Р Е Ш Е Н И Е
№1179/20.3.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13334 по описа на Варненски районен съд за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.И.З., ЕГН: **********, с адрес: ***,
Т.Д.С., ЕГН: *********, с адрес: ***, *, С.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Г.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес:
***, искове за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на реална част от имот с идентификатор № * по КККР
на гр. Варна, с площ от 496 кв.м. и граници – ПИ № *, *, *и останалата част от
ПИ *, а така също и за отмяна на КНА № *, том *, дело
№ *год. Претендират се и разноски.
Ищците твърдят, че са законни
наследници на И. Г. Я., поч. на * год., б. ж. на гр. Варна, който е бил
собственик на имот от 1.5 дка. в м. „*“, придобит по наследството от неговия
баща, съгласно договор, обективиран в НА *год. Имотът е внесен в ТКЗС през 1958
год. Правото на наследниците на Я.за възстановяване на имот 1.5 дка. в м. „*“,
при граници К.С. Р., Д.Н. И.и Я.Д. Я., е признато с влязло в сила решение на
ВКС, постановено по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Въз
основа на съдебния акт, е издадено Решение № 1714/ 29.06.2010 год. на ОСЗГ е
признато правото на собственост на наследниците на И. Г. Я. по отношение на
лозе от 1.5 дка. в м. „*“. Твърди се още, че по КП от 1956 год., имотът е с пл.
№ *, а по плана на старите имотни граници на СО „*“ –имотът
фигурира под пл. № *. До действащата КК имот № * обхваща имот № * и *
(като в последния попада с площ от 496 кв. м.). Твърдят още, че ответникът оспорва
правата на ищците, като се заявява собственически права, придобити по силата на
правна сдЕ.от 20.12.2007 год. Сочат, че праводателите
не са били собственици на процесната реална част,
респ. сделката не е породила вещно – транслативния си ефект.
Ответникът – Г.Н.Н. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
недопустимост, а евентуално – и за неоснователност на претенцията. Недопустимостта
обосновават с липсва на правен интерес от избраната форма на
защита. По същество, намира иска за неоснователен, като оспорва настъпилото
наследствено правоприемство между Г.Д. Я.и И. Г. Я.. Оспорва и идентичността
между процесния и внесения в ТКЗС имот, а така също и
валидността на реституционното решение и одобрения ПНИ, в частта относно
процесния имот. Освен на правната сдЕ.по НА № *год.,
ответницата твърди, че се легитимира като собственик и по силата на придобивна
давност, като сочи че считано от 20.12.2007 год. е добросъвестен владелец на
имота.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщените на л. 6 удостоверение за наследници, А.И.З., Т.Д.С. и С.Д.Б.
са законни наследници на И. Г. Я., ЕГН: **********, починал на * год.
Съгласно Удостоверение, издадено от Община Варна на 21.07.2017 год. (л.
111), лицето И. Г. Я., ЕГН: **********, починал на * год., е вписан с имената И.
Г.Д. в акт за брак № * год., акт
за раждане № * год., издаден на лицето А.И.З. (Г.) и акт за раждане № *
год., издаден на лицето С.И. Г..
Съгласно удостоверение за родствени връзки (л. 112), Г.Д. Я., роден на ***
год., починал на * год., е баща на И. Г. Я., ЕГН: **********.
Видно от НА № *, том *, регистър *, дело № * год., А. Д. Я.а продава на Г.Д. Я.само 1600 кв. от лозе, цялото с площ от
3.200 дка., в м. „*“, от западната страна на имота, при съседи на целия имот:
С. Р., Н.П., В.Я., Д. Г.и К.Н. и граници на продаваемата част: Я.Я., С. Р., Н.П.
и В.Я..
Видно от приобщената на л. 7 служебна
бележка, издадена от сектор „Общинска собственост“ при Община Варна, според
декларация за притежавани непокрити земеделски имоти (том № * и * год. от
емлячните регистри на гр. Варна, лицето И. Г.Д. - 30 г. притежава в с. *
недвижими имоти, сред които и лозе в м. *, с площ от 1.5 дка, придобити по
наследство.
Приобщено на л. 10 е заявление от 08.03.1958 год. от И. Г. Я. за членство в
ТКЗС – Виница, чрез внасяне на всичката земя, добитък и инвентар, собственост
на лицето и семейството му.
Съгласно удостоверение № с – 27/
17.10.2017 год., липсват данни за подадени заявления за членство в ТКЗС, ДЗС от
страна на М. П. Й..
С влязло в законна сила решение по гр.
дело № 527/ 2009 год. на ВКС, е прието за установено по отношение на ОСЗ –
Варна, че наследниците на И. Г. Я. (Д.), починал на * год., имат право на
възстановяване на собствеността върху земеделска земя в землището на гр. Варна,
кв. „*“, съставляваща лозе с площ от 1.500 дка. в местността „*“, при граници и
съседи: път, К. С. Р., Д.Н. И.и Я.Д. Я., по иска на С.И. Г. и А.И.З..
С Решение № 1714/ 29.06.2010 год. та
ОСЗ – Варна, е признато правото на собственост на наследниците на И. Г. Я. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на недвижим имот
– лозе от 1.500 дка, находящо се в терен по § 4 на *, в м. *, който имот е
заявен под № * от заявлението, установен въз основа на съдебно решение по дело
№ 527/ 2009 год. на ВКС.
С НА № *, том *, дело № *год. Н. П.И. е
признат за собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот – лозе,
с площ от 1500 кв. м., находящо се в м. *, гр. Варна, при граници Н. Р.а, М. Ц.,
Ж. Д., Г. И. С., Д.В.и път.
Видно от НА № *, том *, дело № * год. В.Н.И.
дарява на Е.Н. Й.1/ 4 ид. ч. от лозе, находящо се в землището на гр. Варна, м. *,
цялото с площ от 1.200 дка., при съседи Н. Р.а, М. Ц., Ж. Д., Г. И. С., Д.В.и
път, заедно с 1/ 4 ид. ч. от построената в мястото вилна сграда.
Видно от НА № *, том *, рег. № *, дело
№ * от * год., Н. П.И. дарява на В.Н.И. 1/ 2 ид. ч. дворно място, находящо се в
гр. Варна, в. з. „*“ № *, представляващо парцел пл. № *, кв. *, целият с площ
по нотариален акт от 1200 кв., а по скица – 1050 кв. м., при граници: улица
парцели №№ *, *, * и *, ведно с 1/ 2 ид. ч. от построените в него жилищна
сграда и гараж.
Видно от НА № *, том *, рег. № *, дело № * год., В.Н.И. и Е.Н. Й.продават
на „*“ ООД поземлен имот № *, находящ се в гр. Варна, в. з. „*“, ул. * № *, кв.
* по плана на в. з. „*“, гр. Варна, целия с площ от 1500 кв. м., при граници: улица,
ПИ № *, *, *, *, *, заедно с изградените в същия имот двуетажна жилищна сграда
и гараж.
Видно от НА № *, том *, рег. № *, дело
№ * год., “*“ ЕООД продава на Р.Д. С.недвижим имот, находящ се в гр. Варна, в.
з. „*“, ул. * № *, с площ от 770 кв. м., съставляващ УПИ № * (образуван от
разделянето на бивш ПИ № *), при граници: улица, УПИ № *, УПИ № *, УПИ № * и
УПИ № *.
Видно от НА № *, том *, рег. № *, дело
№ * год. Р.Д. С.продава на Г.Н. Й.недвижим имот, находящ се в гр. Варна, в. з.
„*“, ул. * № *, с площ от 770 кв. м., съставляващ УПИ № *, кв. * по плана на „*“,
при граници: улица, УПИ № *, УПИ № *, УПИ № * и УПИ № *.
От заключенията
на вещото лице Ш.Х. по изготвената съдебно – техническа експертиза и на вещите лица Р.П., Й.А., Й.В., по изготвената тройна съдебно –
техническа експертиза, които
се кредитират от съда, като безпристрастно,
всестранно и компетентно изготвени,
се установява следното: процесният имот се намира в м. „*“, за която
територия има одобрен ПНИ на СО"*", а към настоящия момент действаща е кадастралната карта на административен район Приморски, гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД
на АГКК; за изследваната територия има изработени кадастрални планове от: 1956 г.,
1969 г., 1987 г.,
КП /на ползвателите/ към ПКП, ПНИ и действащата към момента кадастрална карта
от 2008 г.; По КП-1956г.
процесния имот се препокрива с границите на имот с пл.№ *
/с площ от 1070кв.м-изчислена графически/, и в разписния
лист е записано- ТКЗС, при граници: -имот пл. № *-ТКЗС, имот пл.№*-ТКЗС, празен терен и път; По КП-1969г.
процесния имот попада с част в имот пл.№* /с площ от 1470
кв.м-изчислена графически/, и в разписния лист е записан на Н.Ив.П., при граници: имот пл.№ *-записан на И. П., имот пл.№ *-записан
на Б. М., -имот пл.№ *-записан на Н. Н.Р.а, имот пл.№*-записан на Ц.В.В., А. В.В.а,
-имот пл.№*-записан на Г. И.С. и път; По КП-1987г.
процесния имот е представлявал част от имот пл.№ *
/с площ от 1530 кв.м-изчислена графически/, и в разписния лист е записан на Н.И.
С., при граници: -от запад-ПИ №*-без запис; ПИ №*-В.П. Т., П. В. Т. и В.П. В.Т.;
от север -път; от изток -ПИ №*-Н. Н. Р.а; ПИ-№*-А.С.Т.;
-от юг-път; По КП на
ползвателите към ПКП на
м. *, имотът е пл.№ *, записан на Н.П. И.,
с НА №*г., при граници: от запад-ПИ №*-Я. Р. К.; ПИ №*-В.П. Т., П. В. Т. и В.В.Т.;
от север - път; от изток -ПИ
№*-Н. Н. Р.а; ПИ-№*-А.С.Т.; от юг-път; По ПКП на м.*, стар
имот * - с площ от 1067кв.м /съвпадащ с имот пл.№* по
КП-1956г. на м. Крайбрежието на гр. Варна, изработен в М 1:2000/, е
записан-неидентифицирана собственост и същият е при граници: от запад -имот №*-записан
на Д.Н. И.; от север-имот №*-записан на К.С. Р.; от изток-имот №*-записан на Я.Д.
Я., от юг-път; По ПНИ на
м.*, имотът е с № *
с площ от 1462кв.м, и в регистъра на имоти е записан
на Н.П. И., с НА №*г., при граници и съседи: -от запад-ПИ №*-Я. Р. К. ПИ № *-В.П.
Т., П. В. Т. и В.В.Т.; от север -път; от изток -ПИ №*-Н.
Н. Р.а; ПИ-№*-А.С.Т.; -от юг-път; По действащата КК на
административен район Приморски, ПИ с идентификатор № *е бил с площ от 1462 кв.
м, а в последствие, въз основа на Заповед № КД-14-03-2981/ 20.11.2013
г. на началника на СГКК-Варна, същият е разделен на два имота: * /площ от 730кв.м-записан на Р.Д. С./ и * /площ от 702кв.м-записан на Г.Н.Н.,
по заповед №18-681-31.01.2017г. на н-ка на СГКК/,
са при граници: имот с идентификатор № *: имоти *, *, *,*и път; имот с
идентификатор-*: имоти *, *, *, *. Стар
имот №* /по ПКП/ в таблицата е записан на неидентифицирана
собственост, а имот пл. № *
/по КП-1987г. /
участва с площ от 1043кв.м. Стар
имот № * /по ПКП/ попада в имот с идентификатор * /по КК/ с площ от 496кв.м. Налице е идентичност между имота,
описан в Решението на ВКС по гр. д. № 527/ 2009 год. и стар имот № *. В КП предградие „*"
на гр. Варна е нанесен имот пл. № * записан в разписния лист на Г.Д., при
граници: от изток - пл. № * на Я.Д., от север - пл. № * на К.С., от запад - пл.
№ * на Д.и пл. № * на П. Н., от юг - пл. № * на Ю.Б., пл. № * на А. П.и пл. № *
на И. Д.. Налице е пълна идентичност между имот № *, записан на Г.Д. и имота описан в № *,
том *, регистър *, дело № * от * г. Процесната реална част с
площ от 496кв.м., попада в границите на имот пл. № *
от КП/1936г. Имотът, описан в решение № 1433/25.04.2008г. на ВРС XIV- ти състав по гр. дело № 4026/07г., е идентичен с имот №
* по КП от 1936 год.
За изясняване на
спора от фактическа страна са ангажирани гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелите Д. С. Н., Н.К.С., Т.И. Т.и Р. А. П..
В показанията свид. С.излага, че
познава ищците, израстнали за заедно, те са наследници на И. Г. Я.. Наследодателката
им е имал имот в м. «*», преди – «*», с приблизителна площ от 1.5000 дка. и
граници – Д.Н., К.С. Р., Я.Д., път, път от към
автобусна линия «*». Имотът е внесен в ТКЗС от И. Г. Я.. През последните 10
години свидетелката е посещавала 2 – 3 пъти имота, придружавана от един от
ищците. В имота е имало човек, представящ се за собственик.
В показанията свид. С.излага,
че познава ищците от повече от 20 години, те са наследници на И. Г. Я., който
до създаване на ТКЗС е притежавал имот в м. «*» (сега «*»), с площ от около
1.500 дка., който имот преди време е представлявал лозе, със съседи: от към
пътя * – път, от север – К.С. Р. и Д.Н., от юг – Я.Д. Я.. Имотът е
внесен в ТКЗС от И. Г. Я., през 1958 год. До внасяне на имота в ТКЗС, същият е
бил ограден. Сведетелят споделя впечатленията си, че през 1990 – 1991 год., ищците са посетили имота, за да приканят лицето, което е
живяло там да го напусне, но той е отказал.
В показанията свид. Т.Т.излага, че
познава ответницата от ученическите си години. Известното му е, че притежава
имот в м. *, от към *, съседен на негов имот. Преди ответницата, имотът е бил
собственост на лице, на име Р.. Общата площ на имота е 1.500 кв. м, към
настоящия момент е разделен на две, като в частта на Г.Н. няма сгради. Към
момента имота не се обработва, няма насаждения, но се поддържа – ограден е
(оградата се състои от железни колове и зелена мрежа), има порта с ключалка,
почиства се. В имога има изкопана шахта за мръсен канал, на която, по възлагане
на ответницата е сменен капака. Свидетелят излага впечатленията си, че е виждал
ответницата да възлага на други хора да обработват и почистват имота. Сочи, че от
1995 год. за първи път е
видял представители на ищците в имота седмица преди съдебното заседание.
В показанията си свид. Р. П.излага, че
ответницата е закупила имот на «*» през 2007/ 2008 год., с
площ около 750 кв. м. Иматът е закупен с инвестиционни намерения, и в тази
връзка е посещаван от свидетеля. Сочи, че преди време мястото е било по –
голямо, в последствие разделено на две, като в частта на
ответницата няма сгради, има 2 – 3 дървета. Има и шахта. Свидетелят споделя
впечатленията си, че не му е известно други лица да са идвали в имота.
Ответницата е изградила ограда по границите на имота, наема хора, които да поддържат
имота – почистват го, косят тревата.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищците е да установятналичие на
правен интерес от отричане собственическите права на
ответниците.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване е
наличие на правен интерес на ищеца за
разрешаването на спора за материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретната вещ или имот, както и за осуетяване на възникването на нов спор за
материално право на същото основание.
Съобразно ТР
№ 8/ 27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС
притежанието у ищеца на защитимо материално право върху определен имот е
достатъчно да обоснове правния интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за несъществуването на определено вещно право върху този
имот, при твърдение, че последното смущава правата на ищеца.
В конкретната хипотеза, ищците се
легитимират като собственици на процесния имот въз основа на
успешно проведена реституционна процедура по отношение на спорния имот. Процесните имоти, попадат в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗ, като с
решението на ПК на наследодателя на ищците само е признато право на собственост
върху имота по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. В решението, постановено след
изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/ 1999 год., в сила от 30.07.1999 год., е
посочено, че правото на собственост ще се възстанови при условията на чл. 28
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила
ПНИ. Решението съставлява първия етап от реституционната процедура, която ще се
довърши след влизане в сила на ПНИ и издаването на заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на общината,
която и заповед е актът, с който се възстановява правото на собственост.
Безспорно установено по
делото е и липса на издадена заповед по реда на §4 к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ - за възстановяване правото на
собственост върху имота, предмет на решението. В случая, реституционната процедура е двуфазна, същата не е приключила, поради което и и за е налице правен интерес от успешното
провеждане на предявения отрицателен установителен иск, до колкото възможността
им за придобиване на права е обусловена от отричане правата на ответника.
Тези данни обосновават и извод за
допустимост на предявеният иск.
В тежест на
ответниците е да установят, че са собственици на
процесните имот на наведенит придобивни основания, а именно – правна сделка, и евентуално - давностно владение.
На първо място, ответницата
основава правата си върху имота на сключен на 20.12.2007 год. правна сделка. До
колкото се касае за деривативно придобивно основание, то приобретателят ще
придобие права само ако прехвърлителят е собственик. В случая, правото на
собственост по отношение на процесния имот е прехвърляно с поредица от сделки –
дарения 22.04.1985 год. и 25.10.1999 год. и договори за покупко – продажба от 20.07.2004
год., 08.08.2006 год. и 20.12.2007 год.. Дарителят по първия договор за
дарение, се легитимира като собственик по силата на наследствено правоприемство
от Н. П.И., а той – въз основа на давностно владение, признато с КНА № *год.
Съгласно разясненията, дадени с ТР No 11/ 21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/ 2012 г. на ВКС, ОСГК, контстативният нотариален акт е издаден в резултат на
специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, като същият притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, че посоченото в акта лице е
собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. За да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е
престанал да бъде собственик.
В случая, установява се от представените НА № * год., допълнителна
тройна СТЕ и свидедетелски показания (свид. С.и С.),
че до момента на обобществяване на земята, наследодателят на ищците - И. Г. Я.,
е собственик на имот с площ от 1.500 дка., част от който е и процеснитя,
придобит по наследство от неговия баща – Г.Д. Я.. Той е обработвал и стопанисвал
имота необезпокоявано и несмущавано, до внасянето му в ТКЗС – 08.03.1958 год.
Горните изводи се налагат, както след преценка на
представените писмени доказателства и свидетелски показания, така въз основа на
изнесените от експертите данни, от които се установявана наличие на пълна
идентичност между имота по НА № *г., имот № * по КП от * г., имот № * по ПКП и признатия
за възстановяване с решенията на ВРС и ВКС имот.
До колкото включените в ТКЗС земи
са предмет на кооперативно земеползване, то по отношение на същите е приложима забраната на чл. 86 ЗС, т. е. не е налице
възможност същите да се придобиват по давност.
В предвид
гореизложеното, следва да се приеме, че доказателствената сила на констативния
нотариален акт, легитимиращ лицето Н. П.И. като собственик на имота, е оборена.
Горният извод не се
разколебава и от обстоятелството, че Н. П.И. е вписан като собственик в кадастралните планове от 1969 г., 1987 год., в КП на ползвателите към ПКП и в ПНИ, до колкото вписванията в разписните листи към кадастралните
планове не установяват собственост, а представляват единствено индиция, че
дадено лице е намерено съответния имот към датата на изготвяне на кадастралния план.
Ответницата не ангажира други
доказателства, установяващи принадлежността на правото на собственост в патримониума на това лице (първият праводател), което от своя страна налага
извода, че
правото на собственост не е преминало върху приобретателите по последващите
разпоредителни сделки, включително и към Г.Н..
От друга страна, ответницата не би могла да придобие собствеността върху имота чрез
давностно владение до предявяване на иска на 01.11.2016 год., при
положение, че за ищците реституционната
процедура не е приключила, респ. имота не е надлежно индивидуализиран. Това ще
се осъществи едва с издаване на Заповед по §4 к, ал. 7 от ПЗР. Този извод се налага с оглед
установеното принципно положение, че давност не тече срещу онзи,който не може да
защити правата си по исков ред,следва да се приеме,че началният момент, от който започва да тече
придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ,следва да бъде
свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за
възстановяване на собствеността. Давността започва да тече от момента,в който обекта на собственост, за който се провежда
реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния
индивидуален административен акт. В този смисъл е и константната съдебна практика на
ВКС, обективирана в решение
№204/ 15.07.2011 г. по гр.д. № 99/ 2011 г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 112/
05.03.2010 г. по гр.д. № 981/ 2009 г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 469/
21.05.2009 г. по гр. д. № 905/ 2008 г. на І ГО на ВКС; решение № 584/
25.09.2009 г. по гр.д. № 2949/ 2008 г. на І ГО на ВКС и решение № 547/
12.01.2011г. по гр.д. № 660/ 2010 г. на ІІ ГО на ВКС и др.. По отношение на имоти, находящи
се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ следва да се приеме,че придобивна
давност срещу лицата,заявили за възстановяване правото на собственост по реда
на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на
общината по § 4 „к“ ,ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. В случая, такава не е издаване,
поради което и следва да се приеме, че към датата на предявяване на иска по отношение на ищците давностния срок не е започнал да тече.
Ответницата не установи наличие
на противопоставими на ищците права по отношение на процесния имот, поради
което и се налага извод за основателност на предявения отрицателен
установителен иск.
По приложението на чл. 537 ГПК:
С констативния нотариален акт се
признава право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването е последица
от успешно проведено с участието само на молителя
охранително производство. Поради това констативният акт не се ползва с
материална доказателствена сила досежно описаното в него право. Способът на
защита на всяко трето, засегнато от акта лице, е съдебно производство, с
решението по което да се признаят правата на това третото лице или при
условията на ТР № 8/ 27.11.2013 г. на ОСТГК на ВКС да се отрекат
правата на вписания титуляр. Отмяната
на неистинските нотариални удостоверявания, вписани в оспорения КНА е законова последица от
постановяване на такова решение срещу лицето, в чиято полза е издаден, но при
условие че това лице е страна в процеса. В този смисъл, и до колкото ответника основава правата си и на деривативно
придобивно основание за ищците е налице интерес от насочване на
иска си и срещу праводателите на ответника. В случая, лицето
ползващо се от удостовереното в констативния нотариален акт не е страна в
процеса, поради което и искането за отмяна на КНА по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, е неоснователно.
По изложените съображения,
следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието по отношение на
ищците, че ответницата не е собственик на на
реална част от имот с идентификатор № * по КККР на гр. Варна, с площ от 496
кв.м. и граници – ПИ № *, *, *и останалата част от ПИ *, която реална част е заключена
между точки 1, 2, 3, 4 и 5 от скицата, изготвена от вещото лице Ш.Х. скица (л.
89 от делото), която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от
настоящото решение, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 3112.19 лв., представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
В предвид заявеното от ответниците
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, след съобразвяване фактическата и
правна сложност на спора, извършените процесуални действия, следва да се
приеме, че не са налице предпоставките за редуциране на претендираното от
ищците адвокатско възнаграждение. При формиране този извод бе съобразено, че
същото и идентично по размер със сбора от претендираните от ответниците суми.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Д.С., ЕГН: *********, с адрес: ***,
*, С.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, че Г.Н.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** не
е
собственик на реална част от
имот с идентификатор № * по КККР на гр. Варна, с площ от 496 кв.м. и граници –
ПИ № *, *, *и останалата част от ПИ *, която реална част е заключена между
точки 1, 2, 3, 4 и 5 от скицата, изготвена от вещото лице Ш.Х. скица (л. 89 от
делото), която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от
настоящото решение, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на А.И.З.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Д.С., ЕГН: *********, с адрес: ***, *, С.Д.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че Г.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 3112.19 лв. (три хиляди сто и
дванадесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща извършени в
производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: