№ 35
гр. Плевен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500901 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1495/17.10.2022г. по гр.д. № 4553/2022г. на ПлРС
съдът е изменил на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК, размера на
издръжката, определена с решение № 766 от 31.5. 2012г. по гр. д. № 2056
/2012г. на ПлРС, като осъдил С. Д. Р.. ЕГН ********** да заплаща на детето
Н. С. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано
от датата на депозиране на исковата молба 24.08.2022г., която да бъде
изплащана чрез неговата майка и законен представител Д. Д. К., ЕГН
**********, до настъпване на законова причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й погасяване, КАТО ОТХВЪРЛИЛ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ЗА
РАЗЛИКАТА ДО ПРЕТЕНДИРАНИЯ РАЗМЕР КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК, С. Д. Р., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. К., ЕГН **********, съдебен адрес гр.Плевен, ул. Ц.Б. ***
сумата от 400лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Осъдил на основание чл.78 ал.6 от ГПК, С. Д. Р., ЕГН **********, с
адрес ЗАТВОРА гр.ПЛЕВЕН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски Районен
съд държавна такса в размер на 144,40лв., върху увеличения размер на
издръжката и 5лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от решението е останал непълнолетния Н. С. Р., ЕГН
********** действащ със съгласието на своята майка и законен представител
Д. Д. К., ЕГН **********, двамата от с.К., ***, Област гр.П., Ч.Р., който чрез
адв.С. Й. от САК го обжалва в законния срок в ЧАСТТА относно
отхвърлянето на иска за разликата от 177,50лв. до 250лв. считано от
24.08.2022г. – датата на ИМ до настъпване на причини и условия за нейното
прекратяване или изменяване. Твърди, че решението е неправилно –
ответникът в Отговора на ИМ и два пъти в съдебно заседание се е съгласил да
плаща издръжка в размер на 250лв. Навежда доводи, че не са представени
доказателства за затруднения на ответника, от друга страна от години цялата
грижа е поета от майката, а той няма никакви задължения с отглеждането и
възпитанието на детето. Необосновано съдът е приел, защо минималната
издръжка от бащата е достатъчна за 15-годишно дете.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
ПлРС в обжалваната ЧАСТ и да уважи иска по чл.150 СК изцяло.
Въззиваемият С. Д. Р. от гр.П., ул.М.Г. ***, ЕГН ********** изразява
становище, че оспорва жалбата доколкото няма възможност да заплаща
издръжка считано от датата на исковата молба. Съгласен е да плаща издръжка
в размер на 250 лева месечно, но от освобождаването му от Затвора.
ОЗД към ДСП при Община гр.Плевен представят Социален доклад,
редовно призовани за съдебно заседание, изпращат представител Главен
социален работник Петя Методиева. Молят съда да се произнесе с решение с
оглед най-добрия интерес на детето.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
частично основателна.
Безспорно по делото е и това се установява от приложеното гр.д. №
2
2056/2012г. на ПлРС, че с влязло в сила на 31.05.2012г. решение съдът е
утвърдил писменото споразумение на родителите за месечна издръжка, която
С. Д. Р. от гр.П., ЕГН ********** се е задължил да заплаща на детето Н. С. Р.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д. Д. К., ЕГН
********** в размер на 80 лева, считано от м.юни 2012г. до настъпване на
законова причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
погасяване.
Безспорно по делото е и това се установява от представеното
удостоверение за раждане – л.6 от делото на ПлРС, че С. Д. Р. е баща на
детето Н..
Спорни по делото са въпросите изменили ли са се условията, при които
е определена издръжката на детето, каква част от необходимата му издръжка
следва да поеме всеки от двамата родители и увеличили ли са се
възможностите на ответника да дава по-висока издръжка, съответно може ли
С. Р. да дава такава издръжка без особени затруднения.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена.
В конкретният случай от 31.05.2012г., от когато е определена
издръжката, до подаване на исковата молба – 24.08.2022г., са изминали
повече от десет години, през който период съдът приема, че при динамиката
на обществено-икономическите условия е настъпила промяна в
обстоятелствата, при които е определена издръжката за непълнолетния Н..
Видно от Отговора на ИМ и становището на ответника в съдебна
заседание, същият е в състояние да плаща месечна издръжка в размер на
250лв., но след като бъде освободен от Затвора гр.Плевен, което видно от
Справката от 04.01.2023г. се е случило на 13.01.2023г.
Видно от представените пред първата инстанция писмени доказателства
детето Н. е редовен ученик в 9-ти клас в училище Кладруби, Хусова 203 -
Чехия.
Увеличението на нуждите на детето е отчетено и от представения пред
ПлОС Социален доклад – от храна, облекло и учебни пособия, налага извод
за изменяване на необходимата издръжка чрез нейното увеличаване.
3
По принцип размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилото пълнолетие дете се определя в зависимост от нуждите на
детето и възможностите на родителя, като минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата
/МРЗ/ – арг. от чл.142 СК. Досежно максималната издръжка липсва
регламентация в СК.
Понастоящем МРЗ за страната е в размер на 780лв. – ПМС №
497/29.12.2022г., но за времето от 01.04.2022г. до 31.12.2022г. е била 710лв.,
определена с ПМС № 37/24.03.2022г.
Към датата на постановяване на настоящото решение – 06.02.2023г.,
детето Н. е на петнадесет години и съдът приема, че нуждите на детето,
предвид възрастта му и конкретните обществено-икономически условия са
обичайните за всяко дете на неговата възраст.
Видно от представените писмени доказателства пред ПлРС,
средномесечният доход от ТВ на майката Д. Д. К. за времето от м.март 2022г.
до м.декември 2022г. възлиза на 2 759лв.
Обвързана от рамките на жалбата – Решението се атакува само досежно
отхвърлителната ЧАСТ за разликата от 177,50лв. до 250лв. и предвид чл.269
предл. последно ГПК, настоящата инстанция приема, че оплакването на
жалбоподателя досежно необходимостта от увеличение на дължимата
издръжка е частично основателно.
Съобразявайки представения по делото Социален доклад на ОЗД – ДСП
Плевен, съдът приема, че нуждите на детето, предвид възрастта му,
обстоятелствата че е ученик понастоящем в девети клас и конкретните
обществено-икономически условия в страната, са обичайните за всяко дете на
неговата възраст – храна, отопление, осветление, дрехи, обувки, учебни
пособия, джобни пари, както и дългия период от повече от десет години от
предишното определяне на издръжката.
За да се задоволят максимално нуждите на детето – 15-годишно момче
за един бъдещ период, следва да се преценят и възможностите на родителите,
но съобразно константната съдебна практика приоритетът при извършване на
преценката е интересът на детето.
Така съвкупната преценка на горните факти води до изводи, че няма
4
представени доказателства досежно заболявания на С. Д. Р. да са довели до
намаляване на работоспособността му или още по-малко до
инвалидизирането му, както и по делото няма данни някакво заболяване да
му пречи да работи. Същият е в трудоспособна възраст и следва да е в
състояние да реализира доходи в размер на средностатистическите за
страната.
При тези данни и след отчитане по силата на чл.235 ал.3 ГПК на
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право - за увеличените нужди на детето при конкретните
обществено-икономически условия към м.февруари 2023г., съдът приема че
необходимата за непълнолетния Н. издръжка, която родителите следва да
осигурят, е в размер на 500лв. месечно.
Така приетото от ПлРС увеличение от 80лв. на 177,50лв. месечна
издръжка, която да плаща бащата – ответник е занижено.
От тази месечна издръжка в размер на 500лв. ответникът следва да
поеме сумата от 250лв., а майката – сумата от 250лв., като се отчита, че тя
полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Решението следва да се отмени в отхвърлителната му ЧАСТ от
присъдената в размер на 177,50лв. издръжка до дължимата в размер на 250лв.
месечна издръжка, но считано от 13.01.2023г. – датата на освобождаване на
ответника от Затвора гр.Плевен, като от 24.08.2022г. - датата на ИМ до
13.01.2023г. решението следва да се потвърди – поради изтърпяване на
наказание лишаване от свобода ответникът не е бил в състояние да реализира
доходи, т.е. за този период и за разликата от 177,50лв. до 250лв. месечна
издръжка жалбата като неоснователна, да се остави без уважение и
Решението да се потвърди в тази отхвърлителна ЧАСТ. Предвид
разпределението на доказателствената тежест в процеса ищецът е следвало да
докаже твърденията си за реализирани доходи от страна на ответника,
респективно за възможностите му да плаща месечна издръжка в размер на
250лв. от датата на ИМ – арг. от чл.154 ГПК – а такива освен Социалния
доклад, както и работоспособната възраст на ответника, по делото няма
представени.
Предвид уважаването на жалбата за разликата от 177,50лв. до 250лв.
месечна издръжка, върху увеличението следва да се присъди държавна такса
5
в размер на 104,40лв., която С. Р. да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт – по сметка на ПлОС – арг. от чл.71 ГПК.
Страните не претендират разноски за настоящата инстанция, а чл. 81
ГПК задължава съда да се произнесе за разноските ако има искане.
Поради това и на основание чл.271 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1495/17.10.2022г. по гр.д. № 4553/2022г. по описа
на Районен съд гр.Плевен в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
искът на непълнолетния Н. С. Р., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Д. Д. К., ЕГН ********** против С. Д. Р. от гр.П.,
ул.М.Г. ***, ЕГН ********** с правно основание чл.150 СК за разликата от
присъдената месечна издръжка считано от 13.01.2023г. в размер на 177,50лв.
до претендираната в размер на 250лв., като незаконосъобразно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл.150 СК С. Д. Р. от гр.П., ул.М.Г. ***, ЕГН
********** да заплаща на Н. С. Р., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Д. Д. К., ЕГН ********** месечна издръжка вместо по
177,50лв. месечно – по 250лв. месечно, считано от 13.01.2023г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на
причини и условия за нейното изменяване или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1495/17.10.2022г. по гр.д. № 4553/ 2022г.
по описа на Районен съд гр.Плевен в обжалваната му отхвърлителна ЧАСТ за
разликата от присъдената 177,50лв. месечна издръжка до претендираната с
ИМ 250лв. месечна издръжка за периода от 24.08.2022г. – датата на ИМ до
13.01.2023г., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С. Д. Р. от гр.П., ул.М.Г. ***, ЕГН ********** да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт – по сметка на ПлОС на основание чл.71
ГПК държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на
104,40лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.2 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7