РЕШЕНИЕ
гр. МОНТАНА,
6.07.2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на втори юли през две
хиляди и десета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от
съдията ПЕТКОВ гражданско (брачно) дело
№ 70315 по описа за 2010 година
и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 330 ГПК, образувано е по
молба за развод по взаимно съгласие, с правно основание на молбата по чл. 50 СК.
Молителите А.Г.Г. –ЕГН xxxxxxxxxx
и А.И.Г. –ЕГН xxxxxxxxxx xxx твърдят в молбата си, че са законни съпрузи, сключили
граждански брак на 10.08.1990г. в с. с. с акт № 4 от същата дата, от който имат
родени три деца, две от които (И. А. И. –р. 7.10. 1990г. и А. А. И. –р. 10.06.1992г.
) са навършили пълнолетие, а най-малкото от децата Д. А. И. –р. 11.09.1999г. е
малолетно към настоящия момент. Молителите поддържат, че бракът помежду им е
дълбоко и непоправимо разстроен, в момента съществува само формално и неговото
продължаване е необосновано. Твърдят също така, че сериозно и непоколебимо е
съгласието им за развод, обективирано и в постигнатото между тях споразумение
по смисъла на чл. 51 СК, с което се уреждат правните последици от развода.
Петитумът на молбата е след като
се убеди в основателността на молбата им съдът да постанови решение, с което да
утвърди постигнатото споразумение между двамата молители и прекрати брака им, като
дълбоко и непоправимо разстроен, по взаимно съгласие, което ще потвърдят и в
съдебното заседание.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото са
писмени.
СЪДЪТ, след като разгледа молбата
и прецени доказателствата по делото във връзка с доводите на молителите и
съобразявайки особените правила на чл. 330 ГПК, приема следното:
Молителите А.Г.Г. и А.И.Г. са
съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 10.08.1990г. в с. Д. обл. Монтана
с Акт за гр. брак № 4 от същата дата, от който брак имат родени три деца, две
от които (И. А. И. –р. 7.10. 1990г. и А. А. И. –р. 10.06.1992г. ) са навършили
пълнолетие, а най-малкото от децата Д. А. И. –р. 11.09.1999г. към настоящия
момент е малолетно, видно от приложените по делото заверени фотокопия от удостоверението
за сключен граждански брак и удостоверението за раждане на детето Д. Ал. И. (л.
7-8).
Обективните данни по делото сочат
на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, дължащо се на причини, неподлежащи
на обсъждане и изясняване предвид безспорния и охранителен характер на настоящето
съдебно производство. В същото време данните сочат да е налице сериозно и
непоколебимо съгласие на съпрузите да се разведат, в което съдът има
възможността да се убеди непосредствено, изслушвайки изразените становища от
всеки един от тях в открито съдебно заседание.
Представеното заедно с молбата споразумение, а впоследствие и представеното допълнително
споразумение по разбиране на съда отговаря на изискванията на чл. 51 СК, като
уреждат всички последици от развода. Според разбирането на настоящия съдебен
състав, в допълнителното споразумение интересите на малолетното дете са защитени
по възможно най-добрия начин.
Ето защо и предвид гореизложеното
двете споразумения следва да бъдат утвърдени и с настоящето съдебно решение се
допусне развод по взаимно съгласие на молителите, като бракът им бъде прекратен,
поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО следва
да бъде определена окончателната държавна такса за допускане на развода, която
в случая е в размер на 40 лева (съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр. 22 от 28.02. 2008г.
), а така също се присъди и следващата се държавна такса относно издръжката на
детето Д. А. И. – в размера установен в чл. 7, т. 2 от цит. Тарифа във връзка с
чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. В тази връзка молителите дължат
довнасяне по сметка на Районен съд –
Монтана на още 15.00 лева допълнителна държавна такса за
допускане на развода, да заплатят 43.20 лева държавна такса върху споразумението
за издръжката на детето Д. (2% от сбора на платежите за три години) и 15.00 лева
държавна такса за промяна на име. Всеки от молителите дължи също така и
заплащане по 5 лева д. т. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Разноските по делото остават в
тежест на молителите, така както са направени.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА
между А.Г.Г. –ЕГН xxxxxxxxxx и А.И.Г. –ЕГН xxxxxxxxxx,xxx. Милев 4, сключен на 10.08.1990
г. в с. Д. обл. Монтана с Акт за гр. брак № 4/10.08.1990г., поради настъпилото
в брака дълбоко и непоправимо разстройство, като ДОПУСКА РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ при условията на чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите А.Г.Г. и А.И.Г. с посочени по-горе адреси
и ЕГН СПОРАЗУМЕНИЕ по смисъла на чл. 51 СК по силата на което:
1.ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКА по отношение на ненавършилото пълнолетие дете:
1.1.Роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Д. А. И. –роден на xxxгxxx,
ЕГН xxxxxxxxxx (акт за раждане № 523/14.09.1999г. ) ще живее при майката А.Г.Г.,
на която се предоставят за упражняване и родителските
права по отношение на това дете.
1.2.Бащата А.Г.И. ще има право на лични
контакти с детето Д. А. И. –р. 11.09.1999г. всеки първи и трети съботен ден
от месеца по местоживеене на детето от 8 часа до 18 часа, както и да го взема
при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
1.3.Бащата А.Г.И. с посочен по-горе ЕГН ще заплаща на А.Г.Г. като майка
и законна представителка на ненавършилото пълнолетие дете Д. А. И. –роден на xxxг.
по 60 (шестдесет) лева месечна издръжка,
считано от прекратяването на брака до настъпването на обстоятелства, имащи
значение за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното изплащане.
2.ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ
СЪПРУЗИТЕ, ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ И
ФАМИЛНОТО ИМЕ:
2.1.Семейното жилище, находящо се в с. Д. обл. Монтана, ул. Г. Милев 4
след развода ще се ползва от съпругата А.Г.Г..
2.3.След развода съпрузите А.Г.Г. и А.И.Г. не си дължат издръжка и няма
да търсят такава един на друг.
2.4.След развода съпругата А.Г.Г. занапред ще носи предбрачното си фамилното име А..
ОСЪЖДА А.Г.Г.
и А.И.Г. с посочени по-горе ЕГН ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА 15.00 лева (петнадесет лева 00 ст.
) допълнителна държавна такса за допускане на развода, както и 43.20 лева
(четиридесет и три лева и 20 ст. ) държавна такса върху споразумението в частта
относно издръжката, 15.00 лева (петнадесет лева 00 ст. ) държавна такса за
промяна на име и по 5.00 лева (пет лева 00 ст. ) държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: