№ 758
гр. Бургас, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАз.ТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
з.седание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказ.телно дело № 20252120202684 по описа з. 2025 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Г. Д. М. с ЕГН
********** с адрес в гр.С. и съдебен адрес в гр.Б., чрез адв.С. Г. (с приложено
по делото пълномощно) против наказ.телно постановление № 7 от 02.07.2025г
издадено от кмета на Община С., с което на жалбоподателя з. нарушение на
чл.116 ал.1 от з.кона з. туризма (ЗТ) и на основание чл.213 ал.1 ЗТ е наложена
глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се иска да бъде отменено наказ.телното постановление като се
изтъкват доводи з. нез.коносъобразност. Навеждат се доводи з. наличие на
съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на з.щита на
жалбоподателя. Алтернативно се иска да се приложи нормата на чл.28 от
з.НН. Претендират се разноски.
В съдебно з.седание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
Изпраща молба, с която моли да се даде ход в негово отсъствие и с нея
представя з.верено копие от адвокатско пълномощно. Не се представлява. Не
се сочат нови доказ.телства.
з. административнонаказващия орган –редовно призован се явява
процесуален представител. Не се сочат нови доказ.телства. Моли з.
потвърждаване на атакуваното наказ.телно постановление, като се излагат
1
съображения. Претендират се разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя,
събраните по делото доказ.телства и като съобрази з.кона, намира з.
установено следното:
Наказ.телното постановление е обжалвано в з.коноустановения срок
(лист 4 и 8 от делото). Жалбата съдържа изискуемите от з.кона реквизити
изхожда от легитимирано лице и е подадена пред надлежен съд.
Производството пред БРС е редовно образувано.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Със з.повед на кмета на Община С. (лист 20 и 21 от делото) от
18.06.2024г. на длъжностните лица от общинската администрация в Община
С. било възложено да направят проверка по приложението на действащи
нормативни актове, в това число и по з.кона з. туризма. Възложено било з.
извършените проверки да се съставят констативни актове, а при установяване
на нарушение да се съставят и АУАН. Определени били поименно лицата,
които следвало да извършат проверките и да съставят актовете. Контролът по
изпълнението е бил възложен на з.м.кмета Т. Д. със з.повед №8-Z-670 от
30.08.2025г.(лист 21 от делото).
С уведомително писмо изх.№94-00-898 от 25.02.2025г з.м.кмета на
Община С. (лист 13 от делото) до жалбоподателя на посочения от него адрес в
гр.С. е бил уведомен, че след извършена служебна проверка се установило, че
в ЕСТИ (Единната система да туристическа информация) не е регистрирал
туристически обект–а. з. г. 54, находящ се в гр.Ч., м. „А.“, к. „Г. б.“, бл. ... и
съответно не е предоставил данни з. реализирани нощувки. Предупреден бил,
че неспазването на изискванията на чл.116 ал.5 от ЗТ води до налагане на
глоба в размер от 2000 лева, а при повторност санкция се удвоява. При липса
на изпълнени на з.дължението бил предупреден, че ще бъдат предприети
действия съгласно з.НН. Това писмо било изпратено с обратна разписка (лист
14 от делото), но не било получено от адресата.
На 27.03.2025 г с писмо изх.№94-00-1365 (лист 11 от делото) било
изпратено уведомително писмо до жалбоподателя със същия текст. Видно от
известието з. доставяне (лист 12 от делото) същото отново не било получено
от жалбоподателя.
2
На 23.04.2025г била извършена проверка в Единната система з.
туристическа информация и Националния туристически регистър досежно
туристически обект–а. з. г. 54, находящ се в гр.Ч., м. „А.“ к. „Г. б.“ бл. ...
собственост на жалбоподателя Г. Д. М.. з. този обект имало издадено
удостоверение з. регистрация на места з. настаняване на туристи №СН-18У-
8Д5-А0(Р-1804). Лицето собственик на този обект извършвало хотелиерство с
място з. настаняване, но не водело регистър на настанените туристи по чл.116
ал.1 от ЗТ. на основание з.повед на кмета на Община С. (лист 20 и 21 от
делото) от 18.06.2024г.
з. тази проверка бил съставен констативен протокол (лист 18 от делото).
До лицето Г. М. било изпратено писмо с из.№94-00-1365/28.04.2025г от
кмета на Община С., с което бил поканен в сградата на общината в гр.С. з.
съставяне на АУАН (лист 9 от делото). Видно от известието з. доставяне и това
писмо не е било получено от адресата (лист 10 от делото).
На 10.06.2025г свидетелят М. Н. в качеството й на началник отдел
„ТСД“ в Община С. и в присъствието на Е. П. и С. В. съставила в отсъствието
на жалбоподателя акт з. установяване на административно нарушение (лист 16
и 17 от делото).
В акта като фактическа обстановка било отразено, че на 10.06.2025 г
около 10,30 часа се извършила в гр.С. проверка в Единната система з.
туристическа информация и Националния туристически регистър относно
обект а. з. г. 54, находящ се в гр.Ч., м. „А.“ к. „Г. б.“ бл. ... собственост на
жалбоподателя Г. Д. М.. з. обекта имало издадено удостоверение з.
регистрация на места з. настаняване №СН-18У-8Д5-А0(Р-1804) и лицето М.
извършвало хотелиерство, но не водел регистър на настанените туристи по
чл.116 ал.1 ЗТ. Като нарушена правно норма бил посочен чл.116 ал.1 от ЗТ.
На 16.06.2025г актът бил връчена на жалбоподателя. В 7-мо дневния
срок по чл.44 ал.1 з.НН постъпили писмени възражения по акта (лист 15 от
делото), в които жалбоподателят сочи, че от регистрирането на обекта като
място з. настаняване, никога не е имало настанени туристи, които да бъдат
регистрирани в ЕСТИ. Прави възражение, че е посочил и-мейл з. връзка, но
никой не го е търсил преди съставянето на акта.
Като взел предвид акта и възражението по него на 02.07.2025г кметът
3
на Община С. издал атакуваното наказ.телно постановление №7 (лист 7 и8 от
делото). В него при идентична фактическа обстановка и правна квалификация
по чл.116 ал.1 от ЗГТ и на основание чл.213 ал.1 от ЗТ на жалбоподателя била
наложена глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка се доказ. безпротиворечиво от
показ.нията на свидетелите разпитани по делото М. Н., Е. П., С. В. и от
писмените доказ.телства.
От правна страна съдът приема следното:
АУАН и НП са издадени от лица притежаващи съответната
компетентност. И двата акта са издадени в з.коноустановените срокове по ч.34
ал.1 и ал.3 от з.НН.
АУАН е съставен на 10.06.2025г в условията на чл.40 ал.2 от з.НН.
На 25.02.2025, на 27.03.2025г и на 28.04.2025г Община С. е пращала
писма на адрес посочен от жалбоподателя в гр.С., като нито веднъж
препоръчаното писмо не е достигнало до адресата. Съгласно възражението по
акта, М. е оставил електронен адрес, но по този начин никой не го е търсил.
Тези три писма на посочения адрес не обосновават извода з. извършено
щателно издирване, след като не са предприемани други действия по
връчването, било чрез общинската администрация, било чрез органите на
МВР, както и не са били изпращани по електронен път. Ето з.що следва да се
приеме, че по делото не е установено в хода на административнонаказ.телното
производство да е извършено щателно издирване на жалбоподателя, поради
което и прилагането на разпоредбата на чл.40 ал.2 от з.НН е станало при
липсата на з.коновите предпоставки з. това.
Съгласно текста на чл.116 ал.1 от ЗТ „Лицата, извършващи
хотелиерство, водят регистър з. настанените туристи със съдържание на
данните, утвърдени от министъра на туризма и публикуване в интернет
страницата на Министерство на туризма. Вписванията в регистъра се
извършват нез.бавно при настаняване на туриста.“
Съгласно §1 т.55 от ДР на ЗТ „хотелиерство“ е предоставяне на
настаняване в категоризиран или регистриран обект. Самата норма на чл.116
ал.1 в диспозицията си съдържа извършването на хотелиерство, следователно
настаняването на туристи е от съществено значение з. неизпълнението на
чл.116 ал.1 ЗТ.
4
От анализ. на горните факти следва извод, че през месец февруари, март
и април на 2025г проверяващите от общинската администрация в С. не са
констатирали в процесния обект да са били настанени туристи или да се е
извършвала туристическата дейност „хотелиерство“. Този извод следва от
показ.нията на разпитаните по делото свидетели, които твърдят, че не са
констатирали настаняване на туристи в обекта проверяван от тях. Същите са
на мнение, че този регистър се води нез.висимо дали се извършва
туристическа дейност-хотелиерство. Както приема съдебната практика
„воденето“ на регистър на настанените туристи и з. броя на реализирането от
тях нощувки не включва само простото „държане“ на такъв празен регистър в
туристическия обект, но и з.дължението з. неговото „поддържане“ чрез
вписване на изискуемите от з.кона данни в него. Именно з.ради това
з.конодателят е въвел з.дължение з. „водене“, а не з. притежание, съхраняване
и т.н. на регистър. От показ.нията на разпитаните свидетели се установява, че
в деня на проверката е нямало вписан регистър, а не изцяло непопълнен,
регистърът е изцяло липсвал, а не допуснати нарушения на неговото
попълване. Поради това неправилно АНО е приложел нормата на чл.116 ал.1
ЗТ.
Съдът е на мнение, че както в акта, така и в НП неправилно е възприета
фактическата обстановка като нарушение по ЗТ.
Оттук изводът, че НП е неправилно и като такова следва да бъде
отменено.
Към момента е настъпила з.конодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 з.НН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане з. присъждането им. В конкретния случай, представителят
на жалбоподателя е поискал да му бъдат присъдени направените разноски в
размер на 400 (четиристотин) лева по адвокатско пълномощно. С оглед
сложността на настоящия казус, както и броя на проведените съдебни
з.седания съдът счита, че претендираните разноски следва да бъдат уважени а
и не е направено възражение з. прекомерност от страна на наказващия орган.
5
Мотивиран от горното Бургаският районен съд, V-ти наказ.телен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказ.телно постановление № 7 от 02.07.2025г издадено от
кмета на Община С., с което на Г. Д. М. с ЕГН ********** с адрес в гр.С. и
съдебен адрес в гр.Б., чрез адв.С. Г. з. нарушение на чл.116 ал.1 от з.кона з.
туризма (ЗТ) и на основание чл.213 ал.1 ЗТ е наложена глоба в размер от 2000
(две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Община С. да з.плати на Г. Д. М. с ЕГН ********** с адрес в
гр.С. и съдебен адрес в гр.Б., чрез адв.С. Г. направените в хода на съдебното
производство разноски в размер от 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд в гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6