Решение по дело №83/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 49
Дата: 13 април 2022 г.
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20225440200083
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. С., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Величка Маркова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20225440200083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от „К.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.; ул.***, представлявано от управителя В. К.,
жалба против наказателно постановление №***/29.06.2021 г. издадено от н.
на О. О. пи Ц. на Н. - П., с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин във връзка с чл.118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание
чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 лв. В жалбата се навеждат доводи за допуснати процесуални
нарушения при издаване на НП и неправилно приложение на материалния
закон и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от пълномощник адв.П., която от негово име поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата Ц. на Н., редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт З.Х., която моли жалбата да бъде
отхвърлена.
1
РП-С. ТО-Ч., редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните
доводи, въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, от фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 19.01.2021г. в инспекторите по приходите Е.Ф. и А.Р., свидетели по
делото, извършили проверка по спазване на данъчното законодателство на
търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - ресторант за бързо
хранене „К.", находящ се в гр. С., бул. „***, стопанисван от „К.” ООД.
Достъпът бил свободен, те отишли до барплота, където имало изложена
храна, като възприели, че в заведението такава не се консумира и е
невъзможно да се седне. Клиентите я вземали за вкъщи. Свидетелките Р. и Ф.
извършили контролна покупка на 2 бр. готвени ястия на обща стойност 7,30
лв., платена в брой от А.Р. /орган по приходите/ на В. Б. /***/, като за
покупката бил издаден фискален касов бон № 0000790/19.01.2021 г. на същата
стойност от наличното, монтирано и въведено в експлоатация в търговския
обект фискално устройство. След легитимация инспекторите установили, че в
търговския обект е монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство модел „Eltrade“ с ИН на ФУ ЕD ***и ИН на ФП ***, че вида на
продажбите е готвена храна за вкъщи. Извели от него дневен „X" отчет за
датата на проверката, видно от който, всички извършвани продажби са
отчетени в данъчна група „Б" на фискалното устройство, за продажба на
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност, като е следвало да се отчитат в данъчна група „Г" - за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност. Същото инспекторите установили и с извеждане на периодичен
отчет за периода 01.01.2021г. до 19.01.2021г., в който общата стойност от
1902,91лв. била изцяло отразена в данъчна група „Б", вместо в група „Г“.
Констатациите от проверката *** Е.Ф. и А.Р. отразили в ПИП №
0077869 от 19.01.2021 г.
В саморъчно писмено изложение управителят на дружеството
изложил, че дейността на търговския обект се осъществява по следния начин:
клиентите се обаждат на посочен номер и поръчката се приема от касиерката.
Изпълнява се след получена касова бележка от К.. Храната се слага в кутии,
2
тегли се на кантар, за да са коректни с клиентите и след като грамажа е точен,
се слага в чанта с прибори и салфетки. Консумативите са включени в цените;
след подготвена поръчка доставчика с личен автомобил закарва поръчката до
адрес по желание на клиента.
В отделна декларация от 22.01.2021 г. управителят на „К.” ЕООД К.
посочил, че дружеството не извършва други дейности в други обекти.
Въз основа на тези обстоятелства свидетелката А.Р. съставила срещу
дружеството жалбоподател Акт за установяване на административно
нарушение № ***/22.01.2021 г, за това, че при извършена на 19.01.2022г.
проверка на ресторант за бързо хранене „К.", находящ се в гр. С., бул. „***,
стопанисван от „К.” ООД, ЕИК *** е констатирано, че „К." ООД, в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
на МФ, е допуснало нарушение на същата, като не е регистрирало всяка
продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. В
акта са отразени следните контстатации от проверката: че съгласна чл. 27, ал.
1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение
на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите - в случая - в група „Г" - за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Посочено било също, че
при извършена контролна покупка на 19.01.2021г. на 2 бр. готвени ястия на
обща стойност 7,30 лв., платена в брой от А.Р. /орган по приходите/ на В. Б.
/***/, преди легитимацията, е бил издаден фискален касов бон №
0000790/19.01.2021 г., на същата стойност от наличното, монтирано и
въведено в експлоатация в търговския обект фискално устройство модел
„Eltrade“ с ИН на ФУ ЕD *** и ИН на ФП ***, като покупката е отразена
неправилно в данъчна група „Б"; след легитимация, от проверяващия екип е
изведен дневен „X" отчет от фискалното устройство за датата на проверката,
видно от който, всички извършвани продажби са отчетени в данъчна група
„Б" на фискалното устройство, за продажба на стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, като част от тях е
следвало да се отчитат в данъчна група „Г" - за стоки и услуги, продажбите на
3
които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. В акта било
отразено, че същото се доказва и с извеждане на периодичен отчет за
01.01.2020г. до 19.01.2021г. като общата стойност от 1902,91лв. е изцяло
отразена в данъчна група „Б", вместо в група „Г“; че нарушението е
констатирано и документирано с ПИП № 0077869 от 19.01.2021 г., ведно със
събраните доказателствата към него, и не води до неотразяаане на приходи.
В АУАН нарушението било квалифицирано по чл.27, ал. 1, т.4 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин във връзка с чл.118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Актът бил съставен в офиса на НАП в гр.С. в присъствието на инспектор Ф. и
управителя на „К.” ЕООД В.К.. Бил предявен на последния и той го подписал.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление №***/29.06.2021 г. издадено от н. на О. О. пи Ц. на Н. - П., с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.27, ал. 1, т.4 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин във връзка с чл.118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание
чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 лв. В санкционния акт е посочено, че нарушението е за
първи път и не води до неотразяване на приходи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да
обжалва, а разгледана по същество – неоснователна.
Съгласно чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС министърът на финансите издава
наредба, с която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност. Въз основа на разпоредбата е издадена
Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
4
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 27, ал.1 от тази наредба, лицата по чл. 3, с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите, като 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2.
група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност. Според чл. 27, ал.2 лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано
или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни
групи съгласно ал. 1.
Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС (в редакцията, която е в сила от
1.07.2020 г. до 31.12.2022 г.) ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски
и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или
неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи;
това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в
доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128.
От анализа на горецитираните разпоредби се налага извода, че
доколкото проверяваният търговски обект е ресторант за бързо хранене и
продаваните в него услуги са сготвена храна за вкъщи, всяка продажба
дружеството жалбоподател е трябвало да се регистрира в данъчна група "Г" -
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност. С отразяване на част от продажбите в деня на
проверката и в периода 01.01.2020 г.- 19.01.2021 г.. в група "Б", вместо в
група "Г" той е извършил вмененото му нарушение. Административно-
наказателната му отговорност е била ангажирана правилно с обжалвания
санкционен акт.
Съдът приема административното нарушение за установено на база
писмените доказателства събрани в хода на производството и показанията на
5
свидетелките А.Р. и Е.Ф., които като еднопосочни и взаимнодопълващи се
кредитира изцяло.
Наложената санкция е определена в минималния размер от 500лв.,
предвиден от чл. 185, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като
маловажен случай, предвид обстоятелството, че се касае преди всичко за
фискална дисциплина, чието съблюдаване гарантира защитата на фиска.
Фактът, че търговецът не е санкциониран за други нарушения на данъчното
законодателство и че нарушението не е довело до неотразяване на приходи не
е достатъчен, за да се приеме, че конкретното нарушение се характеризира с
обществената опасност по-ниска от тази на типичните нарушения от този
вид. Ирелевантна е и цената на контролната покупка, доколкото
нарушението е извършвано и в периода 01.01.2021 г.- 19.01.2021 г. Доколкото
търговецът не е регистриран по ДДС, то е невъзможно в касовата бележка от
контролната покупка, това обстоятелство да бъде отразено. Това възражение
на жалбоподателя съдът намира за неотносимо към релевантните към
предмета на делото факти.
Действително, както се сочи в жалбата при описанието на
нарушението в АУАН и НП е следвало да бъде цитирана разпоредбата на
чл.66 ал.2 ЗДДС предвиждаща облагане на продажбите на ресторантьорски
услуги, които се състоят в доставка на храна за вкъщи с 9 % данък върху
добавената стойност. Липсата на позоваване на горепосочената разпоредба
обаче не представлява съществено процесуално нарушение, възпрепятстващо
правото на защита на „К.” ЕООД. От текста на жалбата става ясно, че
жалбоподателят е запознат с горецитираната правна норма.
От справка в търговския регистър се установява, че в периода от
извършване на проверката до съставяне на АУАН правно-организационната
форма на дружеството е била променена, и от ООД, то е преобразувано на
ЕООД. Това обстоятелство е било съобразено от актосъставителя, поради
което съдът счита, че А.Р. правилно е съставила акта срещу „К.” ЕООД, а не
срещу „К.” ООД, който субект към 22.01.2021 г. не е съществувал.
Съдът при проверката на процедурата по констатирането на
нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри
съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
6
административно-наказателното производство срещу нарушителя и
нарушаване на правото му на защита. С оглед на горепосоченото, съдът
намира, че санкционният акт следва да бъде потвърден като законосъобразен.
С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН,
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***/29.06.2021 г.,
издадено от н. на О. О. пи Ц. на Н. - П., с което на „К.” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.; ул.***, представлявано от управителя
В. К., за нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във връзка с чл.118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 във връзка с
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв..
ОСЪЖДА „К.” ЕООД да заплати на Н. сумата 80лв. разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд С..

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7