№ 20345
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110169803 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Т. Д. срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
поради изтекла погасителна давност сумата от общо 300 лева, от които 200 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 100, лева, представляваща
разноски във въззивно производство, за които суми е издаден изпълнителен лист на
02.03.2021г. по гр.д. № 77031/2017г. по описа на СРС, 26-ти състав, въз основа на който е
инициирано изпълнително производство чрез присъединяване на изпълнителния лист по
изп. дело № 8503/2017г. по описа на Ч. М., с рег. № 841 с район на действие СГС.
В исковата молба се твърди, че по образувано срещу ищеца изп. дело № 8503/2017г.
по описа на Ч. М. е присъединен цитираният по-горе изпълнителен лист. Аргументира, че
вземанията са погасени по давност, като сочи, че извършените след перемпцията действия
не следва да бъдат зачитани. Сочи, че последното валидно изпълнително действие е от
07.12.2017г. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
излага, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с универсален правоприемник
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България и ищеца, е сключен договор за кредит
във връзка с неизпълнение на който сочи, че е издаден изпълнителен лист от 29.11.2010г. в
полза на банката. Излага, че вземанията по кредита са били прехвърлени с договор за цесия
от 22.04.2016г. Въз основа на изпълнителния лист от 29.11.2010г. твърди, че са били
образувани две изп. дела – № 2322/2011г. и № 8503/2017г. по описа на Ч. М.. Сочи, че във
1
връзка с вземанията по листа от 29.11.2010г. между страните в периода 2017г. – 2019г. е
имало висящ спор, който приключил с постановяване на решение от 17.07.2019г. по гр.д.
77031/2017г. по описа на СРС, 26-ти състав, а впоследствие с постановяване на решение от
19.01.2019г. по в.гр.д. 14124/2019г. по описа на СГС. Излага, че с цитираното решение е
прието за установено, че вземанията предмет на изп. лист от 29.11.2010г., не са погасени по
давност. С оглед воденото производство твърди, че са му присъдени разноски за две
инстанции, за което бил издаден и процесният изпълнителен лист от 02.03.2021г.
Аргументира, че издаденият изпълнителен лист е присъединен с молба по вече
образуваното и висящо изп.дело – 8503/2017г. по описа на Ч. М.. Развива подробни
съображения в насока, че с оглед развилата се фактическа обстановка към момента
вземанията по листа от 02.03.2021г. не са погасени по давност. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяването им. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване/спиране на погасителната давност по
отношение на процесните вземания.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че за процесните суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
77031/2017г. по описа на СРС, 26-ти състав, въз основа на който е инициирано изпълнително
производство чрез присъединяване на изпълнителния лист по изп. дело 8503/2017г. по описа
на Ч. М., с рег. № 841 и с район на действие СГС.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия препис
от изпълнителния лист, както и от преписа от изпълнителното дело.
Следователно правният интерес на ищеца от предявените отрицателни установителни
искове се установява от доказателствата по делото. При това положение, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността за процесните вземания. В тази насока съдът намира следното.
Видно от съдържанието на изпълнителния лист, процесните вземания представляват
съдебни разноски в първоинстанционното и въззивното производство, присъдени с Решение
№ 169088 от 17.07.2019г., постановено по гр.д. № 77031/2017г. по описа на СРС, 26-ти
състав и Решение № 260390 от 19.01.2021г. по гр.д. № 14124/2019г. по описа на СГС, II-В
въззивен състав. С Решение № 169088 от 17.07.2019г., постановено по гр.д. № 77031/2017г.
по описа на СРС, 26-ти състав, е отхвърлен изцяло предявеният от А. Т. Д. срещу „К. И. И.
БГ“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на други
вземания, които не са предмет на настоящото дело, и А. Т. Д. е осъден да заплати в полза на
„К. И. И. БГ“ ЕАД разноски по делото в размер на 200 лева за юрисконсултско
2
възнаграждение. С Решение № 260390 от 19.01.2021г. по гр.д. № 14124/2019г. по описа на
СГС, II-В въззивен състав е потвърдено изцяло първоинстанционното решение и А. Т. Д. е
осъден да заплати в полза на „К. И. И. БГ“ ЕАД сумата от 100 лева, представляваща
разноски във въззивното производство. От представената и неоспорена от страните справка
от деловодната система на СГС се установява, че посочените решения са влезли в сила на
19.01.2021г. /датата на постановяване на въззивното решение, което не подлежи на
касационно обжалване/.
От приетия препис от изп.д. № 20178410408503 по описа на Ч. М. се установява, че
делото е образувано по молба от 05.09.2017г. на „К. И. И. БГ“ ЕАД срещу А. Т. Д. за
събиране на други вземания, които не са предмет на настоящото производство. С молба от
22.11.2021г. ответникът по настоящото дело и взискател по изпълнителното дело „К. И. И.
БГ“ ЕАД е присъединил към изпълнителното дело процесния изпълнителен лист от
02.03.2021г. и вземането е присъединено с постановление на съдебния изпълнител от
23.11.2021г. С молба от 15.06.2023г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител да наложи
запор върху баковите сметки на длъжника, както и върху вземанията му от финансови и
платежни институции, както и да насрочи опис, оценка и продан на движими вещи,
собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес.
Съгласно нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение /каквито са процесните вземания/, срокът на новата давност е всякога пет години.
Видно от гореизложената хронология, считано от датата на влизане в сила на съдебните
решения, с които процесните вземания са присъдени - 19.01.2021г. до датата на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство – 22.10.2024г., петгодишната
погасителна давност за вземанията не е изтекла. Възраженията на ищцата, че поисканите
или предприетите действия по изпълнение на процесните вземания не следва да бъдат взети
предвид, тъй като изпълнителното дело било прекратено поради настъпила перемпция преди
присъединяването на изпълнителния лист, противоречат на разрешенията, дадени с
Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Освен това дори да бъдат игнорирани
изцяло действията на ответника-взискател по присъединяване на изпълнителния лист от
22.11.2021г. и по релевиране на нови искания за предприемане на действия по изпълнение от
15.06.2023г. /които прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД/, то считано от
датата на влизане в сила на съдебните решения, давността за процесните вземания изтича на
19.01.2026г. Оплакването на ищеца в исковата молба, че не бил уведомен за цесия на
вземането, е неоснователно, тъй като процесните вземания не са били предмет на договор за
цесия. Видно от съдържанието на изпълнителния лист, те са присъдени в полза на ответника
по настоящото дело „К. И. И. БГ“ ЕАД.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на
3
100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „О. К.“,
бл. 17, вх. В, ет. 4, ап. 66, срещу „К. И. И. БГ“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „П. В.“, № 21, Бизнес център „Л 6“, ет. 2, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А.
Т. Д. не дължи на „К. И. И. БГ“ ЕАД поради изтекла погасителна давност сумата от общо
300 лева, от които 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и 100 лева,
представляващи разноски във въззивно производство, за които е издаден изпълнителен лист
от 02.03.2021г. по гр.д. № 77031/2017г. по описа на СРС, 26-ти състав, въз основа на който е
инициирано изпълнително производство чрез присъединяване на изпълнителния лист по
изп. дело № 8503/2017г. по описа на Ч. М., с рег. № 841 с район на действие СГС.
ОСЪЖДА А. Т. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „О. К.“, бл. 17, вх. В, ет.
4, да заплати на К. И. И. БГ“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „П. В.“, № 21, Бизнес център „Л 6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4