№ 685
гр. Разград, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330101296 по описа за 2025 година
Депозирана е искова молба от И. М. И., с която са предявени обективно
съединени искове срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за установяване
нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“
№ 40024*********/**.**.**** г. и за връщане на платените на отпаднало
основание суми, представляващи платените над размера на заемната сума.
Договорът е сключен между страните по делото, с параметри: главница 900
лв., срок за погасяване 18 месеца, последна погасителна вноска - на
10.10.2025г., вноските са по 67,02 лв., лихвен процент на ден - 0,11%, годишен
лихвен процент /ГЛП/ - 41%; годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,62%,
дължима сума по кредита - 1206,32 лв., допълнителна услуга „Фаст“ с
възнаграждение 540.00 лв., която допълнителна сума е разсрочена и включена
в погасителната вноски - по 30 лв. месечно, в резултат на което погасителната
вноска е в размер на 97.02 лв. /последната - 96,98лв./. Твърди, че предсрочно е
погасил задължението по процесния договор на 08.08.2024г.
Излага съображения за нищожност поради противоречие с императивни
разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.12,
ал.1, т. 7-9, вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГПР,
нееквивалентност на престациите, липса на информация за начина на
формиране на ГПР, нелоялна, заблуждаваща търговска практика. Твърди, че
клаузата за допълнителна услуга „Фаст“, за която е предвидено
възнаграждение в полза на кредитодателя в размер на 540 лв. е неравноправна,
противоречащи на чл. 10а ЗПК, както и на добрите нрави, уговорени са във
вреда на потребителя и целят заобикаляне на императивни норми, уреждащи
максималния размер на ГПР, който в конкретния случай не включва
посоченото възнаграждение, въпреки, че същото е разсрочено и е част от
погасителната вноска по кредита. Навежда доводи за противоречие на
договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
Твърди, че с оглед предвидената в ЗПК санкция за кредитора при наличие на
неравноправни клаузи в потребителски договор, сумата, заплатена над
1
дължимата главница, се явява недължимо платена, поради което претендира
връщането й. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по
чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита искът за
неоснователен по отношение на всички доводи, касаещи недействителността
на процесния договор. Оспорва всички твърдения на ищеца за
недействителност на отделни клаузи от договора за кредит, неравносправност
и противоречие със ЗПК. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 — 9 в относимата към
датата на сключване на договора редакция, респ. договорът за потребителски
кредит е действителен.
Досежно допълнителната услуга, закупена от потребителя по изрично заявено
негово желание, твърди, че същата е незадължителна, предоставена е
подробна преддоговорна информация, а възнаграждението за нея не следва да
бъде включено в ГПР. Сочи, че в общите разходи по кредита за потребителя,
които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на
споразумение за такива допълнителни услуги е задължително условие за
получаване на кредита, каквато хипотеза не е налице. Неточното посочване на
ГПР според ответника, не следва да се приравнява на липсващ ГПР, което да
доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за
кредит. Твърди, че е спазен чл. 19, ал. 4 ЗПК, където е предвиден максимален
праг на размера на ГПР - пет пъти законната лихва. Твърди, че
възнаграждението за избран и закупен незадължителен пакет услуги не
представлява действие, свързано с усвояване и управление на кредита, респ.
не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
По отношение на осъдителния иск, твърди, че с оглед предсрочното
погасяване на задължението, не са изплатени сумите по погасителен план, а
дължимите към датата на погасяване суми - вноските с настъпил падеж,
договорната лихва и допълнителни възнаграждения, такси и неустойки /при
наличие на такива/. Твърди, че са извършени 2 плащания: 335,75 лв. на дата
06.08.2024г. и 1045,00 лв. на дата 08.08.2024г., с които са погасени: 900 лв.
главница, 103,18 лв. - договорна лихва, възнаграждение „Фаст“ - 314,44 лв.,
лихва за забава - 14.95 лв., такса по тарифа - 30 лв., надвесена сума - 10,42 лв.
Счита, че понеже в конкретния случай размерът на договорната лихва е
фиксирана, не е необходимо да се описва начина на формиране, тъй като
абсолютната стойност не въвежда в заблуждение. Сочи, че размерът не
противоречи на добрите нрави, като излага подробни съображения, свързани с
механизма на финансиране и набиране на средства от небанковите
институции.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На **.**.**** г. между "Профи кредит България" ЕООД и И. М. И. е сключен
Договор за потребителски кредит № 40024********* със следните параметри:
сума по кредита: 900 лева; срок на кредита: 18 месеца; размер на месечната
вноска по кредита: 67,02 лева; дата на погасителната вноска – 5-то число на
месеца; ГПР – 48,62%; ГЛП – 41,00%; лихвен процент на ден – 0,11%; общо
дължима сума по кредите – 1206,32 лева. И. М. И. приел да заплати: 540 лева –
възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст“, при обща месечна вноска в
размер на 30 лева. Общо задължение по кредита и допълнителните услуги:
2
1746,32 лева, а общия размер на месечната погасителна вноска – 97,02 лева.
Съгласно т. 15.1 Общи условия на Профи Кредит България ЕООД закупената
допълнителна услуга „Фаст“ предоставя на кандидата приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит
преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в
рамките на 1 час от постъпване на искането в системата на дружеството.
Приложени са: декларации, че кредитополучателят е запознат и е приел
общите условия към договора; Общи условия на Профи Кредит България
ЕООД към договор за потребителски кредит, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и
допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
СЕФПИПП.
За погасяване на задължения по договора И. М. И. е заплатил на две вноски по
сметка на Профи Кредит България ЕООД общо 1380,75 лв. – първа вноска от
335,75 лв., наредена на 06.08.2024г. и втора от 1045 лв., наредена на
08.08.2024г.
Във връзка с посочените от ищеца пороци на договора, касаещи лихвения
процент и ГПР, съдът при анализ на доказателствата установи, че конкретни
данни за формиране и прилагане на същите се съдържат в Общите условия на
Профи Кредит България ЕООД. Съгласно т. 4.1 за ползването на отпуснатия
кредит клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е
фиксиран за целия срок на кредита и е определен в точка VI от ДПК, лихвата
по кредита се изчислява върху усвоената и непогасена част от кредита за
периода на ползването му и започва да тече от датата на усвояването му, като
за целите на изчисляването се приема, че годината се състои от 360 дни, а
месецът се състои винаги от 30 дни. В т.5.2. от същите се съдържа клауза, че
ГПР по ДПК отчита общите положения по Приложение от ЗПК, като за
начална дата се приема датата, следваща сключването на ДПК, като
кредиторът отчита и следните допълнителни условия: ДПК е валиден за
срока, за който е сключен, и кредиторът и клиентът изпълняват задължения в
съответствие с условията и сроковете в него, както и че първоначалното
изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са
неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане
срока на договора.
Изготвената съдебно-счетоводна експертиза потвърждава посочените
извършени от длъжника плащания и уточнява, че същите са отнесени за
погасяване на задължения по договора по следния начин: вноски по главница
в размер на 900,00 лева, погасени възнаградителни лихви в размер на 103,18
лева, погасено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на
314,44 лева, погасени лихви за забава върху просрочени задължения в размер
на 14,95 лева, обезщетение за предсрочно погасяване 7,76 лева, начислена
такса по тарифа съгласно ОУ 30,00 лв. и надвнесена сума в размер на 10,42
лева.
На поставения въпрос дали кредиторът правилно е изчислил ГПР от 48,62 %
по Договор за потребителски кредит № 40024*********, заключението на
вещото лице е, че даже само при компоненти главница от 900,00 лева и
договорените лихви на стойност 306,32 лева, изчисленият и проверен за
целите на ССЕ - годишния процент на разходите възлиза на 49,6534 %, а
когато към него се добави и възнаграждението за допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 540 лева, възлиза на 159.1632 %.
Установява, че счетоводните записвания в счетоводните книги на ответното
3
дружество „Профи Кредит България“ ЕООД във връзка с процесния договор
за кредит са водени редовно. В системата на „Профи Кредит България” ЕООД
процесният кредит е отбелязан като предсрочно погасен на дата 08.08.2024
година.
С Молба вх. № 9567/02.10.2025г., преди първото по делото с.з. ищецът е
депозирал изменение на иска за връщане на недължимо платени суми в
посока намаляване - до размер на 480,75 лв., вместо предявената с исковата
молба претенция от 484,19 лв.
При установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице,
което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност,
съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК,
който регламентира изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета,
чл. 10 и чл. 11. Анализът на доказателствата в хода на настоящото
производство формира извод, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,62 %. Разпоредбата на чл.19
ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по
кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България. В случая, отпуснатият в размер на 900 лв. кредит освен
със 306,32 лв. договорна лихва, се оскъпява и с 540 лв., дължими за уговорена
допълнителна услуга „Фаст“. Закупилият посочения пакет получава услуги,
които по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а
според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за
заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита,
но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.
Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, например, издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на
споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи
възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на
задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Плащанията за допълнителния пакет съставляват още разходи по кредитния
договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента
ГПР, с което е заобиколена забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Посоченият в
4
договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора,
определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно
възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително
прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена
общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в
заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за
нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се
налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на
договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на
договора на осн. чл.22 ЗПК.
Предвид констатираната недействителност на Договор за потребителски
кредит № 40015209019 съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК кредиторът
следва да получи в изпълнение на сключения договор, предоставената в заем
главница, но не и съпътстващите вземания за договорна лихва или за
заплащане на допълнителни услуги.
В тази връзка и доколкото се установи, че ищецът е извършвал плащания за
погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № 40024*********/**.**.**** г. в общ размер на 1380,75
лв., която сума надвишава дължимата по недействителния договор престация
на кредитополучателя в размер на 900 лв., то претенцията на ищеца за
осъждане на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, да му заплати сумата от
480,75 лева получена без основание по недействителен Договор за
потребителски кредит № 40024********* от **.**.****год, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, се явява основателна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, на когото е оказана
безплатна правна помощ от адвокат Н. Х. Х., АК – Разград, адв. №
**********, който следва да предостави данни за банковата си сметка.
Адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
осн. чл. 38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата /видно от договор за правна защита
и съдействие – лист 8 от делото/, се определя от съда, като съгласно чл. 36, ал.
2 от същия закон възнаграждението не може да бъде по-ниско от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, възнаграждение за процесуално представителство по
няколко съединени иска се дължи за всеки от тях поотделно, въпреки което,
съдът намира, че предявените искове са в защита на един правен интерес и
възнаграждението следва да бъде определено с оглед чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/ 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
възлиза на 438,42 лв. С отговора на исковата молба, процесуалният
представител на ответника е направил искане адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца да бъде определено, съобразявайки
Решения на Съда на ЕС Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и
C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на
5
голямата камара на CEO. С оглед изложеното, съдът намира възраженията за
основателни и, съобразявайки фактическа и правна сложност на делото,
положения от процесуалния представител на ищеца труд, обстоятелството, че
съдът е намалил възнаграждението като е счел, че се дължи такова за един
предявен иск, то размерът на възнаграждението, дължимо за процесуално
представителство на адв. Х., следва да бъде определено в минимален размер
от 400 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските, дължими за държавна такса са
разглеждане на исковете и за назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, следва да се присъдят в полза на РС – Разград.
Мотивиран от горното, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и ал. 2 във вр. с чл. 22 от ЗПК, Договор за потребителски
кредит № 40024********* от **.**.****год, сключен между И. М. И. ЕГН
**********, постоянен адрес: село Д, община Разград, улица Д****№*, като
кредитополучател и ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* и
адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл.
София (столица), законен представители С Н Н, Н М Л, като кредитор.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49,
бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл. София (столица), законен представители С
Н Н, Н М Л ДА ЗАПЛАТИ НА И. М. И. ЕГН **********, постоянен адрес:
село Д, община Разград, улица Д****№*, сумата 480,75 лева /четиристотин
и осемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ получена без основание по
недействителен Договор за потребителски кредит № 40024********* от
**.**.****год, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: гр.
София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл. София
(столица), законен представители С Н Н, Н М Л, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. Х.,
вписан в АК Разград, личен № **********, адрес за кореспонденция: град
Разград улица „Иван Вазов“№ 7, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/
адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
безплатна правна помощ по гр. д. № 1296/2025 г. по описа на РС-Разград.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: гр.
София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл. София
(столица), законен представители С Н Н, Н М Л, ДА ЗАПЛАТИ, да заплати по
сметка на РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД сумата 300.00 лв. (триста лева),
представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за експертиза.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: гр.
София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл. София
(столица), законен представители С Н Н, Н М Л, ДА ЗАПЛАТИ, да заплати по
сметка на РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД сумата 50.00 лв. (петдесет лева),
представляваща държавна такса.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7