Р Е Ш Е Н И Е № 1316
01.11.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 02.10.2018г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 1933 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от К.К.К., ЕГН **********,***,
против решение № 1563/04.05.2018 г. постановено по гр.д. № 18563/2017 г. по
описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е осъден да заплати на И.Г.Ш.,
ЕГН **********,***, сумата от 5 400 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат
на причинени телесни увреждания,изразяващи се в
рана на лявата предмишница в крайна трета и разкъсване на сухожилията на
мускулите разгъвачи на II-IV пръст на лявата ръка, вследствие на ухапване от
куче на 17.05.2017г. , порода Питбул, с черна на цвят козина и с приблизителна
височина на четири лапи около 60 см., надзор над което е упражнявал К.К.К..
Въззивникът
поддържа,че с решението си
първостепенния съд е дал неправилна
правна квалификация на предявения иск по чл. 50 от ЗЗД
вместо правилната такава по чл. 45 ЗЗД.
Релевира доводи и за неправилност и необоснованост на
извода на първоинстанционния съд, че е налице фактическият състав за ангажиране
на отговорността му за вреди по реда на чл.50 от ЗЗД,
в качеството му на лице, упражняващо
надзор върху животното.Твърди,че от съвкупната преценка на събрания
доказателствен материал по делото е категорично установено,че вредоносния резултат е настъпил по изключителна
вина на ищеца, който не е обезопасил своето куче съгласно изискуемата се от
Наредбата екипировка. Според
жалбоподателя съдът неправилно е обосновал и извод за липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който вкарвайки бастун в устата
на животното е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и за незаконосъобразност при прилагане критерия на справедливост по
чл.52 ЗЗД. Искането до съда е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част, отхвърляне на предявения против жалбоподателя иск с присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия чрез неговия прецесуален представител адв. Ю., в който се
взема становище за нейната неоснователност. Сочи се, че от пръвоинанционния съд
не са допуснати релевираните във въззивната жалба пороци и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната час като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо,
като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да
има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
В исковата си молба ищецът И.Ш. излага твърдения, че на
17.05.2017 г. около 07:30 ч. разхождал кучето си, порода „Френски Булдог“в парк
до бетонния мост в кв. „***“ срещу магазин „***“ на ул. „***“ № 7. Ищецът
седнал на една пейка, а кучето стояло вързано между краката му. Внезапно срещу
него излязло куче порода „Питбул“, с черна на цвят козина и с приблизителна
височина на четири лапи около 60 см.Тогава се появил ответникът К.К. , който упражнявал надзор над кучето порода „Питбул“ и двамата се
опитали да разтърват животните. Ищецът
поставил бастуна,с помощта на който се
придвижвал , в устата на кучето „Питбул“, при което то го нападнало и захапало силно за лявата
ръка. Изпитал силна болка и страх, бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги“ , където
след извършения медицински преглед , било констатирано засягане на мускули и сухожилия на лявата ръка и на ищеца
била извършена спешна оперативна интервенция. Впоследствие ръката му била
обездвижена с гипс за период от 25
дни и пролежал в болничното заведение до
22.05.2017 г. Ищецът поддържа,че болките
в ръката не са отшумели и към настоящия момент , станал напрегнат, тревожен,
трудно спял вечер, изпитвал страх от кучета и не бил в състояние да се грижи за домашния си любимец. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 6 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на
ухапване от куче, порода „Питбул“, надзора над което упражнявал ответникът ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
17.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил исковата претенция по
основание и размер.Поддържал е ,че при
инцидента е разхождал поднадзорното му куче порода „Питбул“ с
поставен намордник и къс повод. Кучето
на ищеца се нахвърлило върху
неговото и му свалило намордника. Когато ищецът се опитвал
да разтърве двете кучета, ответникът бил обездвижил собственото си куче и го
бил затиснал с коляно и ръце на земята. След преустановяване на схватката
ответникът не е видял кое от кучетата е захапало ищеца.Поддържа,че неговото
куче не е агресивно, а това на ищеца е било без намордник и се е
нахвърлило върху неговото куче. Релевира
и възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, становището на
страните, съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна :
С оглед на изложените в исковата
молба обстоятелства и направеното искане от ищеца за ангажиране отговорността
на ответника за репариране на причинените му вреди , в качество на лице,под
чийто надзор се намира вещта (животно) ,
съдът приема, че по делото е предявен иск с правно основание чл. 50,ал.1 от
Закона за задълженията и договорите. Първоинстанционният съд е дал вярната правна квалификация на предявения иск, произнесъл се е по предмета, с който е бил сезиран, поради
което решението му е валидно и допустимо, в който смисъл релевираните във
въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на казаната
правна норма за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. За да се уважи искът по чл. 50,ал.1 от ЗЗД,
следва да се установят безспорно следните кумулативни предпоставки: настъпили
вреди - имуществени и неимуществени; вредите да са причинени от животно;
животното да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто
надзор се намира животното; бездействие от страна на собственика и/или лицето,
под чийто надзор се намира то; причинна връзка между бездействието и вредите. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се
намира животното е безвиновна. При отговорността по реда на чл. 50,ал.1 от ЗЗД
не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента, като необходим елемент
от субективната страна на деянието, тъй като същата има
гаранционно-обезпечителен характер.
На основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и 4 ГПК от
първостепенния съд са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата,че на датата 17.05.2017 г. около 07:30 ч. К.К.К. е
разхождал поднадзорното му кучето , порода „Питбул“, а ищецът кучето си порода
„Френски Булдог“ , в парк до бетонния мост в кв. „***“,град Пловдив, срещу
магазин „***“ на ул. „***“ № 7, като двете кучета започнали да се бият и между
тях възникнала схватка.При съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал, съдът намира за категорично установено в процеса ,че по време на така
възникналия
инцидент , ищецът И. Ш. е бил ухапан от кучето на ответника.Този правен извод се
подкрепя, както от обясненията дадени от ответника по прокурорска преписка №
4356/2017 г., така и от приетото по делото без резерви и възражения от страните
заключение на комплексната съдебно-медицинска и съдебно-ветеринарна експертиза.
Обясненията на К.К. по прокурорска преписка № 4356/2017 г., че ищецът в
суматохата е бил захапан по външната страна на ръката, може би от кучето порода
„Питбул“ , съдържат признание на неблагоприятни обстоятелства, имат характер на
извънсъдебно признание на неизгоден факт /чл. 175 ГПК/ и могат да се ползват в
настоящото производство , в който смисъл е Решение № 360 от 9.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 2402 от 2008 г., I г. о., ГК, както и посочените от първостепенния
съд Решение №.265/10.09.12 по г.д.№.703/2011, ІV г. о. на ВКС, Решение №
170/12.10.2016 г. по г. д. №.1952/2016 г., III г. о. и др./. Така признатите от
ответника неблагоприятни обстоятелства се подкрепят и от заключението на приетата и кредитирана от
съда експертиза. Според вещите лица и с оглед морфологията на уврежданията е
малко вероятно кучето на ищеца да е наранило стопанина си. Посоченото в
експертизата, че захапката на кучето не е била с максимална възможна сила, тъй
като кучето е било с насочена агресия към друго куче, води съда да извода, че И.Г.Ш.
е ухапан от кучето надзиравано в процесния ден от ответника.
Същевременно от заключението на комплексната експертиза
се установява също, че във връзка с инцидента на 17.05.2017 г. И.Ш. е получил –
рана от ухапване от куче на лявата предмишница в крайна трета и разкъсване на
сухожилията на мускулите разгъвачи на II-IV пръст. Описаните травматични
уреждания били причинени от действието на твърд и тъпо-ръбест предмет, каквито
са зъбите на куче и е възможно да са били получени по начин и време, описан в
исковата молба. Изводите на екпертите съвпадат напълно и с медицинската
документация по делото. Така в съдебномедицинско удостоверение № 491/2017 г. от
17.05.2017 г. е посочено, че са установени разкъсно-контузни рани по лявата
ръка на ищеца, причинени от действието на тъп или тъпоръбест предмет /каквито
са зъбите от кучешкото съзъбие/. В допълнение към съдебномедицинското
удостоверение от 29.05.2017 г. е посочено, че при станалия инцидент на
17.05.2017 г, на И.Ш. му е било причинено и лезия на екстензорните сухожилия на
2-4 пръст на лявата ръка, наложило оперативна интервенция. Ето защо съдът
намира, че се доказва по делото, че на 17.05.2017 г. около 07:30 ч. куче порода
„Питбул“, с черна на цвят козина и с приблизителна височина на четири лапи
около 60 см. е захапало ищеца за лявата му ръка, предвид което са настъпили
увреждания за И.Ш. - рана от ухапване от куче на лявата предмишница в крайна
трета и разкъсване на сухожилията на мускулите разгъвачи на II-IV пръст.
Следователно
по делото е безспорно установено, че е причинен вредоносен резултат на
ищеца и той се намира в пряка причинно-следствена връзка с нападението и
ухапването от животно намиращо се под
надзора на ответника. Въпросът за вината не е предмет на изследване при така
ангажираната обективна отговорност. Кучето на ответника безспорно притежават
опасни вредоносни свойства и характеристики.Касае се за едро куче,порода питбул,
което с оглед безопасното му придвижване
сред непознати хора е следвало да бъде
водено с каишка и намордник . В тази връзка е и императивното задължение
въведено в разпоредбата на чл.13, ал. 1 от Наредба за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и котки на територията на Община Пловдив, според което
собственикът, водачът или стопанинът на куче – домашен любимец е длъжен да
разхожда кучето си с нашийник и неразтеглив повод, а кучетата от породите
питбул – с неразтеглив повод до 1,5 м. и с намордник. В този смисъл е и
забраната въведена в нормата на чл. 177,ал.1,т.3 от ЗВМД, за извеждане на
кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник. Не се установява
причината, поради която намордника на кучето от порода „Питбул“ е бил
премахнат, като в тази насока не са ангажирани доказателства от страна на
ответника. Неоснователно е и възражението му, че кучето на ищеца е било без
повод. От показанията на разпитания по делото свидетел И. И. и от
извънсъдебното признание на ответника в обясненията по прокурорската преписка
по делото е категорично установено ,че ищецът е спазил изискванията на чл. 177, ал. 1, т. 3
ЗВД и чл. 13, ал. 1 от посочената Наредба на Община Пловдив и неговото куче е
било с повод , като липсват изисквания
за поставяне на намордник на кучета от породата „Френски Булдог“. Същевременно за ангажиране на отговорността по чл. 50 ЗЗД не се изисква
животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на
повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно, в който
смисъл е и решение № 249/24.09.2012 г., по гр. д. № 1450/2011г. на III г. о./
Ето защо без правно значение е обстоятелството какво е по нрав животното на
ответника , тъй като обстоятелствата свързани с характера и агресивността на
конкретното куче ухапало ищеца не представляват освобождаващи от отговорност.
Въззивният съд намира за
неоснователно и възражението на ответника в първоинстанционното производство
поддържано и във възззивната жалба за наличието на хипотезата на чл.
51 ал.2 ЗЗД - съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърденията в исковата молба, че ищецът в страха си,
опитвайки се да предпази домашния си любимец от смъртоносната заплаха, взел
бастуна си и се опитал да го промуши през челюстите на „Питбула“, не могат сами
по себе си да обосноват наличието на хипотеза на чл. 51, ал. 2 ГПК. От една
страна не се установява по делото дали бастунът е бил действително промушен в
устата кучето, а от друга обясненията
на К.К. по приложената прокурорската
преписка , съдържат признание на неизгодни за него обстоятелства, а именно, че
при разтърваването на кучетата взел бастуна на ищеца и ударил няколко пъти
своето куче „Питбул“ по задницата и един път по главата. При това положение и
липсата на други ангажирани доказателства, съдът не може да приеме за доказано,
че именно поведението на ищеца е допринесло за настъпилото увреждане. Доколкото
и двете страни са полагали усилия за разтърваването на кучетата е възможно
проявилата се агресия да е била предизвикана от всеки от тях /респ. от ударите
нанесени от ответника/ или без конкретна причина при полагането на усилия за
разделянето на кучетата Питбулът да е ухапал ищеца. Освен това само по себе си
отбраняването на собственото имущество и усилията за запазването му и
охраняването му от увреждане, не могат да доведат до приложение на разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В случая липсва противоправно поведение от страна на
ищеца. Евентуалната
защитна реакция на пострадалия , не може да се приеме за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като не е допринесла за настъпването на вредите, като
в тази връзка от показанията свидетелите
се установява, че не човекът е нападнал животното, не той го е доближил,
не го е провокирал , за да се приеме, че животното е нападнало ищеца в проява
на инстинкт за самосъхранение.
В този смисъл, съдът счита, че от страна на
пострадалия не е допуснато поведение, което да е в причинна връзка между
настъпилите вреди и увреждането, поради което не са налице предпоставките на
чл.51, ал.2 от ЗЗД за отчитане на съпричиняване от негова страна за настъпване
на вредите и за намаляване на дължимото обезщетение, в който смисъл направеното
от ответника по иска възражение е неоснователно.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът има предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД,
съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост,което понятие не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението-т.2 от Постановление №
4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. От своя страна размерът му не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психическо напрежение и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер.
В конкретния случай
от медицинската документация, заключението на вещото лице медик и
показанията на свид.И. Ш., отчитайки близката й родствена връзка с ищеца при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но и възможността й именно поради това качество да има пълни впечатления
от инцидента и неговите последици, се установи, че претърпените от ищеца
увреждания са лекувани оперативно, медикаментозно и е поставена имобилизация за
25 дни. В месеците след това е установена полуподвижност на лявата длан и
пръстите. Основната функция на ръката – хващането – е възможна, но и към
настоящия момент е невъзможно сгъването на пръстите в юмрук и е намалена силата
на ръката. Ограниченията на фините
движения на ръката няма тенденция да се възстановят и ще продължат до края на
живота на ищеца. Последният и към настоящия момент изпитва силни болки, приема болкоуспокояващи лекарства.
Съдът като съобрази вида на уврежданията,
както и периода, през който същите са предизвиквали негативни физически и психически
преживявания у ищеца , периода на болничния престой и медицински
интервенции, последвалия възстановителен
период, затруднения от битово естество и невъзможността за самостоятелно
обслужване, че справедливо по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата от 5 400 лв., което ще бъде съответно на характера и
тежестта на увреждане на здравето на
пострадалия и съобразено с обществено приетите критерии за справедливост към
датата на настъпване на увреждането.При определяне на справедливия
размер на обезщетението съдът отчете
обществено-икономическата обстановка в страната , стандарта на живот , прецени и напредналата възраст на пострадалия-81г.,която
предполага по-продължителен период за възстановяване от травмата и получените
трайни ограниченията на фините движения на ръката на ищеца , без тенденция за тяхното възстановяване.
Следователно
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се потвърди като
правилно, законосъобразно и обосновано, като при постановяване на съдебния акт
районния съд правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на събраните по
делото доказателства
При този изход на
делото пред настоящата инстанция и с оглед претенцията за разноски на
въззиваемата страна, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК такива следва да й бъдат
присъдени в доказания по делото размер от 1200 лева.
Мотивиран от
изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1563/04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 18563/2017 г. по описа на
Пловдивския районен съд, ХХІІгр. състав,
в частта, в която К.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на И.Г.Ш.,
ЕГН **********,***, сумата от 5 400 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени телесни
увреждания,изразяващи се в рана на
лявата предмишница в крайна трета и разкъсване на сухожилията на мускулите
разгъвачи на II-IV пръст на лявата ръка, вследствие на ухапване от куче на
17.05.2017г. , порода Питбул, с черна на цвят козина и с приблизителна височина
на четири лапи около 60 см., надзор над което е упражнявал К.К.К., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на деликта- 17.05.2017 г. до
окончателното й изплащане.
В останалата част
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К.К.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.Г.Ш., ЕГН **********,***, сумата
от 1200 лева- разноски във въззивното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.