Решение по дело №5167/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262638
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20211100505167
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 22.04.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

РАЙНА МАРТИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Григорова ч.гр.д. № 5167 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на Г.Ф.срещу разпореждане от 31.03.2021 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 841 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20218410401420, с което е отказано намаляване на приетите разноски за адвокатски хонорар от 2 730 лева и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата си длъжникът излага, че липсва фактическа и правна сложност на изпълнението. Задълженията по изпълнителния лист Г.Ф.заплатил в срока за доброволно изпълнение, поради което други принудителни действия не се налагало да бъдат извършвани. Моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минимума от 200 лева, както и да се редуцира таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски по делото.

Ответниците по жалбата А.К.К.и Н.К.И.считат жалбата за неоснователна.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, в които излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното от него разпореждане, с което е отказал да намали размера на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатски възнаграждения.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20218410401420 по описа на ЧСИ рег. № 841 на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на процесуалния представител на А.К.К.и Н.К.И.– адв. А. А., с приложени към молбата от 16.03.2021 г. изпълнителен лист срещу Г.Ф.за суми, дължими на всеки от взискателите в размер на 60 000 лева главница, ведно със законните лихви от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане и 1 412 лева разноски, пълномощни и договори за правна защита и съдействие за по 1 365 лева, заплатени на адв. А. А. от взискателите.

На 16.03.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, в която са включени, освен сумите по изпълнителния лист, и задължения за адвокатските възнаграждения от 2 730 лева, 7 469.89 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 48 лева други такси.

На 17.03.2021 г., в двуседмичния срок по чл. 508, ал. 1 от ГПК, Г.Ф.е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 157 738.55 лева, от които на 01.04.2021 г. на адв. А. А. са изплатени 147 596.70 лева. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е посочена в размер на 7 405.16 лева.

На 18.03.2021 г. длъжникът е подал възражение до съдебния изпълнител за приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателите над сумата от 200 лева и искане за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане от 31.03.2021 г. ЧСИ, рег. № 841 на Камарата на ЧСИ е оставил възражението без уважение.

Разпореждането е съобщено на Г.Ф.на 01.04.2021 г. и на 02.04.2021 г. е постъпила жалба срещу акта на съдебния изпълнител.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).

Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като след подаване на молбата, съдържаща възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и получаване на 16.03.2021 г. на поканата за доброволно изпълнение, на 17.03.2021 г. Г.Ф.е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 157 738.55 лева, достатъчна да покрие сумите по изпълнителния лист: главницата от 120 000 лева и законната лихва от 08.03.2019 г. до датата на плащането и главницата от 2 824 лева.

Не се спори, че взискателите са възложили, чрез адв. А. А., на съдебния изпълнител извършване на действията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и че други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело не са извършвани.

Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателите в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева.

Макар взискателите да са двама, от техния общ процесуален представител е подадена една молба. Това е единственото действие, за което се дължи едно възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Основание за присъждане на хонорар по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. липсва, поради което длъжникът не следва да заплаща адвокатски хонорар над сумата от 200 лева – за образуване на изпълнителното дело.

Що се отнася до таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тя се определя върху главницата по изпълнителния лист – сбора на сумите от 120 000 лева, законните лихви за периода 08.03.2019 г. – 17.03.2021 г. и 2 824 лева. В случая таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена и върху адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство. Поради това същата от 7 469.89 лева следва да се намали до сумата от 7 405.16 лева.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 31.03.2021 г. на ЧСИ, рег. № 841 по изп.д. № 20218410401420, с което са приети разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство над сумата от 200 лева.

ОТМЕНЯ определената от ЧСИ, рег. № 841 по изп.д. № 20218410401420 таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 7 405.16 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г.Ф.за присъждане на разноски за производството.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                   2.