гр.Нанагархар, Афганистан; Д.Х./ /, роден на ***г.
в гр.Пактика, Афганистан; М.Д./ /, роден на ***г.
в гр.Лагман, Афганистан; Б.З./ /, роден на ***г.
в гр.Пактия, Афганистан; Д.Г.А. / /, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан; А.К. / /, роден на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; както и ненавършилите шестнадесет годишна възраст - З.С. /Zarulah Safi/, роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Ш.А./ /, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан, Н.А./ /, роден на ***г.
в гр.Нангахар, Афганистан да пребивават в страната в нарушение на закона по
смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 9а ал. 2 от Закона за
чужденците в Република България, като деянието е извършено по отношение на лица
ненавършили 16 - годишна възраст и на повече от едно лице (24 лица)- престъпление по чл. 281, ал. 2, т.4 и т. 5, вр. ал. 1,
вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Харманли поддържа предявеното
обвинение, като моли подсъдимите да бъде
признати за виновни и да им се наложи наказание „лишаване от свобода”,
ориентирано към средата, при условията на чл.54 от НК.
Подсдимият М.А., в съдебно заседание не се явява, като по отношение на него
производството по делото протече в негово отсъствие при условията на чл.269,
ал.3 от НПК.
Подсъдимият Д.А., редовно призован, в съдебно
заседание пледира невиновен и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Защитникът на подс.М.А. –
адв.Д. моли за признаване на подзащитния й за невиновен, поради недоказване
участието му в престъплението от обективна страна.
Защитникът на подс.Д.А. –
адв.Д. също моли за оправдателна присъда, поради недоказване участието му в престъплението.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
За периода от 01.05.2016г. до
04.05.2016г. в гр.Харманли, в къща, находяща се на ул."Акация" №2,
пребивавали без необходимите за това документи и виза 24 лица, граждани на Афганистан, а именно: С.Х.К. /Sajid Hasan Qorbani/ роден на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; Ф.Н.Ю. / /, родена на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; А.А. / / роден на ***г. в гр.Кондуз, Афганистан; М.К.З. / / роден на ***г. в гр.Пактия, Афганистан; Н.С. / / роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Н.А. /N ai/ роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан; П.Х. /Parwiz n/, роден на ***г. в гр.Лагман, Афганистан; Е.О. / /, роден на ***г.
в гр.Джалалабад, Афганистан; М.Я.Д. / /, роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; Х.Х. /H роден на ***г. в гр.Газни, Афганистан; Б.С. / /, роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Б.Г.З. / /, роден на ***г.
в гр.Пактия, Афганистан; Г.С. /G S i/, роден на ***г.
в гр.Мазарещариф, Афганистан; А.Х. / /, роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; А.Б.О. / / роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; /Shaedulah Stanakzai/, роден на ***г. в гр.Нанагархар, Афганистан; Д.Х./ /, роден на ***г.
в гр.Пактика, Афганистан; М.Д./ /, роден на ***г. в гр.Лагман, Афганистан; Б.З./ Zadran/, роден на ***г.
в гр.Пактия, Афганистан; Д.Г.А. / /, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан; А.К. / /, роден на ***г. в гр.Кабул, Афганистан, както и
ненавършилите шестнадесет годишна възраст - З.С. / /, роден на ***г. в гр.Каписа, Афганистан; Ш.А./ /, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан, Н.А./ /, роден на ***г.
в гр.Нангахар, Афганистан. В къщата чужденците били настанени от св.С.С.А., спрямо който наказателното производство е прекратено с
одобряване на сключено споразумение за решаване на делото, и от подс. М.М.А..
Подсъдимият М.А. заедно с другите двама съучастници – съизвършители св.С.А. и
А.А., спрямо който също наказателното производство е прекратено с одобряване на
сключено споразумение за решаване на делото, се редували да пазят чуждите граждани по време на престоя им в къщата. Св.С.С.А. им искал различни суми пари (веднъж по 600 евро, друг път по
1000 евро на човек), за да ги закарат до гр.София. Освен това чуждите граждани, докато били в къщата, давали пари на подс.М.А.,
на св.С.А. и на А.А., за да им
носят храна.
На 04.05.2016г., след като гореописаните
чужди граждани се усъмнили, че ще бъдат извозени до гр.София, напуснали къщата
самоволно, при което впоследствие било установено от органите на реда
пребиваването им до този момент на горепосоченото място. За имота е установено
по делото, че се ползва от подс.М.А. и А.А., а подс.Д.А. *** (съгл. показанията
на св.Р.М., св.П.Х., св.Н.И., св.С.Ю а).
Видно от справките за адресна
регистрация и писмо от Община Харманли от 30.05.2016г. (л.27, т.3 от ДП), на
процесния адрес гр.Харманли, ул. „Акация”2 са регистрирани подс.М.А., А.А.,
подс.Д.А. и още други лица.
Съгласно справки за задгранични
пътувания от 07.06.2018г. на ОД на МВР-Хасково, подс.Д.А. има отбелязвания за
излизане от РБългария през ГКПП „Калотина шосе” на 19.04.2016г. с лек автомобил
марка „Мерцедес”, с българска регистрация, а подс. М.А. има отбелязано излизане
от РБългария през ГКПП „Капитан Андреево шосе” на 24.06.2016г. и влизане на същата дата през същото място,
като справките отразяват периода 01.04.2016г. – 06.06.2018г.
Видно от Наказателно постановление
за отнемане на шофьорските права за срок от 3 месеца, издадено от Управление на
полицията Бавария, подс.Д.А. е наказан за адмн.нарушение – шофиране под
въздействие на упойващи вещества, извършено на 23.05.2016г. в гр.Пасау, ФР
Германия.
От показанията на св.С.Юсеинова се
установява, че подс.Д.А. в периода от 23.04.2016г. до 23.05.2016г. е бил във ФР
Германия, където работел, като свидетелката заяви, че си спомня тези
обстоятелства предвид това, че на 21.04. била рождената й дата, а на 23.05.
подсъдимият пък бил глобен във ФР Германия. Същите факти твърди и св.А.В., който
заяви, че подс.Д.А. бил при него в Германия, където двамата работили в периода
22-23.04.2016г. – 22-23.05.2016г., както и че заедно пътували обратно към
РБългария с лекия автомобил на подсъдимия Д.А. – марка „Мерцедец 500 S”, черен на цвят, с българска регистрация. Св.А.В.
потвърди, че при пътуването им към България в гр.Пасау, Германия им съставили
акт за адмн.нарушение. Св.П.Х. в разпита си пред съда също заяви, че когато
установили групата чужди граждани и мястото, където са пребивавали, търсили
подс.Д.А., но не го намерили, като жена му (св.С.Юсеинова) им съобщила, че той
бил в чужбина. Св.С.А. също потвърди, че подс.Д.А. по време на деянието бил
извън РБългария.
От заключението по назначената
дактилоскопна експертиза се установява, че дактилоскопната следа открита при оглед, извършен на
04.05.2016г. в гр.Харманли, ул."Акация" №2, и иззета от
повърхността на мивка, облицована с теракотни плочки е
оставена от ляв палец на лицето АЗИМ Х. (A ), род. на ***г. в Афганистан, дактилоскопна
следа открита при оглед, извършен на 04.05.2016г. в гр.Харманли, ул."Акация"
№2, и иззета от повърхността на черна етажерка, е оставена
от десен среден пръст на свид. Д.Х. /Jalaludin Kharota/, род. на ***г. в Афганистан, а дактилоскопна
следа, иззета при огледа на
04.05.2016г. от 10 л пластмасова бутилка в
частен дом в
гр.Харманли, ул."Акация" №2, е оставена от десен палец на свид. М Я.Д. / /, род. на ***г. в Афганистан. Заключението се възприема от съда
като обективно изготвено от компетентно вещо лице и съобразно поставената
задача.
Съгласно справката за съдимост от 25.04.2018г. на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимият Д.А. е осъждан – реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Съгласно справката за съдимост от 25.04.2018г. на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимият М.А. е осъждан.
От съдържащите се в ДП характеристики на подсъдимите се установява, че подс.Д.А. няма регистрирани противообществени прояви, но не се ползва с
добро име сред живеещите в квартала и контактува с криминално проявени лица, а
подс.М.А. не се ползва с добро име сред живущите в района и също има контакти с
криминално проявени лица, има и регистрирани противообществени прояви.
Съгласно приложените декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние от 2016г. подсъдимият М.А. не реализира никакви доходи, не притежава недвижими имоти и МПС и има две непълнолетни деца, а подс.Д.А. не реализира никакви доходи, не притежава недвижими имоти и МПС и
няма непълнолетни деца.
Така установената фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства: протокол за оглед от 04.05.2016г., заключение по дактилоскопна експертиза, дактилоскопни следи, протоколите за разпознавания от 12.05, 15.05., 16.05 и
17.05.2016г., справки за задгранични пътувания от
07.06.2018г. на ОД на МВР-Хасково, Наказателно постановление за отнемане на
шофьорските права за срок от 3 месеца на Управление на полицията Бавария,
справки за адресна регистрация, справки за съдимост, ДСМПИС и характеристики, които доказателства са събрани съгласно изискванията и по реда на
НПК. Същите са в синхрон с фактите, установени от съда от събраните гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите Р.М., П.Х.,
Н.И. (в частта им досежно местоживеенето на подс.Д.А.), С.Юсеинова, П.П., св.С.А. (частично), както и прочетените
по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК показания на разпитаните в хода на ДП пред
съдия свидетели С.К., Ф.Ю., М.З., Н.С., Н.А., П.Х., Е.О., М.Д., Х.Х., Б.С., Б.З.,
Г.С., А.Х., находящи се съответно на листове
60,64,68,73,77,81,109,85,89,93,97,101,105 от том първи на ДП. Така събраните
гласни доказателства съдът кредитира с доверие като логични, последователни и непротиворечиви, като не се кредитират показанията на св.С.А. в
частта им, в която свидетелят заявява, че подс.М.А. по време на деянието се
намирал в гр.Хасково. В тази им част показанията на този свидетел бяха
опровергани от протоколите за разпознавания от 12.05.2016г. и от 15.05.2016г. –
л.123, л.129, л.136, л.142, л.148, л.154, л.163, л.169, л.174 от т.първи на ДП,
л.5, л.17 и л.23 от т.втори на ДП, в които изрично подс.М.А. е разпознат от
част от чуждите граждани, като участващ в подпомагането им да пребивават в
страната.
От така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът
прие за доказано, че подсъдимият
М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 281, ал.
2, т.4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
От обективна страна подс.М.А. е
подпомогнал групата чужденци – 24 лица, описани по-горе, граждани на Афганистан,
да пребивават в страната, която форма на изпълнителното деяние е осъществил, като
им е осигурил имот, находящ се в частен дом на ул. „Акация”2 в гр.Харманли, в
който същите са пребивавали в периода 01.05.2016г. – 04.05.2016г. Това същият е
направил в качеството си на извършител и в съучастие с лицата С.А. и А.А. –
съизвършители, което се доказа от събраните по делото доказателства – протокол
за оглед от 04.05.2016г., протоколите за
разпознавания от 12.05, 15.05., 16.05 и 17.05.2016г., заключение по
дактилоскопна експертиза, справка за адресна регистрация, както и прочетените
по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК показания на разпитаните в хода на ДП пред
съдия свидетели С.К., Ф.Ю., М.З., Н.С., Н.А., П.Х., Е.О., М.Д., Х.Х., Б.С., Б.З.,
Г.С., А.Х., находящи се съответно на листове
60,64,68,73,77,81,109,85,89,93,97,101,105 от том първи на ДП. Така събраните
гласни доказателства съдът кредитира с доверие като логични, последователни и непротиворечиви, като, както се посочи, не кредитира показанията
на св.С.А. в частта им, в която свидетелят заявява, че подс.М.А. по време на
деянието се намирал в гр.Хасково. В тази им част показанията
на този свидетел останаха голословни твърдения, неподкрепени от други
доказателства в тази насока. Напротив, в тази част доказателствената стойност и
достоверността на показанията на св.С.А. бяха опровергани от протоколите за
разпознавания от 12.05.2016г. и от 15.05.2016г. – л.123, л.129, л.136, л.142,
л.148, л.154, л.163, л.169, л.174 от т.първи на ДП, л.5, л.17 и л.23 от т.втори
на ДП, в които изрично подс.М.А. е разпознат като единия от мъжете, посещавали
къщата, който освен това носел храна на чужденците и искал пари от тях, както и
от справката му за задгранични пътувания, в която за периода от 01.04.2016г. до 06.06.2018г. най ранното отразяване напускане
пределите на страната от този подсъдим е от дата 24.06.2016г.
Определено пребиваването на 24-те
чужди граждани в страната е било осъществено противозаконно в нарушение на
закона – чл.22, ал.1, т.1, т.2 и т.3, (в
редакцията - ДВ, бр. 23 от 2013 г.), вр. чл.9а, ал.2 от ЗЧРБ (в
редакцията - ДВ, бр. 9 от 2011 г.), доколкото така изброените лица, граждани на Афганистан, не са притежавали нужните документи за пребиваване на
територията на Република България. Според посочената
разпоредба на чл. 22, ал.1, т. 1, вр. чл. 9а, ал.2 от Закона за чужденците
в Република България /ЗЧРБ/ пребиваването
на чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза
по чл. 9а, ал. 2 /чл. 9а ал. 2 т. 1 от ЗЧРБ - за летищен транзит; чл. 9а ал. 2
т. 3 от ЗЧРБ - за краткосрочно пребиваване; чл. 9а ал. 2 т. 4 от ЗЧРБ - за
дългосрочно пребиваване/, а съгласно
чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ пребиваването
на чужденците в Република България се осъществява въз основа на международни
договори за безвизов или облекчен визов режим и съгласно чл.22, ал.1, т.3 от
ЗЧРБ пребиваването на чужденците в Република
България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен
контрол на чужденците. В т.3а от парагр.1 от ДР на ЗЧРБ е предвидено, че разрешение за пребиваване е всяко
разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството
на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент
(ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията
за пребиваване за гражданите на трети страни, а според т.3б, незаконно пребиваващ
чужденец е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на
територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на
условията за престой или пребиваване. Такива документи, даващи
им право да пребивават в страната, не се установи по делото да са имали
гореописаните 24 чужди граждани. Следователно
с тези действия – осигуряването на подслон в страната чрез
настаняването им в къща, находяща се в гр.Харманли, без знанието и съответно с
цел да се укрият от властите на Република Българияна, на лица, попадащи в кръга по чл. 281, ал.1 от Назателния кодекс, каквито
изброените по – горе 24 граждани на Афганистан са, е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 281, ал.2, вр. ал.1 от НК в тази форма на подпомагане на тяхното
пребиваване на територията на страната.
Това
подпомагане на пребиваването им е
извършено от подсъдимия М.А. пряко и заедно с лицата С.А.
и А.А. с оглед получаване на заплащане. Установи
се по делото, че подс.М.А., св.С.А. и лицето А.А. са искали от чуждите граждани
различни парични суми (веднъж по
600 евро, друг път по 1000 евро на човек), за транспорт до гр.София, както и за
храна. Користната цел е достатъчно да бъде поставена за постигане от страна на
дееца, като не е нужно да бъде и реализирана, както в случая. От прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК
показания на разпитаните в хода на ДП пред съдия свидетели С.К., Ф.Ю., М.З., Н.С.,
Н.А., П.Х., Е.О., М.Д., Х.Х., Б.С., Б.З., Г.С., А.Х., находящи се съответно на
листове 60,64,68,73,77,81,109,85,89,93,97,101,105 от том първи на ДП, и от протоколите
за разпознавания от 12.05.2016г., 15.05.2016г., 16.05.2016г. – л.129, л.154 от
т.първи на ДП, л.58, л.62, л.66, л.70 от т.втори на ДП се доказва
тази специална цел по чл.281, ал.1 от НК, обосноваваща съставомерността на деянието по този текст въобще.
На следващо място деянието е извършено
спрямо повече от едно лице, доколкото подпомагането на пребиваването е
реализирано по отношение на 24 чужди граждани на Афганистан,
описани поименно по-горе, като отделно от това част от тях, а именно З.С. / /, роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Ш.А./ /, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан, Н.А./ /, роден на ***г.
в гр.Нангахар, Афганистан не са навършили 16-годишна
възраст, което обсновава едновременното наличие на квалифициращите признаци на
престъплението по чл. 281, ал.1 от НК по ал. 2, т.4 и
т.5. Следователно и правната квалификация на деянието по чл. 281 ал.2, т. 4 и т.5, вр. ал.1,
вр. чл. 20 ал. 2 от Наказателния кодекс е дадена от прокурора обосновано и в
съответствие с материалния закон.
Подс.М.А., А.А.
и С.А. са действали като съучастници при извършване на престъплението, тъй като
всеки един от тях е участвал в изпълнителното му деяние и тримата заедно са
постигнали противозаконния резултат. Действията на всеки един от тях, описани
по-горе, са допринесли за осъществяване на престъплението по чл. 281 ал.2, т.4
и т.5, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от
подс. М.А. умишлено, при пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК, т.е
съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, включено в интелектуалния
апсект при формиране на умисъла, както и факта на незаконното пребиваване
на групата чужденци на територията на страната. Въпреки това ги е подпомогнал,
осъществявайки деянието, описано по – горе, явяващо се волевия момент в
проявлението на прекия умисъл. Същият е съзнавал умисъла и целта и на
останалите участници в съвместната инкриминирана деятелност, тъй
като поведението на подс. М.А. и на
останалите съучастници е било мотивирано и насочено тъкмо към постигане на
специалната цел, посочена в състава на престъплението, а именно - да набавят за
себе си имотна облага, която цел обаче е останала
нереализирана. Това само по себе си е показателно, както от
гледна точка съставомерността въобще, така и за вида и формата на вината и
конкретно на умисъла. В обобщение, подс.М.А. и
лицата С.А. и А.А. са извършили престъплението
при пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му последици, като чрез него
са искали да постигнат и специална за тях користна цел - конкретна имотна
облага. Тя се изразява се в получаването на пари, като всеки от извършителите е
съзнавал умисъла на останалите участници в тази дейност, което предопределя и
извода за наличие на общност в умисъла.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства недоброто му материално състояние съгл. ДСМПИС и наличието на две
непълнолетни деца, за които следва да се грижи и да издържа. Съдът установи като оттегчаващи отговорността
обстоятелства предишното осъждане на
подсъдимия М.А. за престъпление от общ характер съгл. справката му за съдимост,
както и лошата му характеристика, приложена по делото, и като цяло недоброто му
процесуално поведение.
Така, имайки предвид горезиложеното и отчитайки тежестта на
извършеното, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът
определи наказанието съгл.
чл.54 от НК, като наложи на подс.М.А.
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. Изпълнението на
наказанието лишаване от свобода, на основание чл.66, ал.1 от НК, бе отложено за
срок от 3 години, предвид наличието на формалните предпоставки на нормата на чл.66, ал.1 от НК, а именно на подсъдимия се
налага наказание до 3 години лишаване от свобода, същият не е осъждан за
престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода, като за поправянето му и за постигане целите на
наказанието не е
наложително да бъде
реално изтърпяно същото.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и че съответства на обществената опасност на
деянието и на автора му и счита, че чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да
се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в
страната, да се въздейства върху него и останалите членове на
обществото предупредително и възпитателно, както и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления.
С оглед виновността на
подс.М.А. и на основание чл.189, ал.3 от НПК, същият
бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково направените
по делото разноски за вещи лица в
размер на 38.31 лв., а по сметка на РС-Харманли сумата от 26.63 лв. –
разноски за вещо лице. Също така, на основание чл.189, ал.3
от НПК, подс.М.А. следва да заплати на Националното бюро за правна помощ, град София, ул.”Развигор” №1 сумата
от 200 лв. за адвокатско възнаграждение за
предоставената му правна помощ под формата
на процесуално представителство.
Но съдът не намери за
доказано по несъмнен и категоричен начин участието на подс.Д.А. в процесното деяние по чл. 281
ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2
от НК, тъй като по делото не се събраха достатъчно доказателства в подкрепа
на обвинителната теза и съответно установяващи обективната и субективната
страна на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Не
се доказа по делото подс.Д.А. по някакъв начин въобще да е допринесъл за
осъществяване на изпълниътелното деяние на това престъпление – подпомагане на
24-те чужди граждани на Афганистан да пребивават в страната в нарушение на закона.
Единствено адресната му регистрация на този адрес – гр.Харманли, ул. „Акация” №
където между другото са регистрирани още 10
пълнолетни лица съгл. писмо на Община Харманли от 30.05.2016г. (л.27 от т.3 на
ДП), го свързва по някакъв начин с мястото, на което са пребивавали чуждите
граждани, което обаче в никакъв случай не е достатъчно, за да обуслови доказаност
на участието му в инкриминираното престъпление. Още повече, че по делото бе
установено, че подс.Д.А., макар и адресно регистриран там, всъщност не обитава
тази къща, а живее на друг адрес – ул. „Вихър” , гр.Харманли съгл. показанията на св.Р.М., св.П.Х., св.Н.И.,
св.С.Юсеинова.
Събраните по делото гласни
доказателства също не дават конкретни данни за участие на този подс.Д.А. в
процесното деяние, доколкото разпитаните пред съдия свидетели - чуждите
граждани С.К., Ф.Ю., М.З., Н.С., Н.А.,
П.Х., Е.О., М.Д., Х.Х., Б.С., Б.З., Г.С., А.Х., чиито разпити се намират съответно
на листове 60,64,68,73,77,81,109,85,89,93,97,101,105 от том първи на ДП, в
показанията си дават общи твърдения за участие на около 5 човека, които описват
по външни белези, но не възпроизвеждат конкретни факти, от които да може да се
направи извод за участието на подс.Д.А. в престъплението и да се посочи, че
именно той е бил един от тези 5 човека.
Такива изводи не могат да
се направят и от протоколите за разпознавания от 12.05, 15.05., 16.05 и
17.05.2016г., които също не свързват този подс.Д.А. с деянието. Същият е
разпознаван от общо тринадесет от чуждите граждани (л.126, л.133, л.139, л.145,
л.151, л.157, л.160, л.166, л.171 от т.първи от ДП и л.2, л.8, л.14, л.20 от
т.втори от ДП), от които десет човека не са го разпознали въобще, един го сочи
като появил се в къщата, но не е много сигурен, още един го сочи като шофьора,
който ги е докарал, каквото обвинение не е предмет на делото, и всъщност само
един човек го сочи като такъв, който ги пазел през нощта. Този един човек обаче
не е достатъчен, за да обоснове връзката на подс.Д.А. с деянието и най вече
участието му в него, доколкото не са налице други данни в тази насока, които да
подкрепят това разпознаване, имайки предвид и невъзможността на останалите
десет човека да го разпознаят.
В подкрепа на горните
изводи са и други доказателства по делото, а именно от показанията на св.С.Ю а се установява, че подс.Д.А. в периода от
23.04.2016г. до 23.05.2016г. е бил във ФР Германия, където е работел, като свидетелката
заяви, че си спомня тези обстоятелства предвид това, че на 21.04. била
рождената й дата, а на 23.05. подсъдимият пък бил глобен във ФР Германия.
Същите факти твърди и св.А.В., който заяви, че подс.Д.А. е бил при него в
Германия, където двамата работили в периода 22-23.04.2016г. – 22-23.05.2016г.,
както и че заедно пътували обратно към РБългария с лекия автомобил на
подсъдимия Д.А. – марка „Мерцедец 500 S”, черен на цвят, с българска регистрация. Св.А.В.
потвърди, че при пътуването им към България в гр.Пасау, Германия им съставили
акт за адмн.нарушение, което се установи и от приетото като доказателство
Наказателно постановление за отнемане на шофьорските права за срок от 3 месеца,
издадено от Управление на полицията Бавария, видно от което действително
подс.Д.А. е бил наказан за адмн.нарушение – шофиране под въздействие на
упойващи вещества, извършено на 23.05.2016г. в гр.Пасау, ФР Германия. Св.П.Х.
също в разпита си пред съда заяви, че когато
установили групата чужди граждани и мястото, където за пребивавали,
търсили подс.Д.А., но не го намерили, като жена му (св.С.Юсеинова) тогва им
съобщила, че той бил в чужбина. Този факт бе потвърден и от св.С.А., който също
заяви в съдебно заседание, че подс.Д.А. по време на деянието е бил извън
РБългария. От друга страна тези данни не се опровергават от справката за задгранични пътувания на подс.Д.А.,
в която е отразено напускане пределите на
страната от този подсъдим на 19.04.2016г., доколкото напускането на РБългария на
тази дата не означава, че не е възможно връщането му в
страната и последващото му излизане от РБългария отново на 22-23.04.2016г. през границите на ЕС, което пък е
напълно възможно да не бъде отразено в справката за задгранични пътувания
предвид проверката по метода „преценка на риска” съгласно Директива 2004/38 ЕО
от 29.04.2004г.
С оглед
на всичко изложено така посочените гласни доказателства, събрани чрез разпита
на свидетелите С.Ю а, А.В., П.Х. и С.А. (частично) съдът кредитира с доверие
като логични, последователни и непротиворечиви. Съдът преценя показанията на
св.С.Юсеинова като обективни, независимо че същата е заинтересована от изхода
на делото, като фактически съжителстваща с подс.Д.А., доколкото
нейните показания бяха подкрепени от показанията на другите незаинтересовани от
изхода на делото лица А.В., П.Х. и С.А., които като свидетели под страх от
наказателна отговорност са длъжни да говорят истината, поради което няма основание
да не се кредитират показанията им.
Също така в съответствие с горните
изводи, а именно че подс.Д.А. не е бил на територията на РБългария по време на
деянието, е и фактът, макар и косвен, че разпознаванията на подс.Д.А., извършвани
скоро след престъплението (12.05., 14.05., 15.05.2016г.), са били осъществени
по снимки, т.е. същият не е бил открит по това време от органите на реда.
Действително и другият подс.М.А. е бил разпознаван по снимки, но спрямо него са
налице и други доказателства, обуславящи и доказващи участието и вината му в
извършването на престъплението.
С
оглед недоказването на обективната страна на престъплението, безпредметно се явява излагането на мотиви за съставомерността
на деянието от субективна страна.
Имайки предвид така изложеното, и
след анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
достигна до извод за недоказаност на обвинението по чл.281 ал.2, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК срещу подс.Д.А., поради недоказване извършването му от
подсъдимия по несъмнен и категоричен начин,
каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да може същият да бъде признат за
виновен. С оглед на това и същият бе оправдан
съгласно чл.304 от НПК, а и доколкото присъдата не може да почива на
предположения съгл. чл.303, ал.1 от НПК.
По изложените мотиви съдът обяви присъдата си.
Районен съдия: