Решение по дело №11671/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7279
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20171100111671
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11671/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по подадена от С.Л.Ж. срещу „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД искова молба за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева от смъртта на майка му Ж.С.Д.при ПТП на 29.05.2017 г., ведно със законната лихва от 17.08.2017 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 29.05.2017 г. в гр. Шумен на ул. „Марица“ при пресечката с ул. „Божур“ като водач на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ****И.Х.В. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Ж.Д..

Ищецът преживял много тежко внезапната и нелепа смърт на майка си. Завинаги бил лишен от пълноценните и щастливи отношения с нея, както и моралната опора, която тя му оказвала. След трагичния инцидент С.Ж. станал раздразнителен, затворен и отчужден. Избягвал срещи с други лица и изгубил стремежа си към положителни емоции.

За управлявания от И.В. лек автомобил имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Предявил извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, но ответното дружество поискало представяне на окончателния акт, с който приключвало наказателното производство.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000 лева обезщетение, ведно със законната лихва от 17.08.2017 г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска по основание и размер. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която предприела неправилно пресичане на пътното платно, а водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ И.В. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенция пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine.

Безспорно се установява от депозирана при „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД молба вх. № 1427/10.08.2017 г., че ищецът е предявил претенция през застрахователното дружество за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 29.05.2017 г., към която са били приложени констативен протокол за ПТП, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници и за номер на банкова сметка.

***.08.2017 г. ответникът е поискал представяне на всички документи, с които молителят разполага или би могъл да се снабди от досъдебното производство.

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ****и „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД – обстоятелство, отделено като безспорно между страните с определение от 25.01.2018 г.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

При пълно и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

С влязла в сила на 13.09.2018 г. присъда № 20/28.08.2018 г. по НОХД № 238/2018 г. по описа на ОС – гр. Шумен И.Х.В. е признат за виновен в това, че на 29.05.2017г. в гр. Шумен, като управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № *****, нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянията на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, характера и интензивността на движението и с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора“; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил смъртта на Ж.С.Д.от гр. Шумен, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, изр.посл., б. „б“, пр. 1 от НК вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Извършването на противоправното деяние – управление на МПС от страна на И.Х.В. в нарушение на действащите към момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца са установени с влязлата в сила присъда, която е задължителна за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от ГПК).

Поради това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на обстоятелството, че И.Х.В. е реализирал виновно противоправно поведение, в причинна връзка с което са настъпилите вреди – смъртта на Ж.С.Д..

От правна страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Обсъдените доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Представителят на ответника не оспорва, че в резултат на произшествието е починала майката на ищеца в настоящото производство – Ж.Д..

С.Ж. е син на починалата при ПТП на 29.05.2017 г. Ж.С.Д., съгласно удостоверение за наследници изх. № 1778/08.06.2017 г. на Община Шумен.

В това си качество един от най-близките родственици на Ж.Д. има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Диана Жекова, съпруга на С.Ж. се установи, че ищецът е живял в близост до своята 85-годишната майка и редовно е поддържал контакти с нея. Ж.Д. не се е оплаквала от здравословни проблеми. Въпреки възрастта си, се е грижила сама за себе си, а синът й и свидетелката, като нейна снаха, й помагали при нужда.

С.Ж. преживял изключително тежко новината за смъртта на майка си. След приема в болничното заведение непосредствено след произшествието таял надежда, че майка му ще се възстанови, тъй като говорил с нея. Привечер от болницата се обадили за смъртта на майка му, което предизвикало шок у С.. Впоследствие се усамотил и преживявал вътрешно мъката си.

Предвид събраните по делото доказателства, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетение в размер на 100 000 лева.

В този размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на ищеца. Размерът на обезщетението съдът определи и при съобразяване на конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 29.05.2017 г., възрастта на пострадалата (85 г.), ролята й в живота на ищеца и тежките последици за качеството на Ж.на увредения.

Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалата.

В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си Ж.Д. е допринесла за вредоносния резултат, като е създала условия или е улеснила настъпването на вредите. Приносът трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без него не би се стигнало до уврежданията.

В случая възражението се изразява в неправилно пресичане на пътното платно от страна на пострадалата, което отнело на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ И.В. техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.

По делото е изготвена и приета съдебна авто-техническа експертиза, която е дала заключение за механизма на произшествието и траектория на движение на пешеходеца Ж.Д.. Пострадалата е предприела пресичане отляво надясно спрямо посоката на движение на л.а. „Фолксваген Голф“, управляван от И.В.. Мястото на пресичане е било обозначено с пешеходна пътека и задължение на водача на превозното средство е да намали скоростта до степен да позволи на пешеходеца, като уязвим участник в движението, да завърши безопасно предприетото пресичане. Отделно от това, независимо от скоростта на движение на Ж.Д., И.В. е могъл да я възприеме своевременно, за да реагира адекватно и съобразно правилата за движение по пътищата.

Нарушение на задължения по ЗДвП от страна на пострадалата не се установиха, поради което определеното от съда обезщетение на подлежи на редуциране.

Дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 100 000 лева и до този размер искът следва да бъде уважен. За горницата до 200 000 лева искът подлежи на отхвърляне.

Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.

Установява се, че с молба от 10.08.2017 г. ищецът е приложил констативен протокол за ПТП и е посочил банкова сметка, ***то. С други писмени доказателства от значение за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение ищецът не е разполагал и следователно застрахователят е дължал произнасяне. Според чл. 106, ал. 5 от КЗ, не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. След като е счел, че авто-техническата експертиза е от значение за определяне на обезщетение, ответникът е могъл да изиска документа от компетентния орган (чл. 496, ал. 4 от КЗ). Нещо повече, дори и след като в хода на настоящото производство е налице влязла в сила присъда и е изготвена авто-техническа експертиза, застрахователят не е определил, нито изплатил на ищеца обезщетение. Поради това, съдът приема, че след изтичане на 15-дневният срок за произнасяне на 31.08.2017 г., ответникът дължи законна лихва върху сумата от 100 000 лева. Не се установи застрахователното дружество да е изпълнило изцяло или частично задължението си да заплати на С.Ж. обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП, поради което върху главницата от 100 000 лева следва да се начисли лихва от 01.09.2017 г.

Ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 400 лева държавна такса, а на адв. Н. Д. – 3 318 лева адвокатско възнаграждение.

На ответника се следват разноски на стойност 1 225 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му Ж.С.Д.при ПТП на 29.05.2017 г., ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева и за мораторна лихва от 17.08.2017 г. до 31.08.2017 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Н. Н. Д., с адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4 адвокатско възнаграждение в размер на 3 318 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 225 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: