Решение по дело №805/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203-чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Е. М. Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, подадена чрез адв. С. Г., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията – София, с искане за присъждане на сумата, в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, за претърпени неимуществени вреди от лошите битови условия в Затвора – Пазарджик, изразяващи се в лошо, обидно, унизително отношение на надзорния персонал към ищеца, физически и психически тормоз, както и неосигуряването на нужните му лекарствени медикаменти, предвид, че същият страда от множество заболявания, като е бил принуждаван да закупува лекарствата с лични средства, не е бил допускан в стационара на Затвора – Пазарджик, с довода „Да не пречи“, помещението, в което е търпял наказанието е било с малки прозорци и е нямало въздух, имало дървеници, които излизали от стените и му пречили да почива нощем. Ищецът твърди, че от тези условия сънят му бил невъзможен, бил изнервен, постоянно изморен, безпомощен, напускало го чувството, че всичко можело да се оправи, бил подложен на унижение и тормоз, здравето му прогресивно се влошавало и други.

В изпълнение на указанията на съда процесуалният представител на ищеца е депозирал нарочна писмена молба с вх. № 2083 от 05.03.2024 год. (л. 140 от делото), в която е посочил, че периода на исковата му претенция е от 29.10.2022 год. до завеждане на исковата молба в съда – 16.08.2023 год.

В исковата молба ищецът моли съда да уважи молбата като основателна и доказана. Към исковата молба не са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за разпит на двама свидетели от Затвора – Пазарджик. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебни заседания ищецът се представлява от адв. С. Г., който поддържа исковата претенция. В хода по същество ищецът се явява лично и изразява становище по същество на спора. Моли за уважаване на исковата претенция.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Р., в писмен отговор с вх. № 9126 от 02.11.2023 год., оспорва исковата претенция като изразява становище по всяка от релевираните неимуществени вреди. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли. Прилага писмени доказателства под опис. Депозирани са писмени бележки.

Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за недоказаност като основание и размер на предявената искова претенция.

Административен съд - Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следното от фактическа страна:

От приложената по делото справка за правното положение на лишения от свобода Е. М. Й., изготвена от Началника на Затвора – Пазарджик (л. 37), се установява, че лицето е търпи 6 години общо наказание лишаване от свобода, с начало – 10.01.2019 год., а към 03.11.2023 год. е изтърпял 4 години, 9 месеца и 23 дни, т.е. остава му да изтърпи още 1 година, 2 месеца и 7 дена. В становище с вх. № 7579 от 21.09.2023 год. Главен инспектор Д., За началник на Затвора – Пазарджик, е посочил, че на 24.02.2021 год. ищецът бил преведен за доизтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Пазарджик, настанено е в осмо отделение, 813 спално помещение, което е с капацитет две легла. Помещението е стандартно и съобразено с изискванията на минимални стандарти и спецификата на сградния фонд. Всички помещения в Затвора – Пазарджик са ремонтирани, със сменена дограма на вратите и прозорците, налице е нова подова настилка и вътрешна изолация, изцяло са сменени отоплителните радиатори, санитарните помещения са с топла и студена вода, в тях са монтирани душове. Отбелязано е, че помещението, в което е настанен ищецът е специално преустроено в такова за болни лица, има постоянно електрическо захранване, с оглед възможността за ползване на медицински апарати. Осъденият от свобода е с хронични заболявания – захарен диабет, сънна апнея, ХОББ, ИБС и артериална хипертония. В тази насока в справката е посочено, че за лицето са взети всички необходими мерки и грижи за поддържане на доброто му общо състояние, създадени са условия за безпроблемното изтърпяване на наказанието, включително е налице постоянно електрическо захранване в спалното му помещение, за да ползва всяка нощ апарат за дишане докато спи, осигурени са му необходимите медикаменти по здравна книжка, като някои от тях са с доплащане, поставен е на ниско въглехидратна диета и ежедневно получава добавки, съобразени със заболяванията му. Не са налице основания за привеждането му в стационара на затвора, тъй като лишеният от свобода не се нуждае от активно лечение и се самообслужва. По молба на ищеца е бил посещаван психолог. Изложено е и становище за липса на твърденията, че Й. е бил подлаган на унизително отношение, физически и психически тормоз от страна н ИСДВР А. и администрацията на затвора, включително и началника му. На ищеца са налагани две дисциплинарни наказания – за нарушения на установения ред, като е осъществил неправомерни отношения с друг лишен от свобода. Проветряването на помещенията се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Главна дирекция „Изпълнение па наказанията“ сключва централен договор за ДЛ обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора - Пазарджик

Видно от представените медицински справки, изготвени Ат. Б. – директор на МЦ при Затвора – гр. Пазарджик (л. 24-25 и л.57) Е. Й. е познат на МЦ от предишни пролежавания. Хронично болен със следните диагнози: Исхемична болест на сърцето. Нестабилна ангина пекторис. Артериална хипертония - III ст. Захарен диабет - тип I. Хронична обструкционна белодробна болест (ХОББ). Сънна апнея. Затлъстяване 2 ст. С уточнена терапия, изписвана по рецептурна книжка. Ежемесечното доплащане на медикаментите е за сметка на лишения от свобода, както на всички здравноосигурени лица. В началото на престоя в Затвора – гр. Пазарджик му е предложена замяна на лекарствата с аналози, с които МЦ разполага, но ищецът заявил, че желае да получава изписваните до момента лекарства и да доплаща за тях. Рецептите се изписват и получават ежемесечно от МЦ. Медикаментите се дават в деня, в който са закупени. От октомври 2021 год. рецептите по НЗОК се изпращат по електронен път, поради което не се налага използване на хартиен носител, в т.ч и рецептурната книжка. На Й. е осигурена нисковъглехидратна диета, както и добавка като диабетно болен. Разрешено му е ползването на апарат за кръвно налягане и специален апарат за сънната апнея, като за целта има подсигурено специално спално помещение с непрекъснато електроснабдяване. Поддръжката на апарата за сънна апнея и смяната на консумативите му (маска, филтри) не се заплаща от НЗОК и са изцяло за сметка на лишеното от свобода лице. На лицето е осигурено добро медицинско обслужване, но въпреки това се сочи, че той често е спекулирал със заболяванията си, отправял е необносновани искания. При отказ е възниквал конфликт и оплакване от негова страна. Като пример в това отношение е посочено искането на ищеца да внася хранителни добавки за намаляване на телесното тегло, а последствие е искал и още няколко, които не са били по лекарска препоръка, а от рекламираните от телевизията. Добавките са били самоцел, а не необходимост. Д-р Б. е посочил, че лишеният от свобода е в достатъчно добро здравословно състояние и се самообслужва сам, поради което не се е налагало да бъде приеман в стационара на затвора. На М. е осигурен редовен амбулаторен преглед и при необходимост има възможност за своевременна реакция. Желанието на Й. за настаняване в стационара е свързано не със здравословното му състояние, а представлява опит да излезе от многобройните конфликтни ситуации, които си е създал с другите лишени от свобода. Приложени са медицински лабораторни изследвания на М. от 16.02.2023 год., 07.06.2022 год., 15.04.2021 год., 28.06.2022 год. и 05.09.2023 год., както и резултати от образна диагностика и ехокардиография, и двата от 05.09.2023 год., копия от амбулаторни листове, копие от етапни епикризи, копия от амбулаторни листове, копие от листове за прегледи, копие от рентгеново изследване от 28.06.2022 год. и други медицински документи, свързани със здравословното състояние на лишения от свобода.

От ответната страна е представена експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на ищеца от 05.12.2022 год., изготвена от психолог към Затвора – Пазарджик (л. 56). От нея се установява, че при лицето липсва самокритичност, не изпитва достатъчен респект от авторитети, в известна степен е манипулативен. Направена е негативна корекционна прогноза с препоръка за включването му в специализирана програма за подобряване на социалните умения.

По искане на ищеца в хода на съдебното производство са разпитани свидетели, лишени от свобода в Затвора – Пазарджик.

От свидетелските показания на И. З. К. се установи, че между Е. М. и друг лишен от свобода, през лятото на 2023 год., е имало скарване и сбиване. В тази връзка свидетелят е бил повикан при ИСДВР А., от същото пенитенциарно заведение, която го е попитала защо К. защитава Й. и го е посъветвала да не прави това. Заяви, че определени лишени от свобода настройват други затворници срещу Е. Й. М.. Същите са били подкрепяни от администрацията на затвора, но не знае кои са и каква е целта им. Постоянно се случвало нещо лошо с ищеца. Когато не черпел другите лишени от свобода, ставал лош и това било повод за разправии. В килиите не може да се види нищо, може да пребият човек от бой в тях. Свидетелят посочи, че на ищеца много пъти не са давани лекарствата и е бил мъчен. Незнае какви болести има Й., но почервенявал, пожълтявал, припадал на колене, клякъл, ставал и е забелязал, че около 5-6 пъти не са давани лекарствата на лишения от свобода. Не е присъствал, когато лекар е отказвал да му даде лекарствата. Свидетелят знае само, че Й. пие много лекарства, силни и преди да ги вземе трябва да вземе някой залък храна. На ищеца му дават диетичен хляб, а също и ядене от зелен боб, люспи от домат и от зеления боб, която понякога била хубава, понякога – чиста вода.

От свидетелските показания на И. П. С. се установи, че на ищеца не се дават редовно лекарствата. Той има здравословни проблеми с кръвното и със сърцето. Един път му е станало лошо, но старшината не го е качил при лекаря. Лекарства, които му се носят извън затвора, не са му давани от лекаря. Свидетелят заяви, че събитията, които описва са се отнасят за периода около месеците февруари – март 2023 год. Също така заяви, че на Й. се дава добавка на храната, 30 грама, едно малко парче сирене. Администрацията на затвора кара други лишеи от свобода да се заяждат и тормозят хора, които не са им удобни и си търсят правата. Това става в килиите, защото там няма камери и няма как да се наблюдават вътре. Свидетелят посочи, че в помещението на ищеца има денонощно електрическо захранване. В нея има мухъл, прозорецът е високо горе, не може да се погледне нормално през прозореца. Миналата годна 2023 год. Й. е бил паднал до решетките на килията и е бил в безпомощно състояние и е търсил помощ от надзорния персонал, но не му е било обърнато внимание. Когато си по график, тогава отиваш на лекар, а това се случва един път в седмицата. Свидетелят С. зави, че лишените от свобода поддържат хигиена в килиите, но има дървеници, хлебарки и мухъл. Столовата е в изпражнения от мишки и плъхове. Свидетелят знаел, че служителката от затвора А. постоянно се е заяждала с Й.. Според него причината била, че ищецът е неудобен на затова, защото си търси правата. Когато пуши цигари заедно с Е. Й. коридора последният постоянно му се е оплаквал, че не му обръщат внимание на здравословното състояние и ежедневно му правят тараш и му обръщат килията. Свидетелят знае, че на Й. здравословното състояние не е добро, има стендове на сърцето, високо кръвно налягане и машина за въздух. Ищецът си закупувал лекарствата. След един от обиските, машините му за въздух е била разглобена и багажът му е бил по земята. Спомня си, че това се е случило миналата година – 2023 год., но не си спомня точната дата.

От свидетелските показания на А. Р. Ч., лишен от свобода в Затвора – Пазарджик, се установява, че в пенитенциарното заведение не се пръска редовно за хлебарки и дървеници, а като се пръска мирише лошо. Също така заяви, че с Й. са в едно отделение – осмо, но в различни помещения са настанени. Заяви, че един ден (без да посочи точно кой ден, година) в отделението е минал тараш и е видял, че ищецът плачел, защото филтърът на апарата му бил счупен. На Е. Й. не са давани редовно лекарствата. Трябвало да се обади на старшините, за да му ги дадат, но пак не му били давани редовно. Един път в седмицата са му давани лекарствата. Когато иска да се качи при лекар, това се случвало само по график. Всеки четвъртък са при лекаря, но ищецът е болен и не може да чака до тогава.

От свидетелските показания на С. Г. Р., лишен от свобода в Затвора – Пазарджик, се установява, че към края на 2022 год. и началото на 2023 год., в Затвора – Пазарджик са били правени обиски на спалните помещения по един, два пъти на ден. В един от тези дни видял Й., че е притеснен, с насълзени очи и разбрал, че причината е заради апарата, който ползва. Бил повреден въздушния му филтър след обиска на надзирателите. След два, три дена бил оправен, но през това време, лишеният от свобода бил неадекватен, не му било добре и лежал в коридора на отделението. Също така сочи, че в Затвора – Пазарджик се пръска за дървеници, но не редовно. Падали на топки от електрическата инсталация. Заявява, че одеялата им не се перат, дървениците се набивали в тях. Преди е било още по-зле, а към настоящия момент имало подобрение, защото в пенитенциарното заведение е направен ремонт. Един лишен от свобода минавал и пръскал, но това само упоявало дървениците за 15-20 минути и те после пак излизат, не умирали. По отношение на хлебарките също се третирали, но пак имало. В Затвора – Пазарджик прегледите се осъществявали по график и извън графика не било желателно да се разболява някой от лишените от свобода. Виждал е два – три пъти Е. Й. да седи на решетката на килията си и да се моли да му дадат лекарствата, които са му донесени отвън, но нямало кой да му обърне внимание. Не може да посочи какви медикаменти приема ищеца. При даване на свидетелските показания пред съда Р. заяви, че по негови жалби са образувани съдебни производства за идентични искания – лоши условия на живот в Затвора в гр. Пазарджик.

В хода на съдебното производство ответната страна е представила докладна записка от 19.01.2023 год. от Главен инспектор Г. Ф. – НС „НОД“ в Затвора – Пазарджик (л. 153). От съдържанието й се установява, че по жалба на Е. Й. от 17.01.2023 год. (л. 152) е извършена проверка и е установено, че на 15.01.2023 год., около 15:00 часа, на осн. чл. 92, ал. 2 и чл. 95 от ЗИНЗС, чл. 87 от ППЗИНЗС, група от НОС е извършила претърсване в спалното помещение на лишения от свобода. При претърсването не са открити неразрешени вещи и предмети, не са нанесени материални щети на спалното помещение, както и целостта на вещите и предметите на същото лице. Сочи се, че за случая има изготвена докладна записка от 16.01.2023 год. и протокол за обиск и претърсване (л. 154-156). Копие от протокола е връчен на лишения от свобода и той се е подписал под него без възражения относно претърсването на спалното помещение. В докладната записка е заявено, че твърденията на Й., изложени в жалбата му от 17.01.2023 год., не отговарят на истината, което се потвърждава от сведението на младши инспектор С. (л. 154).

Ответникът е представил и докладна записка от 24.07.2023 год., изготвена от инспектор Т. А. – инспектор „СДВР“ на 07 група и инспектор А. Н. К. – инспектор „СДВР“ (л. 144). Същата е изготвена по подаден сигнал от лишения от свобода И. П. С., 04 група, 08 отделение и жалба от лишения от свобода А. О. С., 07 група, 08 отделение. Изложени са констатации, че след преглед на видеозаписи и снемане на обяснения от лишените от свобода, замесени в случая, А. О. С. е влезнал в словесен конфликт с Е. Й., в неговото спално помещение, при което ищецът е избутал другия лишен от свобода в коридора. Лишения от свобода И. К. се е намесил като е нанесъл няколко юмручни удара в гръб на лишения от свобода А. С.. Установено е, че повод за конфликта са нерегламентирани отношения между Й. и С., изразяващи се в дадени цигари от С. на Й. срещу лихва. Предложено е лицата С., Й. и К. да бъдат наказани по съответния ред. В тази връзка са представени: Заповед № Л 868 от 28.07.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание на К., Заповед № Л 869 от 28.07.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание на А. С. и Заповед № Л 870 от 28.07.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание на Е. Й., като и трите са издадени на лишените от свобода във връзка с конфликтната ситуация от 19.07.2023 год.

В изпълнение на протоколно определение на съда Началникът на Затвора – Пазарджик е представил писмо от 09.05.2024 год. (л. 196), с което предоставя допълнителна информация по делото във връзка с провежданата ДДД на Затвора – Пазарджик и сочи, че помещението, в което е настанен Й. е с № 813, в 8-о отделение и е площ от 13,75 кв.м.. Размерите на помещението са 3,60 на 3,82 кв.м. или 13,75 кв.м. обща площ, в т.ч. 1,83 кв.м. размер на санитарния възел. Чистата жилищна площ на помещението е 11,92 кв.м. Към писмото са приложени договор за възлагане на обществена поръчка за услуга за извършване на ДДД на сградите на ГДИН и протоколи – инспекционни листове за извършена ДДД обработка (от л. 198 до л. 225).

Също така по искане на ответника са допуснати до разпит свидетелите Т. А. – инспектор „ИСДВР“ – Затвора гр. Пазарджик и Д. К. – от 17,5 години медицински фелдшер в Затвора – Пазарджик.

Свидетелката Т. А. заяви, че познава ищеца от месец февруари 2022 год., от когато заема длъжността инспектор „ИСДВР“ – Затвора гр. Пазарджик. Същият има изготвена първоначална оценка на риск от рецидив, съответно и първоначален план на присъдата, който се изготвя и всяка година. Й. е искал многократно да бъде включен в образователен процес, но поради недостатъчен брой ученици за 4 клас не е бил включен. За това решение е бил запознат срещу подпис. Свидетелката заяви, че ищецът я посещава често, понякога всекидневно, а друг път – по няколко пъти в седмицата, в зависимост от неговите належащи проблеми. Миналата година, през месец ноември 2023 год., Й. се е съгласил да бъде включен в корекционна група, но минути преди да стартира група се е отказал. Сочи, че е запозната с конфликтната ситуация, която се е развила между Й. и другия лишен от свобода – А. С., изразяващи се в даване на цигари срещу лихва. След преглед на видеозаписите е извикала всички замесени в случая, провела е разговори с тях и е дала предложения за наказанията им. Впоследствие за били издадени заповедите им за дисциплинарно наказание от Началника на Затвора – Пазарджик. По отношение на обиските в килиите на лишените от свобода зави, че такива се правят по график, утвърден от началника на затвора, а може и да има и извънредни – по сигнал. За всеки изготвен обиск и претърсване лишеният от свобода получава протокол, на който се подписва. Незнае да има такъв случай, когато да е бил извършван обиск на помещението на Й. и да е увреден апаратът му за сънна апнея. Лишеният от свобода е подал молба, с която е поискал лепило „Капчица“, за да може да залепи маската на апарата, тъй като по време на сън същата се местела и късала. Било му е предоставено лепило, но от него е нямало резултат. Бил е посъветван да помисли как да получи нова маска от близките си. Лишеният от свобода е подал и друга молба, с която е искал да получи нов филтър за маската с довода, че били се скъсали. Не е споменавал, че филтърът е скъсан по време на обиск и претърсване. Лишеният от свобода пребивава сам в килия за двама, с обща квадратура от 13,75 кв.м., от които 1,83 кв.м. санитарно помещение, т.е. чиста жилищна площ от 11,92 кв.м. Свидетелката заяви, че не е проявявал различно отношение към ищеца и е третиран наравно с другите лишени от свобода по установения законов ред. Въпросните заплашвания са израз не неговите субективни възприятия. Когато Й. я е посещавал в кабинета, тя е често с още една колежка и тя не е осъществявала физически или психически тормоз върху него.

Свидетелката Д. К. заяви, че е запозната какви са медицинските проблеми на Й.. На него му се изписват медикаменти по рецептурна книжка и при постъпването му в Затвора – Пазарджик е отказал да бъдат заменени с налични от медицинския център. Поради тази причина, лекарствата му по рецептурна книжка са с доплащане и то е за негова сметка. За това всеки месец се проверява каква е сумата за доплащането им, след което се уведомява, той пише молба, дава я на инспектора и се придвижва чрез началника на затвора до счетоводството, за да се вземат пари от сметката на лишения от свобода. След като се получат парите, колега от медицинския център отиват да ги закупят, а когато Й. е имал запор на сметката – неговата адвокатка е отивала да ги закупи му ги е носила в затвора. Лекарствата по рецептурна книжка се изписват през 30 дни, а на преглед отива задължително всяка седмица, когато получава допълнителни лекарства, освен тези, които са му изписани по рецептурната книжка. Свидетелката заяви, че лишения от свобода всяка седмица има най-различни оплаквания и според тях му се дават медикаменти. Посещението в медицинския център се извършва по график, който е разлепен в затвора, а когато някое лице се нуждае от спешни грижи може да се записва всеки ден. Хроничните заболявания на ищеца са коригирани медикаментозно, консултиран е със специалисти, представен е двукратно на ТЕЛК през 2023 год. Свидетелката не си спомня Й. да е имал оплаквания от спешно естество. Част от тях са от субективно естество. Получава изписаните му лекарства – едното е за лечение на ХОБ, другото – за кръвна захар и третото – за кръвно налягане. Той пуши, а не трябва. Всеки месец му се изписва една помпичка за дишане. Имал е предписани лекарства за лечение на холестерол, но той е отказал да ги приема срещу подпис. Няма стендове на сърцето. Имал е операция на хемороиди, с които много драматично се е раздели миналата 2023 год. Използва апарат за сънна апнея. Маската, която се слага на лицето от апарата за сънна апнея е била повредена, но тя не се изписва по здравна каса, а се закупува от нуждаещите се лица. Майка му е донесла такава маска, за да може да я подмени. За използването на този апарат е настанен в помещение, което е с постоянно електрическо захранване. Килията, която обитава е специално пригодена за него, за да може да не се изключва електрозахранването в 22:00 часа. При последната консултация с белодробен лекар е дадено становище за добре запазен белодробен капацитет и функции на дишането, т.е. при него няма драматично увреждане и за една нощ той може да не използва апарата. Когато му е бил счупен филтърът на апарата, не е имало нужда от лекарска намеса по отношение на здравословното състояние на лишения от свобода. Не е имал съществени оплаквания от белия дроб или задух. Когато маската на парата му е била счупена, инспекторът му е осигурил лепило, за да си я залепи. Има болезнен уклон да приема лекарства. Гледа телевизия и като вижда някое лекарство от реклама иска да му го изпишат. После приема едно и го носи да им го даде, защото нямало да го приема. При един от случите е поискал лекарство за щитовидната жлеза, а той нямал проблеми с нея. Не е идвал при свидетелката с оплаквания, че е психически тормозен от някого. Той няма нужда всеки ден да приема лекарства като парацетамол, ибупрофен и други обезболяващи, за които идва най-често при нея.

По отношение на свидетелските показания съдът следва да посочи, че тези, дадени от А. и К. ги приема за безпристрастни и ги кредитира с оглед събрания доказателствен материал по делото. Гласните показания на И. С., С. Р. и И. К. съдът ги приема с ниска степен на относимост, предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като на съда е служебно известно, че имат подадени множество искови молби до съда, с предмет лоши битови и здравословни условия в Затвора – Пазарджик и по този начин са заинтересовани от изхода на спора по настоящото дело. Свидетелските показания на лишения от свобода А. С. А. съдът счита, че следва да ги кредитира по делото. Не са известни данни за неговата заинтересованост от идентични с този искови претенции.

Други доказателства от значение за предмета на спора по делото не са ангажирани, както и не са оспорени доказателства в настоящото съдебно производство.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС като лице с начална дата на изтърпяване на общото му наказание – 10.01.2019 год. и приведен от Затвора – Пловдив в Затвора – Пазарджик на 21.02.2021 год., като към настоящия момент не е още освободен.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на администрацията на Затвора гр. Пазарджик, който пък е териториална служба на ГДИН - по аргумент на чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, по отношение, на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т. е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния исков период от време – 29.10.2022 год. до 16.08.2023 год., има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, поради което Административен съд - Пазарджик е родово и местно компетентен да разгледа спора.

При липсата на отрицателни процесуални предпоставки и при наличие на необходимите положителни такива – исковата претенция предмет на настоящия правен спор е процесуално допустима.

По основателността на иска:

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:

За да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена, респективно неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 год., в сила от 7.02.2017 год.). В ал. 2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗДогов.).

Ищецът е посочил като предмет на иска си претенция неимуществени вреди, претърпени от унизителното отношение към него от в Затвора – Пазарджик и лошите битови условия в него, както и неосигуряването му на нужните му лекарствени медикаменти, предвид, че същият страда от множество заболявания, като е бил принуждаван да закупува лекарствата с лични средства, не е бил допускан в стационара на Затвора – Пазарджик и лошо, обидно, унизително отношение на надзорния персонал към ищеца, физически и психически тормоз, за периода от 29.10.2022 год. до 16.08.2023 год., в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева.

За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди (Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 год. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2015 год.). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“.

В разглеждания случай, ищецът претендира неимуществени вреди, за посочения период от време, изразяващи се в унизително отношение към него в Затвора – Пазарджик. Тоест, според заявената искова претенция, във всеки един момент от този период, администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е бездействала и не е изпълнявала задължението си за осъществяване на фактически действия, произтичащи пряко от нормативен акт, за да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му жизнена среда и медицинска помощ на изтърпяващия наказанието си ищец и във всеки един момент от този период, той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди (в подобен смисъл е Решение № 12306 от 16.09.2019 год. по адм. д. № 1569 по описа на Върховния административен съд, трето отделение, докладчик съдия Ж. П.). Следва да се посочи, че неимуществените вреди представляват вредите, които засягат лични нематериални блага на индивида, като честта, достойнството и доброто име в обществото. Те включват болките и страданията, преживени от лицето, както и всички други негативни емоционални състояния, породени от увреждането.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Основателността на предявения иск предполага кумулативно наличието на следните материалноправни предпоставки: незаконосъобразен акт - действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между двете. Законодателят е въвел в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС презумпция настъпването на неимуществени вреди да се предполага до доказване на противното. Предмет на доказване, обаче, е конкретното действие или бездействие, което е довело до претърпените неимуществени вреди.

За процесния исков периода ищецът е обитавал Затвора – Пазарджик в самостоятелно спално помещение, което е специално пригодено за неговите нужди. Осигурено му е денонощно електрическо захранване, което в другите помещения се спира в 22:00 часа и по този начин му е осигурено правото да използва апарат за сънна апнея. На съда е известно от множеството образувани искови производства, че през периода 2017 год. - 2019 год. е извършена мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд, включващ цялата територия на пенитенциарното заведение. Извършен е текущ и основен ремонт на Затвора – Пазарджик през периода 2017 год. - 2022 год., в който се включва и сочения за исков период от Й.. Следователно ищецът обитава помещение, от самото му преместване в Затвора – Пазарджик (единствено в 8-о отделение, спално помещение № 813) в което, освен че е настанен самостоятелно, основно е ремонтирано и е пригодено за неговите здравословни нужди. От представените писмени доказателства от ответната страна се установява, че спално помещение № 813, в 8-о отделение на Затвора – Пазарджик е с площ от 13,75 кв.м. Размерите са 3,60 на 3,82 кв.м. или 13,75 кв.м. обща площ, в т.ч. 1,83 кв.м. размер на санитарния възел. Чистата жилищна площ на помещението е 11,92 кв.м. Има прозорци в спалното помещение с размери 46/68 см и 80/68 см и в санитарното помещение с размери 46/65 см. Следователно Й. търпи наказанието си в една и съща килия, отговаряща на изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС и е в разрез с твърденията му за неосигуряване на 4,00 кв. м. жилищна площ. Осигурена му е дневна светлина, въздух, който може да влиза през прозорците и течаща топла и студена вода в санитарното помещение, което е към спалната част на килията. Съдът приема за установено, че е съобразено изискването на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, съобразно което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Твърденията на ищеца, касаещи процесния период, за лоши битови условия, в които е поставен да живее в пенитенциарното заведение: недобра и липсваща хигиена, наличието на дървеници и хлебарки в помещенията, в които е бил настанен в Затвора – Пазарджик не се доказват от приетите и неоспорени по делото доказателства. Видно от представеното по делото писмено становище от трета неучастваща страна – Началника на Затвора – Пазарджик на територията на затвора, през процесния период са били създадени условия и са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на пенитенциарното заведение, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи и договор за обществена поръчка. ГДИН е положила необходимите усилия, за да се справи с посочените вредители в помещенията в Затвора – Пазарджик, но отстраняването им не зависи само от администрацията на затвора, а и от лишените от свобода в Затвора – Пазарджик, които с действията или бездействията си не следва да допускат да създават условия за размножаването им. Следва да се отчете обстоятелството, че ответникът е положил необходимата грижа на добър стопанин и е ангажирал специализирани фирми да се грижат за обезпаразитяването на помещенията в Затвора – Пазарджик. Въпреки наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за процесния период, тъй като ГДИН е предприел действия за справяне с тези проблеми, които изискат продължително да бъдат отстранявани, но пак да се подчертае, не без усилията на лишените от свобода. Последните не следва да създават предпоставки за размножаването на хлебарки и дървеници в спалните помещения и трябва да спазват установените хигиенни условия на живот в Затвора – Пазарджик. Всяко минимално отклонение от тях би създало условия за увеличаването им, въпреки използването на биоцидни материали. Категорично се установи, че не е налице бездействие от страна на затворническата администрация във връзка с предприемане на мерки за дезинсекция в обитаваните помещения в Затвора – Пазарджик. Видно е от приетите писмени доказателства – договор за възлагане на обществена поръчка за услуги с предмет извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН е териториалните служби и протоколи за извършена ДДД обработка, че периодично се извършва такава против дървеници, хлебарки, гризачи и др. Поддържането на хигиена в килиите зависи изцяло от лишените от свобода. Съгласно чл. 88а от ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията. От цитираната разпоредба и от устните свидетелски показания, както и от писмените доказателства се установява, че в помещенията на Затвора – Пазарджик се извършва постоянна обработка срещу дървеници, хлебарки и гризачи.

По отношение настояването за наличието на мухъл в килията, следва да се отбележи, че в Затвора гр. Пазарджик е налице перално помещение, ползвано по график от лишените от свобода, поради което обективно не се налага сушене на дрехи в килиите, към което действие обитаващите ги пристъпват по собствено желание, чрез които си действия предпоставят наличието на мухъл, което не може да се вмени в неправомерно без/действие на затворническата администрация.

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца, свързани с неосигуряване на медицински грижи и настаняването му в стационара на Затвора – Пазарджик. от свидетелските показания на медицинското лице К. се установи, че за ищеца са положени всички нужни здравни грижи с оглед здравословното му състояние и се коригира при необходимост с медикаменти, които са му изписани по рецептурна книжка и които следва да доплаща ежемесечно със свои средства. Лишеният от свобода не се оплаквал от влошаване на здравословното му състояние пред медицинските лица от затвора. Свидетелските показания, ангажирани от страна на ищеца, че имало моменти, през които на Й. му е било много лошо и не му е обръщано внимание, тъй като както един от тях заяви (виж. гласните показания на свидетеля Р.) лишените от свобода нямат медицинско образование и не биха могли да преценят кое състояние налага спешност и кои симптоми са част от хроничните заболявания на Е. Й.. В тази насока съдът следва да съобрази единствено представената медицинска документация по делото, изготвена за Й., както и да кредитира свидетелските показания на фелдшера К.. Представена е медицинска справка от д-р Б., от която се установява, че на лишения от свобода е предоставена възможност за замяна на предписаната му терапия и доплащана по рецептурна книжка с такава, която да е заместима с други лекарствени продукти, налични в затвора, за които той да не доплаща. Ищецът доброволно се е отказал от тази възможност и сам се е поставил в положение да му се изписват ежемесечно лекарствата и да се закупуват, след като му се удържат от сметката нужните парични средства. На Й. е била предоставена възможност за по-бързо осигуряване на нужните му медикаменти, но той не се е възползвал от нея. На ищеца е осигурена нисковъглехидратна диета и добавка за диабетно болни, което се установява от медицинската справка на д-р Б., което също е сторено с цел поддържане здравословното състояние на лицето. Следва да се отбележи и обстоятелството, което беше заявено от свидетелката К., че ищецът се влияе от телевизионни реклами и има желание да приема различни добавки и лекарства, които не следва да се изписват за неговото здравословно състояние. Също така в противовес с твърденията на ищеца за неполагане на грижи за неговото здравословно състояние са представените по делото амбулаторни прегледи, медицински изследвания, включително кръвни анализи, ехокардиография и други, консултации с различни медицински специалисти. На лицето е било осигурявана консултация с пулмолог, офталмолог, ендокринолог и невролог, както му е извършено премахване на хемороиди в болнична среда и му е осигурена възможност да бъде освидетелстван от ТЕЛК. От представените медицински документи не се установява лицето да има нужда от настаняване в стационара на затвора. Здравословното му състояние се поддържа медикаментозно и е стабилно, в каквато насока са и свидетелските показания на К.. На ищеца е давана предписаната лекарствена терапия, когато по график посещава медицинския център на затвора – Пазарджик. От депозираните писмени доказателства не се установи Й. да е бил с влошено здравословно състояние и да не са положени нужните медицински грижи за него. С оглед особеността на едно от заболяванията му – сънна апнея, на Е. Й. е осигурено спално помещение, в което да използва машината си за сън. Осигурено му е постоянно електрическо захранване. Консумативите, нужни за дейността на машината следва да осигуряват от лишения от свобода, тъй като същите са специфични и не се изписват по здравна каса. Свидетелката А. описа случая, при който на Й. е помогнала да се снабди с лепило „Капчица“ и да залепи частта от апарата. Също така се установи, че неизползването на апарата за сънна апнея през една или две нощи няма да доведе до сериозни усложнения в здравословното състояние на ищеца. Ищецът се предоставя от възможността да лекува сънната си апнея чрез използването на апарат в пенитенциарното заведение, за който следва сам да се грижи и да полага усилия да е в работен режим. Твърденията, че по време на тараш филтърът на апарата му е пострадал не могат да се приемат за доказани. Свидетелите, ангажирани от ищеца, не са преки очевидци на твърдяното счупване, а пресъздават действията, които са чули от лишения от свобода. От приобщения доказателствен материал по делото не може да се направи краен извод, че вследствие на претърсване килията на Й., служители на НОС са повредили апарата за дишане при сънна апнея. От страна на ищеца не се представиха никакви обективни данни, нито за модела на апарата, нито за твърдяната повреда. Също така по делото не са налични доказателства за изживени стресови емоции и психологически дискомфорт от страна на ищеца, поради което исковата претенция и в тази й част следва да се отхвърли като недоказана.

По отношение и на другото твърдение в исковата молба за наличие на тенденциозно и унизително, и психическо отношение от страна на инспектор А. към Е. Й., не може да се заключи, че такова е налице. Възприятието на ищеца е субективно и въпрос налично възприятие. В свидетелските си показания инспектор А. заяви, че няма лично отношение към ищеца и описа действия, с които се е опитала да осигури на Й. образователен курс, както и почти ежедневно се е опитвала да му помогне в разрешаването на проблемите му. Третирането на лишения от свобода Й. е съобразено с изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с установените по делото факти и направения мотивиран анализ, съдът намира, че исковата претенция на ищеца е недоказана при липса на доказани незаконосъобразни действия или бездействия и реално претърпени неимуществени вреди и без да е доказана причинно-следствена връзка между тях, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната стана по чл. 1 от ЗОДОВ. По аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК, в случаите, когато резултатът е причинен от поведението на субекта, в чиято правна сфера са настъпили вредите, държавата се освобождава от задължението да заплати обезщетение.

Ето защо, исковата претенция на Е. М. Й. досежно процесния период следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд-Пазарджик, VII-и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Е. М. Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията – София, с искане за присъждане на сумата, в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, за претърпени неимуществени вреди от лошите битови условия в Затвора – Пазарджик, изразяващи се в лошо, обидно, унизително отношение на надзорния персонал към ищеца, физически и психически тормоз, както и неосигуряването на нужните му лекарствени медикаменти, предвид, че същият страда от множество заболявания, като е бил принуждаван да закупува лекарствата с лични средства, не е бил допускан в стационара на Затвора – Пазарджик, с довода „Да не пречи“, помещението, в което е търпял наказанието е било с малки прозорци и е нямало въздух, имало дървеници, които излизали от стените и му пречили да почива нощем. Ищецът твърди, че от тези условия сънят му бил невъзможен, бил изнервен, постоянно изморен, безпомощен, напускало го чувството, че всичко можело да се оправи, бил подложен на унижение и тормоз, здравето му прогресивно се влошавало и други за периода от 29.10.2022 год. до завеждане на исковата молба в съда – 16.08.2023 год.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.