№ 13060
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110162184 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА“ ЕООД (с променено фирмено
наименование от „ФИРМА“ ЕООД), ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС срещу В. М. В, ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, за която съдът констатира, че е
редовна, а предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2024 г.
от 11.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА“ ЕООД (с променено
фирмено наименование от „ФИРМА“ ЕООД), ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС срещу В. М. В, ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,.
Моли се съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следните суми:
-563,68 лева (петстотин шестдесет и три лева и 68 стотинки), представляваща
падежирала и непогасена лизингови вноска /главница/ по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №******/24.04.2019 за период от 20.04.2021 г.
до 01.11.2021 г.,
-ведно със законна лихва за период от 01.03.2023 г. до изплащане на вземането,
-243,52лева (двеста четиридесет и три лева и 52 стотинки), представляваща
падежирали и непогасени вноски за възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг
1
за период от 20.04.2021 г. до 01.11.2021 г.,
-12,10лева (дванадесет лева и 10 стотинки), представляваща неустойка за забава
на плащане на лизингови вноски за период от 20.04.2021 г. до 01.11.2021 г.,
-399,12лева (триста деветдесет и девет лева и 12 стотинки), представляваща
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
-30,46лева (тридесет лева и 46 стотинки), представляваща разходи за данъчни
задължения за 2021 г.,
-226,63лева (двеста двадесет и шест лева и 63 стотинки), представляваща разходи
за застрахователни премии,
-540,00лева (петстотин и четиридесет лева), представляваща разходи за
възстановяване на лизинговия актив,
за които в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№11160/2023 г. на СРС.
Твърди се, че на 24.04.2019 г. между „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********** в
качеството на лизингодател и В. М. В. в качеството на Лизингополучател е сключен
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №******. В
изпълнение на задълженията си лизигодателят е придобил собствеността върху посочения
от лизингополучателя лек автомобил марка „Volkswagen“ модел „Passat“ идентификационен
номер на рама ******************, рег. № ДКН и е предоставил ползването му на
Лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 24.04.2019 г.
Сочи се, че автомобилът бил оценен на 3 500,00 лева, Лизингополучателят е имал
самоучастие в размер на 1155,00 лева и размерът на финансирането е 2 345,00 лева.
лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва
вещта по предназначение с грижата на добър стопанин. Договорен е срок от 30 месеца,
изтичащ на 20.10.2021 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от
Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %,
съответно размер на месечни анюитетни вноски от 126,39 лева.
Поддържа се, че лизингополучателят е преустановил плащания по договорения
Погасителен план. Заплатени са 18 цели вноски и част от 19-та по погасителен план.
Последното плащане в размер на 100,00 лева е постъпило на 28.07.2021 г. Към 23.09.2021 г.
неплатени са вноски №19 (частично) по Погасителен план с падеж 20.11.2020 г. до вноска
№29 с падеж 20/09/2021 г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения
лизингодателят е развалил едностранно договора с уведомление от 23.09.2021 г. При
връчване на уведомлението за разваляне, лизингополучателят е направил изявление, че е
унищожил лизинговия актив - предал го е за скрап. Лизингополучателят е предал
регистрационните табели за Лизинговия актив на 08.10.2021 г. на представител на
лизингодателя, за което е съставен протокол.
Излагат се твърдения, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от
2
приложимите към Договора Общи условия за периода на ползване на актива,
лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен
план от 19-та (с падеж 20.11.2020 г.,) до 29-та с падеж 20/09/2021 г. и част от 30-та вноска
пропорционално на дните ползване в общ размер от 769.51 лева, в това число главница в
размер на 563.68 лева и възнаградителна лихва в размер на 205.83 лева. На основание чл.
15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на 19- ва до 29-та
вноски е начислена неустойка в размер на 12,10 лева към 01.11.2021 г. в размер на законната
лихва за забава за всеки ден просрочие върху главницата, включена в съответната месечна
вноска от датата на падежа. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи
условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на
договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска
или общо 399,12 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора. На
основание чл. 8.6. във вр. С чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да
възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Премиите са
заплатени от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер.
На основание чл. 8.6, във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да
възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.
чл.52- 61 от Закона за местните данъци и такси в общ размер на 30,40 лева за 2021 г.
Представят се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор
на поставени въпроси: 1. Какви суми са платени от ответника в изпълнение на
Договор за финансов лизинг №****** по дати?; 2. Какъв е размерът на договорената и
незаплатена част от главница по Договор за финансов лизинг №******, съгласно
приложимия погасителен план, за исковия период? Какъв е размерът на договорената и
незаплатена част от възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг №****** ,
съгласно приложимия погасителен план, за исковия период? Какъв е размерът на
неустойката за забавени плащания за същия период? Какъв е размерът на начислената
неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя по Договор за финансов лизинг
№****** ? Какъв е размерът на неплатената остатъчна главница по договора?; 3.Заплатени
ли са и в какъв размер разноски за данъчни задължения за лек автомобил марка
„Volkswagen" модел „Passat", идентификационен номер на рама ******************, рег.
№ ДКН от Лизингодателя, респ. каква част от тях са останали непогасени от
Лизингополучателя?; 4. Заплатени ли са и в какъв размер разноски за застрахователни
премии за лек автомобил марка „Volkswagen“ модел „Passat“, идентификационен номер на
рама ******************, рег. № ДКН от Лизингодателя, респ. каква част от тях са
останали непогасени от Лизингополучателя?
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
3
назначения му особен представител. Твърди се, че В. М. В. не е подписвал представените с
исковата молба договор за финансов лизинг № ******, ведно с всички представени към него
приложения, като се сочи, че с просто око се вижда, че подписите, за които се твърди, че са
положени от В. М. В., са различни върху различните документи.
Твърди се, че клаузата по т. 15.5 от Общите условия е нищожна като се сочи, че
посоченият размер е прекомерно висок и не отговаря на присъщите за неустойката
изисквания за постигане на обезщетителен и обезпечителен ефект, а неустойката
представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП, и като такава следва да бъде прогласена от съда за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Поддържа се и, че лихвен процент в размер на 41,16 % върху главницата е прекомерен и не
отговаря на пазарния размер на лихвен процент, при който кредитна или финансова
институция може да предоставя кредитиране, съответно клаузата за определената договорна
лихва е нищожна.
Прави се възражение за прихващане със сумата от 1 187,71 лв. (хиляда сто
осемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща недължимо платени
лихви по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
№******/24.04.2019 г. от страна на ответника и Лизингополучател В. М. В..
Иска се от съда на основание чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 193 ГПК да задължи
ишеца да представи в оригинал всички документи, описани в т. 1, т. 3 и т. 4 от
доказателствата в ИМ, като в противен случай същите бъдат изключени от доказателствения
материал по делото. В случай че същите бъдат представени в оригинал, се иска съда да
назначи съдебно-графологична експертиза (СГЕ), която да даде отговор на въпроса:
„Подписите, положени върху представените документи, положени ли са лично от В. М.
В.?“.
Поставя се допълнителен въпрос към поисканата от ищцовото дружество
съдебно-счетоводна експертиза: „Какъв е общият размер на платените от ответника лихви за
срока на действие на договора?“
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 342, ал.2 ТЗ, във вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за финансов лизинг, по който е
изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума на
соченото основание, наличие на валидно уговорена неустоечна клауза за забава и за
неизпълнение.
-В тежест на ответника е да установи настъпили правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
4
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност
компенсаторното възражение за прихващане на ответника.
Правната квалификация на възражението, с което се иска прихващане между
претенцията на ищеца в общ размер на 2080.88 лева и претенцията на ответника за връщане
на недължимо платени суми в размер на 1 187.71 лв, до размера на по-малкото е чл. 55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-Ответникът следва да установи, че процесната сума /1 187.71 лв./ е предадена на
ищеца.
-В тежест на ищеца е да установи, че полученото от него имущественото благо не
е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместването на
благата, което му дава право да задържи полученото.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400 лева, платим
от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 от ГПК в 7-дневен срок от
получаването да представи в оригинал описаните в т. 1, т. 3 и т. 4 от доказателствата в
исковата молба писмени доказателства, като в противен случай представените преписи ще
се изключат от доказателствата по делото.
ОТКРИВА производство по чл. 193 ГПК по оспорване на истинността на
описаните в т. 1, т. 3 и т. 4 от доказателствата в исковата молба писмени доказателства.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест съобразно чл. 193, ал. 2 ГПК, в смисъл,
че в тежест на ответника е да докаже неистинността на оспорените документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която
да отговори на въпроса: Подписите, положени върху представените документи, положени
ли са лично от В. М. В.?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвяне на експертиза в размер на 400 лева,
платимо от бюджета на съда. ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице.
5
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6