Р Е Ш
Е Н И Е
№995
гр. Пловдив, 17 юни 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, XVIII
състав в съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и двадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев АД №
422 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
И.Х.Х., ЕГН **********, против принудителна
административна мярка /ПАМ/ - преместване на 11.02.2020 г. около 16,05 ч., на
превозно средство - лек автомобил "Нисан”, модел
„Микра“ с рег.№ РВ **** РТ в гр. Пловдив, на бул.
„Марица“ до/пред № 85 без съгласието на неговия собственик, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и създава опасност
или прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Твърди се,
че автомобилът е бил паркиран така, че по никакъв начин не е пречел на
движението. Мястото не било маркирано със знак за забрана на паркирането или
престоя на ППС. В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява лично, поддържа становище, че наложената ПАМ е
незаконосъобразна, поради което иска нейната отмяна. Претендира разноски.
Ответникът – полицейски
орган Д.Г.Б.–старши полицай в Сектор „Общинска полиция-Пловдив“ при ОД на МВР –
Пловдив, редовно призован, не се явява.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй
като е подадена в законоустановения 14-дневен срок и
от лице, което има правен интерес да направи това.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е наложена спрямо жалбоподателката
ПАМ, а именно преместване на пътно превозно средство, без съгласието на неговия
собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението - чл.171,
т.5, б.”б”, предл. трето от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
В случая по отношение на
въпросното МПС е предприета процедура по преместването му. Тази процедура е
законово регламентирана в чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, както и с решения на органа на местното самоуправление - Общинския съвет
на гр. Пловдив.
От доказателствата по
делото става ясно, че на 11.02.2020г. около 16,05 часа ответникът Богатев при патрулиране с репатриращ автомобил рег. № РВ
*** КМ в обслужващ район е констатирано, че в гр. Пловдив, до/пред бул.
„Марица“ № 85, лек автомобил „Нисан“, син, с рег. №
РВ **** РТ е паркиран напречно върху тротоара като прави невъзможно
преминаването на пешеходците и създава опасност за другите участници в
движението, като са предприети действия по репатриране на паркирания в
нарушение автомобил съгласно чл. 171, т. 5, буква Б от ЗДвП. Автомобилът е бил
оставен на съхранение на паркинга на бул. „Н.Цанов“ № 24 в 16,20ч. На жалбоподателката бил издаден фискален бон №
0014145/11.02.2020г. и № *********/11.02.2020г.
При тази фактическа
обстановка съдът направи своите правни изводи.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от Министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Следователно правният акт, по
силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в конкретния
случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол, а
обжалването на тези заповеди е по реда на АПК. Поради това и доколкото в ал. 1
не е спомената хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и по аргумент
на противното, следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извършва чрез
нарочна заповед, а с нареждане на съответните, оправомощени
лица, което не е необходимо да е в писмен вид. В случаите като този наложената
ПАМ не е необходимо да е с писмен акт, но е задължително същата да е наложена
от орган, упълномощен за целта.
По делото е представена
заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, от която
е видно, че длъжностните лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши
изпълнителска“ длъжност от структурните звена „Пътна полиция“ и „Охранителна
полиция“ в СДВР и ОД на МВР, са определени да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, т.е. ст.полицай Д.Г.Б.към Сектор „Общинска полиция-Пловдив“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР Пловдив е компетентен да нареди процесната
ПАМ. За доказване компетентността на органа, наложил ПАМ, са приети по делото и
заповед № 18ОА2593/06.11.2018г. на кмета на община-Пловдив, Специфична
длъжностна характеристика на длъжността „Полицай-старши полицай“ в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, заверено копие от Ежедневна ведомост за разстановката на силите и средствата на сектор „Общинска
полиция“-Пловдив за 11.02.2020г.
На следващо място,
следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП са уредени
две хипотези на преместване на "правилно" и на "паркирано в нарушение"
МПС - букви "а" и "б". Настоящият случай е подведен под
хипотезата на буква "Б", като именно и тук е спорният момент между
страните - дали репатрираното МПС е било паркирано правилно или в нарушение на
ЗДвП.
Мярката е приложена при
спазване на административно-производствените правила, като неоснователни са
доводите на жалбоподателката за неправилно приложение
на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 171,
т.5, б."б" от ЗДвП предвижда хипотеза, при наличието на която следва
да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение и създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
В случая безспорно е
налице тази хипотеза, а именно на 11.02.2020г. жалбоподателката
Х. ***,до/пред № 85 лек автомобил „Нисан“, син, с рег.
№ РВ **** РТ върху тротоара, с което създава опасност за другите участници в
движението.
Съгласно разпоредба на чл. 98, ал.
1, т. 1 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал, а чл. 33, ал. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив на Общински съвет Пловдив определя,
че може да се преместват ППС, които са паркирани при условията на чл. 171, т.
5, б. "б" от ЗДвП.
Според чл. 171, т. 5, б.
"б" от Закона за движението по пътищата, преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач е допустимо в три хипотези: 1/ когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство; 2/ когато създава опасност за другите участници в движението
и 3/ когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
От
представените по делото фотоснимки е видно, че процесното
превозно средство е паркирано на тротоар. Достоверността на този извод се
потвърждава именно от изготвения снимков материал в хода на административното
производство, който на основание чл. 39 от АПК е годно доказателствено
средство.
В конкретния случай, видно от
представените по делото веществени доказателства – черно-бели снимки се
установява, че автомобилът на жалбоподателката е бил
паркиран върху тротоар. Тъй като тротоарът е тесен правилно служителите са преценили,
че автомобилът пречи за нормалното преминаване на пешеходци.
Няма
спор, че от събраните доказателства е ясно,че на бул. "Марица" № 85
няма поставени знаци за забранено спиране и паркиране, нито предупреждаващи за
вдигането на автомобила. Налице е обаче хипотезата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като превозното средство е създавало опасност и е пречка за
движението, както за други автомобили на пътното платно, така и за пешеходците
по тротоара, като участници в движението. В тази хипотеза не е необходимо
предупредителен знак или да е бил съставен АУАН/фиш за извършено нарушение,
както твърди жалбоподателката, за да може да бъде
вдигнат автомобилът.
По начина, по който е бил заварен от
ответника, лекият автомобил определено създава пречки за движението на
останалите участници, вкл. пешеходци. В конкретния случай са налице втората и
третата хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като
автомобилът е създавал опасност и пречки на другите участници в движението,
между които се включват и пешеходците, съгласно легалното определение на § 6,
т. 28 от ДР на ЗДвП. При осъществяването на административната принуда не се
констатираха процедурни нарушения, които да са ограничили правото на защита на
страната. По делото са налице данни органите, извършили преместването на процесния автомобил да са спазили изискването на чл. 168,
ал. 2 от ЗДвП като укажат местонахождението на преместеното МПС.
В случая се откриват предпоставките
за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Докладната записка
съдържа описание на фактическите основания, обосновали произнасянето на
административния орган, чието съществуване съдът следва да проконтролира в хода
на настоящото производство.
С оглед на така установеното по
делото е безспорно, че на процесната дата посоченото по-горе моторно превозно
средство е създавало опасност за другите участници в движението и е правело
невъзможно преминаването на пешеходци по тротоара, като участници в движението.
В тази хипотеза не е необходимо обозначение с неподвижен пътен знак, който
предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Правилно ответникът е приложил
санкцията на правната норма на чл. 171, т. 5, ал. 1 от ЗДвП като е разпоредил
репатриране. Наложената мярка е неблагоприятна последица за собственика и
същият е длъжен да понесе санкцията по принудително преместване на автомобила.
Наложената в конкретния случай принудителна административна мярка преследва
законосъобразна цел. Съгласно чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки
се прилагат, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения. Автомобилът на жалбоподателката
е бил паркиран по начин, че създава опасност и прави невъзможно преминаването
на другите участници в движението, в нарушение на изрична забрана за паркиране
– чл. 98, ал. 1 предл. първо и второ от ЗДвП.
Изложените правни съждения налагат
извода за постановен законосъобразен административен акт по налагане на ПАМ,
поради което подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд -
Пловдив, І отделение, ХVIII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.Х., ЕГН **********, против
принудителна административна мярка - преместване на 11.02.2020 г. около 16,05
ч., на превозно средство - лек автомобил "Нисан”,
модел „Микра“ с рег.№ РВ **** РТ в гр. Пловдив, на
бул. „Марица“ до/пред № 85 без съгласието на неговия собственик, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и създава
опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/