Р Е Ш Е Н И Е
№ 260543
гр.Пловдив, 01.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести април, две
хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като
разгледа АНД № 6891/2021г. по описа на ПРС, IX
наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-007811 от 06.08.2020г., издадено от К. С. Н., на длъжност *** сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.Г.Г., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за
нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. В този смисъл се описва начина на протичане ПТП и се сочи,
че водачът на движещото се пред жалбоподателя МПС „Фиат“ с рег.№ „***“ – с
името Й., е натиснала рязко спирачки на зелен сигнал на светофарната уредба,
което е причина за възникналото ПТП, което не било отчетено от служителите на
МВР, въпреки признанието на същата. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат Й. поддържа жалбата на изложените основания, също
предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в молба –
становище оспорва жалбата, като сочи, че не са налице съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчно по обем, категорични и безспорни доказателства, които да
обуславят административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Предлага жалбата
да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 12.10.2020г. видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ОД МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 13.10.2020г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.07.2020г., около 18:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Коматевско шосе“
№ 184, жалбоподателят П.Г.Г. управлявала МПС – лек автомобил „Хюндай Туксон“ с
рег.№ „***“, като същата не се движила на такова разстояние пред движещото се
пред нея МПС – лек автомобил „Фиат“ с рег.№ „***“, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко. При това, водачът на лек
автомобил „Фиат“ с рег.№ „***“ спрял рязко, като последвало ПТП между
последното МПС и движещото се след него такова с рег.№ „***“, управлявано от
жалбоподателя Г..
Пристигналия на място свидетел Г.Х.Х. – в качеството му на *** съставил
АУАН с бланков № 816601 от 09.07.2020г. срещу жалбоподателят П.Г.Г. за
нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН последната подписала
с отбелязване, че има възражения. Въз основа на същият акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели Г.Х.Х., М. Н.
В. и Д. Н. В., показанията на които свидетели са напълно последователни и непротиворечиви
относно така описаната като възприета от съда фактическа обстановка. Следва да
се отбележи, че свидетеля Г.Х.Х. не е очевидец на ПТП и не изнася данни, които
по някакъв начин да противоречат на соченото от свидетеля М. Н. В., относно
механизма на протичане на ПТП.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
писмени доказателства – протокол за ПТП № 1737383 от 09.07.2020г., от който се
установява участвалите в ПТП моторни превозни средства, тяхното установено
местоположение, както и водачите на същите.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, което в случая и съобразно коментираната
доказателствена съвкупност, не се установи.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършено деяние, с което П.Г.Г., ЕГН:********** виновно е нарушила разпоредбата
на чл.23,
ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 09.07.2020г., около 18:00 часа,
в гр.Пловдив, на ул.„Коматевско шосе“ № 184, като водач на МПС – „Хюндай
Туксон“ с рег.№ „***“, не се е движила на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, а именно – лек автомобил с рег.№ „***“, че е
да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Съдът намери за неотносими възраженията на жалбоподателя относно това,
че водачът на движещото се пред жалбоподателя МПС „Фиат“ с рег.№ „***“, е
натиснала рязко спирачки на зелен сигнал на светофарната уредба, което е
причина за възникналото ПТП.
Същите възражения не държат сметка за същността на нарушението на чл.23,
ал.1 от ЗДвП, което се изразява в неизпълнение задължението на водача на МПС да
поддържа такова разстояние от движещото се пред него друго МПС, че е да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая е без значение причината за въпросното рязко
спиране на водача на движещото се отпред МПС, а именно – дали това спиране е
било „обосновано“, „оправдано“, „очаквано“ и т.н., и дали последният водач от
своя страна се „чувства виновен“ за възникналото ПТП, дали „признава“ вината си
и др. подобни. Горните обстоятелства по никакъв начин не променят факта, че
жалбоподателят Г. не се е движила на такова разстояние от МПС с рег.№ „***“, че да избегне удряне в него, когато
то е спряло рязко. Също без значение за отговорността на жалбоподателя Г. е
въпросът дали и водачът на МПС с рег.№ „***“ също е следвало, от своя страна,
да бъда санкциониран за друго нарушение на ЗДвП.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното нарушение, както
и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на
деянията, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.23, ал.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Следва да се посочи, че
нарушението на чл.23, ал.1 от Закона за
движението по пътищата е довело до възникване на ПТП.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя, съдът намери за установено,
че съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движението по
пътищата – за разглежданото нарушение е предвидено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без
да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1030-007811 от
06.08.2020г., издадено от К. С. Н., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.Г.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за
нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.