№ 3079
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110202005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на “ФИРМА“ ООД , чрез
упълномощения им процесуален представител – адв. И.Г. против Наказателно
постановление (НП) № 23-0001024/06.07.2021г. на Директор на РД“АА“
Варна , с което на основание чл.96в, ал. 2 от ЗАвПр. за нарушение на чл. 12б,
ал. 11 от ЗАвПр. е наложено административно наказание “имуществена
санкция“ в размер на 500 лева.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Сочи,
че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина, доколкото не се касае за осъществен превоз на собствена
сметка, както е приел АНО. Твърди, че по никакъв начин не е доказано, че
осъществения превоз е имал предмет „опасни товари“, което да породи
задължение за дружеството да уведоми ИИАА. Моли за съдебен акт в тази
насока. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от упълномощения
процесуален представител с изложени доводи по същество и искане за
1
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява, не се
представлява. В придружително писмо, с което съдът е сезиран за жалбата
изразява становище, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно мотивната част на наказателното постановление на
11.09.2020г. , в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 4, в административната сграда на
РД“АА“ – Варна дружеството – превозвач“ФИРМА“ ООД, притежаващо
лиценз на Общността за международен превоз на товари с № НОМЕР,
валиден до 16.06.2025г. не е уведомило писмено ИИ““АА“ за извършването
на превози за собствена сметка на опасни товари не по-късно от деня на
започването на дейността по извършване на превозите, като е извършен
превоз на товари за собствена сметка – опасни на дата 11.09.2020г., с товарен
автомобил МАРКА с рег. № НОМЕР
Нарушението било констатирано от св. Б.И., на длъжност старши
инспектор в РД”АА” – Варна, който подвел описаните факти под нормата на
чл. 12б, ал. 11 от ЗАвПр. и съставил против „ФИРМА „ ООД АУАН №
289672/06.04.2021 г., препис от който бил връчен на нарушителя на същата
дата и подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от
страна на нарушителя.
При издаване на наказателното постановление, административно-
наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение .
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното
Наказателно постановление (НП) № 23-0001024/06.07.2021г. на Директор на
РД“АА“ Варна , с което на основание чл.96в, ал. 2 от ЗАвПр. за нарушение на
2
чл. 12б, ал. 11 от ЗАвПр. е наложено административно наказание
“имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Словесното описание на нарушението в акта и наказателното
постановление съвпадат по признаци.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания
актосъставител Б.И.. Показанията на св. И. съдът кредитира като ясни,
логични и еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН и НП
са издадени от лица притежаващи материална компетентност, но не и
териториална такава, доколкото е прието, че нарушението е извършено в гр.
София, където е седалището и административния адрес на ИИ“АА“.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
3
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя от формална страна.
При извършената служебна проверка съдът констатира пороци в АУАН
и наказателното постановление, които са самостоятелно основание за отмяна
на атакувания санкционен акт без разглеждане на спора по същество.
И в АУАН и в НП липсва ясно описание на нарушението, което от една
страна рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице да
разбере обвинението, а от друга съдът да извърши проверка по правилното
приложение на материалния закон. В обстоятелствената част на атакуваното
постановление е направен единствено правен извод, че е извършено
нарушение на 11.09.2020г. от санкционираното юридическо лице, тъй като не
е уведомило писмено компетентният орган, че извършва превози за собствена
сметка на товари, с което е нарушило чл. 12б ал.11 от ЗАвП. Тази правна
норма задължава лицата, извършващи превоз за собствена сметка да уведомят
писмено ИА"АА", че извършват превози за собствена сметка на пътници или
товари еднократно, но не по-късно от деня на започването на дейността по
извършване на превозите. В случая, в обстоятелствената част на
постановлението, а и на акта, не фигурират никакви факти по отношение на
вида на превозваните това, освен че са посочени като опасни, за да се
прецени, дали подлежи на задължителните изисквания.
Легалната дефиниция на „опасни товари“ се съдържа в т. 16 от ДР на
ЗАвПр - 16. "Опасни товари" са вещества и изделия, чието транспортиране по
пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства
съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Легалните дефиниции за "превоз на товари" и "превоз за собствена
сметка на товари" се съдържат в § 1, т. 1 и т. 4, б. "а" от ДР на Закона за
автомобилните превози. "Превоз за собствена сметка" е дейност на физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на
4
стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни
средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не".
"Превоз за собствена сметка на товари": превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови
товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови
собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени
под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от
него.
В наказателното постановление, както и в АУАН не е описано какъв
превоз е извършен, между какви дестинации, какъв товар, с какво
предназначение и други индивидуализиращи белези, съгласно законовата
дефиниция, поради което не е ясно как е направен изводът за осъществяване
на превози за собствена сметка.
Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила са
съществени и неотстраними, като са опорочили производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло.
По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
съдът намира следното:
С измененията на ЗАНН е предвидена възможността в съдебните
производства по ал. 1 страните да претендират присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК /съгласно която - когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
5
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ/, в
тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-
0001024/06.07.2021г. на Директор на РД“АА“ Варна , с което на основание
чл.96в, ал. 2 от ЗАвПр. за нарушение на чл. 12б, ал. 11 от ЗАвПр. е наложено
административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА РД“АА“- Варна да възстанови от бюджета на ИА“АА“ на
жалбоподателя „ФИРМА „ ООД сумата от 300,00 лева , представляващи
направени от последния разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6