Р Е Ш Е Н И Е
№ 1968/3.11.2020г.
гр. Пловдив , 03, 11, 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на
07,10,2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К.,
като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 1049 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Жалбоподателят
– Х.Т.Н., ЕГН ********** ***, обжалва
Заповед № 154/20.02.2020 г. на Кмет на Община Родопи – област Пловдив, с която
е наредено да се премахне преместваем обект „Метален павилион – 1“, находящ се
в улично пространство между о.т.314а – о.т.308а – о.т.308 по регулационния план
на с.Цалапица – публична общинска собственост и от 2003 г., в част от УПИ ІХ –
църква, кв.66 по действащия план на с. Цалапица, Община Родопи, който обект е
подробно описан в Констативен акт № 1/2020 г., съставен от служители в Община
Родопи.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
на заповедта, като са изложени доводи, че обектът не е описан правилно и такъв
метален павилион с размери 3,00м./2,40м. не съществува. Твърди се, че не е
посочено местоположението на обекта по заповедта спрямо целия имот и че липсва
период на изграждането с оглед преценката за търпим строеж. Според
жалбоподателя в имота на църквата се намира един метален павилион, целият с
площ 14 кв.м., състоящ се само от едно помещение, което си е закупил на
07.08.2007г. с Договор за покупко-продажба
с нотариално удостоверени подписи, като предходния собственик И. Б. е
имал разрешение за поставяне, което било видно от извадка от КРП на с.Цалапица
одобрен със Заповед № 70/1990г. Посочва, че този павилион от 14 кв.м.
съществува от 1970г. и не го е изпълнявал той. Иска се отмяна на заповедта.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя адв. Т., поддържа жалбата. Претендира разноски. Подробни
съображения са изложени в постъпила по делото писмени бележки.
Ответникът –
КМЕТ НА ОБЩИНА РОДОПИ, чрез процесуалния си представител адв. Н., оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира се
присъждане на разноски. Подробни съображения за правилност и законосъобразност
на оспорения административен акт са изложени в писмени бележки.
Жалбата е подадена срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол и от лице, за които е налице правен интерес от
оспорването. Ответникът по делото не е представил доказателства за датата на
връчване на оспорения административен акт на жалбоподателя, поради което следва
да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Ето защо жалбата е допустима.
От фактическа страна съдът приема за установено, следното:
По делото няма спор, че на
07.01.2020г., работна група от служители по чл.233 ал.2 от ЗУТ е извършила
проверка на обект „Метален павилион – 1“, намиращ се в улично пространство
между о.т.314а – о.т.308а – о.т.308 по регулационния план на с.Цалапица –
публична общинска собственост и който от 2003 г., попада частично в УПИ ІХ –
църква, кв.66 по действащия план на с. Цалапица, Община Родопи, за резултатите
от проверката е съставен Констативен акт №1/2020г. (лист 41-43). В КА е
посочено, че имотът собственост на : 1. Община Родопи - публична общинска
собственост; 2. Храм "Св. Архангел Михаил" с. Цалапица - Решение №
75/22.05.2003г. на Пловдивски Районен съд. По отношение на изпълнение на обекта
е посочено, че металният павилион е изпълнен от лека метална конструкция,
ламаринена обшивка и едноскатен покрив, с размери в план 3,00м/2,40м, със
средна височина 2,20м. от прилежащия терен, като същият е захранен с ток и вода
и се използва с търговска цел - продажба на закуски, пици, тостери, а до него ,
от западна страна е поставена стандартна машина за кафе, а от източна ¬павилион
за скара, бира, безалкохолни напитки. Посочено е, че обектът е собственост на Х.Т.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съгл. Договор за покупко¬продажба на павилион от
07.08.2007г., както и че е изпълнен също от Х.Т.Н..*** не е представено
разрешение за строеж и няма представен писмен договор за наем на заетата от
обекта площ
В КА за установени нарушения е
посочено, следното: не отговаря на одобрената схема с функция РЕП, утвърдена с
Решение № 745 от Протокол № 48/12.11.2002г. на Общински съвет; няма актуална
схема за преместваем обект; няма изрично писмено съгласие на собствениците на
поземления имот или писмен договор за наем на заетата от обекта площ; няма
разрешение за поставяне на преместваем обект. Като нарушени разпоредби са
посочени – чл.56 ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Видно от отбелязването на самия
констативен протокол, последният е връчен на Х.Н. на 17.02.2020г. В срок против
процесния КА е подадено възражение (лист 30), с което са приложени: договор за
покупко-продажба от 07.08.2007г. (лист 31), констативен протокол от
10.11.1996г. и схема към него (лист 32) и скица № 1256/26.10.2017г. (лист 33).
Във връзка с постъпилото възражение
от Н. на 20.02.2020г. работна група от служители по чл.233 ал.2 от ЗУТ на
Община Родопи, извършила проверка на място в УПИ I – културен дом, лятно кино,
магазин, кв.67; имот с пл.№ 726, който попада в УПИ I – културен дом, лятно
кино, магазин по действащия регулационен план на с.Цалапица, община Родопи,
област Пловдив, за което е съставен Констативен протокол (лист 28), в който е отразено,
че няма промяна във фактическото местоположение и ползване на Метален павилион
– 1 и Метален павилион – 2, находящи се в уличното пространство, между о.т.314а
– о.т.308а – о.т.308– публична общинска собственост и в УПИ IX – за църква,
кв.66, собственост на Храм "Св. Архангел Михаил" по регулационния
план на с.Цалапица, описани в КА №1/2020г. и №2/2020г.
На същата дата 20.02.2020г. Кмета на
Община Родопи е издал и оспорената в настоящото производство Заповед, с която е
наредено да се премахне преместваем обект „Метален павилион – 1“, находящ се в
улично пространство между о.т.314а – о.т.308а – о.т.308 по регулационния план
на с.Цалапица – публична общинска собственост и от 2003 г., в част от УПИ ІХ –
църква, кв.66 по действащия план на с. Цалапица, Община Родопи, който обект е
подробно описан в Констативен акт № 1/2020 г., съставен от служители в Община
Родопи.
В заповедта е посочено, че в
регулационния план на с. Цалапица, одобрен със Заповед №70/1990г., обекта е
отразен и нанесен. Изложено е, че с Наредба за реда и условията за поставяне на
преместваеми съоръжения на територията на община Родопи, приета с Решение №406
от Протокол №24/19.04.2001г., изготвена съгл. чл.56 от ЗУТ, се определят вида,
предназначението, изискванията към оформлението и поставянето на преместваеми
съоръжения върху терени частна, общинска и държавна собственост. Посочен е, че
преместваеми съоръжения се разполагат върху поземлени имоти, публична и частна
общинска и държавна собственост при спазване изискванията на чл.6, чл.7 и чл.8
на НРУППС - изготвя се схема, с която се изяснява вида и характера на
преместваемите съоръжения, схемата се одобрява от гл.архитект след разглеждане
и приемане от общински експертен съвет и се утвърждава с решение на ОБС,
изготвя се проектна документация на преместваемото съоръжение, която след
съответните съгласувания се одобрява от гл.архитект и се издава разрешение за
поставяне.
В заповедта е изложено още, че с
Решение №745 от Протокол №48/12.11.2002г. на Общински съвет, се утвърждава,
приетата от ЕСУТ с Протокол №10/16.09.202г., схема за поставяне на преместваеми
съоръжения на територията на с. Цапапица, съгласно която, позиция № 32 е
съществуващ РЕП, който, на основание забележката към схемата, следва да се
измести на позиция №33. Така е направен извод, че в случая, настоящият обект не
отговаря по местоположение и предназначение на одобрената схема, с функция РЕП,
а се използва с търговска цел - продажба на закуски, пици, тостери, както и
съгласно чл.56, ал.5 от ЗУТ следва да има изрично писмено съгласие от
собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от обекта
площ.
В мотивите на заповедта е посочено,
че разпоредбите на наредбата по чл.56, ал.2 и чл. 57а от ЗУТ са приложими и за
заварени случаи, което означава, че собственикът е имал задължение да го
приведе в съответствие с наредбата и новите законови изисквания. Органът се е
позовал на чл.57а от ЗУТ, като е посочил, че подобни преместваеми обекти се
премахват, когато: са поставени без разрешение; са поставени в чужд имот без
правно основание; не отговарят на правилата и нормативите за устройство на
територията; не отговарят на други изисквания, определени с наредбата на чл.56,
ал.2 от ЗУТ. Направен е извод, че обектът не отговаря по местоположение и
предназначение на одобрената схема, няма актуална схема за преместваем обект,
няма изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен
договор за наем на заетата от обекта площ, в нарушение на чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ и чл.6, ал.1 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми
съоръжения на територията на община Родопи.
Така органът е приел, че са налице
условията и предпоставките за издаване на процесната заповед на основание
чл.57а, ал.1 т.1 и т.2 от ЗУТ и пар.3 ПЗР на НРУППС на Общински съвет – Родопи.
По делото като част от
административната преписка са представени: Протокол №10/16.09.2002r. на ЕСУТ –
Община Родопи – (лист 133); Решение №745
от 12.11.2002г на общински съвет-
Родопи – Пловдив (лист 132); Писмо №94C-560-2#33/9.5.2018r. на кмета на Община
Родопи, ведно със становище (лист 125 и сл.); Геодезическо заснемане ( лист
123-124); Решение от 30.07.1992г. на Пловдивски окръжен съд; Решение от
7.07.1997г. на Пловдивски окръжен съд; протокол от 05.09.2018г. за определяне
на границите на имот 726, намиращ се в УПИ I – културен дом, лятно кино,
магазин, кв.67, с.Цалапица, общ.Родопи (лист 117); Писмо №94C-560-2#43/15.10.2018r. ; Докладна
записка №94C-560-2#44/23.10.2018r. (лист 114) ; Скица №1078/31.08.2016г. (лист
112) ; Писмо №94C-5БО-1/30.8.2019г. , с което са изискани документи (лист 111);
жалба от Г.К.В.от 29.08.2019г. (лист 109); заявления от С.Х.Н.и Х.Т.Н., с които
са представени документи (лист 99 и 107);
Извадка кадастрален план (лист 97-98); Служебна скица (лист 96); Извадка
от схема за поставяне на преместваеми съоръжения от 2002г. (лист 93); Молба
църковно настоятелство до кмета на Община Родопи (лист 90); Решение на
Пловдивски районен съд №75 от 22.05.2003г. (лист 91-92; Констативен протокол от
11.9.2019г. на работна група от служители по чл.223 ал.2 от ЗУТ на Община
Родопи (лист 88-89); Заявление от Г.К.В.от 13.09.2019г. (лист 87); Констативен
акт №41, №42, №43 и №44 всички от 11.09.2019г. (лист 71 и сл.); Наредба за реда
и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община
Родопи – Пловдив.
По искане на жалбоподателят, по делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Я.Р.. Според заключението,
процесният обект притежава характеристиките на "Преместваем обект" по
смисъла на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ. От огледът на място вещото лице, изразява
мнение, че не оставя впечатление обектът
да е бил ползван преди на друго място, а по¬-скоро, че е сглобен от
стоманени профили на място или отделно и донесен и монтиран върху подравнена
бетонова площадка. Според експерта видимо конструкцията е стара, но поддържана
във времето с пребоядисване и подмяна на дограма и така, както е изпълнен в
момента, обектът може да бъде отделен от бетоновата площадка и да бъде монтиран
на друго място с подобно като сегашното си предназначение. В заключението са
посочени размерите на павилиона, както следва: дължина 3,00м. и ширина 2,00м.
Посочено е, че от юг има стреха 0,20м., от запад стрехата е 0,15м., а от север
тя е 0,80м., както и че височината му в ниската страна от юг е 2,10м. до
стрехата, а във високата част от север до долния ръб на стрехата е 2,40м. и
2,65м. до горния ръб. Изложено е, че: по ръба от север е заварен борд с
височина 0,25м.; застроената площ на павилиона е 6,00 кв.м.; носещата
конструкция е от стоманени профили - винкели 50/50/4мм., а стенното ограждане е
от гладка и вълнообразна ламарина, заварена за винкелите; закрепен е върху
подравнена бетонова площадка, вероятно с анкери /невидими за оглед/. Според
вещото лице павилионът се намира от северната страна на ажурна ограда с бетонов
цокъл на църковен имот, като отстои на 0,30м. от цокъла. Изложено е, че по
действащия регулационен план на населеното място павилионът попада частично в
УПИ IX - църква, кв.66 и частично в отреждане за улица. Според експерта на
място оградата на църковния имот не следва уличната регулационна линия /л.123
по делото/ и обектът на практика се намира върху съществуващ тротоар.
По отношение на това, кога е изграден
обекта и представлява ли той търпим строеж, позовавайки се на приложени по
делото документи (Констативен протокол от 10.11.1996г. към договор за наем
между И.Г.Б. и Община "Родопи" за състоянието на терен от 14,00
кв.м.; Схема към констативен протокол на "Павилион - продажба
вестници" със застроена площ 14,02 кв.м.; Договор от 07.08.2007г. за
покупко - продажба на павилион, сключен между И.Г.Б. и Х.Т.Н. за "Метален
павилион с площ 14,00 кв.м., находящ се на пл. "централен",
с.Цапапица, Община "Родопи"), вещото лице сочи, че закупеният от
жалбоподателя по делото през 2007г. метален павилион представлява общия обект,
който представляват процесния "Метален павилион - 1" и съседния
"Метален павилион - 2", описани в договора като павилион с площ 14,00
кв.м., като продавачът е бил наемател по договор за наем с Община
"Родопи" и за терена на павилиона е съставен констативен протокол на
10.11.1996г. Според вещото лице, очевидно павилионът е монтиран в този период
от време - през 1996г. В заключението е посочено, че за процесният метален
павилион не са относими разпоредбите за допустимост и търпимост на строежите,
тъй като той притежава характеристиките на "Преместваем обект" по
смисъла на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ и не представлява строеж.
Към експертизата са приложени:
заснемане на процесния обект - Разпределение, Вертикален разрез /М 1:100/ и 60
броя снимки.
В с.з. от 07.10.2020г. на въпрос на
процесуалния представител на жалбоподателя - от къде идва разликата във
становището на вещото лице, че е преместваем обект и скицата на лист 8 по
делото, експерта заявява, че скицата е изработена през 1990 г. по кадастралния
план и разликата идва от това, че преди са се нанасяли всички сгради, независимо от типа на обекта,
дали е павилион, дали е масивна сграда се е нанасяло. Посочва, че няма
специално значение за преместваеми обекти и те са се нанасяли като най-ниския вид
обект с означение ПС, като в момента не представляват строеж.
На въпроси на процесуалният
представител на ответника, вещото лице отговаря, че процесният обект е свързан
със съседния до него като една конструкция и ако внимателно се демонтира
конструкцията и се изрежат шините би могло да се отдели единия обект без да се
разруши другия. Вещото лице заявява, че не е видяла схема или разрешение за
поставяне на обекта и не знае как е бил обекта към 1996 г., но към днешна дата
двата обекта са свързани, така както е описано в заключението.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните по делото.
При така описаната фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Заповедта е издадена от материално
компетентен орган по посоченото правно основание - чл.57а ал.3 ЗУТ в граници на
териториалния обхват на действие.
Видно е, че оспорената заповед е
издадена въз основа на констатациите в Констативен акт № 1/2020 г.
Констативният акт по чл.57а, ал.2 от ЗУТ е акт с две основни функции в административното производство – сезираща и
доказателствена. Както следва от чл.57а, ал.3 от ЗУТ, констативният акт сезира
административния орган да издаде заповед за премахване, но същевременно се
явява и доказателство за наличието на обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ,
както и за осъществените от длъжностните лица процесуални действия, чрез които
са установени релевантните за производството факти и обстоятелства. Макар, че
констативният акт по чл.57а, ал.2 от ЗУТ е основен акт във фазата на
производството по издаване на акта по ал.3, той е процесуален акт по смисъла на
чл.21 ал.5 от АПК, поради което пороците при съставянето му не рефлектират
върху валидността на заповедта за премахване. Доколкото обаче в качеството на
процесуален акт, констативният акт е процесуална предпоставка за издаването на
заповедта по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, то липсата на редовно съставен такъв води до
неспазване на процедурата по издаване на индивидуалния административен акт.
Съгласно чл.57а, ал.2 от ЗУТ,
обстоятелствата по ал.1 /при които се премахват обектите по чл.56 ал.1 и чл.57
ал.1 от ЗУТ/, се установяват с констативен акт, съставен от служителите по
чл.223 ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Компетентни
съгласно чл.223, ал. 2 от ЗУТ са служителите за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район). В конкретния случай видно от
констативен акт № 1/2020 г., същият е съставен от инж.Радион Николов – на
длъжност Началник отдел „КУТ и С“ при Община Родопи, обл.Пловдив у инж.Р.Х.– на
длъжност Младши експерт „КС“ в отдел „КУТ и С“.
За пълнота следва да се отбележи, че
заповедта в случая е издадена на 20.02.2020г., т.е. след посочения в чл.57а,
ал.3 от ЗУТ 7-дневен срок, но този срок е инструктивен и неспазването му не
води до незаконосъобразност на административния акт.
Фактическите основания за премахване
– в случая по чл.57а, ал.1 т.1 и т.2 от ЗУТ – са установени с констативен акт № 1/2020 г., надлежно връчен на
жалбоподателя, с което е била осигурена възможност да участва в производството.
Видно от документите по административната преписка, в тридневния срок по
чл.57а, ал.2 от ЗУТ, жалбоподателят се е възползвал от възможността да направи
възражения по акта.
От гореизложеното следва извод, че не
са допуснати нарушения на процесуалните правила в производството по издаване на
заповедта.
По отношение на съответствието на заповедта с
материалния закон, съдът счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3
от ЗУТ кметът на общината въз основа на констативен акт, съставен от
служителите на общинската администрация, издава заповед за премахване на
обектите по чл.56 ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ. В ал.1 на чл.57а от ЗУТ са
визирани изчерпателно хипотезите, при които последната намира приложение. За да
е законосъобразна издадената заповед по реда на цитираната правна норма на
първо място е необходимо наличието на обект от категорията на посочените в
чл.56 ал.1 /преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности/ или чл.57
ал.1 от ЗУТ /рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи/,
които се поставят по ред, установен с наредба на общинския съвет.
Тук е мястото да се отбележи, че
нормата на чл.56 ал.1 от ЗУТ третира преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности. В настоящият случай административният орган е приел с
оглед конструктивните характеристики, че обектът е преместваем обект, който се
използва с търговска цел – продажба на закуски, пици и тостери. Този извод се
подкрепя и от заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните.
Като правно основание за издаване на
процесната заповед са посочени разпоредбите на чл.57а, ал.1 т.1 и т.2 от ЗУТ,
според които обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват, когато: са
поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в
противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение (т.1); са
поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата
и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало (т.2).
Съгласно легалната дефиниция на
понятието „преместваем обект”, съдържаща се в § 5, т.80 ДР ЗУТ, това е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя;
преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Процесният павилион напълно покрива
характеристиките на преместваем обект, както се каза по-горе, и подкрепа в тази
насока дават констатациите не само на контролните органи от общинската
администрация, но и на вещото лице. След като обектът може безпрепятствено да бъде
отделен от повърхността и да бъде преместен на друго място без да губи своята
индивидуализация и възможността да бъде ползван със същото или подобно
предназначение, то категорично процесният павилион е преместваем обект.
Съгласно чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ върху
поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за административни,
търговски и други обслужващи дейности, а съгласно ал.2 за обектите по ал.1, т.1
и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна
документация, одобрени от главния архитект на общината; схемата за поставяне
определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и
предназначението на обекта по ал.1, т.1 и 2; условията и редът за издаване на
разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към
схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет,
като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя
изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно
становище. Съгласно чл.56, ал.5 ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешение за
поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от
собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от
преместваемия обект площ.
Няма спор по настоящото дело, че
жалбоподателят не притежава нито разрешение за поставяне въз основа на схема и
проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, нито съгласие
от собственика на поземления имот, върху който е постановен павилионът, нито договор
за наем. Не е изпълнена нито една от предпоставките на нормата на чл.56, ал.2 и
ал.5 ЗУТ, за да може процесният павилион да бъде ситуиран на мястото, което
заема към настоящия момент.
Представеният още в хода на
производството по издаване на оспорената заповед писмен договор за
покупко-продажба на павилион от 07.08.2007 г., въпреки че има нотариалната
заверка, не удостоверява нищо повече от факта, че подписите за продавача и
купувача са положени от лицата И. Б. и Х.Н. на 07.08.2007 г. Обстоятелството,
че на тази дата жалбоподателят е купил павилион с площ 14 кв.м, не доказва, че
именно този павилион е постановен в УПИ ІХ-за църква, кв.66 по плана на с.
Цалапица, от една страна, а от друга страна, не представлява доказателство за
основателността на възражението на жалбоподателя, че находящият се в църковния
имот павилион е там от 1970 г. и не е поставян от него.
Датата на закупуване на павилион,
както и вида на закупения павилион, нямат отношение към законосъобразното
поставяне на павилион като вид преместваем обект, за който е следвало да бъде
издадено разрешение за поставяне и да е налице одобрена схема за поставяне.
При доказателствена тежест за
жалбоподателя да обори констатацията на административния орган, че обектът не
отговаря по предназначение на одобрената схема с функция РЕП, утвърдена с
решение № 745 от протокол № 48 от 12.11.2002 г. на Общински съвет Родопи, и че
към настоящия момент няма актуална схема за преместваеми обекти, такива
доказателства не бяха представени. В този смисъл дори да се приеме за вярно
твърдението на жалбоподателя, че той е заварил процесния павилион, ситуиран в
църковния имот още от 1970 г., промяната на предназначението му и използването
му за търговски цели към настоящия момент изисква издаването на ново разрешение
за поставяне и одобряването на нова схема, каквито към момента на издаване на
оспорената заповед липсват, защото очевидно е, че схемата от 2002 г. не се
отнася за преместваем обект за търговска дейност.
Съгласно чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ
обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват, когато са поставени без
одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие
със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. В настоящия случай
наличието на хипотезата чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ е доказано по безспорен начин.
Нормата е императивна и кметът на общината действа в условията на обвързана
компетентност и задължително следва да
издаде заповед за премахване на преместваемия обект, поставен без одобрена
схема и без разрешение за поставяне.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира, че заповедта е
издадена от компетентен орган – кмета на общината съгласно чл.57а, ал.3 ЗУТ,
спазена е процедурата по чл.57а, ал.2 ЗУТ, изискваща преди издаване на
заповедта за премахване обстоятелствата, налагащи премахването, да бъдат
установени с констативен акт, съставен от служителите по контрол на
строителството (констативен акт № 2 от 07.01.2020 г. – л.44-46), връчен на
жалбоподателя, който е представил писменото си възражение и доказателствата си,
т.е., на жалбоподателя е било гарантирано правото на участие в производството
по издаване на оспорената заповед и възможността да направи възражения, бележки
и да представи доказателства. Спазена е също целта на закона – да се премахват
преместваеми обекти, които са поставени на неподходящи места, без одобрена от
главния архитект на общината схема или въз основа на отпаднала схема.
При тези факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски същото като основателно и доказано в размер на 600 лева (адвокатско
възнаграждение – л.146 , 149, 149) следва да се уважи и да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на ответната община тази сума.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Т.Н., ЕГН **********,***,
против заповед № 154 от 20.02.2020 г. на кмета на община Родопи.
ОСЪЖДА Х.Т.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на община Родопи сумата 600 (шестстотин) лева, разноски.
Решението е окончателно.
Административен съдия: