№ 60
гр. Разград, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело
№ 20253300200147 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаван на финансови санкции, издадено въз основа на Решение рег. №180.85154.2/2619
на несъдебен орган в Германия – Служба за обществен ред на град/Rhein-Erft-Kreis/
постановено на 06.08.2024 г., влязло в сила на 24.08.2024 г., с което на българския
гражданин К. Щ., роден на ***, с постоянен адрес *** е наложена финансова санкция –
глоба в размер на 255 евро и 25 евро административни разноски за това, че като водач на лек
автомобил с регистрационен номер рег. №*** на 08.06.2024г., 08:23, място на извършеното
нарушение: Kerpen BAB 4 km 0044,00, Fahrtrichtung Olpe, превишил допустимата
максимална скорост извън населени места с 31 км/ч, установена скорост 111км/ч /след
приспадане на допустимите отклонения/ административно нарушение, което се санкционира
по чл.18 ал.5, чл.49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/, чл.24, чл.25 от Закона
за движене по пътищата /StVG/, 15 от Федералния каталог за финансови санкции /BKat/.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на
решението за наложената финансова санкция.
1
Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в
НБД справка – К. С. Щ. редовно призован, се явява лично. Заявява, че е заплатил 175 евро на
място. След това е сменил адреса и е възможно да е получавал съобщения.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение рег. №180.85154.2/2619 на несъдебен
орган в Германия – Служба за обществен ред на град/Rhein-Erft-Kreis/, е въз основа на
констатирано административни нарушения, които съгласно фактическото описание
съставляват административно нарушение и по българското законодателство.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай макар и налична, двойната
наказуемост не е изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от
начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на К. С. Щ. е пълнолетен - роден на
30.04.1966г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения статус, не е лице, по отношение на което
съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на
решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
2
изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България,
нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за
отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 255 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от
70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. Съгласно Удостоверението, производството е
било писмено и издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице,
което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни
дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били
спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение,
посочени в тези разпоредби.
В удостоверението е посочено, че е налице частично плащане на санкцията в размер
на 175 евро, което се потвърждава и в с.з. от засегнатото лице, поради което и на основание
чл. 33 вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС тази сума следва да бъде приспадната. С оглед
горното актът следва да бъде признат до размера на 280 евро и след приспадането на 175
евро следва да бъде изпълнен за сума в размер на 105 евро. Тъй като финансовата санкция е
определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС,
следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 105 евро е 205,36
лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN. Разградският окръжен съд намира, че
са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова
санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от
3
ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Поради което съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение рег.№ №180.85154.2/2619 на несъдебен орган в Германия –
Служба за обществен ред /Rhein-Erft-Kreis/ постановено на 06.08.2024 г., влязло в сила на
24.08.2024 г., с което на българския гражданин К. С. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес
*** е наложена финансова санкция – глоба в размер на 255 евро и 25 евро административни
разноски, общо 280 евро, равностойни на 547,63 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки/ за това, че с лек автомобил с регистрационен номер рег. №*** на
08.06.2024г., 08:23, място на извършеното нарушение: Kerpen BAB 4 km 0044,00,
Fahrtrichtung Olpe, превишил допустимата максимална скорост извън населени места с 31
км/ч, установена скорост 111км/ч. /след приспадане на допустимите отклонения/
административно нарушение, което се санкционира по чл.18 ал.5, чл.49 от Правилника за
движение по пътищата /StVO/, чл.24, чл.25 от Закона за движене по пътищата /StVG/, 15 от
Федералния каталог за финансови санкции /BKat/.
На основание чл. 33 вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС ПРИСПАДА платените в
Германия 175 евро и го привежда в изпълнение за сумата от 105 евро, с равностойност в
български лева – 205,36 лв. /двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки/
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен
съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не
спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5