Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 411
16.06.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №298 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Делото е образувано по жалба на ЕТ „С.Д.“, с ЕИК ********,
с адрес: ***, подадена чрез адв. П.И.П., с посочен съдебен адрес: ***, срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-52-0374975/14.03.2022г.,
издадена от и. д. Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) -
запечатване на търговски обект – маса за цветя №1 и №2, находящ се в гр. Хасково,
на бул. „Раковски“, Микро – пазар „Валентина“, стопанисван от ЕТ „С.Д.“ с ЕИК:********
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС
и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
По подробни изложени съображения се иска отмяна на
оспорената заповед, като незаконосъобразна, съставена в противоречие с
материалния и процесуалния закон, несъобразяване с целта на закона и в
нарушение на принципа за съразмерност. Навеждат се доводи, че било всеизвестен
факт, че на седми и осми март продажбата на букети била с изключителен
интензитет. Към момента на извършената проверка пред обекта имало струпване на
хора, а Д., която работела сама, бързала да обслужи всички клиенти, с цел
същите да не напуснат, след което да издаде касови бележки. Жалбоподателката не
оспорва факта, че в процесния случай в момента на покупко-продажбата моментално
не била издадена касова бележка, но счита, че причината, поради която лицето не
сторило това, следвало да бъде взета предвид за всеки конкретен случай. Относно
твърдението в констативния протокол досежно наличие на касова разлика се сочи,
че не било отчетено, че след като лицето взело касовия апарат за проверка, били
извършени няколко продажби от сина на оспорващата – Н. Д., за които
жалбоподателката била в обективна невъзможност да издава касови бележки, тъй
като апаратът бил в инспекторите, които не се противопоставили. Отделно от
посоченото, сумата в размер на 13,50 лева също следвало да бъде отнесена към
тази разлика. Поддържа се, че заповедта не била мотивирана или посочените в нея
мотиви били изложени изключително лаконично, общо и абстрактно, приравнени до
степен липса на мотиви, с оглед на което същата се явявала незаконосъобразна и
издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за
съразмерност. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следвало да
се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна
хипотеза на нарушение по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че налагането на
принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаряло на нито
една от целите на ПАМ, които били закрепени в закона. Запечатването не би
довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което била
издадена обжалваната заповед, тъй като било довършено към момента на
установяването му. Доколкото липсвала презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията
за отчитане на продажбите, запечатването не можело да бъде оправдано от
предотвратяване на други нарушения от същия вид. Определеният 14-дневен срок на
ПАМ бил в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите
относно преценените обстоятелства обаче били общи и абстрактни. Навеждат се
доводи, че била относима и тежката епидемична обстановка, свързана с пандемията
от коронавирус, в която се намирала цялата страна и която се отразявала
изключително тежко именно на търговците. Сочи се, че административният орган
действал в нарушение на принципа на съразмерност и по-специално правилото,
закрепено в чл.6 ал.5 от АПК. Не ставало ясно как е формирана волята на органа
да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства
са от значение и каква е тяхната тежест. Не били взети предвид и много на брой
смекчаващи вината обстоятелства. Твърди се, че много по-кратък срок бил напълно
достатъчен, за да се постигне целената превенция. Твърди се, че към този момент
все още не бил съставен АУАН и същия не бил връчен на жалбоподателя. По
подробно изложените в заповедта съображения се моли за отмяна на обжалваната
заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител излага
аргументи за законосъобразност на акта и иска отхвърляне на жалбата с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна. Прави
възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар и евентуално,
ако се отмени обжалвания административен акт, се моли да бъде присъден в
минималния предвиден от закона размер.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0374975/07.03.2022г.,
на 07.03.2022г. била извършена проверка от органи по приходите на търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – маса за цветя №1 и №2, находящи се
в гр. Хасково, Микропазар „Валентина“, стопанисван от ЕТ „С.Д.“ с ЕИК **********.
В касата били намерени парични средства, които били описани в Опис на налични парични
средства към момента на започване на проверката. В момента на проверката
трудова дейност упражнявало лице (собственичката), което попълнило декларация.
Отразено е, че при проверката е извършена контролна покупка на девет броя
букети от карамфил, всеки по 1,50 лв., на обща стойност 13,50 лв. При
заплащането на сумата от 13,50 лв., което се извършило в брой, лицето С.Д. –
продавач, не издало фискален бон от намиращото се и работещо в обекта ФУ, както и от кочан с ръчни касови
бележки. От ФУ се извел дневен отчет №001601. Установено било и наличие на
положителна касова разлика в размер на 41,00 лв. между наличните парични
средства в касата – 110,00 лв., и разчетената касова наличност – 69.00 лв. от
направения дневен отчет.
С оспорената в настоящото производство Заповед за
налагане на ПАМ №ФК-52-0374975/14.03.2022г. на и.д. Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“А“ от ЗДДС
е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“
– маса за цветя №1 и №2, находящ се в гр. Хасково, на бул. „Раковски“,
Микро-пазар „Валентина“, стопанисван от ЕТ „С.Д.“ с ЕИК *********, и „забрана
за достъп до него“ за срок от 14 дни. Като фактически основания за издаване на
процесния акт е взета предвид установената с ПИП фактическа обстановка по
случая, като е посочено, че при извършена проверка на 07.03.2022г. в 12.40 часа
на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – маса за цветя №1 и №2,
находящи се в гр.Хасково, на бул. „Раковски“, Микро-пазар „Валентина“,
стопанисван от ЕТ „С.Д.“ с ЕИК *********, е констатирано, че дружеството, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр.80 от
2018г./, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата наредба. Посочено е, че при направената контролна покупка по време на
проверката на девет броя букети от по
един карамфил, всеки с цена от 1,50 лв., на обща стойност 13,50 лв., платени в
брой на лицето, работещо в обекта С.Н.Д., от Г. Ф. /проверяващ/, преди
легитимацията на орган по приходите, не е издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация ФУ /фискално устройство/ “Daisy Expert” SX01 с рег. номер на ФУ в НАП № 4319088, с ИН на ФУ № DY514194 и ИН на ФП № 36672667, или от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2006г. на МФ. По
време на покупката ФУ е било в обекта, в работен режим. Извършеното нарушение
се доказвало и от установеното наличие на положителна касова разлика в размер
на 41,00 лв., между наличните парични средства в касата – 110.00 лв., съгласно
приложен опис на паричните средства в касата към Протокола за извършена
проверка сер. АА № 0374975/07.03.2022г. и разчетената касова наличност – 69.00
лв. от направения дневен отчет „Х“ № 001601/07.03.2022г. В заповедта са
изложени мотиви, обосноваващи продължителността на срока на ПАМ.
Издадената заповед е връчена на С.Н.Д. – представляващ
ЕТ „С.Д.“ на 16.03.2022г.
Жалбата е подадена чрез НАП ТД Пловдив, където е
заведена с вх. № 70-00-3165/30.03.2022г.
По делото е разпитан свидетел – Н.Й.Д.. Свидетелят сочи,
че С.Д. е негова майка. Заявява, че е присъствал, по време на процесната
проверка, но не е бил свидетел на контролната покупка. На 7-8 март помагал на
майка си и продавал цветя в цветарницата на майка му, която се намирала на бул.
„Раковски“. Не бил назначен за служител, а само помагал в случай на нужда. Свидетелства,
че проверяващите взели касовия апарат и щракали
нещо по него, като майка му стояла до тях, а свидетелят продължил да продава.
Не помни точно колко продажби направил, но имало такива. Парите, които вземал
от клиентите, ги слагал в портмонето при другия оборот, тъй като то било у
него, но точно колко пари сложил вътре, не можел да каже. Дори едното от тези
проверяващите лица му казало, да си запомни колко продажби извършва, за да ги
запише после, но към момента нямало как да издаде нещо, защото те били с
апарата. Свидетелят не помни колко пари е имало първоначално в протмонето. Но
то в него винаги имало някакви пари и когато продавал, връщал от него, слагал
си вътре парите и това било. После проверяващите писали нещо и това било. Не
била спряна търговската дейност изцяло по време на проверката. Свидетелят
твърди, че търговецът не бил санкциониран преди за нарушения.
При така
установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл.168
от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – и. д.
Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, който е надлежно
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на
НАП (л.14).
Заповедта за прилагане на ПАМ е съставена в
изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и правни
съображения, обосноваващи издаването ѝ, които кореспондират помежду си. В
разпоредителната част на акта има ясна информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни,
въз основа на които е наложена административната мярка, с отразяване на
информация за дата, място на извършеното нарушение, данни за търговския обект и
конкретно за липсата на издаден фискален касов бон. Отделни мотиви са изложени
за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС, респ. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
При извършената служебна проверка не се установява да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването на атакувания акт.
Наложената с оспорената заповед ПАМ е за констатирано
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който „всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва
чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен
вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и
8“.
В случая, установеният при проверката на маса за цветя
- №1 и №2, находящи се в гр. Хасково, на 07.03.2022г. факт е неиздаване на
фискална касова бележка при контролна покупка на девет броя букети от по един
карамфил, всеки с цена от 1,50 лв., на обща стойност 13,50 лв. В тази връзка
административният орган е издал оспорената заповед, като е наложил мярката с
продължителност от 14 дни.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
В чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да
ги съхранява до напускането на обекта.
Ето защо при наличие на някоя от хипотезите на чл.
186, ал. 1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане
на принудителна административна мярка, т. е. същият действа при условията на
обвързана компетентност. Но в същото време нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС
определя, че мярката се налага за срок до 30 дни, т. е. органът има
възможност при условията на оперативна
самостоятелност да определи конкретния срок, за който ще наложи ПАМ, като се
съобрази с цялостното поведение на конкретния търговски субект – както
установените при конкретната проверка обстоятелства, така и неговата коректност
към бюджета чрез наличие на други нарушения на фискалната дисциплина или
непогасени публични задължения, при съобразяване принципа за съразмерност,
установен с чл. 6, ал. 2 АПК.
Фактът на извършеното плащане и неиздаване на касов
бон, т.е. осъществяването на нарушение, принципно не се оспорва от жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че заповедта не била мотивирана или посочените в нея
мотиви били изложени изключително лаконично, общо и абстрактно, приравнени до
степен липса на мотиви, с оглед на което същата се явявала незаконосъобразна и
издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.
Както вече се посочи, административният орган има
възможност при условията на оперативна самостоятелност да определи конкретния
срок, за който ще наложи ПАМ, като индивидуализира същия в рамките на
законоустановения такъв до 30 дни. Тази негова преценка не може да е самоцелна.
Тя е регулирана от чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК. Т.е. преценката на съда в случая е
свързана с това дали с избраната от органа възможност се постига законовата
цел, дали не е било възможно решение, което е по-малко обременително за
адресата и трети лица, и ако не е имало такова решение, дали е имало решение,
което е осъществимо с по-малко разходи. Несъответен на целта на закона би бил
акт, при издаване на който е нарушено поне едно от тези правила. Принудителната административна мярка е израз
на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта
от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административният орган, съобразно
преследваната от закона цел.
Не се споделя становището на жалбоподателя, че с
процесната ПАМ не се преследва законовата цел, като запечатването на обекта
няма да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба, тъй като такова нарушение е
констатирано в търговския обект и именно заради него е наложена процесната ПАМ.
Налагането на принудителната административна мярка „запечатване на обект и
забрана на достъпа до търговски обект“ има за цел да се преустанови едно
противоправно поведение от страна на нарушителите. В случая, противоправното
поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да издаде касов
бон за извършено плащане за покупка на стоки на обща стойност 13.50 лева. Освен
това целите на ПАМ от вида на процесните са точно такива – освен за
преустановяване на нарушението, но и за предотвратяване на друго такова,
състоящо се в неиздаване на документ за продажба (фискален касов бон), което
е съобразено с общите правила на чл.22
от ЗАНН.
Наред с целите, предвидени в ЗАНН, следва да се има
предвид разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, от която следва извода, че целите на
специалния закон с налагането на ПАМ като процесната, са упражняване на
предвидена в ЗДДС принуда върху субекта, извършващ дейност в обекта, която да
го насочи към спазване на регламентирания в чл.118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г.
ред за отчитане на продажбите, да се въздейства по максимално ефективен начин
върху обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, да се предизвика
по-добра организация в обекта, която да води до регистриране на всяка извършена
продажба на регистрираното и функциониращо в него фискално устройство, да
предотврати извършването на продажби, които не се регистрират и не се отчитат
по законоустановения за това ред и начин.
Следователно оспорената ПАМ съответства на целта на закона.
В конкретния
случай срокът, за който е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект и
забрана за достъп до него, е 14 дни, като органът е мотивирал налагането на ПАМ
в този размер с оглед тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Посочено е, че
издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в
брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или
управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки. Неотчитането на приходите препятства контролната дейност на
приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания
оборот от проверявания търговец. Предвид неспазването на реда за издаване на
касова бележка, установено и с изведения дневен финансов отчет Х
№001601/07.03.2022г., правело вероятно да са извършени и други нарушения,
свързани с неиздаване на отчетен документ за извършените продажби и сочело
потенциална възможност реализираните приходи да не се отчитат по надлежния ред.
Преценено е и местоположението на търговския обект – на главен булевард, в град
Хасково, с постоянен и интензивен човекопоток, големината на обекта – около 8
кв. м., стоките, предлагани в обекта. Безспорно така индивидуализирания от административния
орган срок е в рамките на законоустановения такъв. Настоящият съдебен състав
счита, че административният орган правилно е определил срока от 14 дни и при
индивидуализирането му не е допуснато нарушение на принципа на чл. 6, ал.2 и
ал.5 от АПК. Този срок е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта и с необходимостта от
извършването на промяна в организацията на търговеца в конкретния обект за
отчитане на дейността му. В този смисъл не се споделя възражението на
жалбоподателя, че бил необоснован извода на органа, че така извършеното
поведение показвало организация в търговския обект, която нямала за цел
спазване на данъчното законодателство. Напротив - тази констатация на
органа изцяло се подкрепя от
установената при проверката и отразена в протокола разлика между отчетената
касова наличност от ФУ и действително установената фактическа наличност в
обекта, която видно от посоченото от свидетеля,
се дължи именно на неиздаване на касови бележки. Установява се, че ЕТ
при осъществяване на търговската си дейност в процесния обект използва
практики, които накърняват данъчната дисциплина и реда и начина за отчитане на
продажбите, като е и извършвало и други нарушения на чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г. в деня на проверката. При така установеното, според съда
определения от органа срок на ПАМ от 14
дни, би постигнал целения от закона пряк резултат от налагане на ПАМ, свързан с
правилното отразяване на оборота, спазване на отчетността, предаване на
изискуемите данни към НАП, от което ще последва и недопускането на вреда за
фиска на държавата. След като търговецът
не спазва въведените правила на отчитане на продажби, същият следва да понесе
негативните последици от временното запечатване на обекта. В случая с
налагането на ПАМ органът е осъществил правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, отчитайки всички конкретни обстоятелства по
случая. Административният акт и неговото изпълнение не засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, а безспорно в
случая по – икономична за държавата
и обществото възможност за органа не
съществува.
С оглед изложеното
съдът счита, че оспорената в настоящото производство заповед е законосъобразна,
издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на административно -
процесуалните правила и е съобразена с целта на закона, поради което подадената
срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143 ал.3 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство. На основание чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, вр. чл.37 ал.1 от ЗПП, съдът определя
възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Д., действаща като ЕТ „С.Д.“, с ЕИК *********, с адрес: ***, срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-52-0374975/14.03.2022г.,
издадена от и. д. Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „С.Д.“, с ЕИК **********, с адрес: ***, да заплати
на Национална агенция за приходите
сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС по
реда на АПК в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: