№ 25218
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20251110102736 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 15759/17.01.2025 г., подадена от Т. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС, срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, СГРАДА ИВТ, с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 7, ал. 1 Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В
случая е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди вследствие на закъснял
директен полет от 27.02.2024 г. от 6: 40 ч. по направление от Летище София до Летище
Мадрид, който закъснял. В рамките на възникналото правоотношение ищецът, в качеството
си на пътник на процесния полет се явява потребител на предоставяната от въздушния
превозвач транспортна услуга, тъй като е физическо лице – страна по договор за въздушен
превоз който не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. В
този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д
№ 1206/2014 г., II т. о.
Както от посоченото от ищеца в исковата молба, така и от извършена Справка по
Наредба № 14/18.11.09 г., се установява, че настоящият и постоянният адрес на ищеца е в гр.
Пловдив. Местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е
свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение
за наличието й съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 65/07.08.2018 г. в сила от 7.08.2018 г.).
Правилото на чл. 113 ГПК, урежда специална подсъдност, а правилото на чл. 105
ГПК урежда общата подсъдност, когато се отнася за потребителски спор, какъвто е
настоящият случай, доколкото ищецът претендира обезщетяване в качеството му на
потребител на предоставената му услуга по договор за превоз, за когото е предвидена
особена защита. Изборът на ищеца да предяви иска си по мястото на кацане на процесния
полет обуславя приложението на местното законодателство, а доколкото спорът е
потребителски приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по
потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.
1
В този смисъл е и практиката на СЕС относно качеството на лицата, сключили договор
за въздушен превоз - Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2020 година по дело C-
215/18 (Libuse Kralov–a срещу Primera Air Scandinavia A/S), Решение на Съда (голям състав)
от 26 февруари 2013 година по дело C-11/11 (Air France SA срещу Heinz-Gerke Folkerts и
LuzTereza Folkerts), Решение на Съда (четвърти състав) от 22 април 2021 година по дело C-
1826/19 (WZ срещу Austrian Airlines AG), Решение на Съда (четвърти състав) от 10 юли 2008
година по дело C-173/07 (Emirates Airlines – Direktion fur Deutschland срещу Diether
Schenkel), Решение на Съда (трети състав) от 12 май 2011 година по дело C-294/10 (Andrejs
Eglitis и Edvards Ratnieks срещу Latvijas Republikas Ekonomikas ministrija). В посочените
решения еднозначно се приема, че договорът, сключен между пътник и опериращ въздушен
превозвач, е потребителски, а пътниците имат качеството потребители. В Определение №
60386 от 01.11.2021 г. по ч. т. д. № 1997/2021 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) установява задължение за
съда да следи служебно за спазване на установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл.
113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на
първото по делото заседание в първата инстанция. Ето защо, производството пред
Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на
местно компетентния съд по настоящ адрес на ищеца, а именно РС – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2736/2025 г. по описа на СРС, 141 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-Пловдив.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на РС-Пловдив.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2