№ 6722
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110142805 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „А***” ЕООД с ЕИК:**** срещу ЗД „БИ“ АД, ЕИК **** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 465,60 лева - неизплатена част от
дължимо застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Тойота“, модел „корола“,
с per. № СВ 4796 НС, причинени вследствие реализирано на 26.08.2019 г. пътно транспортно
произшествие в гр. Стара Загора, ведно със законната лихва 21.07.2021 до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 63,64 лева мораторна лихва за забава,
считана от 16.03.2020 г. до 20.09.2021. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, оспорва изцяло предявения иск. Искът е оспорен по размер, като заявяват че със
заплатената сума са възстановени претърпените вреди. Претендират се разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на уврежданията по
собствения му лек автомобил, в претендирания размер.
От доказване по делото се установява по безспорен начин, че ответното
дружество е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
1
автомобилистите, съгласно посочената в исковата молба застрахователна полица,
настъпването на описаното ПТП, както и че е заплатена от ищеца сума в размер на 465,60
лв., но ответникът не е заплатил задължението си, поради което е налице основание за
възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
Установява се също от представения по делото двустранен констативен протокол,
че вина за причиненото ПТП има водача застрахован при ответника, като и че всички вреди
описани от ищеца са настъпили в следствие на процесното ПТП. Това се потвърждава и от
разпита на свидетеля по делото Лиляна В..
При застраховка "Гражданска отговорност" обемът на отговорността на
застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до
размера на застрахователната сума. Делинквентът отговаря за всички преки и
непосредствени вреди /, като целта на обезщетението е да постави увредения в
имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Принципът за пълна обезвреда
изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
увреждането, без прилагане на коефициент на овехтяване.
Съгласно заключението на САТЕ, което съдът кредитира, пътно-траснпортното
произшествие, че към датата на ПТП на процесното МПС по средни пазарни цени възлиза
на 543,31 лв.
Посочва се, че с оглед събраните по делото доказателства уврежданията по л. а.
Тойота е възможно да бъдат реализирани при така декларираното произшествие.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към
Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Също така обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по
договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
С оглед горното съдът приема, че дължимото от застрахователя обезщетение
възлиза на 465,60 лева.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло
2
уважен. Следва да бъде присъдена и законната лихва от 21.09.2021 г. до погасяване на
задължението.
По отношение на иска за лихвата , съдът намира, че същият е основателен за
периода от 16.03.2020 г. до 20.09.2021 г. в размер на 63,64 лв. В този период ответника е
изпаднал в забава, тъй като не е заплатил изцяло дължимите разходи, които са причинени от
застраховането при него лице.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 710 лева.
При този изход на делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК **** да заплати на А***” ЕООД с ЕИК:****
сумата от 465,60 лева - неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за щети
по лек автомобил „Тойота“, модел „корола“, с per. № СВ 4796 НС, причинени вследствие
реализирано на 26.08.2019 г. пътно транспортно произшествие в гр. Стара Загора, ведно със
законната лихва 21.07.2021 до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 63,64 лева мораторна лихва за забава, считана от 16.03.2020 г. до 20.09.2021., както и
сумата от 710 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3