Протокол по дело №240/2022 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 115
Дата: 12 юни 2023 г. (в сила от 12 юни 2023 г.)
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20225420100240
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 115
гр. Златоград, 09.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВесЕ. Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от ВесЕ. Ив. Димчева Гражданско дело
№ 20225420100240 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. А. Д. - редовно призован, явява се лично и с адв. З. Д., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Р. Р. К. - редовно призована, явява се лично и се
представлява от адв. Л.С. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Е. Е. Н. - редовно призована, не се явява и не се
представлява. От същата е постъпила Молба, вх. № 983/22.05.2023 г., с която
уведомява съда, че е уведомена за насроченото за днешна дата съдебно
заседание. Получила е копие от исковата молба и моли делото да бъде
разгледано в нейно отсъствие.
ОТВЕТНИКЪТ Н. А. К. - редовно призована, не се явява и не се
представлява.
ОТВЕТНИКЪТ В. А. Б. - редовно призована, не се явява и не се
представлява.
ОТВЕТНИКЪТ К. А. П. - редовно призована, явява се лично.
ОТВЕТНИКЪТ Е. Е. М. - редовно призована, не се явява и не се
представлява.
АДВ. Д. - Моля, да бъде даден ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Л. С. - По начало няма пречки да се даде ход на делото, но
имаме едно искане – входирали сме искова Молба, вх. № 1019/25.05.2023 г.,
за което е образувано гр.д. № 139/2023 г., по описа на РС – З., за делба, за пет
имота, в това число и процесният имот е предмет на делото и сме поискали
съединяване на двете дела. Искането е направено с исковата молба по делото
за делба и правим такова искане и в настоящото производство.
1
АДВ. Д. – Уважаема госпожо Съдия, от името на доверителя ми се
противопоставям срещу искането за присъединяване на иска за делба с
настоящото производство. Смятам, че производството по настоящото дело
следва да продължи по правилата на чл. 6, ал. 2 ГПК – предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Няма
пречка да си водят това дело, но се противопоставям категорично на
съединяването на двете дела.
АДВ. Л. С. - Считам, че тъй като този иск е установителен, т.е. ще
установи едно положение, а делото за делба разрешава по-кардинално
въпросите, защото освен установителната част, там окончателно може да се
реши въпроса с това, къде да отиде този имот, както в рамките на цялостното
разпределение на наследството, така е и от гледна точка на процесуална
икономия. Така или иначе има и дело за делба. Има го и това дело и би било
нормално съвместно в едно производство, със съвместно събиране на
доказателства, да се разгледат делата.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПО ИСКАНЕТО за съединяване на производството по гр.д. №
240/2022 г. и гр.д. № 139/2023 г. – и двете по описа на РС – З., като
производството по второто дело е служебно известно на съда, доколкото е
разпределено за разглеждане от същия съдия-докладчик, съдът намира, че
същото е неоснователно, тъй като въпреки идентитета на страните, предметът
на двете производства е различен - делбеното производство има за предмет
пет имота, един от които е и процесният по настоящото дело. Съединяването
на двете производства е нецелесъобразно и от гледна точна на различния
етап, на който всяко от тях се намира към момента, което единствено ще
усложни разглеждането им. В случай, че решението по настоящото дело касае
преюдициален въпрос по делбеното производство, за което е образувано гр.д.
№ 139/2023 г., съдия-докладчикът е длъжен да предприеме съответните
процесуални действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за съединяване на
производствата по гр.д. № 240/2022 г. и гр.д. № 139/2023 г. – и двете по
описа на РС – З.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО, съобразно изготвения проект за
доклад, обективиран в Определение № 62/23.03.2023 г., съобщен
своевременно на страните.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Молба, вх. № 568/28.03.2023 г., в която са
конкретизирани границите на ПИ с посочване на съседни имоти и към която е
приложена Скица на ПИ № 15-1299510-08.11.2022 г., издадена от АГКК – С.
2
АДВ. Д. – Уважаема госпожо Съдия, поддържам исковата молба по
съображенията изложени в нея. Смятам, че проекто-докладът следва да бъде
приет за окончателен. Що се касае до входираната молба, съдът се произнесе
по отношение на границите, не чух обаче да се е произнесъл във връзка с
уточнение по отношение на идентификатора по нея. В молбата е посочен и
идентификатор. Поддържам молбата.
СЪДЪТ – По доклада имате ли възражение във връзка с правната
квалификация, доколкото Вие видяхте указанията, които съм Ви дала, че
следва искът да е предявен в съответствие с актуалния кадастрален статут на
имота. Имате ли искане в тази насока?
АДВ. Д. – Имаме искане, разбира се. Държим, съдът да се произнесе по
отношение на актуалната кадастралната карта, приета от ноември месец 2021
г.
СЪДЪТ – Да разбирам, че желаете уточнение на петитума на исковата
молба, респективно, изготвеният по делото проект за доклад в част Част II:
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, като вместо
посочения номер на имота по КВС, да бъде индивидуализиран с
идентификатора по кадастралната карта, с границите.
АДВ. Д. – Точно така. Моля, съобразно указанията, дадени ни с
проекта за доклад по делото, съдът да допусне уточнение в петитума на
исковата молба, респективно, да измени проекта за доклад, Част II: Правна
квалификация на правату, претендирани от ищеца, като имотът да бъде
индивидуализиран вместо с цитирания първоначален номер по КВС,
съобразно идентификатора по представената от нас скица, както и границите
посочени в същата. Водим двама свидетели, които моля да бъдат разпитани в
днешното съдебно заседание.
АДВ. Л. С. - Поддържам отговора по съображенията изложени в него.
Нямам възражения по проекта за доклад. Да се допусне поисканото
уточнение. То ние сме инициирали тази поправка, тъй като забелязахме, че не
съответства на актуалното положение на имота по кадастралната карта. Да се
допусне. Също водим допуснатия ни един свидетел, който моля да бъде
разпитан в днешно съдебно заседание.
ОТВЕТНИКЪТ К. А. П. - Нямам възражение по доклада. Да се обяви
за окончателен. Не възразявам да се допълни доклада и не възразявам да се
разпитат водените свидетели.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на процесуалните представители
на страните, както и процесуалното поведение на ответниците и на явилия се
ответник К. А. П.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото Скица на ПИ № 15-
1299510-08.11.2022 г. на АГКК – С.
СЪДЪТ намира, че следва да допусне уточнение в петитума на
исковата молба, както и на изготвения проект за доклад по делото, в следния
смисъл: Част II: Правна квалификация на правата, претендирани от
3
ищеца. На ред пети, да се чете: „…е собственик на ПИ с идентификатор
51319.12.387, съгласно ККРР на Община Н., одобрени със Заповед № РД-18-
75/19.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с площ от 4396
кв.м., разположен в м. „К.“, гр. Н.,Трайно предназначение на територията:
Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята: 8, при
граници: имоти с идентификатори: 51319.12.378; 51319.12.417; 51319.12.386;
51319.12.364 и 51319.12.134“.
ТАКА мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад, обективиран с
Определение № 62/23.03.2023 г., съобразно изменението в мотивната част на
настоящото определение.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите, като сне самоличността
им, както следва:
Е.М. Х. – * г., българин, български гражданин, неосъждан. Нямам дела
и родство със страните.
К.М.К. - * г., българин, български гражданин, неосъждан. Баща съм на
съпругата на ищеца А. Д..
Р. С. К. - * г., българин, български гражданин, неосъждан. Съпруг съм
на ответника Р. Р. К..
СЪДЪТ разясни на свидетелите отговорността по чл. 290 НК.
Обещаха да говорят истината.
След като им бе разяснена отговорността, свидетелите бяха
изведени от съдебната зала, с изключение на св. Е. Х..
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. Е.Х.
СВ. Е.Х. - Знам за какво е делото – за един имот, който се ползва от А.
Д.. Намира се в с. К. до П. Не знам имота като местност. Знам имота, но не го
знам като местност.
СЪДЪТ – Вие откъде познавате имота, имате ли Ваш имот в близост?
СВ. Е.Х. - От другата страна на реката, аз имам мой имот. Минавам
покрай имота. Пътят е там и минавам покрай неговия имот, за да стигна до
моя. Не мога да кажа приблизителната площ, голям е имотът, не мога да се
ориентирам. Не мога да го измеря с очи. Приблизително е около 3,5-4,00 дка,
но не мога да го измеря. Имотът в момента представлява ливада. А. Д. я
стопанисва в момента. Родителите на А. Д. преди това стопанисваха този
имот. Работили са го преди много години. Тогава беше нива и са я засаждали
с различни култури. Родителите на А. Д. са го ползвали докато са можели да
го работят. След това А. Д. го стопанисва. Те починаха преди повече от 10
години. Още преди да починат родителите на А., той обработваше имота,
защото не бяха добре здравословно. Само А. съм виждал да обработва земята.
От много години А. го ползва имота като ливада. Не мога да посоча точно
годините. След смъртта на родителите му – по-късно е станал ливада. Имотът
4
няма ограда, има синори. Всеки съсед си знае мястото там. Съседите на този
имот са: наследниците на П. от една страна, от другата страна - Стоянова (има
някакъв наследствен имота) и горе има балкан – горска площ и долу граничи
с пътя. Всеки в Н. си знае, къде му е имота. Площта на имота във времето не
се е променяла. Винаги си е била в този вид, в който е в момента.
СЪДЪТ – Освен А., някой друг виждал ли сте да обработва имота?
СВ. Е.Х. – Аз като съм минавал, съм виждал А. да го обработва. Не
съм виждал други да работят в имота, освен него.
СЪДЪТ – А знаете ли дали между него и другите наследници да има
спор за този имот.
СВ. Е.Х. - Не знам други да са имали спорове за имота.
СЪДЪТ – Има ли изградени постройки в имота – колиба, стопанска
сграда?
СВ. Е.Х. - В имота няма постройки – само ливада е.
АДВ. Д. – Имам един въпрос, ако позволите! Вие казахте, че сте
наблизо. Преди този имот да се работи от родителите на А., виждали ли сте
някой друг да го ползва. Примерно неговият дядо, баба или някой друг?
СВ. Е.Х. – Не, не съм виждал друг да го ползва.
СЪДЪТ – А Вие от кога имате наблюдения, от кога имате имот и
минавате от там и да имате наблюдение върху този имот?
СВ. Е. Х. – Отдавна имам там имот. Моят имот също е наследствен от
родителите ми и го обработвам от много години – над 20 години и от тогава
имам наблюдение върху имота на ищеца.
АДВ. Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. – Аз нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Л. С. – Също нямам въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ изчерпване на въпросите към свидетеля, същият бе
освободен от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. К.К.
АДВ. Д. – Знаете ли за кой имот се води това дело?
СВ. К.К. - Знам за кой имот се води делото – за имота в м. „К.“, близо
до с. К. – на 4-5 км. от гр. Н.
СЪДЪТ – Какво представлява този имот?
СВ. К.К. – Имотът като площ е около 3-4 дка, не съм го мерил.
СЪДЪТ – Има ли граници този имот - ограда, синори?
СВ. К.К. – Предполагам, че имотът има синори – от едната страна -
нагоре към града П. го владее откъм гр. Н. Имотът на Д. в момента е ливада.
От другата страна е К. С. и по-надолу е моста за махалите за Върлино и по-
надолу е П. Имотът стига до пътя. Имотът е от асфалта нагоре. Горе има
борова гора.
5
СЪДЪТ – Вие от къде познавате имота. Имате ли Ваш имот там?
СВ. К.К. - Малко по-нагоре имам имот около декар и половина – в
посока Н.
СЪДЪТ – В близост ли е, същата местност ли е?
СВ. К. К. – Не, по-нагоре е, не е в м. „К“.
СЪДЪТ - На какво разстояние е? За да стигнете до имота си, трябва
ли да минавате покрай имота на ищеца?
СВ. К.К. - Не ми минава пътя от там, защото излизам от града и си
ползвам моето. Надолу знам имота, защото като деца сме се къпали по реката
и познавам много отдавна този имот.
СЪДЪТ – Казвате, че от отдавна познавате този имот, но често ли
минавате покрай него и имате наблюдения?
СВ. К.К. - Имам наблюдения върху имота. До скоро се сееше с
картофи.
СЪДЪТ – Кой го сееше с картофи?
СВ. К. К. - А. го сееше с картофи. По-рано баща му и майка му
ползваха имота.
СЪДЪТ – Баща му и майка му от кога са стопанисвали имота?
СВ. К.К. - Стопанисваха го от много отдавна.
СЪДЪТ - Докато бяха живи до смъртта си ли работеха това място?
СВ. К.К. – Не до смъртта си. Те не бяха здрави и не са го обработвали
до края на живота си.
СЪДЪТ - А., кога започна да обработва имота?
СВ. К. К. - Може би от 20 години и нагоре ползва и обработва имота.
СЪДЪТ – Казахте, че го е сеел с картофи, т.е. ползвал го е за нива?
СВ. К. К. - Сеел го е с картофи и други култури.
СЪДЪТ – А сега към момента имотът е ливада, така ли е?
СВ. К. К. – Да, към момента имотът е ливада.
СЪДЪТ - Пак А. ли коси ливадата?
СВ. К. К. – Да, А. я коси.
СЪДЪТ - Друг освен А. или неговите родители, виждал ли сте да
обработва този имот? Знаете ли дали има спорове за този имот или не спорят?
СВ. К.К. – Не, не съм виждал, нито съм чувал. Нито съм чувал, нито
съм виждал някои от наследниците да ползват този имот. Никой не спори за
имота. Знам, че нямат спор.
СЪДЪТ - Винаги А. си е обработвал имота и никой друг не му се е
месил там в този имот?
СВ. К. К. – Да! Никой не се е месил в този имот.
АДВ. Д. – Вие казахте, че имате място по-нагоре към града, но какво
6
представлява този път – главен, основен, до къде води този път. Говоря за
долната част от пътя.
СВ. К. К. - Пътят е основен – Н.-З.; Н.-К.. Той е основен за с. К., за с.
П., с. В., с. К., към с. Д., за гр. К., за М. И преди се движеха по него, но не
беше асфалтиран. Сега е асфалтиран.
АДВ. Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. - Аз нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Л. С. - Също нямам въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ изчерпване на въпросите към свидетеля, същият бе
освободен от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. Р.К.
АДВ. Л. С. – Знаете за кой имот е делото? Какво знаете за този имот?
СЪДЪТ – Трябва да опишете имота – къде се намира, граници, площ,
това е, което трябва да кажете, за да разберем дали познавате имота.
СВ. Р.К. - Знам за какво е делото. Знам имота. Имотът се намира се
до бившата Пресевна на гр. Неделино, която мисля, че сега не функционира.
Намира се в местността „К.“, близо до с. К. Познавам перфектно имота.
СЪДЪТ – Откъде го познавате, имате в близост имот ли?
СВ. Р.К. - Познавам имота, тъй като съм много близък с бившата ми
баба – майката на съпругата ми. Тя разчиташе на мен. Аз съм единственият й
зет, защото няма други деца. Мъжката работа като цяло и всичко необходимо,
свързано с подобни неща, аз съм бил човека. Тя е била наследник, но аз съм
бил лицето, през което са минавали всички документи. Всичко през мен е
минавало. Познавам много добре нещата. Площта на имота е 4 декара и нещо.
Имам документ и мога да го погледна за точност, за да бъда коректен, но не
ми е била целта да помня точно, каква е площта над 4 дка.
СЪДЪТ – Какво представлява имотът? Ограден ли е?
СВ. Р.К. - Имотът представлява един правоъгълник в далечината от
пътя. Граничи с пътя на община Н.-К. От дясно собственици са Г., от ляво –
П. и от север – горски фонд, мисля, че е гора. Имотът е изоставен от доста
години, никой не се грижи за него. Чел съм исковата молба на А., понеже с
жена ми заедно коментираме тези неща, няма какво да се заблуждаваме, ние
сме семейство. Много години не е ползвано. Ако е косено е косено
провизориш по нашему казано - да отбием номер. Поне 2-3 години не е
използван имота, изоставен е (така си мисля). Оня ден съм ходил специално
да го наблюдавам и се вижда, че имотът е изоставен в сравнение с останалите
имоти, за които хората се грижат достатъчно добре. Не го нападам, с цел да
кажа нещо подобно, но ако имате други въпроси, бих отговорил, за да не Ви
отегчавам с мои приказки.
АДВ. Л. С. – До кога имотът е бил нива?
СВ. Р. К. - Не мога да отговоря на въпроса до кога имотът е бил нива,
да бъда коректен и да не лъжем, защото от 10 години съм в Германия, но мога
7
да кажа по процедура, че докато баба ми беше жива и нейната сестра -
майката на А. – мисля, че около 2012 г.-2011 г. в този период (те преди имаха
много спорове за този имот, тъй като това е единственият имот между тези
шестте, за който наследниците спорят, защото другите всички трябва да се
орат с рало, а този имот може да се оре и с трактор. Някои въобще не могат да
се орат, защото са много стръмни, а този е много ценен) двете сестри имаха
многократни спорове за този имот. Присъствал съм един-дава пъти, как се
карат и съм ги оставял, но в този момент те нещо намериха разбиране и баба
ми ми сподели, защото аз единствено се грижех за тия неща и тя ми каза, че
са се разбрали по някакъв начин, да ползват нещо, за да може да нямат тези
спорове, защото се излагаха пред хората.
СЪДЪТ – Кой да го ползва?
СВ. Р.К. - А. (лелката) много настояваше и не даваше (не отстъпваше)
този имот на никого и баба й го беше отстъпила да го ползва, докато дойде
време да седнат и да се разберат по документи, като тя за тази цел отстъпи
всички останали други имоти, но въпреки всичко, после посегна на един от
другите имоти, но няма значение, тогава намериха общ език – даже и си
помагаха, в един момент си ходеха и на гости.
СЪДЪТ – Значи разбирателството между тях е да се ползва имота
само, докато си уредят документално нещата, а не са се разбрали този имот е
твой, другите са за нас? Нямало е такова разбирателство? Уговорката е била
друга – само да се ползва?
СВ. Р. К. - Точно. Във връзка с това искам да кажа и нещо друго.
Точно в този момент, баба ми ме изпрати да изкарам документи 2011 г.- 2012
г. Баба ми също се подписа и ме накара да отида лично при А., да
разговаряме, за да може двете сестри да отидат и да си подпишат, да
разделим всичките имоти, които са наследствени от дядо, а не само този – за
всички. Винаги баба държеше заедно всички имоти да се разделят. Нямаше
проблеми и беше готова да отстъпи за този имот, защото няма да има война,
но целта беше да се реши от всички. Тогава А. лично ми каза (защото бях
отишъл от името на жена ми и баба ми), че има проблеми със сестрите си и не
може майка му да реши, как да реши въпроса. След това почина неговата
майка (лелка ми), а 2018 г. почина баба ми. Аз и жена ми иззкарахме всички
документи и пак отидохме при А.. Дадох му цялата преписка, която имахме
по документите. Аз и жена ми вписахме в Службата по вписванията всичките
имоти. Дадох му една седмица срок, да отидем и да намерим решение. Казах
на А. да направим доброволна делба и че ние няма да му спорим, защото тази
„К.“ не е само на него, а и на неговите сестри. Той си има разминаване с тях.
Това не е наш проблем между другото. Казах му да минат една седмица, 10
дни и тогава ще се наложи да направим съдебна делба. Така останаха нещата.
Октомври месец жена ми разговаряше с него. И аз присъствах там. Каза ми,
че ще участва по проект. Казах, добре, да разделим заедно имотите, да
направим всичко. В крайна сметка остана така. През годините не е ползвал
само той имота.
СЪДЪТ – Защо не разделихте имотите? Имаше ли нагласа в тази
8
разговори, които сте водили, той да вземе имота в местността „К.“, а другите
имоти да се разпределят по друг начин?
СВ. Р. К. - Не разделихме имотите, защото от тяхна страна нямаше
нагласа. Приказката винаги беше да седнем на маса и да видим, кой, какви
имоти ще ползва. Той никога не разговаряше на тази тема. Как да разговаряш,
като няма отговор отсреща. Баба ми е обяснявала, че и другите сестри са
имали претенции. Даже баба ми е ходела и е помагала на другите сестрите в
този имот, които са сеели там картофи и др. култури. От баба ми знам, че и
другите сестри са имали желание за този имот, не само той. Баба ми също е
имаше желание за този имот.
СЪДЪТ - Всички искат „К.“?
СВ. Р.К. - Искат „К.“, защото е най-ценен и привлекателен. Може да
се назначи експертиза и да се види, че разликата е огромна. Не говоря за нещо
много ценно в живота на един човек, но като имот, земя, имотът е много
ценен.
СЪДЪТ – Казахте, че от две години имотът е изоставен и че от 10
години сте в Г. ли, т.е. как да разбирам, че Вие от 10 години нямате тези
редовни впечатления върху имота?
СВ. Р.К. - Всяка година идвам поде по два пъти в Н. – имам отпуски.
Ние сме привързани към Н. имаме имоти в Н. и си идваме всяка година. С
колата пътувам точно по този път особено, след като пуснаха 2015 година
пътя К.-Д.
СЪДЪТ – Да разбирам, че въпреки, че живеете в Германия, всяка
година се прибирате поне по два пъти и тогава със сигурност имате преки
наблюдения върху имота.
СВ. Р.К. - Това ни е основния път. Имам преки впечатления, когато
минавам по пътя. Интересувал ме е и съм го наблюдавал.
СЪДЪТ – Казахте, че от две години имотът е запустял.
СВ. Р.К. - Не казвам със сигурност, но предполагам, че е запустял от
преди две години. За да говоря със сигурност, трябва да направя снимки,
изследвания, доказателства.
СЪДЪТ – Във времето, кой и как е ползвал имота, още преди. Да се
върнем назад – 20-30 години, кой е бил имотът, кой го е стопанисвал, кой го е
обработвал?
СВ. Р.К. - Доколкото си спомням, баба ми ми е разправяла, че там
вечният спор е бил в „К.“. Даже и дядо ми е един момент не е можел да се
разправя с двете сестри, защото там е бил спора - всички са искали имота в м.
„К.“ – и двете сестри.
СЪДЪТ – Кой го е работил в крайна сметка?
СВ. Р. К. - Тогава дядо се е разпореждал. Преди да възникнат тези
спорове дядо си е ползвал имота.
СЪДЪТ – Казвате, че сестрите са имали спорове, но преди да
9
възникнат тези спорове, кой го е работил?
СВ. Р.К. - Дядо си го е работил. Той е починал на 07.12.1990 г. Бяхме
в прекрасни отношения, защото аз 1984 г. съм станал там зет. Съжителствал
съм там с дядо и той се е разпореждал, на кой е разрешавал и на кой не е
разрешавал да ползва имота, не мога да кажа. Той тогава си е бил жив. След
смъртта му знам, че са имали караници за този имот. А преди, когато дядо ми
си е бил жив, как се е разпореждал, не мога да кажа. Дядо е А.М.Х. – дядото
на съпругата ми. Така казваме – баба, дядо, лелка – все едно, че са мои.
Докато е бил жив дядо, той си е разпределял имота, защото си е бил
собственик.
СЪДЪТ – Казвате, че е починал 1990 г. До тогава той ли си е
обработвал имотът.
СВ. Р.К. - Като съм ги карал с колата и аз съм обработвал и съм им
помагал.
СЪДЪТ – След неговата смърт, кой обработва имота?
СВ. Р.К. - Точно този момент не помня. Не мога да кажа в периода
1990 – 2010 г. кой го е владял. До тогава е имало само спорове. Даже имаха
спорове и със съседи. Мога да говоря за периода след 2011 г., 2012 г., защото
преди това дядо се е разпореждал. До тогава най-вероятно не ме е
интересувало.
СЪДЪТ – Казвате, че 2011 г.-2012 г. двете сестри са се разбрали, да
ползва А. имота?
СВ. Р.К. - 2012 г. двете сестри са се разбрали А. (означава всичките
деца), а не Н., да го ползва временно, докато документално се оформят
нещата.
СЪДЪТ – След като са постигнали това разбирателство 2011 г. -2012
г., кой започна да го работи имота, всички ли наследници на А. или само А.?
СВ. Р.К. - Не мога да Ви отговоря, но баба ми е споделяла, че е ходила
при нея най-голямата сестра – В. мисля, че се казва, да помага в „К.“ за
засаждане на картофи. Това баба ми ми го е разправяла, но не съм бил там, за
да видя, но те бяха в много добри отношения, вкл. когато баба ми беше тежко
болна в болницата, знам, че тази жена (ние бяхме в Г.), първо отиде в
болницата да се грижи за баба и се притече на помощ в най-тежкия момент,
най-вероятно причините са взаимни - да си помагат. Каквото знам, казвам -
това, което ми е споделяла баба, но там вече между сестри и брат, как са се
разбирали, те трябва да си ценят.
АДВ. Л. С. – Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ – Адв. Д., Вие имате ли въпроси?
АДВ. Д. – Да, имам. Вие казахте, че от две години не се ползва този
имот.
СВ. Р.К. - Предполагам, че от две години не се ползва този имот.
АДВ. Д. – Предполагате или твърдите?
10
СВ. Р.К. - Аз Ви казах, че предполагам.
СЪДЪТ – Предполага каза адв. Д.. Свидетелят на няколко пъти каза,
че е отишъл, като се е прибрал сега. Погледнал го е и според него, по негова
преценка предполага, че от две години не е ползван.
АДВ. Д. – А към днешна дата знаете ли, дали е окосена ливадата?
СВ. Р.К. - Оня ден минах – преди първото, миналото дело последно
съм ходил, не беше още окосено. Сега тия дни не съм ходил и не мога да
кажа.
СЪДЪТ - Казахте оня ден, преди миналото дело, но то не беше оня
ден, а на 17.05.2023 г., т.е. преди около месец последно сте ходил в имота?
СВ. Р. К. - Прибирайки се от Г. първият път през месец февруари съм
минавал и миналия път също съм идвал май месец. Трябваше съпругата ми да
упълномощи г-н С. и тогава дойдохме и сега. Сега идвайки, спряхме и
огледахме имота с жена ми. Беше ползвано. Най-вероятно е косено, но не
сега, а миналата година може би. Не знам. Имаше някакво косено на места, но
не цялото място.
СЪДЪТ – Тоест, не е окосено вчера? Сега, което казахте е по-
различно звучи. Казахте, че по Ваша преценка две години не е ползвано. Сега
ми казвате, че имало следи, поокосено тук-там.
СВ. Р. К. - Не че е окосено. Виждаше се, че тревата е такава, че не е
грижовно окосена. Някой може да е минал, да си е окосил, например, ако
някой овчар мине и иска да си окоси един чувал, си е окосил. Косено е на
парче – тук там, а не както другите хора са го косили и се грижи за имота,
личи си. Съжалявам, че не съм толкова конкретен.
АДВ. Д. – Вие казахте, че Вашата баба е ходила да помага на А. Имало
ли е каране? Вие не сте бил свидетел, но тя да Ви е казвала, че е отишла да
помага или е отишла да се карат?
СВ. Р.К. - Аз казах и пак ще кажа - до преди 2010 г. имаха много
караници за този имот, където се срещнат постоянно се карат. Тогава имаха
някакво разбиране, по каква причина, но си ходеха и си помагаха, вкл. и
майката на А. е идвала вкъщи у баба и съм я виждал да си приказват. Баба ми
е казвала, че е ходела там да помага в нивата на „К“. От онзи момент нямаше
между тях караници. От баба знам така. Баба ми казваше така: „Малко сестра
ми се кротна, не е предишната парлива, както беше“. И баба ми се кротна и
намериха някакъв консенсус по неделински така да се каже. Това мога да
кажа.
СЪДЪТ – Но сте категоричен, че уговорката между тях не е била:
„Този имот го даваме на Вас, ние вземаме другия, било е само
разбирателство, да го ползват временно, докато се изясни и докато седнат и
си поделят всичките имоти“.
СВ. Р. К. - Тотно така. 100% съм категоричен и помня, че баба ми
казваше, да се ползва временно докато се изясни, докато седнат и се разберат,
и си поделят всичките имоти. За да няма кавга, баба ми казваше: „Намерихме
11
общ език, да не ни слушат хората, но когато дойде време да знаеше, ще
отидете и ако имате разбиране, ако не - по съдебен път съдебна делба
направете, щом нямате разбиране“. Това ми каза баба. Каза: „Тя Р. е жена, но
ти ще я подкрепяш“. Така ми каза баба.
АДВ. Д. – Вашата баба знаете ли изобщо, да е посещавала този имот и
да го работи тя, а не да помага, да го ползва тя, да го сее с култури и т.н.
СВ. Р. К. - Това, което казах, от нейните думите, че тя е ходела да
помага.
СЪДЪТ – Адв. Д. се опитва да уточни, защото смисълът, който
влагате, трябва ясно да го разберем. Да помага, означава, да помогне на
сестра си да си вземе продукцията от нейния си имот – все едно да й помогне?
СВ. Р. К. - В такъв смисъл го разбирам. Най-вероятно баба не е имала
картофи в имота. Така го разбирам, че жената като сестра я помолила и тя е
отишла да й помогне, а не за себе си. Смятам, че чисто по сестрински е
отишла да й помогне. Както баба най-вероятно е помолила да й помогне в
нейната нива, както временно са си разпределили, така и лелка най-вероятно е
помагала на баба ми. Това смятам.
СЪДЪТ – Тоест през 2011 г.-2012 г. тази уговорка – разпределянето за
временно ползване не е било само за „К.“, а и за другите ниви. Така ли е?
СВ. Р.К. – Имаше и друг спор, но общо взето може така да се каже.
СЪДЪТ – Защото казахте и за нейната нива, която са си разпределили
между тях, тя е ходела да й помага.
СВ. Р. К. - Предполагам. Това е мое предположение, че най-вероятно
и лелка е ходела да й помага – щом едната е ходела, предполагам, че и
другата е ходела да й помага, но това е предположение.
АДВ. Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля, но ще помоля
свидетелят да остане в съдебната зала.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. - Също нямам въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ изчерпване на въпросите към свидетеля, същият бе
освободен, но остава на разположение в съдебната зала.
АДВ. Д. - Уважаема госпожо съдия, правя две алтернативни искания,
или да бъдат зададени допълнителни въпроси на разпитаните свидетели,
които в момента са отвън, или да бъде допусната очна ставка между
настоящия свидетел и двамата свидетели, за изясняване, дали към днешна
дата е окосен имотът или е окосен миналата година, защото пътят минава от
Н. за там. Аз минавам от там днес съм го видял, че е окосено много добре.
Говоря за днес.
СЪДЪТ – Свидетелят говори за информация от преди повече от
месец.
АДВ. Д. – Нека се допусне очна ставка между свидетелите, относно
това дали имотът е окосен към днешна дата.
СЪДЪТ – След като свидетелят уточни, че онзи ден е ходил и че това
12
е било за предишния път, когато е било насрочено заседание, от там веднага
се ориентирам, че не става въпрос за онзи ден, а става въпрос за средата на
май месец. Разбирате ли, аз ще ги анализирам тези показания.
АДВ. Л. С. - Госпожо, няма противоречие в показанията на
свидетелите. Свидетелят каза, че няма впечатление, че не е ходил днес. Няма
такова противоречие, което да изисква очна ставка. В момента говори само за
един факт. Няма впечатление свидетеля за този факт. Няма за какво да ги
поставяме в очна ставка.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. - Не възразявам по искането на адв. Д..
СЪДЪТ намира, че направеното искане е неоснователно, доколкото
същото не е необходимо, имайки предвид, че относно соченият от адв. Д.
факт, дали към днешна дата имотът е окосен, не възниква противоречие в
свидетелските показания, като изявлението на свидетеля Р. К. касае негови
лични впечатления от датата на предходното съдебно заседание – 17.05.2023
г., за когато заяви, че последно е ходил в имота.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за поставяне на разпитаните в
днешно съдебно заседание свидетелите в очна ставка, респективно - за
поставяне на допълнителни въпроси към свидетелите Е. М.Х. и К.М.К.,
относно факта, дали имотът е окосен към настоящия момент, към днешна
дата.
АДВ. Д. - Нямам други искания. Представям Списък на разноските по
чл. 80 ГПК, както и доказателство за платена ДТ за вписване на исковата
молба. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля за ход по
същество.
АДВ. Л. С. - Също няма да соча други доказателства. Представям
Списък по чл. 80 ГПК за разноските по делото. Считам делото изяснено. Да
се приключи и да се даде ход по същество.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. – Да се приключи делото.
СЪДЪТ, като взе предвид липсата на други искания по
доказателствата и като счете делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД по същество.
АДВ. Д. - Уважаема госпожо съдия, от името на доверителя ми, Ви
моля да постановите съдебен акт, с който уважите исковата ни претенция,
ведно с направеното уточнение относно идентификатора на имота и
конкретизираните граници по актуалната кадастрална карта на община Н.
Моля в полза на доверителя ми, да присъдите направените разноски по
делото, като същите бъдат възложени единствено на Р. Р. К., с оглед на това,
че тя оспорва иска и се явява в днешно съдебно заседание с процесуален
13
представител. Намирам, че от разпитаните в днешно с.з. свидетели се
установи по един безспорен и категоричен начин, че моят доверител ползва
процесния имот (с цел процесуална икономия няма да цитирам площта и
границите му) повече от 20 години, необезпокояван от никого. Установи се
от първите двама свидетели, че имотът се е ползвал единствено и само от моя
доверител, а преди това – преди 20 години се е ползвал от неговите майка и
баща, като след тяхното заболяване, доверителят ми е ползвал имота, като го
е засаждал с картофи, фасул, тютюн, а към днешна дата го коси като ливада и
по този начин е осъществил и фактическа власт върху имота, необезпокояван
от никого. Установи се по безспорен начин, че този имот го има по
наследство от техния дядо, който обаче следва дълбоко да подчертая, че той
никога не е ползвал този имот, а имотът изцяло се е ползвал от А. и А. –
родителите на моя доверител. Никога майката на ответника Р. Р. К. не е
ползвала този имот, тя не е стъпвала в него, а от разпитания свидетел, чиито
показания също следва да бъдат ценени, заради заинтересоваността му – той е
съпруг на ответницата Р. Р. К.. Сестрата на А. е ходела да помага в този имот,
но не и да събира плодове от този имот. Не е влизала в съприкосновение по
отношение на този имот с майката на моя доверител и в последствие с
доверителя ми, който го ползвал съвсем добросъвестно и е осъществил
фактическата власт по давностно владение. В този смисъл Ви моля да
постановите съдебния си акт, като имате предвид и подробните съображения,
изложени в исковата молба.
АДВ. Л. С. - Уважаема госпожо районен съдия, моля от името на
доверителката ми, да отхвърлите предявения срещу нея иск до размера, за
който тя е легитимирана да отговаря – а именно до размера на 1/2 част, който
е нейният наследствения дял от имота. Тя за чужди наследствени дялове няма
претенции. Тя е наследник с права 1/2 върху имота. Считаме, че се касае за
наследствен имот, който не е поделен по съответния ред между наследниците.
Фактическите действия, с които ищецът цели да установи правото си, не са
достатъчни като придобивно основание, тъй като не се касае в случая за
давностно владение по смисъла на закона, тъй като има фактическо ползване
– така го наричат, но останалите факти и обстоятелства, които са необходими,
когато трябва да вземеш един общ наследствен имот и да отстраниш всички
останали наследници от него са други. В настоящия случай ги няма. Така, че
придобивното основание „давностно владение“ не е налице в случая. Ищецът
си има придобивно основание „наследство“ на своята наследствена част,
която е съответно 1/5 от наследството на майка му, която има 1/2 ид.ч. от
имота. Всички останали, изискващи се фактически обстоятелства, за да е той
собственик по давностно владение в случая, не са доказани и не са и твърдени
в случая, затова считам, че на това основание исковата молба е
неоснователна. Тъй като има свидетелски показания, аз бих желал да ги
обсъдя по-подробно, затова, ще моля да ми дадете възможност за
представяне на писмена защита, за да мога да се снабдя с протокола и да ги
анализирам и тях, но считам, че с оглед на всички тези факти, искът се явява
неоснователен, като моля да присъдите на доверителката ми разноските по
делото, като във връзка с искането на ищеца, разноските да бъдат възложени
14
на доверителката ми е абсолютно неоснователно. В исковата молба е
посочено, че всички ответници не са се отзовали на поканите на ищеца, да му
подпишат нещо при нотариуса. Така, че той води делото срещу всички, а не
само срещу моята доверителка и няма признание на иска от никоя от
страните. Неотговарянето на исковата молба не значи признание на иска.
Така, че те са на общо основание ответници, на общо основание ищецът ги е
нарекъл спорещи страни, тъй като не са се явили да му подпишат за този имот
и по тази причина няма основание, да се възлагат разноските на
доверителката ми, докато нейните разноски, следва да бъдат възложени на
ищеца. Още веднъж Ви моля, в кратък срок да ми дадете възможност да
представя писмена защита, след като се запозная с протокола за разпит на
свидетелите.
АДВ. Д. – Само едно изречение, тъй като признание на иска се прави
от Е. Е. Н., изрично в молбата, която е депозирала, считам казаното от адв.
Сираков за неоснователно. Моля, съдът да обърне внимание, че в молбата от
Е. Н. изрично е посочила, че признава иска.
АДВ. Л. С. – Признава иска сега, но не се е явила пред нотариуса,
поради което е дала повод за завеждане на делото.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. – Искам да кажа, че въпросният имот до средата
на 90-те години се е ползвал от родителите ми, заедно с всички нас. След 90-
те години, родителите ни го възложиха на А. - да го ползва.
СЪДЪТ прекъсва ответника К. П. и с оглед на факта, че същата прави
изявления за фактически твърдения, намира, че следва да отмени
определението, с което е даден ход по същество на делото, което да бъде
върнато в предходна фаза и да се даде възможност на страната за даване на
обяснения.
Така мотивиран и на осн. чл. 253 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение, с което е даден ход по
същество.
ДАВА възможност на ответника К. А. П. да даде обяснение по реда на
чл. 176 ГПК.
АДВ. Л. С. – Считам, че тази процедура е недопустима, че тя е могла
да отговори писмено в първото съдебно заседание. Не може да въвежда нови
факти и обстоятелства по делото и не би следвало да дава обяснения. Никой
не е поискал тези обяснения.
СЪДЪТ – Аз съм ги поискала тези обяснения. Ако считате, че има
процесуално нарушение, знаете, какъв е реда.
АДВ. Л. С. – Ще се позова на това процесуално нарушение. Считам, че
тази процедура е недопустима. Ответницата е следвало да въведе своите
твърдения с отговора на исковата молба. Никоя от страните не е направила
искане за задаване на въпроси по реда на чл. 176 ГПК към ответника, поради
което процедурата по този ред е недопустима.
15
АДВ. Д. – Считам, че няма пречка страната да даде обяснения по реда
на чл. 176 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. – Започнах да казвам това, че до 1990 г.,
имотът се работеше от родителите ми, заедно с всичките им деца – моите
братя и сестри. До момента, когато е починал баща ми, имотът е обработван
от него и майка ми. След 1990 г. имотът беше възложен на А. да го работи,
поддържа го до ден днешен.
СЪДЪТ – Какво означава възложен?
ОТВЕТНИЦАТА К. П. – Дадоха му го на него.
СЪДЪТ – Какво имате предвид „Дадоха му го на него? Родителите
Ви му казаха: Това е твой имот. За тебе си остава и ти ще си го работиш, а
другите ще получат други имоти“. Така ли е?
ОТВЕТНИЦАТА К. П. – Да, точно така.
АДВ. Л. С. – Не каза точно това госпожо Съдия.
СЪДЪТ – Адв. Сираков, какво имате предвид?
АДВ. Л. С. – Къде е това изречение: „Дадоха й други имоти!“
СЪДЪТ – Задавам въпроси и ответникът казва, да.
АДВ. Л. С. – Има процес, в който се казва, как могат да се задават
въпроси. Нямаше нито такъв въпрос, нито такъв отговор.
СЪДЪТ - Ако считате, че това, което ще бъде отразено в протокола е
некоректно, ще видите, какво ще бъде отразено, ще си направите искане за
поправка на протокола. Знаете, каква е процедурата.
СЪДЪТ към отв. К. П. - Госпожо П., Вие трябва да кажете фактите.
Казахте: „До 1990 г. се ползва от родителите ми. След 1990 г. казахте, имотът
беше възложен на А.. Аз искам да ми уточните, какво според Вас означава
думата „възложен“ на А.“.
ОТВЕТНИЦАТА К. П. – Моите родители го дадоха на А. да го работи
и поддържа до ден днешен.
СЪДЪТ - Да го работи и поддържа – това казвате. Какво значи това
„да го работи“ - да го работи като негов личен, собствен имот, или като имот,
който е общ-наследствен на всички наследници?
ОТВЕТНИЦАТА К. П. - Да го работи като негов личен имот.
СЪДЪТ – Да го работи като негов личен имот, който да остане лично
за него ли?
ОТВЕТНИЦАТА К. П. – Да, който да остане за него. Това беше
волята на моите родители.
СЪДЪТ към съдебен секретар – В протокола да се отбележат и
моите уточняващи въпроси, за да е ясно.
АДВ. Л. С. – Правя изрично изявление в момента, че уточняващите
въпроси на съда не бяха уточняващи, а бяха подсказващи въпроси към
страната и в процесуална фаза, в която това вече е недопустимо.
16
ОТВЕТНИКЪТ К. П. – Искам да уверя уважаемия съд, че моите
сестри нямат никакви претенции към имота.
СЪДЪТ – Защо не дойдоха да го кажат по делото.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. - Не дойдоха, защото са болни.
СЪДЪТ – Не е нужно да идват. Погледнете Е. Н., каква молба е
представила – една такава ръкописна молба: Не оспорвам иска, нямам
претенции към имота, или признавам иска. Свободен текст, даже адвокат не
им трябва да си го формулират. Една такава молба, за да няма драматични
процеси.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. - Добре.
СЪДЪТ – Не е добре, защото делото приключи. Трябваше това да се
направи много по-рано, да ми се даде на мен, за да видя, че не се оспорва. Не
идват по делото, не вземат становище, аз откъде да знам дали оспорват или не
оспорват иска. Мълчанието не е равно на признание. На Вас какво да Ви
говоря, Вие сте тук така или иначе, но и от Вас няма признание.
ОТВЕТНИКЪТ К. П. - Устно признавам иска. Това е което искам да
кажа.
СЪДЪТ, като счете делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Д. - Няма какво да добавя. Поддържам казаното преди малко.
АДВ. С. - Също няма какво да добавя и поддържам казаното преди
малко.
ОТВЕТНИЦАТА К. П. – Също няма какво да добавя. Признавам
устно иска.
АДВ. Д. – Не желая да ми бъде даден срок за представяне на писмена
защита.
СЪДЪТ дава възможност на адв. Л. С. да представи писмена защита в
едноседмичен срок от днес и обяви на страните, че ще се произнесе с
решението си на 08.07.2023 г.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 12,10 ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______В.Д._________________
Секретар: _______Р.Ю.________________
17