№ 136
гр. Сливница, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20201890100306 по описа за 2020 година
Ищецът, „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощника юрк.С.П., е
предявил против Т. М. СТ. иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с който
моли да бъде установено по отношение на ответника, съществуването на
вземания в полза на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 63469/2019г. по описа на СРС. Претендира
разноските както по заповедното производство, така и по настоящото.
В исковата си молба твърди, че на 18.12.2015г. е сключен Договор за
кредит за текущо потребление между ищеца и М.З.М., по силата на който
ищецът е му е предоставил кредит в размер на 10 000лв. със срок на
издължаване 80 месеца, считано от датата на усвояване. Твърди че кредитът е
усвоен по разплащателна сметка на кредитополучателя, М.М.. Твърди, че са
договорили заплащането на възнаградителна лихва, съгласно т.8 от Договора,
която към датата на сключване на договора е в размер на 9,5% , като кредитът
е обезпечен със залог върху парични вземания в лева, съгласно т.10 от
Договора. Твърди, че кредитът е погасяван , чрез равни месечни вноски,
съгласно погасителен план, предоставен на кредитополучателя, като за
падежна дата е определено всяко 06-то число на месеца.
Твърди, че на 14.05.2019г. и на 19.05.2019г. в „Банка ДСК” ЕАД са
постъпили заявления от ответника, с които заявява че поема издължаването
на кредита на починалия на 03.04.2018г. си баща – М.З.М., съобразно
наследствената си квота. Ищецът, твърди, че поради непостъпване на суми за
1
погасяване на кредита е изпратил покана-уведомление за обявяване на
кредита за предстрочно изискуем до наследниците на титуляра, М.З.М. – Ст.
М. М. /син/ и Т. М. СТ. /дъщеря/. Твърди се, че Ст. М. М. на 08.07.2019г.,
подал заявление до ищцовото дружество, с приложено вписан отказ от
наследството на покойния му баща М.З.М., който отказ е вписан в
специалната книга на съда през м.юни 2019г.
Твърди, че като единствен наследник на баща си, на ответницата е
изпратена покана-уведомление за предсрочна изискуемост на вземането,
която и била връчена при отказ.
Твърди, че е подал заявление по чл.417 ГПК на 01.11.2019г., по което е
образувано ч.гр.д.№ 63469/2019г. по описа на СРС, ГО, 24 състав са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че на
17.02.2020г. е получил разпореждане от съда, с което му е съобщено за
постъпило възражение от страна на длъжника - Т. М. СТ., и му е указана
възможността да предяви иск за претенцията си.
Към исковата молба ищцовото дружество представя писмени
доказателства, прави доказателствени искания.
Ответникът, Т. М. СТ., чрез пълномощника си е представил в срока
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва като неоснователен
предявеният иск. Твърди, че се е отказала от наследството останало й след
смъртта на родителите й – Й.Ст.М. и М.З.М., които били вписани в особената
книга на РС-Сливница под №22/19.09.2019г. Излага съображенията си
относно „мълчаливо приемане“ на наследство. Претендира разноски. Не
представя доказателства. Не прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 18.12.2015г. М.З.М. сключва Договор за кредит за текущо
потребление с ищецовото дружество, по силата на който ищецът е му е
предоставил кредит в размер на 10 000лв. със срок на издължаване 80 месеца,
считано от датата на усвояване. Кредитът е усвоен по разплащателна сметка
на кредитополучателя, М.М.. Страните са договорили заплащането на
възнаградителна лихва, съгласно т.8 от Договора, която към датата на
сключване на договора е в размер на 9,5% , като кредитът е обезпечен със
залог върху парични вземания в лева, съгласно т.10 от Договора. Към
договора е приложен погасителен план, съгласно който, кредитът следва да
бъде погасяван, чрез равни месечни вноски от 170,56лв., като за падежна дата
е определено всяко 06-то число на месеца. Датата на крайния падеж е според
сключеният одговор е 18.08.2022г. Представени са и Общите условия за
2
предоставяне на кредити за текущо потребление.
На 14.05.2019г. ответницата е подала заявление, в качеството си на
наследник, приел наследството на починалия кредитополучател М.З.М. за
поемане издължаването на кредитното му задължение съобразно
наследствената й квота – ½ ид.ч. Към заявлението си е приложила
удостоверение за наследници и и препис-извлечение от акт за смърт на
М.З.М..
На 17.06.2019г., Ст. М. М. е депозирал в ищцовото дружество,
удостоверение за наследници изх.№ АО-322 от 28.05.2019г., издадено от
община гр.Др., от което е видно, че М.З.М. е починал на 03.04.2018г., като за
свои наследници е оставил децата си – Ст. М. М. и Т. М. СТ.. Ст. М. М. е
направил отказ от наследството на починалия си баща, който е вписан под
№13/13.06.2019г. в Книгата за приемане и отказ от наследство на РС-
Сливница, видно от представеното удостоверение.
На 02.09.2019г. на ответницата е връчена, при отказ да подпише
разписката за връчване, от призовкар при ЧСИ Ст. Я., покана-уведомление от
ищцовото дружество, с която обявява за предсрочно изискуем кредитът
отпуснат по Договор за банков кредит от 18.12.2015г., от датата на връчване
на поканата.
Според удосотоверение, издадено от РС-Сливница, Т. М. СТ. се е
отказала от оставеното й наследство след смъртта на М.З.М., който отказ е
вписан под №22/19.09.2019г. в Книгата за приемане и отказ от наследство на
РС-Сливница.
Поради неизпълнение на задължението от страна на ответника, ищецът
е подал на 01.11.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу длъжника, ответник по настоящото дело, Т. М. СТ.. Въз
основа на подаденото то ищеца заявление, е образувано ч.гр.д.№ 63469/2019г.
по описа на СРС, ГО, 24 състав са издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист. Заповедта е връчена на Т. С., на 06.01.2020г. и на
20.01.2020г., е подала възражение срещу нея на основание чл.414 от ГПК.
Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за подаденото възражение на
17.02.2020г. и е представил доказателства за предявеният от него иск по реда
на чл.422 от ГПК на 05.03.2020г.
От заключението на приетата по делото ССчЕ е видно, че сумата по
Договор за текущо потребление от 18.12015г., в размер на 10 000лв. е
преведена и усвоена на 21.12.2015г. по открита в Банка ДСК разплащателна
сметка на М.М.. Според експертизата, кредитът е частично обслужван до
декември 2018г. Последно, кредитът е ослужен на 12.03.2019г. със сумата
170,51лв., от която е покрито задължението за 6-ти декември 2018г. от която
3
дата е преустановено и редовното погасяване .Според експертизата
дължимите към банката суми са главница – 6189,71лв.,
договорна/възнаградителна лихва -435,72лв., санкционираща лихва -50,71лв.,
заемни такси – 120,00лв. и законна лихва – 266,50лв. към датата на подаване
на исковата молба – 05.03.2020г. и в размер на 882,03лв. към 29.04.2021г.-
датата на получаване на исковата молба.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с иск с
обективно и субективно съединени искове с правно основание основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Исковете са предявени по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК, поради което за ищеца е достатъчно да докаже че
вземането, което претендира съществува.
По отношение на главния иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
съдът намира следното: В тежест на доказване на ищцовата страна е проведе
пълно главно доказване относно обстоятелството за наличието валидно
облигационно отношение между него и ответника, както и неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му възникнали във връзката с
облигационното му отношение с ищеца.
По същество не се спори между страните, че е налице сключен на
18.12.2015г. Договор за кредит за текущо потребление между ищеца и
М.З.М., по силата на който ищецът е му е предоставил кредит в размер на 10
000лв. със срок на издължаване 80 месеца, считано от датата на усвояване. Не
се спори, а и се установява от събраните в хода на производството
доказателства, посредством изслушата и прита ССчЕ, че отпуснатия кредит е
усвоен от кредитополучателя. Не се спори, че кредитополучателят е починал
на 03.04.2018г., като ответницата е негов наследник по закон. Не се спори, че
ответницата направила отказ от наследството оставено от баща й, който й
отказ е вписан под № 22/19.09.2019г. в Книгата за приемане и отказ от
наследство на РС-Сливница.
Основният спор е налице ли е мълчаливо приемане на наследството
оставено от М.З.М. от ответницата, в качеството й на негов наследник по
закон.
Съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците. Лицата,които имат право да наследяват,се
призовават към наследяване. Приемането и отказът от наследство
произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52
ЗС и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН, поради което би
бил недействителен отказът от наследство, ако преди това наследникът е
приел наследството изрично, или чрез конкулдентни действия, показващи по
недвусмислен начин воля за това.
Мълчаливо приемане е налице,когато от действията на наследника се
4
разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството,като законът е
дал възможност на съда-при всеки конкретен случай,извършвайки цялостна
съпоставка на доказателствата по делото,да преценя дали извършените
действия сочат воля за приемане.
При мълчаливото приемане на наследството се касае за действия, които
не могат да се приемат за временно управление на чуждо имущество с
охранителна цел или влизащи в кръга на обикновеното управление на
наследствените имоти или целящи запазването им. По правило приемането
следва да се изрази в активни действия, разкриващи намерението, каквито
действия представляват заплащането на дълг на наследодателя.
От представените и приети, като неоспорени писмени доказателства,
представляващи платежни нареждания за осъществено плащане от страна на
ответницата за задължения на нейния наследодател към ищеца, се установява
несъмнено проявлението на онези активни действия, от които следва да бъде
прието, че ответницата е приела наследството, останало след смъртта на
кредитополучателя М.М., поради което и вписаният впоследствие отказ от
наследство е недействителен. Въпросните плащания на суми по кредита на
М.М. след неговата смърт са установени по несъмнен начин и от изготвената
ССчЕ. Видно от платежните документи, ответницата е лицето,което е внесло
сумата, поради което следва извода, че става дума за нейни лични средства.
Плащайки, ответницата намалява своя патримониум, а не на някой друг,
плащанията са се отразили в нейната правна сфера, намалили са нейното
имущество и тъй като става дума за наследствено задължение, чл.49 от ЗН
и трайната съдебна практика считат това действие за приемане на
наследството.Предвид изложеното, последващият отказ от наследство се
явява безпредметен и недействителен по отношение на кредитора.
Ето защо съдът намира за предявеният иск за основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
Във връзка с направените претенции и представяне списък на
разноските от ищцовото дружество съдът намира следното. Предвид изхода
на делото, разноските следва да се възложат на ответната страна.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част.
Направено е съответно искане и доказателства за сторени такива в исковия
процес в размер на 329,79 лева– платена държавна такса, 300,00лв.-
възнаграждение за вещо лице. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, като в конкретния случай, преценявайки
фактическата и правна сложнаст на конкретния случай, съдът намира че
следва да бъде определено такова в размер от 100,00лв. Съдът намира, че
5
сторените от страна ищеца разноски в общ размер 729,79лв., следва да бъдат
възложени в пълен размер на ответника.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В
мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в
частта й относно разноските отпада.
В рамките на заповедното производство ищецът е направил разноски в
общ размер на 186,95лв., от които сумата от 136,95 – заплатена от заявителя
държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника при идентични съображения, които
съдът е изложил по-горе.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. СТ., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.“Младост“ 1, бл.40, вх.1, ет.1, ап.2, че
дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, прпредставлявана от В.М.Сп. – главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н. – изпълнителен директор със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№19, сумата от 6189,71(шест
хиляди сто осемдесет и девет лева и 71 ст.) лева, представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребеление от 18.12.2015г., ведно със
законната лихва от 01.11.2019г. до изплащане на вземнето, договорна лихва в
размер на 435,72(четиристотин тридесет и пет лева и 72 ст.)лв. за периода от
06.01.2019г. до 02.10.2019г., наказателна лихва в размер на 50,71(петдесет
лева и 71ст.)лв. за периода от 06.01.2019г. до 02.10.2019г., законна лихва в
размер на 51.58(петдесет и един лева и 58ст.)лв. за периода от 03.10.2019г. до
31.10.2019г., сумата от 120,00(сто и двадесет лева) лв., представляваща
разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 63469/2019г. по описа на СРС, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Т. М. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.“Младост“ 1, бл.40, вх.1, ет.1, ап.2, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
***, прпредставлявана от В.М.Сп. – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. –
6
изпълнителен директор със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска“№19, сумата от 729,79( седемстотин двадесет и девет лева и
79 ст.) лв., представляващи направени в исковото производство разноски от
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 186,95 (сто осемдесет и шест
лева и 95ст.) лв., представляващи направени и заповедното, производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7