Р Е Ш Е Н И
Е № 260878
гр. Пловдив, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8929 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата М.П.И. е предявила против З.П.П.
иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, с който се претендира да бъде извършено
разпределение на ползването на общото таванско помещение и три обособени
помещения на приземния етаж от двуетажната жилищна сграда, построена върху парцел
**** в квартал ** по плана на град ***** до размера на притежаваната от всяка
от страните 1/2 идеална част от общите части на сградата.
В исковата молба се твърди, че с договор
за дарение от 1975 година ***** на ищцата и ответницата им дарил съответно на
ответницата целия първи жилищен етаж от процесната двуетажна жилищна сграда в
град ***** , а на ищцата - целия втори жилищен етаж от имота. Всяка от страните
придобила и половината от общите части в жилищната сграда, които представлявали
приземен етаж с три обособени помещения, както и таванско помещение, в което
нямало обособени отделни стаи. Ищцата твърди, че нямала достъп до приземното
помещение, а на втория жилищен етаж нямало тоалетна, като изграждането на
такава се възпрепятствало от ответницата. Твърди, че страните са във влошени междуличностни
отношения и не можели да постигнат съгласие по отношение на ползването на
общите части от жилищната сграда. Предвид изложените твърдения моли за съдебна
намеса и извършване на разпределение на ползването на общите съсобствени между
страните части от жилищната сграда, представляващи таванско помещение и три
обособени помещения на приземния етаж от сградата до размера на притежаваните
права от всяка от страните. В хода на делото след приеме на СТЕ, намира, че по
отношение на приземния етаж най-удачният вариант за разпределение е №1, а за
тавана – вариант № 2 от СТЕ.
В срока по член 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата З.П.П. със становище за неоснователност на
предявения иск. Заявява, че не е имало спорове относно ползването на общите
части до завеждане на настоящото дело. Посочва, че повече от 40 години ползва
собствения и първи жилищен етаж и партерните помещения. Ищцата допреди няколко
години не е обитавала никаква част от имота в град ***** , въпреки това обаче тя имала владение по
отношение на втория етаж и целия тавански етаж, които помещения заключила след
постигнато устно споразумение между страните. Ответницата била извършила
подобрения в приземния етаж, обособила тоалетна, с оглед специфичните
потребности на *****й, която била ***** . За ищцата останало да ползва
таванските помещения, които тя е имала намерение да преустрои в отделно жилище.
Моли при решаване на спора да бъдат взети предвид изложените обстоятелства,
като се има предвид че партер и таван са равни, както и извършените от
ответната страна подобрения в партерния етаж, а също и специфичните нужди на
дъщерята на ответницата. Намира, че следва партерният етаж да остане изцяло за
нейно ползване, а таванският – за ищцата. В случай, че този вариант не бъде
възприет от съда, намира за най-удачен вариант № 2 от заключението на СТЕ и за
двете части.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** се установява, че ***** дарява на *****си З.П. А. целия първи жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху държавен парцел **** в кв.** по
плана на гр. ***** , ведно с ½ идеална част от общите части на сграда,
както и дарява на *****си М.П.И. – целия втори жилищен етаж от сградата, ведно
с ½ идеална част от общите части на сградата.
От
удостоверение за наследници изх. № *****г., издадено от Община ***** , се
установява, че П. И. П. е починала на *****г., като е оставила за свои законни
наследници двете си *****– страни по делото.
По
делото е прието заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от
вещо лице В.К., което се кредитора от съда като обективно и компетентно дадено
на основание чл.202 ГПК. Вещото лице е предложило по два варианта за
разпределение на приземния етаж и таванското помещение в жилищната сграда в гр.
***** , УПИ *****от кв. ** по плана на гр. *****
, кв. *****. Вариантите за разпределение са обозначени графично на приложенията
към СТЕ – скици-проект.
Ангажирани са и гласни доказателствени
средства, като на всяка страна е разпитан по един свидетел. От показанията на
свидетелката Т. И. К. се установява, че ищцата няма достъп до приземния етаж в
сградата, тъй като е заключен от ответницата. Изяснява, че таванското помещение
е отключено и всеки от съсобствениците може да влезе в него. Партерният етаж се
състои от две стаи, тоалетна и гараж.
От показанията на свидетелката Н. И. А.
се установява, че ответницата извършила ремонт в партерните помещения,
направила тоалетна, положила настилка. Приспособяването на тоалетна било
наложено от особените нужди на дъщерята на ответницата. Свидетелката изяснява,
че ответницата нямала достъп до тавана, защото бил заключен от ищцата.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.32, ал.1
ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да
постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ,
начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен
иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС. Производството по чл.32, ал.2 ЗС
представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в
случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването
на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението
по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши
реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат
правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за
достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за
обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава
площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да
съответства на квотата в съсобствеността.
В производството по реда на чл.32, ал.2
ЗС съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от
съсобствеността – така т.2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая,
страните не спорят, че всяка от тях притежава по ½ идеална част от общите
части в жилищната сграда – таванско помещение, както и приземен етаж, състоящ
се от три обособени помещения и тоалетна.
Ответната страна намира, че между
страните не е налице спор досежно ползването на общите части в имота. Съдът не
споделя тези доводи. По делото се събраха данни, от разпитаните свидетели, че
между страните съществува противоречие по отношение на ползването на приземния
етаж, като всяка от тях има претенции за това. Допълнителен аргумент за това са
изявленията на страните в последното съдебно заседание, в което съдът на
основание чл. 149, ал.1 ГПК ги напъти към доброволно уреждане на правния спор,
което обаче не беше постигнато. Това потвърждава извода, че е налице спор
относно ползването на общите част в сградата, а предявеният от съсобственика
иск е допустим.
С оглед на гореизложените критерии,
заложени и в съдебната практика, съдът намира като най-подходящ вариант за
разпределение на ползването на приземния етаж предложения вариант № 1 от
заключението на вещото лице. Обособени са два дяла – първи дял, колориран в
червено, включващ стая 1 с площ от 11,56 кв.м., както и стая (гараж) 2 с площ
от 15,30 кв.м. и втори дял, колориран в синьо, включващ стая 3 с площ от 15,30
кв.м. и тоалетна с площ от 2,40 кв.м. Първият дял следва да се отреди за
ползване от ищцата, а вторият – за ответницата. Съдът приема това разпределение
за най-удачно предвид факта, че ответната страна е изградила тоалетната с оглед
особените нужди на *****си, поради което в неин дял се отрежда частта,
включваща санитарния възел. Вторият предложен от вещото лице вариант, при който
гаражът би останал за общо ползване от страните не е удачен, доколкото има
предпоставки за възникване на нов спор за разпределението му. Антрето следва да
остане за общо ползване, доколкото осигурява достъп до помещенията.
По отношение на ползването на таванското
помещение съдът възприема вариант № 2 от заключението на вещото лице, като дял I с площ от 30,12 кв.м., колориран в червено и
ограничен с букви А-Б-Д-Е-З-А, следва да се отреди за ищцата, а дял II, колориран в синьо и ограничен с букви Б-В-Г-Д-Б с
площ от 30,12 кв.м. - за ответницата. Площта от 13,76 кв.м., колорирана в
зелено и ограничена с букви Д-Г-Ж-Е-Д на скицата остава за общо ползване от
страните, доколкото осигурява достъп до двете части.
В посочения смисъл следва да се извърши
разпределението на ползването. Неоснователно е искането на ответницата ищцата да
ползва таванското помещение изцяло, а ответницата – приземния етаж изцяло. Това
е така, доколкото вещото лице изясни в откритото съдебно заседание, проведено
на 12.01.2021 г., че са различни квадратурите на двете части, както и е
различно предназначението им, което би довело до неравновесие между
съсобствениците.
По
отношение на разноските:
В
настоящото производство, доколкото всяка една от страните се ползва от
решението, макар и формално да има противопоставени страни – ищец и ответник,
предвид особения му характер, общите правила за разпределение на тежестта за
разноски, регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. В производството по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. В
посочения смисъл е решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о. Затова, разноските за заплатени адвокатски възнаграждение
ще останат така, както са сторени. Разноските по делото за ДТ и депозити за
вещи лица са както следва: 80 лв. за държавна такса, заплатена от ищцата и 250
лв. за депозит за вещото лице, заплатени поравно от страните. Затова ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 40 лв., представляваща
полагащата му се част от дължимата по делото ДТ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС между М.П.И., ЕГН: **********,
адрес: *** и З.П.П., ЕГН: **********, адрес: *** ползването на общото таванско
помещение и приземния етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ – **
(УПИ ****) от кв. ** по плана на гр. ***** , кв. *****, за приземния етаж –
съгласно скица проект - Вариант първи от СТЕ на вещо лице В.К. на л.44 от
делото, която приподписана от съдията представлява неразделна част от
настоящото решение, и за таванското помещение – съгласно скица проект Вариант
втори от СТЕ на вещо лице К. на л.47 от делото, която приподписана от съдията
представлява неразделна част от настоящото решение, както следва:
- за М.П.И.,
ЕГН: ********** частта, посочена като дял
I, колорирана в червено, включващ стая 1 с площ от
11,56 кв.м. и стая (гараж) 2 с площ от 15,30 кв.м. от скица проект на л. 44 от
делото, както и частта, посочена на като дял
I, колорирана в червено с площ от 30,12 кв.м.,
ограничена с букви А-Б-Д-Е-З-А от скица проект на л.47 от делото;
- за З.П.П.,
ЕГН: **********, частта, посочена като дял
II, колорирана в синьо, включващ стая 3 с площ от 15,30
кв.м. и тоалетна 5 с площ от 2,40 кв.м., от скица проект на л. 44 от делото,
както и частта, посочена на като дял II,
колорирана в синьо с площ от 30,12 кв.м., ограничена с букви Б-В-Г-Д-Б от скица
проект на л.47 от делото;
Частта от приземния етаж, колорирана в
зелено на скица проект на л.44 от делото, както и частта от таванското
помещение с площ от 13,76 кв.м., колорирана в зелено на скица проект на л.47 от
делото, ограничена с букви Д-Г-Ж-Е-Д остават за общо ползване на страните.
ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН: ********** да заплати на М.П.И., ЕГН: **********
сумата от 40 лв. (четиридесет лева)
– разноски за ДТ.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.