Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1595
град Пловдив, 09.10.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
касационен състав, в открито
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от председателя
Ангелов касационно АНД № 1675 по описа
за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е
образувано по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пловдив, срещу
Решение № 724 от 27.04.2023 година, постановено по АНД № 6278 от 2022 година по
описа на Районен съд – Пловдив, с което
решение е отменено Наказателно постановление № 16-2200093/30.06.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ, на Л. К.Г., ЕГН **********, в качеството на
работодател, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
В съдебното заседание касаторът се представлява от юрисконсулт
Т., която поддържа жалбата, като излага съображения за неправилност на
оспореното решение и законосъобразност на наказателното постановление като моли
за неговото потвърждаване, претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Л. К.Г. чрез пълномощник адв. С. оспорва
жалбата, поддържа отговора на касационната жалба, като счита, че не са били
налице мататериалноправните предпоставки за издаване на НП, претендира разноски.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение,
намира касационната жалбата за основателна, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени, а НП потвърди.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.
Съдът намира за установено по делото, въз основа на
фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото
доказателства, че при извършена проверка от длъжностни лица на Д”ИТ”- Пловдив
на 05.04.2022г., на място в оранжерия, намираща се в землището на с. Й.Г.,
община Стамболийски, стопанисвана от Л.Г. - регистриран земеделски
производител, както и на 12.04.2022г. по документи, представени в Д”ИТ”- Пловдив,
е прието за установено, че от страна на ответника по касация е приета на работа
като берач (работник) в оранжерията Д.Р.Ч., ЕГН **********, с определено
работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен
с Ч. трудов договор в писмена форма.
В рамките на проверката, извършена на място в
оранжерията на 05.04.2022г., Д.Ч. попълва декларация, на основание чл.399 и във
връзка с чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК, според която декларация работи в предриятие/фирма на ЗП Л. Г.,***, от 4.IV.2022г., на длъжност “берач“, на обект оранжерии в
общ. Стамболийски, с работно време от 6:45ч. до 13:30ч., уговорено трудово
възнаграждение в размер на 35,00 лв. на ден, няма сключен трудов или граждански
договор. В рамките на извършената на място в оранжерията проверка е прието за
установено, че Ч. плеви трева в оранжерията.
Изготвена е нарочна призовка (на основание чл.45, ал.1
от АПК) до жалбоподателя Г., с която е призован да се яви лично или чрез
упълномощен представител на 11.04.2022г. в Д“ИТ“- Пловдив и представи трудовите
досиета на Д.Ч. и М.Л..
На 12.04.2022г. по преписката постъпват писмени
обяснения от Г., но не и трудов договор с Ч.. Според обясненията на Г., на
05.04.2022г. не е закупил еднодневни трудови договори на Д.Ч. и М.Л..
За да отмени процесното НП, състав на Районен съд
Пловдив е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи
правото на защита на наказаното лице. Съдът е приел, че въпреки установено на
05.04.2022г. престиране на работна сила със земеделски характер от страна на Ч.
срещу възнаграждение от Г., в качеството
на работодател, то не се доказа по безспорен начин индивидуализацията на
мястото на тяхната реализация, което прави недоказано самото нарушение. В тази
връзка е посочил, че съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, досежно АУАН и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, досежно НП, един от задължителните елементи на
съдържанието им е посочване на място на извършване на нарушението.
Оспореното решение е неправилно.
Настоящата инстанция намира, че решаващите мотиви
относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид
неправилното посочване на мястото и времето на извършеното нарушение, съгласно
чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, са неправилни.
Според разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият
договор се сключва в писмена форма, а според разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ,
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съгласно чл.66, ал.1 от КТ, трудовият договор съдържа
данни за страните и определя редица изчерпателно изброени в 8 точки елементи (1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и
характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото
изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и
удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6.
еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия
договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на
работния ден или седмица), между които обаче не е мястото на сключването
му.
Административното нарушение по смисъла на чл.62, ал.1
от КТ има за изпълнително деяние бездействие, поради което е обективно
невъзможно да бъде определено конкретно място за проявеното бездействие, което
място да бъде посочено като място на извършване на нарушението в АУАН, съгласно
чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, нито пък като място на извършване на нарушението в
НП, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Вярно е, че според приетите по делото доказателства,
като регистриран земеделски производител (стопанин) към 05.04.2022г. Л.Г.
декларира използвана земеделска земя към датата на инкриминиране на
разглежданото нарушение, представляваща два броя оранжерии, находящи в
землището на гр. Перущица, ЕКАТТЕ 55909, представляващи имоти, съответно с
номер 040174 и площ от 0,5897 ха; както и с номер 040179 и площ от 0,5858 ха.
Според информация, достъпна в интернет на страницата
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), в кадастралната карта
(КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Перущица, община Перущица, област
Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-270 от 02.05.2019г. на изпълнителния
директор на АГКК, са заснети (съответно вписани) поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 55909.40.179, с площ от 5858 кв.м., вид територия (трайно
предназначение на територията (ТПТ)) земеделска, начин на трайно ползване (НТП)
нива и стар номер 040179; както и ПИ с идентификатор 55909.40.174, с площ от
5897 кв.м., ТПТ- земеделска, НТП- нива и стар номер 040174. И двата посочени ПИ
се намират в местност ОРАНЖЕРИИТЕ.
Видно от процесните АУАН и НП, нарушението е извършено
(всъщност констатирано) в “оранжерия, намираща се в землището на с. Й.Г.,
община Стамболийски“.
Изслушан като свидетел по делото, актосъставителят Д.Д.
(под страх от наказателна отговорност) дава данни за това как са видели оранжерия
след с. Й.Г. вдясно на пътя, в която имало две жени, които плевят вътре в
оранжерията. Оранжерията се намирала след с. Й.Г. като се минава с. Й.Г., вдясно
в ниската част след канавката, в землището на с Й.Г.“.
Изслушана като свидетел по делото, Д.Р.Ч. дава
показания, че в Оранжерията, в която е работила в деня на проверката е била изпратена по
препоръка от Г., но посрещната от друг човек, за който е престирала труд.
Показанията на Ч. са в синхрон със защитната теза на
наказаното лице. Същите не е следвало да бъдат кредитирани като попадащи в
противоречие с писмените доказателства отразяващи релевантни факти по делото. Настоящата инстанция намира, че за Д.Ч. когато
е попълвала декларацията, на основание
чл.399 и във връзка с чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и
чл.40, ал.1 от АПК, не е съществувало никакво съмнение за вече уговорените с Г.
съществени елементи на трудовото правоотношение.
При това положение, настоящият състав на съда приема,
че вмененото на Г. нарушение е установено именно в землището на с. Й.Г.,
противно на възраженията му в тази насока.
Решението на районния съд, като валидно, допустимо, но
неправилно, следва да се отмени, а по същество се постанови друго решение, с
което се потвърди НП.
Предвид изхода на делото на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ следва да бъде присъдена сумата от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, дължимо и претендирано за процесуалното
представителство пред тази съдебна
инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК и
чл.63, ал.5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 724 от 27.04.2023 година, постановено
по АНД № 6278 от 2022 година по описа на Районен съд – Пловдив, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-2200093/30.06. 2022г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ, на Л. К.Г., ЕГН **********, в качеството на
работодател, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ
ОСЪЖДА Л.К.Г., ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна
агенция “Главна инспекция по труда“, БУЛСТАТ *********, сумата от 80 лв. (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: