РЕШЕНИЕ
№ ................
гр.София,
06.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря И.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
11521 по описа за
2016 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д.Н.А. срещу Г. Ф. обективно съединени искове с правно основание чл.288,
ал.1, т.1 КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
поддържа твърдения, че на 11.11.2013 г. в гр.Пловдив по ул.К., настъпило ПТП,
причинено от неизвестен извършител с неустановен автомобил, при нарушаване
правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост била причинена
смъртта на Ц.Д.П. –Г., майка на ищцата. Във връзка с произшествието било
образувано досъдебно производство № 260/2013 г. по описа на сектор ПП при ОД на
МВР Пловдив, пр.пр.№ 6316/2013 г. по описа на ОП Пловдив. Последното било
спряно, поради това че извършителят на деянието останал неоткрит.
Поддържа
твърдения, че в резултат на ПТП, във връзка с което настъпила смъртта на
нейната майка претърпяла неимуществени вреди- морални болки и страдания от
нейната загуба. Отношенията им били основани на взаимна обич, уважение и
привързаност, поради което моралните вреди са несъизмерими.
Поддържа,
че с молба № 24-01-406/03.09.2014 г. поискала определяне на справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. По образуваната щета №
210190/03.09.2014 г. ответникът отказал да изплати обезщетение.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника Г. Ф. да й заплати
на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ сумата 130000.00
лв. за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ от загубата на нейната майка в резултат на ПТП. Претендира
законна лихва, считано от 30.10.2014 г. /датата, на която
е постановен отказ от страна на ответника/ до окончателното изплащане, чийто размер определя на сумата 8318.41 лв. /допуснато изменение на размера в с.з. на 07.12.2016 г./ Претендира разноски.
Ответникът Г. Ф.
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че вина за ПТП
носи пострадалата, която преминавала ж.п. прелеза на неопределеното място,
както и поради това че се движела по пътното платно и пресичала на
неопределоното за това място при силно ограничена видимост, през тъмната част
на денонощието. По твърдение, с поведението си пострадалата е допринесла за
вредоносния резултат, като увреждането й е било непредотвратимо за дееца. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.288,
ал.1, т.1 КЗ /отм./, приложим в настоящия случай, при причиняване на имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания в резултат на ПТП
настъпило на територията на Република България причинено от неидентифицирано моторно превозно средство следва да бъде ангажирана отговорността на Г. Ф.. С посочената разпоредба е дадена възможност на увреденото от
настъпилото застрахователно събитие лице да иска пряко от Г. Ф. обезщетение за
причинените му вреди, като отговорността на последния е функционално
обусловена от деликтната отговорност по чл.45, ал.1 ГПК на прекия причинител на
увреждането.
За основателността на
иска, в тежест на ищеца бе да докаже, че в
причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице управляващо неидентифицирано
моторно превозно средство е претърпял неимуществени вреди,
които ответника е отказал да обезщети.
В настоящето производство не е спорно и се установява от приложения препис-извлечение от акт за
смърт № 0988/14.11.2013 г. и удостоверение за наследници № 1300-20506/26.11.2013
г. издадено от Община Пловдив, че Д.Н.А. е дъщеря на Ц.Д.П. –Г., поч. на 11.11.2013 г.
Чрез
представеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 842/12.11.2013 г.
съставен от ОД на МВР Пловдив и констатациите на КМАТЕ се установява, че Ц.Д.П. –Г. е починала в резултат на ПТП, причинено от
неизвестен автомобил.
Не
е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че
образуваното във връзка с ПТП наказателно производство - досъдебно производство № 260/2013 г. по описа
на сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, пр.пр.№ 6316/2013 г. по описа на ОП Пловдив
е било спряно с постановление от 07.03.2014 г., поради това че извършителят на
престъплението по чл.343,ал.3, пр.5, б”б”, пр.1 вр. ал.1, б”в” вр. чл.342, ал.1 НК е останал неразкрит.
Установява
се, че с писмо изх.№ 24-01-406/16.10.2014 г. Г. Ф. е постановил отказ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП с изложен мотив,
че не са налице категорични данни за механизъм на ПТП, причини и обстоятелства
за настъпването му, както и че същият е бил предотвратим за водача на МПС.
Загиналата била намерена до неправомерен отвор на охранително заграждане на
ж.п.линия, където липсвала и пешеходна пътека или друга сигнализация за
пешеходци. Освен това за настилката в района /паваж/ било характерно да бъде
установен дълъг спирачен път, което също влияело на непредотвратимостта на
удара.
Чрез
констатациите на КМАТЕ се установява, че смъртта на пострадалата не е настъпила
в резултат на ж.п. травма, тъй като от една страна тялото е намерено
непосредствено до оградата от външната страна. От друга, според експертите– при
ЖП травма кинетичната енергия е много по-голяма от тази при сблъсък с МПС,
поради което биха се получили по сериозни травми. При тангенциален удар, както
в случая според КМАТЕ, след като липсва увреждащия автомобил било невъзможно по
математически път да се изчисли скоростта на движение на автомобила и
разположението му на пътното платно. Установява се, че на пострадалата е била
причинена съчетана травма: „черепно-мозъчна травма - рана на главата,
кръвонасядания по лицето, многофрагментно импресионно счупване на черепния
покрив и черепната основа в дясно теменно слепоочно, разкъсване на връзката
между основата на черепа и първи шиен прешлен, разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка, наличие на кръв под меките мозъчни обвивки в дясно; закрита шийна
гръбначно-мозъчна травма - напречно счупване на тялото на шести шиен прешлен с
пълно прекъсване на гръбначния мозък на това ниво, счупване на тялото на трети
шиен прешлен, закрита гръдна травма
изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно с оформяне на подвижен
гръден капак,контузия на белите дробове двустранно; закрита коремна травма:
разкъсване в срамното съчленение на таза, двустранно счупване на рамената на
срамните кости, счупване на дясната хълбочна и седалищни кости; травма на
крайниците- охлузвания и кръвонасядания по крайниците, открито счупване на
големия и малък пищял на дясната подбедрица на различни нива и счупване на
костите на лявата подбедрица на нивото под коляното“. Според експертите,
причината за смъртта на пострадалата е описаната съчетана травма с водеща
несъвместимата с живота гръбначно-мозъчната травма. Между получените
травматични увреждания и причината за смъртта съществува, според експертите,
пряка и непрекъсната причинно следствена връзка. Според КМАТЕ, описаните
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и добре
отговарят да бъдат получени при ПТП-от блъскане от автомобил. При тези данни,
според експертите в случая, най-вероятно се касае за тангенциален удар между
пострадалата и неидентифициран лек автомобил. Поради това че автомобилът е
неидентифициран не може да се определи, според експертите и скоростта му на
движение при удара. Невъзможно е да се определи мястото на настъпване на удара
по ширина и дължина на пътното платно, в т.ч. къде се е движел автомобила и
какво е било местоположението на пешеходеца. Според констатираните увреждания
по тялото на пострадалата, според експертите, в случая вероятно е налице
движение на автомобила със скорост от порядъка на 50-60 км/ч. Като време на
настъпване на смъртта е посочено приблизително – около пет часа след като
пострадалата се нахранила.
Според
изразеното от експертите доц. д-р инж. А.П.А. и
д-р А.М. в с.з. на 14.06.2016 г. анализът на изготвения снимков материал
по образуваното досъдебно производство води до извод, че тялото на пострадалата
е било занесено/придърпано до там. Тази констатация експертите правят въз
основа на местоположението, в което е бил намерен трупът. Така, д-р М. сочи, че
обувките са били изключително добре подредени на паважа и няма как тялото да е
било блъснато от автомобил и да остане в положението, в което е намерено.
Чрез представената схема
с вертикална пътна сигнализация, актуална към 11.11.2013 г. от Община Пловдив,
ОП „Организация и контрол на транспорта“ се установява, че в гр.Пловдив, по
бул.К. в района срещу № 10 е налице пешеходна пътека от едната страна съобразно
обозначението за поставен пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека“.
Чрез показанията на
свидетеля В.Л.Т. се установява, че ищцата и нейната майка са живеели заедно,
като отношенията им се характеризирали с дух на разбирателство, обич и взаимна
грижа. Пострадалата й осигурявала морална и материална подкрепа още по време на
обучението и след това по време на специализацията. Двете били изключително
близки и привързани една към друга. След като разбрал за загубата на нейната
майка свидетеля Толинов се чул с ищцата, която била много разстроена и
съкрушена. Мъчело я, че не знае какво точно се е случило. Била потисната и
затворена. След около 2-3 месеца започнала да преодолява загубата, но усещала
липсата на нейната майка и страдала от това.
С оглед изложеното,
съдът намира че в производството се установи, че смъртта на майката на ищцата несъмнено й е причинила тежки
неимуществени вреди. По делото обаче не се установи, тази смърт да е била причинена в резултат
от неправомерно поведение на водача на неустановения автомобил. За да
бъде ангажирана отговорността на посочения ответник - Г. Ф. по реда
на чл.288 от КЗ /отм./,
за изплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди по застраховки "Гражданска отговорност" в случаите,
при които пътнотранспортното произшествие е причинено от неидентифицирано
моторно превозно средство следва пред съда да бъдат доказани елементите
на непозволеното увреждане, причинено от водач на автомобил, който не е бил
установен, а именно – неправомерно поведение на водача, настъпила вреда и
причинна връзка между тях. По силата на чл. 45, ал.2
от ЗЗД вината се предполага. Ф.ът дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото
причинителят на вредите е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител. В случая, в
производството не бе проведено пълно и главно доказване на описаните
предпоставки. Искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за тази
инстанция в размер на 1530.00 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК
/л.9/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.Н.А., ЕГН **********
с адрес ***, действаща чрез пълномощник адв.О.В.К. от САК със служебен адрес ***
срещу Г. Ф. искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. за заплащане на сумата 130000.00 лв., като обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и
страдания/ от загубата на нейната майка Ц.Д.П. –Г., поч. на 11.11.2013 г. в резултат на ПТП станало в гр.Пловдив на 11.11.2013 г. в района на ул.К., както и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата в размер
на 8318.41 лв., считано от 30.10.2014 г. /датата,
на която е постановен отказ от страна на ответника за изплащане на обезщетение/ до подаване на исковата
молба /16.06.2015 г./
ОСЪЖДА
Д.Н.А., ЕГН ********** с адрес ***,
действаща чрез пълномощник адв.О.В.К. от САК със служебен адрес *** да заплати
на Г. Ф. искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 1530.00 лв. – разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: